Решение по дело №405/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 791
Дата: 23 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Ивайло Младенов
Дело: 20211001000405
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 791
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000405 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.П. М., синдик на „КИК-
Дизайн“ООД (н)- гр. София срещу решение № 260224 от 5.02.2021 г. по т.д.№
3409/2017 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 5 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против „КИК-Дизайн“ООД (н) и „Пи Ейч
Ай“АД - гр. София иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за
обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „КИК-
Дизайн“ООД (н) на апорт в капитала на „Пи Ейч Ай“АД на недвижим имот,
представляващ поземлен имот, пл. № 001015, с площ 6000 кв. м., находящ се
в гр. ***, м. „***“, Община ***, с идентификатор на имота 21498.1.15, имотна
партида № 22701, както и предявеният срещу „Пи Ейч Ай“АД иск с правно
основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ за осъждане на ответника да върне в масата на
несъстоятелността сумата от 556 024 лв., представляваща паричната
равностойност на апортирания в капитала му недвижим имот.
В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението
като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че за
1
установяване на увреждащия характер на апорта следва да се ангажират
доказателства относно цената на получения пакет от акции, за да се установи
наличие на еквивалентност на двете насрещни престации. Твърди се че, този
въпрос е ирелевантен, тъй като броени дни след придобиването им
записаните акции от „КИК-Дизайн“ООД (н) са били джиросани на трето
лице. Поддържа се, че по делото е установен увреждащият характер на апорта
по отношение интересите на кредиторите на първия ответник, което е видно и
от приетото в производството по несъстоятелност заключение нафинансово-
икономическа експертиза, според което той е довел до влошаване на
финансовата стабилност на „Кик-Дизайн“ООД и след извършването му
дружеството не е било способно да заплаща задълженията си. Посочено е, че
поради особеностите на апорта, не е налице еквивалентност на престациите,
тъй като стойността на придобитите акции от капитала на „Пи Ейч Ай“АД
зависи изцяло от имущественото състояние на дружеството, като
принудителното изпълнение върху тях е по-трудно в сравнение е
реализирането по принудителен ред на продажба на недвижим имот. Наведен
е довод, че в първоинстанционното производство качеството на ответниците
дружества на свързани лица е обосновано не само с нормата на § 1, ал. 1, т. 6
от доп. разп. на ТЗ, но и с тази на т. 3 и т. 5 от същия параграф, по които
съдът не се е произнесъл, въпреки че в доклада по делото е квалифицирал
обстоятелствата, относими към свързаността на ответниците по § 1, ал. 1, т. 3
от доп. разп. на ТЗ, поради това че вносителят на апорта е станал акционер в
дружеството, чийто капитал е увеличен с него, с което е придобил правото да
участва в управлението на приемащото дружество. Поддържа се, че от една
страна в мотивите на решението не са обсъдени всички изложени основания
за свързаност, а от друга е налице разминаване между доклада по делото и
мотивите, изложени в решението. Оспорено е становището на
първоинстанционния съд, че не е налице основанието по § 1, ал. 1, т. 6 от доп.
разп. на ТЗ и за липсата на доказателства в тази посока. Изложено е, че през
периода от 2011 до 2013 г. третото неучастващо в производството по делото
лице Е. М. е осъществявала счетоводното обслужване на „КИК-Дизайн“ООД
(н) и към момента на атакувания апорт е била член на Съвета на директорите
на „Пи Ейч Ай“ АД, както и че независимо от оперативния, неуправленски
характер на дейността на счетоводителя, тя е могла да влияе върху
управителните органи на дружеството при взимане на управленски решения и
2
по този начин да упражнява косвен контрол върху тях, вкл. поради достъпа до
информацията за финансовото състояние на „КИК-Дизайн“ООД (н), довело
до обявяването му в несъстоятелност, и да го мотивира за извършване на
атакувания апорт, увреждащ масата на несъстоятелността. Поддържа се, че е
налице непряка, опосредена свързаност, при която едно и също физическо
лице по косвен път упражнява контрол върху свързаните юридически лица.
Наведен е довод, че доколкото прехвърлянето на собствеността на процесния
имот е вписано в имотния регистър едва на 1.10.2014 г., т.е. след вписване на
апорта в търговския регистър на 23.09.2014 г., с което „Кик-Дизайн“ООД е
придобило съответните акции от капитала на втория ответник и след като
вносителят е придобил качеството на акционер в „Пи Ейч Ай“АД преди
датата на настъпване на вещноправния му прехвърлителен ефект, двете
ответни дружества са били свързани лица, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от доп.
разп. на ТЗ, тъй като вносителят като акционер е участвал в управлението на
дружеството, в чийто капитал е внесен недвижимият имот. Въззивникът
счита, че ответниците са свързани лица и по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от доп.
разп. на ТЗ, тъй като по силата на апорта „КИК-Дизайн“ООД (н) е придобило
4 642 150 поименни акции от капитала на „Пи Ейч Ай“ АД, които
представляват повече от 5 на сто от акциите, издадени с право на глас в
дружеството. Жалбоподателят поддържа основателност и на обусловения иск
по чл. 649, ал. 2 от ТЗ за сумата от 556 024 лв., тъй като след неговото
апортиране, на 1.06.2018 г. „Пи Ейч Ай“АД се е разпоредил с него в полза на
трето лице „Гала Агро Инвест“АД, поради което дължи връщането в масата
на несъстоятелността на неговата парична равностойност, определена от
заключението на съдебно-техническа експертиза.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете
инстанции.
Въззиваемият „Пи Ейч Ай“АД, чрез пълномощника си адв. Г. от САК
оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се
твърди, че нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ не съдържа презумпция, че
сделката уврежда кредиторите, щом като е сключена със свързано с длъжника
3
лице, поради което увреждането подлежи на доказване, съобразно общото
правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест. Изложено е, по делото ищецът-жалбоподател не е ангажирал
доказателства, свързани с еквивалентността на престациите, а именно за
несъответствие в стойностно отношение на даденото и получено по апорта.
Затова счита за правилно становището на първоинстанционния съд, че при
липсата на доказателства за цената на получения срещу апорта пакет акции,
както и за това, дали тя съответства на средната пазарна стойност на имота
към датата на апорта, не може да се приеме, че той уврежда кредиторите на
несъстоятелността. Оспорено е твърдението на жалбоподателя, че третото
лице М. е разполагало с информация за състоянието, пазарната стойност на
процесните имоти и множеството задължения на „Кик-Дизайн”ООД (н) към
трети лица и е упражнила влияние върху решението на „Пи Ейч Ай“АД за
придобиването на процесните имоти от дружеството, както и че чрез апорта
ще бъдат увредени кредиторите на „Кик-Дизайн” ООД (н). Поддържа се, че
първоинстанционният съд правилно е намерил за неоснователно твърдението
на ищеца за свързаност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от доп. разп. на ТЗ,
поради това, че Е. М. е била член на Съвета на директорите на „Пи Ейч
Ай“АД през периода от 5.09.2014г. до 25.05. 2018 г., респективно е
осъществявала счетоводно обслужване на „КИК-Дизайн“ООД (н) през
периода 2011г. – 2013 г. Изложено е, че за наличието на такава свързаност
към датата на извършване на атакуваната сделка, вносителят „КИК-
Дизайн“ООД (н) и „Пи Ейч Ай“АД трябва да са били подчинени на контрола
на едно и също трето лице. Твърди се, че Е. М. не отговаря на този критерий,
тъй като не е упражнявала контрол върху дейността на „КИК-Дизайн“ООД
(н), а извършваното от нея счетоводно обслужване на дружеството през 2011
г. до 2012 г. не представлява контролираща дейност, по смисъла на
споменатата норма, тъй като има оперативен характер и лицето, което я
извършва няма правомощия да взима решения, свързани с придобиването или
отчуждаването на активи, или каквито и да е било други управленски
решения. Отделно от това е посочено, че по делото липсват доказателства
към м. 11.2014 г. посоченото трето лице да е осъществявало счетоводното
обслужване на „КИК-Дизайн“ООД (н). Формулирано е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото пред въззивната инстанция.
4
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
По делото е установено, че с решение № 2218 от 19.12.2016 г., пост. по
т.д.№ 4855/2016 г., по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, Софийският градски съд е
обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на „КИК-Дизайн“ ООД
с начална дата 31.12.2015 г., с решение № 273 от 6.02.2017 г., на основание чл.
632, ал. 1 във връзка с ал. 5 от ТЗ, съдът е постановил прекратяване на
дейността на предприятието на „КИК-Дизайн“ООД, обявил е дружеството в
несъстоятелност и е спрял производството по делото, а с решение № 2185 от
21.11.2017 г., на основание 632, ал. 2 от ТЗ, е възобновил производството.
От данните по партидата на „Пи Ейч Ай“АД в търговския регистър се
установява, че на 23.09.2014 г. е вписано увеличение на капитала на
дружеството с непарична вноска на „КИК-Дизайн“ООД в размер на 4 642 150
лв., представляваща стойността на недвижими имоти, между които и на
процесния такъв, посочен като недвижим имот, находящ се в землището на
село Добринище, ЕКАТТЕ 21498, община Банско, местност „***”, а именно:
ливада с площ от 6.000 декара, имот № 001015 по картата на землището,
седма категория при граници и съседи: имот 001001 Ливада на земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, имот № 000168 Полски път: имот № 001002 Ливада на
наследниците на М. И. Г.; имот № 001006 Ливада на М. П.; имот № 001009
Ливада на наследници на И. А. П.: имот № 001010 Ливада на наследници на Г.
Т.; имот № 001011 Ливада на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ: имот № 001012
Ливада на Г. П. М. и имот № 001013 Ливада на А. М. Т., представляващ
съгласно копие от кадастрална карта с данни от КРНМ поземлен имот с
идентификатор 21498.1.15, находящ се в гр. Добринище, общ. Банско, обл.
Благоевград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-92/15.02.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Посочено е, че актовете, установяващи правата на „Кик-дизайн”ООД върху
описания имот са нотариален акт № 65, том ХХVI, съст. по нот. дело №
5
5482/2006 г., вписан в книгите на Службата по вписванията към РС-Разлог и
Скица на поземления имот № 15-220489.02.07.2014 г.
С договор за покупко-продажба, сключен на 1.06.2018 г. с нот. акт №
189, т. І, рег. 1356, съст. по нот.д.№ 167/2018 г. от нотариус с рег.№ ***, „Пи
Ейч Ай“АД е прехвърлило процесния имот на трето лице „Гала Агро
Инвест“АД срещу цена от 20 000 лв. без ДДС, при данъчна оценка на същия
от 18 435.10 лв.
От заключението на назначената в първоинстанционно производство
съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице Х. се установява,
че средната офертна цена на недвижимия имот към м. юни на 2018 г., когато
ответното дружество, в чийто капитал е бил апортиран, го е прехвърлил на
трето лице, възлиза на 533 783.01 лв., а към 2020 г. при ръст на цените от
около 4 % - на 556 024 лв.
При горните данни, настоящият въззивен състав, намира следното
:
Нормата на чл. 649, ал. 1, т. 6 от ТЗ урежда хипотеза на относителна
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с
длъжника, извършена в двугодишен срок, преди подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ. Безспорно е между страните по делото, че молбата за откриване на
производството по несъстоятелност по отношение на „КИК-Дизайн“ ООД е
подадена на 20.06.2016 г., решението за увеличение на капитала на „Пи Ейч
Ай“АД с непаричната вноска на длъжника е взето на 16.09.2014 г., вписването
му в търговския регистър е извършено на 23.09.2014 г., а вписването на
нотариално завереното извлечение от устава на „Пи Ейч Ай“АД, съобразно
чл. 73, ал. 5 от ТЗ в Службата по вписванията- гр. Разлог е извършено на
1.10.2014 г., с акт № 109, т. 13, вх. peг. № 4149/01.10.2014 г., от което следва,
че целият сукцесивно предвиден в закона фактически състав на апортната
вноска, включително и вписванията в съответните регистри като conditio juris
за настъпване правните последици на апорта, в частност, на вещноправното
му транслативно действие, е осъществен в рамките на двугодишния
подозрителен период преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност по отношение на „КИК-Дизайн“ ООД (н).
Налице е и втората кумулативно изискуема предпоставка от
6
фактическия състав на относителната недействителност по чл. 647, ал. 1, т. 6
от ТЗ- увреждащия кредиторите на несъстоятелността характер на
извършената от длъжника непарична вноска. Настоящият състав не споделя
становището на първоинстанционния съд, че за установяване увреждащия
характер на апорта следва да бъдат ангажирани доказателства относно цената
на получения срещу внесения недвижим имот пакет от акции, както и за
нейното съответствие на средната пазарна стойност на имота към датата на
апорта, респ. за еквивалентността на престациите, откъдето да се направи
извод дали липсата на такава се явява увреждаща кредиторите на
несъстоятелността. В решение № 122 от 21.07.2016 г. по т.д.№ 3484/2014 г. на
Върховния касационен съд, ІІ т.о. е прието, че апортирането на недвижим
имот в новоучредено дружество [само по себе си] затруднява
удовлетворяването на кредитора, тъй като с него се намалява наличен
ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобиват акции в
новоучредено търговско дружество, чиято стойност зависи изцяло от
имущественото състояние на последното, което е динамична величина, и
принудителното изпълнение спрямо които е по-трудно осъществимо в
сравнение с това върху апортирания недвижим имот чрез публична продан.
По същество от това следва, че увреждаща масата на несъстоятелността, по
смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, е не само прехвърлителната сделка, чрез
която се прегражда възможността на кредиторите да се удовлетворят от
стойността на отчуждения недвижим имот, но и тази, чрез която той се
трансформира в по-трудно ликвиден заместващ актив, чиято стойност
се формира под въздействието на други фактори, различни от тези,
определящи стойността на апортираното имущество. Върху стойността
на акциите на вторичния капиталов пазар се отразяват резултатите от
икономическата дейност на дружеството и размера на разпределените
дивиденти за съответния период, както и перспективите за развитие на
дружеството, с оглед осъществяваната от него дейност, в зависимост от което
номиналната и емисионната им стойност могат да се окажат значително по-
ниски от стойността на апортираните в капитала на дружеството недвижими
имоти, срещу които са издадени. Ето защо увреждащият характер на апорта
не произтича от стойностното несъответствие между апортираните
недвижими имоти и получения от вносителя заместващ актив - издадените на
вносителя акции, а от вещноправния му транслативен ефект, по силата на
7
който вносителят губи правото на собственост върху тях, поради
придобиването им от приемащото дружество, в чийто капитал са апортирани.
Затова настоящият въззивен състав намира, че извършеният от длъжника през
подозрителния двугодишен период преди подаване на молбата по чл. 625 от
ТЗ апорт, представлява увреждаща кредиторите на несъстоятелността сделка,
поради което попада в приложното поле на относителната недействителност
по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
При горните данни, съществото на спора се съсредоточава върху
въпроса за качеството на „КИК-Дизайн“ООД (н) и „Пи Ейч Ай“АД на
свързани лица. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е
обосновал това качество с възпроизвеждане на нормата на § 1, ал. 1, т. 3 от
доп. разп. на ТЗ, която определя като свързани лицата, едното от които
участва в управлението на дружеството на другото, като е посочил, че
„към момента на извършване на продажбите“ [sic] „КИК-Дизайн“ООД (н) е
акционер в „Пи Ейч Ай“АД, вследствие извършената непарична вноска в
капитала му от 23.09.2014 г. Този довод имплицитно се основава на тезата, че
вносителят „КИК-Дизайн“ООД (н) е придобил качеството на акционер преди
да е настъпил вещноправният транслативен ефект на апорта с вписването му в
имотния регистър, а оттам- че към този момент той вече е могъл да участва ва
управлението на „Пи Ейч Ай“АД, в което е апортирал имота си. Това
разбиране не намира опора в закона и в данните по делото. По смисъла на чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, страните по атакуваната сделка следва да са придобили
качеството на свързани лица преди нейното сключване и на основание,
различно от нея. Извън приложното поле на споменатата норма е хипотезата,
при която това качество възниква от самата увреждаща сделка,
включително и когато тя произтича от сложен и сукцесивно осъществяван
фактически състав. В случая „КИК-Дизайн“ООД (н) се легитимира като
акционер на „Пи Ейч Ай“АД по силата на извършената от него непарична
вноска, срещу която е получил съответния брой поименни акции, съразмерно
на увеличената със стойността на апортираните имоти част от капитала, като
преди това вносителят не е бил акционер в същото дружество с парична или с
друга непарична вноска, т.е. свързаността между двете дружества възниква ex
nunc от самата увреждаща сделка. Ирелевантно е обстоятелството, че
увеличението на капитала с непаричната вноска е вписано в търговския
регистър на 23.09. 2014 г., а вписването на нотариално завереното извлечение
8
от устава на „Пи Ейч Ай“АД, съобразно чл. 73, ал. 5 от ТЗ - на 1.10.2014 г.
Вписването в търговския регистър е елемент от смесения фактически състав
на апорта, който макар и да не определя съдържанието на правните му
последици, представлява условие на правото- conditio juris, обуславящо
тяхното настъпване. Вписването в имотния регистър не е елемент от
фактическия състав на непаричната вноска и няма конститутивно действие по
отношение на транслативния му ефект, а осигурява противопоставимост
на правата на дружеството, в чийто капитал е внесен недвижимият
имот. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
150 от 20.11.2009 г. по т.д.№ 766/2008 г. на Върховния касационен съд, Т. К.,
ІІ т.о., според което вписването в Службата по вписванията не поражда
транслативен ефект, но вписаният акт може да се противопостави на трети
лица, които след това са придобили от същия собственик и вписали вещни
права върху недвижимия имот съгласно чл. 113 ЗС. Изискването на чл. 73, ал.
5 от ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ,
съответният орган на дружеството да представи в Службата по вписванията
за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а
когато е необходимо- и отделно съгласие на вносителя, е предвидено с оглед
разрешаване на конкуренцията на права между лица, които са придобили
последователно собствеността на имота от един и същ праводател, като в този
случай собственик е това лице, което първо е вписало правата си. От
изложеното следва, че правните последици на апорта са настъпили с вписване
в търговския регистър на увеличението на капитала с непаричната вноска, от
която произтича и качеството на вносителя на акционер в „Пи Ейч Ай“АД,
като двете обстоятелства са породили действие едновременно, поради което
последващото вписване в Службата по вписванията, което няма
конститутивно действие е ирелевантно. Ето защо настоящият състав намира,
че не е налице хипотезата на свързаност между двете дружества, предвидена в
§ 1, ал. 1, т. 3 от доп. разп. на ТЗ. По същите съображения, по отношение на
процесния апорт не е налице свързаност между двете дружества и по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 5 от доп. разп. на ТЗ, доколкото „КИК-Дизайн“ООД (н) е
придобило повече от 5 на сто от акциите на „Пи Ейч Ай“АД по силата на
самата непарична вноска, която се атакува като относително
недействителна с конститутивния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
Изложените в допълнителната искова молба фактически обстоятелства
9
не покриват хипотезата на § 1, ал. 1, т. 6 от доп. разп. на ТЗ, в която като
свързани са определени лицата, чиято дейност се контролира пряко или
косвено от трето лице. Твърдението на ищеца е, че третото неучастващо в
производството по делото лице Е. М. е съставила годишните финансови
отчети на „КИК-Дизайн“ООД (н) за 2011 г. и 2012 г. и като счетоводител на
дружеството е имала достъп до неговата счетоводна документация, вкл.
цялата информация за процесния имот, а към датата на извършване на апорта
същата е била член на Съвета на директорите на „Пи Ейч Ай“АД, поради
което е упражнила влияние върху решението на контролираното от нея
дружество при сключването на апортната сделка и придобиването на
процесния имот. От представените в първоинстанционно производство
доказателства се установява, че на 28.03.2012 г. същото лице е съставило
счетоводния баланс на „КИК-Дизайн“ ООД (н) към 31.12.2011 г. и
приложенията към него, съответно отчета за приходите и разходите през 2011
г. и отчета за паричните потоци за същата година. Същото лице е подписало
като съставител и счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2012 г.,
отчета за паричните потоци по прекия метод и отчета за приходите и
разходите към 31.12.2012 г., всички съставени на 21.03. 2013 г. От данните по
партидата на дружеството в търговския регистър се установява, че на
5.09.2014 г. Е. Д. М. е вписана като един от двамата управители на „Пи Ейч
Ай“АД и член на Съвета на директорите на същото дружество, като по делото
не е спорна идентичността на това лице с лицето, съставило споменатите
счетоводни документи на „КИК-Дизайн“ООД (н). Съдът намира, че тези
обстоятелства не покриват хипотезата на свързаност, предвидена в § 1, ал. 1,
т. 6 от доп. разп. на ТЗ, доколкото тя предвижда, че третото лице следва да
контролира пряко или косвено дейността и на двете лица, определени
като свързани и да притежава определени решаващи правомощия при
осъществяване на тази функция, като член на техни управителни или
контролни органи, а не просто да осъществява дейност с технически
оперативен характер, при която получава достъп до информация за
финансовото състояние на двете дружества, чиято свързаност се
определя чрез нея. Нормата на § 1, ал. 1, т. 6 от доп. разп. на ТЗ следва да се
тълкува във връзка с тази на § 1в, ал. 1, която съдържа легална дефиниция на
понятието „Контрол“ по смисъла на закона, който е налице, когато
контролиращото физическо или юридическо лице 1. притежава повече от
10
половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице, или 2.
има право да определя повече от половината от членовете на управителния
или надзорния орган на друго юридическо лице и същевременно е акционер
или съдружник в това юридическо лице, или 3. има право да упражнява
решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него
договор или по силата на неговия дружествен договор или устав, или 4. е
акционер или съдружник в друго юридическо лице и по силата на договор с
други акционери или съдружници контролира самостоятелно повече от
половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице.
Несъмнено към датата на извършване на апорта М. е била акционер и
управител на „Пи Ейч Ай“АД, но по делото липсват данни от които да се
направи извод за нейната свързаност с „КИК-Дизайн“ООД (н).
По делото не са представени доказателства за естеството на
правоотношението между третото лице и „КИК-Дизайн“ООД (н)- трудово
или облигационно, по смисъла на чл. 17, ал. 1 от Закона за счетоводството, по
силата на което то е съставяло споменатите счетоводни документи.
Независимо от това обаче, настоящият състав намира, че дейността по текущо
счетоводно отчитане и изготвянето на счетоводни документи, вкл. годишни
финансови отчети и техните приложения не притежава белезите на
контролна дейност, по смисъла на § 1в от доп. разп. на ТЗ, доколкото е
свързана с отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения
на имущественото и финансовото състояние на предприятията, на
финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения
капитал, в хронологичен ред (чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за счетоводството).
Лицето, което извършва тази дейност не осъществява контролни функции по
отношение на дружеството и тя се изчерпва с достоверното отразяване на
споменатите обстоятелства на основата на документална обоснованост на
стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на
такива документи, регламентирани в специалния закон. Съдът съобрази също,
че доколкото няма данни към 5.09.2014 г., когато е вписана като управител и
член на Съвета на директорите на „Пи Ейч Ай“АД, М. да е съставяла
счетоводни документи на „КИК-Дизайн“ ООД (н) следва да се приеме, че към
датата на вписване на апорта- 23.09.2014 г. тя не е осъществявала такава
дейност, поради което не е налице съвместяване на функции,
осъществявани едновременно по отношение на двете дружества, от
11
естество да мотивират решението на органите на „КИК-Дизайн“ООД (н) за
извършване на имуществената вноска, а на „Пи Ейч Ай“АД – да увеличи
капитала си със стойността на апортираните имоти. Осъществяването на
дейност по Закона за счетоводството от това лице през предходен период по
отношение на „КИК-Дизайн“ ООД (н) е от значене единствено за знанието
на обстоятелствата, свързани с финансовото състояние на дружеството-
вносител на непаричната вноска от страна на приемащото дружество „Пи Ейч
Ай“АД, чийто управител и член на Съвета на директорите е била М., а оттам -
че на управителните органи на двете юридически лица е бил известен
увеждащият характер на апорта по отношение кредиторите на вносителя, в
какъвто смисъл са и твърденията на ищеца. Знанието за увреждащия
характер на атакуваната сделка обаче не е елемент от фактическия състав
на относителната недействителност на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, който се
основава на обективното качество на страните по нея на свързани лица,
по смисъла на някоя от хипотезите на § 1, от доп. разп. на ТЗ, в частност на
едновременното упражняване на преки или косвени контролни функции по
отношение на тях от страна на едно и също лице, по смисъла на т. 6, а не на
субективната представа на членовете на органите на двете дружества за
неблагоприятните правни последици от нея по отношение кредиторите на
вносителя, чието удовлетворяване тя осуетява или значително затруднява. В
същия смисъл е определение № 291 от 12.05.2021 г. по т. д. № 1958/2020 г., Т.
К., І т. о. на ВКС, в което е прието, че хипотезисът на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ
е напълно различен от този на чл. 135 от ЗЗД и предпоставя квалифициране
на връзката като такава на „контрол“, по смисъла на § 1в от доп. разп.
на ТЗ, както и че доколкото свързаността е предвидена в санкционна по
правните си последици норма, каквато е чл. 647 от ТЗ, хипотезите ù по § 1,
вкл. във връзка с § 1в от доп. разп. на ТЗ, не могат да се тълкуват
разширително. По горните съображения, настоящият съдебен състав намира,
че по делото не е установено наличието на кумулативно предвидения в
нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ елемент от фактическия състав на
относителна недействителност, а именно качеството на страните по
атакуваната сделка на свързани лица към момента на нейното сключване.
Ето защо искът е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното
решение.
Предвид изхода на преюдициалния спор, неоснователен се явява
12
обусловения от него осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ за връщане в
масата на несъстоятелността на сумата от 556 024 лв., представляваща
паричната равностойност на апортирания в капитала на ответното дружество
имот.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, „КИК-
Дизайн“ООД (н) следва да бъде осъдено да заплати по сметката на Софийския
апелативен съд държавна такса за въззивното производство, в размер на
11 120.48 лв.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско
отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260224 от 5.02.2021 г. по т.д. №
3409/2017 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 5 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, „КИК-Дизайн“ООД (н),
с ЕИК ********* да заплати по сметката на Софийския апелативен съд
държавна такса по въззивната жалба в размер на 11 120.48 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13