№ 508
гр. гр.Н., 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232150100394 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Е.Б.Е.” ЕАД с ЕИК ****, заявена чрез
процесуалния представител - юк. С. П., против „А.т.“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление с. Г., общ. Н., ул. „М.Г.“ № **, с която се
иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 889,
26 лв., представляваща стойността на начислена цена за доставена
електрическа енергия, както и за достъп до разпределителна мрежа за
периода 01.11.2022 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата
от 12, 10 лв., представляваща лихвата за забава, дължима за периода
21.12.2022 г. – 15.02.2023 г.
Сочи се, че ищецът в качеството си на доставчик от последна
инстанция, съгласно разпоредбата на чл.95а от Закона за енергетиката и
издадената му Лиценция №Л-413-17/08.07.2013 г., продава електрическа
енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по смисъла на чл.94а, ал.1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или
когато избраният доставчик не може да извършва доставка по независещи от
крайния клиент причини. Цените, по които доставчикът от последна
инстанция продавал електроенергия на клиентите си, се определяла от
утвърдена от КЕВР методика, съгласно чл.15, ал.4 от ПТЕЕ, като
снадбяването се извършвало въз основа на договор при общи условия и
индивидуален писмен договор, уговарящ допълнителните условия между
страните по него.
1
Разяснено е, че при първоначалната си регистрация на пазара на
електрическа енергия по свободно договорени цени всеки краен клиент
следва да сключи договор с доставчик от последна инстанция, а при липса на
сключен такъв, той се сключва при смяна на доставчик на пазара /чл. 15, ал. 5
от ПТЕЕ/. Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите използвали
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им при
публично известни общи условия, действащи между страните са общите
условия на Електроразпределение Юг ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ- 1/19.03.2021г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо
изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.
Твърди се, че обектът на А.т. ЕООД е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато
е и цената за достъп, на доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28,
ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ. В този смисъл е била и разпоредбата на чл. 31,
ал. 1 от общите условия на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-1/19.03.2021г., които обвързвали потребителите,
без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.
Твърди се, че ответникът имал качеството на небитов клиент, съгласно
§1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като
ползваната от същия електрическа енергия е за небитови нужди с оглед вида
на клиента - търговско дружество. Същият бил присъединен на ниво ниско
напрежение, съгласно представените по делото фактури. Посочено е, че по
силата на чл.9, ал.1 от ОУ на ищеца и по силата на чл.11, т.1 от ОУ на
оператора на разпределителната мрежа, двете дружества се били задължили
да снабдяват с електрическа енергия и предоставят мрежови услуги на обект с
ИТН 4075580, находящ се в с. Г., общ. Н., представляващ жилищна сграда. За
дружеството „А.т.“ ЕООД била открита клиентска партида с номер
**********.
Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия и
съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода 01.11.2022г. -
31.12.2022г. ищецът е доставил до обекта на ответника електрическа енергия,
а операторът на електроразпределителната мрежа е предоставил мрежови
услуги на обща стойност 889, 26 лв., които до този момент не били заплатени.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница „А.т.“ ЕООД
дължал и законна лихва в общ размер от 12, 10 лв. за периода 21.12.2022 г. -
15.02.2023 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура
отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на
производството на основание чл. 17, ал. 3 от ОУ на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, заявен чрез пълномощника му адв. М. Т. от БАК, с
който претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна.
Намира исковата молба за недопустима, доколкото иск би могъл да
2
бъде предявен само по реда на чл.422 от ГПК, а настоящият е осъдителен и не
е по този ред, поради което и настоящото производство било недопустимо.
Твърди се, че е налице несъответствие и разминаване в изложеното в
исковата молба, приложените фактури и представената справка. Излага
подробни доводи в тази насока. Посочва, че издадената справка – извлечение
не обосновава извод, че отразените в същата обстоятелства са верни. По
делото не били представени фактури за дължимите суми.
Твърди се, че ответното дружество е заплатило действително
разходваната ел. енергия за м. ноември 2022г., като е извършило и авансово
плащане за месец Декември 2022г. Плащанията са извършени от „А.т.“ ЕООД
, предходно наименовано „КСЮША И КО“ ЕООД. Впоследствие посочената
партида с ИТН № 4075580 била прехвърлена на лицето Н. Кликич, като от
месец януари последната заплащала редовно потребената електроенергия.
Като доказателство за това се представят фактури. Посочва и, че съгласно ОУ
на ищцовото дружество не е възможно и допустимо прехвърлянето на
клиентски номер и ИТН, без да са били заплатени своевременно текущите
задължения по партидите. В случай че задълженията не били заплатени, то
подаването на електроенергия би било преустановено.
Моли за отхвърляне на претенцията спрямо ответното дружество като
неоснователна. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че за периода до 30.07.2021 г. ответникът е
собственик на сграда с идентификатор 18469.27.63.1, с адрес на сградата в
с.Г., м. „К.“, общ. Н., разположена в поземлен имот с идентификатор
18469.27.63, със застроена площ от 58 кв.м. и с разгъната застроена площ от
119, 26 кв.м., което е видно от представения по делото препис от нотариален
акт № **4, том V, рег.№***, дело №*** от 2021 г. на нотариус Мария
Бакърджиева, за който имот е индивидуализиран в исковата молба с ИТН
4075580, за който и е открит клиентски номер на името на ответното
дружество „А.т.“ ЕООД /предходно наименование „Ксюша и КО“ ООД -
**********.
По делото не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество е
доставяло за посочения имот електрическа енергия, включително и за
процесния период, тоест имотът е бил електроснабден.
По делото е представено заявление за смяна на клиент от 29.11.2022 г.,
подадено от Н. Кликич за процесния електроснабден имот, ведно с заявление
– декларация за започване на продажба на електрическа енергия при връщане
от свободен пазар към краен снабдител и декларация за достъп до мрежата.
По делото е представено препис – извлечение от сметка за клиентски
номер **********, потребител „А.т.“ ЕООД с ЕИК **** за имот с ИТН
4075580, който е процесният. Видно от същата, въз основа на фактура
№********** от 13.12.2022 г., фактура №********** от 13.12.2022 г., както и
3
фактура №********** от 12.01.2023 г. /представени по делото/ за периода
01.11.2022 г. – 13.12.2022 г., била начислена сумата от 889, 26 лв. за
електрическа енергия, както и сумата от 12, 10 лв. за лихва за забава.
По делото е представена разписка за извършено плащане за обект с
ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №********** от
11.05.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по
клиентски номер ********** за фактура №********** от 13.06.2022 г.,
разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер
********** за фактура №********** от 11.07.2022 г., разписка за извършено
плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура
№********** от 11.08.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с
ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №********** от
12.09.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по
клиентски номер ********** за фактура №********** от 31.10.2022 г.,
разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер
********** за фактура №********** от 14.11.2022 г., разписка за извършено
плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура
№********** от 13.02.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с
ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №********** от
28.02.2022 г., както и разписки за извършено плащане от 04.2023, 05.2023 и
06.2023 г.
По делото е прието заключение по съдебно – икономическа експертиза,
неоспорено от страните делото, съгласно което общото задължение по
неплатените фактури се равнявало на 889, 26 лв., като към неплатената сума
от предходната фактура за м.11.2022 г. в размер на 207, 15 лв., както и към
неплатената етапна фактура на стойност 287 лв., се прибавяли 395, 11 лв. от
окончателната фактура за м.12.2022 г. Платените от ответната страна 213, 00
лв. по разписка за извършено плащане по фактура *********/14.11.2022 г. са
били взети предвид от ищцовото дружество и не са претендирани с исковата
молба. Другите плащания се отнасят за други периоди. Вещото лице сочи, че
във фактурите е отразена потребената електрическа енергия, както и цените
на предоставените мрежови услуги, като крайните стойности са правилно
изчислени. Във фактурите е отразена коректно компенсацията по РМС
№710/29.09.2022 г. и е приспадната от начислените задължения. Вещото лице
посочва размерът на дължимата лихва за забава въз основа на посочените по –
горе суми за задължения.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По допустимостта:
По отношение на допустимостта на иска, съдът не споделя
възраженията на ответната страна. Както е констатирал и съдът в
разпореждане от 27.04.2023 г., не става ясен правния интерес от предявяване
на установителен иск, по какъвто начин първоначално е била формулирана
претенцията. Това се отнася и за иска по чл. 422 от ГПК в хипотезата на чл.
4
414а, ал. 5 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба пропускът на заявителя
да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да
предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422 ГПК. В конкретния случай
длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК, като е представил
доказателства за плащане към същото. Това възражение е администрирано за
становище от заявителя, каквото не се намира в кориците на заповедното
производство. С влязло в сила определение на заповедния съд издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена изцяло, т. е. и в частта й
за разноските. Именно това обосновава и тезата, че липсва правен интерес за
кредитора от предявяването на установителен иск за съществуване на
вземането. Това е така, тъй като решенията по установителните искове нямат
изпълнителна сила, а разполагат единствено със сила на присъдено нещо.
Изпълнителната сила в хипотезата на предявен иск по реда на чл.422 от ГПК
произтича от издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, но
в случая същата е обезсилена. Следователно дори съдът да признае цялото
вземане в пълен размер, заявителят няма да може да получи изпълнителен
лист и да търси удовлетворение по принудителен ред.
При всички положения, не би могло да се отрече правото на лицето да
предяви иск по общия ред, включително осъдителен такъв. Следва да се
посочи, че заповедното производство урежда една допълнителна възможност
за претендиращият кредитор /по негови твърдения/ да уреди гражданските си
отношения със сочения от него длъжник, като при уредените в закона
предпоставки и да предяви иск по чл.422 от ГПК или съответно осъдителен
иск /напр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК/, ползвайки се от момента на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и срокът /чл.422, ал.1 от
ГПК/, както и от внесената в заповедното производство държавна такса. Това
обаче не отрича или ограничава процесуалноправната възможност на лицето
да предяви иск по общия ред. В този ред на разсъждения не съществува и
законът не урежда отрицателна /абсолютна или относителна/ процесуална
предпоставка за предявяване на иск да е образувано заповедно производство
между страните по делото. Именно по тези съображения съдът не споделя
доводите в насока недопустимост на производството, въведени с исковата
молба.
Следва да се посочи, че действително с уточненията на исковата молба
от 04.05.2023 г., на практика се изменя петитума на иска, но съдът намира, че
в случая не се касае до хипотеза на изменение на иска по смисъла на
разпоредбата на чл.214 от ГПК, а до отстраняване на констатирани от съда
нередовности на искова молба по реда на чл.129, ал.5 от ГПК. В случая, не е
налице фигурата на изменение на иска по чл.214 ал.1 от ГПК, тъй като се
касае за изменение на иска предприето от ищец докато не е връчен препис от
исковата молба на ответника и че до този момент ищецът може да измени
иска без ограничения във всяко отношение и че подобно изменение на иска
ще бъде в същност поправка на исковата молба. Трайната съдебна практика е
в посока, че освен, че предприетите до връчване препис от исковата молба на
5
ответника поправки в основанието и петитума на предявения иск не са
ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за изменение
на иска, респективно за последващо обективно съединяване на искове, поради
което са процесуално допустими, то в случая не е налице дори такова
изменение в съдържанието на исковата молба, с което да е
индивидуализирана различна от първоначално предявените със същата
искови претенции поправената искова молба се счита за редовна от деня на
поправянето й. Затова поправянето на нередовностите на исковата молба по
реда на чл. 129 от ГПК не се приравнява на изменение на иска. /В този смисъл
Определение №437 от 04.05.2016г. на ВКС по гр.д.№5773/2015г., ІV г.о.;
Решение № 438/12.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 76/ 2011г. по описа на
ВКС, ГК, III г. о.; Решение № 446/16.01.2012 г., постановено по гр.д. № **80/
2010 г. по описа на ВКС, ГК, I г.; Решение №628 от 05.10.2010г. на ВКС по
гр.д.№1684/2009г., І г.о.; Решение №476 от 26.10.2010г. на ВКС по гр.д.
№907/2009г., ІІ г.о.; Решение №306 от 23.10.2012г. на ВКС по гр.д.
№132/2012г., І г.о; Решение №223 от 07.01. 2014г. на ВКС по гр.д.
№2083/2013г., ІІ г.о.; Решение №115 от 08.07.2011г. на ВКС по т.д.№680/
2010г., ІІ т.о.; Решение №59 от 27.04.2015г. на ВКС по гр.д.№4647/2014г., ІІІ
г.о. и др./.
По същество на спора, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да установи както основанието, така и размера на
вземането си, и по-конкретно, че през исковия период страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на
ел.енергия до присъединен в електропреносната мрежа обект, че ответникът
има качеството на „потребител на енергийни услуги“, както и че ищецът е
изпълнил задължението си за процесния период като е доставил посочените в
исковата молба количества ел.енергия до електроснабдения обект, а
ответникът е в забава в плащането на полученото от него. По исковете за
обезщетение за забава, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на
забава.
По делото не се установява, а и не се твърди, между страните да е бил
сключен договор за доставяне на електрическа енергия по свободно
договорени цени, т. е. отношенията между страните следва да се уредят по
силата на действието на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия от крайния снабдител „Е.Б.Е." ЕАД, одобрени с
решение № 0У-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР /действащи към момента на избор
на нов доставчик на ел. енергия /03.05.2018 г./. Следва да се посочи, че
писмената форма не е предвидена като условие за действителност на договора
за продажба на електрическа енергия нито в Закона за енергетиката, нито в
ПТЕЕ /в сила от 26.07.2013 г. /. Ето защо съдът приема, че договорът за
продажба на електрическа енергия, който се сключва между доставчикът и
крайните клиенти, е неформален и сключването му може да бъде установено с
всички допустими от ГПК доказателствени средства.
6
В рамките на това правоотношение крайният снабдител продава
електрическата енергия при публично известни общи условия – чл. 98а, ал. 1
ЗЕ, по цена, която е определена от КЕВР, както и в съответствие с правилата
за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) – чл. 98в ЗЕ.
В случая ответникът е направил възражение, че за процесният период е
заплатил задълженията си за заплащане на електрическа енергия. Това
възражение съдът намира за неоснователно, доколкото следва да бъдат
съобразени представени по делото писмени доказателства и приетото по
делото заключение по съдебно – икономическата експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и пълно.
Друг е въпросът дали пасивно материалноправно легитимиран да
отговя по така предявения иск е именно ответното дружество, който зависи от
това дали същият е бил страна през процесния период в облигационно
отношение по доставка на електрическа енергия за процесния обект и за
посочения в исковата молба период.
Съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ. Страна по договора за продажба на електрическа енергия са
именно крайните клиенти по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Те от своя
страна биват два вида. Първите са „битови клиенти“ по § 1, т. 2а ДР на ЗЕ,
които купуват енергията за собствени битови нужди. Съгласно чл. 1, т. 4 от
ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическото
лице, собственик или ползвател на присъединен имот към
електроразпределителната мрежа на снабдителя, който ползва електрическа
енергия за домакинството си. Вторият вид крайни клиенти са „небитови
клиенти“ по § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, които купуват енергията за небитови
нужди. Съгласно чл. 1, т. 4 от ОУ, потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на
издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа
енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“
АД, съгласно действащото законодателство.
Видно от посоченото дотук, за разликата от приетото за „битовите
клиенти“ в съдебната практика, че от значение за възникване на
облигационното отношение е именно наличието на собственост върху
електроснабдявания имот, то това изискване не е налице за „небитовите
клиенти“. В тази връзка и за настоящия случай не е относимо Решение № 205
от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК, както и съдебната
практика в посочения в това решение смисъл, че след прехвърлянето на
собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имот, доколкото
същите касаят т.нар. „битови клиенти“ на енергийни услуги.
В този случай /при промяна на собствеността на имота/, приложение
следва да намери именно предвиденото в общите условия, доколкото същите
7
са задължителни за страните по облигационното отношение.
Така в клаузата на чл. 11, т. 3 от приложимите ОУ е посочено
задължението на клиента в 30 - дневен срок да уведоми крайния снабдител за
всяка промяна, свързана с подадените от него лични данни, адресна
регистрация, данни от фирмата, промени в собствеността, промени по начина
на ползване на обекта, наложени временни строителни ограничения върху
ползването на обекта. Също така в чл. 40, ал. 1 от ОУ е предвидено, че когато
трето лице иска да встъпи в правата и задълженията по договор за продажба
на ел. енергия, е необходимо съгласието на ищцовото дружество, което не
може да откаже необосновано такова съгласие. Съгл. ал. 2 досегашният
клиент и новият клиент отговарят солидарно за задълженията от текущия
отчетен период. Първата посочена клауза именно предоставя възможност на
страната по облигационното отношение да се освободи от задължението да
заплаща дължимите месечни суми за доставяната до обекта ел. енергия, като
уведоми доставчика на услугата за настъпилата промяна в обстоятелствата. В
случая представеният договор за продажба налага извод, че ответното
дружество, макар да е изгубило качеството си на собственик на имота през
2021 г., прехвърляйки го на трето лице, не е изгубил качеството си на клиент
и потребител на ел. енергия за посочения имот едва до 29.11.2022 г., тъй като
е останало такъв за крайния доставчик по силата на договорната обвързаност
между тях до посочения момент.
Това налага изводът за това, че задължението лице за м.11.2022 г. е бил
именно ответното дружество, доколкото подаденото заявление за промяна на
титуляра на облигационното отношение от Н. Кликич е подадено на
29.11.2022 г. Тоест и за претендираната сума за м.11.2022 г. в размер на 207,
15 лв. искът се явява за основателен, а за разликата до пълния предявен
размер от 889, 26 лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за заплащане на
мораторната лихва, съобразявайки изхода на делото по главния иск, предвид и
обуславянето й от него. По силата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В съответствие с чл. 18 от Общите условия периодът за
заплащане на електрическата енергия, потребена от ответника е винаги
определен, поради което ответникът е изпаднал в забава с изтичането му, без
да е необходимо кредиторът (ищцовото дружество) да му отправя нарочна
покана.
Поради това по отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира,
че същият следва да бъде уважен за сумата от 3, 65 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 12, 10 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Това се
обуславя от отхвърляне на част от предявения главен иск, което влече и
съответно отхвърляне на съразмерната част от предявения иск за мораторна
лихва.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
8
настоящото производство ищецът е направил следните разноски: 100 лв. за
платена държавна такса, 530 лв. за депозит за вещо лице. Съдът намира, че
следва да бъде определено възнаграждение за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Тоест общо разноските, съразмерно на
уважената част от исковете, се явяват в размер на 170, 72 лв. На ответното
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 536, 29 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Н.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД „А.т.“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление с. Г., общ. Н., ул. „М.Г.“ № **, да заплати
на „Е.Б.Е.” ЕАД с ЕИК ****, сумата от 207, 15 /двеста и седем лева и
петнадесет стотинки/ лв., представляваща главница по незаплатени фактури
за електрическа енергия за периода 01.11.2022 г. до 31.12.2022 г., както и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3, 65 /три лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху уважената част от
главницата, дължима за периода 21.12.2022 г. до 15.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
25.04.2023г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ
исковете до пълния предявен размер от 889, 26 лв. за главницата и 12, 10 лв.
за мораторна лихва за забава.
ОСЪЖДА „А.т.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление с. Г., общ. Н., ул. „М.Г.“ № **, да заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД с ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 170, 72 /сто и
седемдесет лева и седемдесет и две стотинки/ лв., представляваща дължимите
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД с ЕИК ****, да заплати на „А.т.“ ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. Н., ул. „М.Г.“ № **, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер 536, 29 /петстотин тридесет и
шест лева и двадесет и девет стотинки/ лв., представляваща дължимите
разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9