М О Т И В И на КРС по НОХД 1464/2020 г.
гр.Кюстендил, 23.04.2020г.
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за
разглеждане в КРС на 10.12.2020г., обвинителен
акт, с който обвинява Б.Р.В., с ЕГН – ********** *** в извършването на престъпление от общ характер по чл.354а,
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК , при фактическа и правна обстановка, подробно
изложени в обвинителния акт.
В първото
по делото съдебно заседание, по искане
на подсъдимия, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т.2 от НПК, след като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, съгласно изискването на чл. 372, ал.1 от НПК,
е разяснил на подсъдимия правата му в това производство, както и че
доказателствата от ДП и самопризнанието му ще се ползват при постановяване на
присъдата.
Прокурорът поддържа обвинението, като предлага на
съда, подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание
„ лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, което да бъде редуцирано
по правилото на чл. 58А от НК съответно на 12 месеца „лишаване от свобода“.
Предложението на прокурора е изтърпяването на това наказание да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години. Държавният обвинител пледира и за налагане на
кумулативно предвиденото в чл. 354а, ал.3 от НК наказание „ глоба“ в размер на
2000 лева.
Подсъдимият
не дава обяснения. В пледоарията си, защитникът му, пледира за постановяване на присъда, с
която съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК ида
го признае за виновен за такова по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3 от НК, приемайки
случая за маловажен.
Съдът, след
като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на ДП доказателства, с определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва това самопризнание, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
КРС, след като се запозна с материалите по делото,
и след обсъждането на събрания доказателствен материал, като го обсъди както по
отделно, така и в съвкупност, и при реда и условията на чл. 14, чл.301 и сл. от НПК приема за установено следното:
ПО ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Б.Р.В. е роден на *** ***. Българин е ,****
, с ЕГН **********.
На 09.05.2020г. в РУМВР Кюстендил е получена оперативна информация, че подс. В. държи в
лекият си автомобил и в обитаваната от него къща наркотични вещества. Веднага
бил сформиран екип за проверка на сигнала. В екипа били включени и свидетелите
Ц. и А., служители на РУ Кюстендил. По-късно, същата вечер, те установили подсъдимия, който управлявал
лек автомобил марка „Ауди А4" с д.к. №**** в района на с. Цървеняно,
където и го спрели / на първокласен път 1-6 км. 35+400/ за проверка. При проведената
беседа с В. той признал, че под шофьорската седалка държи наркотик - марихуана,
която е за негова лична употреба. На място пристигнала и дежурната оперативна
група, която извършила обиск и изземване. При последвалия обиск и изземване,
под предната лява седалка на автомобила било намерено и иззето като Обект № 1 -
1 брой бяла топка от найлонова торбичка, съдържаща зелена суха листна маса,
която при направения полеви наркотест реагирала на наркотичното вещество –
Канабис и същата била с бруто тегло 41,05 грама. След,
което дежурната оперативна група заедно с подсъдимия и поемните лица отишли в
дома, обитаван от него, в гр. Кюстендил на ул. „****, където било извършено
претърсване и изземване, при което в шкафче в спално помещение било намерено и
иззето като Обект №1-1 брой станиолово топче, съдържащо бяло вещество на бучки
и прах, което при направения полеви наркотест реагирало на наркотичното вещество
-„Амфетамин" с бруто тегло 3,79 грама. И двата протокола за претърсване и
изземване били одобрени от съдия от КРС.
В хода на
досъдебното производство била изготвена
физико - химическа експертиза,която в заключение сочи, че предоставеното за изследване вещество - суха растителна маса , съдържащо се
в обект № 1 и иззето от лекия автомобил, по морфологични белези и химичен
състав представлява коноп/марихуана/ с нето тегло 21.46 грама и със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрохидроканабинол 7.86 %.
Конопът
/марихуаната/ е наркотично растение и подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция на ООН
за наркотичните средства от 1961
г., ратифициран от Р.България. Конопът е поставен под
контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве", поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.З
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно постановление № 23 на Министерски съвет
от 29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества по графика за
нуждите на съдопроизводството (обн. /ДВ бр. 15 от 06.02.1998 год., изм. да бр.
14 от 18.02.2000 год.) стойността на един грам коноп /канабис, марихуана/
възлиза на 6.00 лева и държаното на 09.05.2020 г. от Б.Р. Везерски наркотично
вещество - коноп с нетно тегло 21.46 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.86 % е на обща стойност
128.76 лв.
Съгласно заключението на същата физико - химическа
експертиза, предоставеното за изследване бяло вещество на прах, съдържащо се в
обект № 2 и иззето от шкафче в спално помещение на къщата, по морфологични
белези и химичен състав представлява амфетамин с нето тегло 0.38 грама с процентно
съдържание на активния компонент амфетамин в него 28.2 % тегловни.
Амфетаминът
е поставен под контрол в списък в Списък I "Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве", поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредбата за реда и за класифициране на растенията и
веществата като наркотични вещества във връзка с чл.З, ал.2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно постановление № 23 на Министерски съвет
от 29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества по графика за
нуждите на съдопроизводството (обн. ДВ бр. 15 от 06.02.1998 год., изм. да бр.
14 от 18.02.2000 год.) стойността на един грам амфетамин възлиза на 30.00 лева
и държаното на 09.05.2020 г. от Б.Р. Везерски наркотично вещество - коноп с нетно
тегло 0.38 грама
със съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин 28.2 %. е на
обща стойност 11.40 лв.
По делото не е установено , а и подсъдимият няма твърдения в тази посока,
същият да е притежавал надлежно разрешение за държане на наркотични вещества или други дейности със същите.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Доколкото производството е по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
съдът прие горното за достатъчно
основание за постановяване на осъдителна присъда .
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
С оглед
така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за
което е привлечен да отговаря – такова по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК за
това, че на 09.05.2019 г. в с. Цървеняно обл. Кюстендил на първокласен път 1-6 км. 35+400 и в гр. Кюстендил,
без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високорискови наркотични вещества коноп /марихуана/ и
амфетамин в лек автомобил марка „Ауди А4" с д.к. № ***** и в къща,
находяща се в гр. Кюстендил на ул. „**** на обща стойност 140.16 лв. /сто и
четиридесет лева и шестнадесет стотинки/, съгласно постановление № 23 на
Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:
-под предна лява седалка на лекият автомобил е
държал високорисково
наркотично вещество -
коноп /марихуана/ с
нето тегло 21.46
грама и
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрохидроканабинол
7.86 % на стойност 128.76 лева/ сто двадесет и осем лева и седемдесет и шест
стотинки/, съгласно постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г.
за определяне на
цени на наркотичните вещества
за нуждите на
съдопроизводството;
-в шкафче, находящо се в спалното помещение на
къщата е държал
високорисково наркотично вещество амфетамин с него тегло 0.38 грама и и
съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин 28.2 % на
стойност 11.40лв. /единадесет
лева и четиридесет
стотинки/, съгласно
постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Деянието е
извършено умишлено, при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.
11, ал.2 от НК. Изложената и
възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и
безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, от събраните и приети по делото писмени доказателства.
Неоснователно е искането на защитата , съдът
да приеме, че държаното количество
наркотично вещество сочи на маловажност на случая и да го признае за
невиновен по основния състав и да го признае за виновен за престъпление по чл.
354а, ал.5 от НК. Доколкото именно такива са и единствените възражения на
защитата, то съдът държи произнасяне по
въпроса за приложението на института на маловажността в обсега на конкретиката по делото.
Установените по делото факти, при липса на
каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства
не обуславят твърдяната маловажност
на конкретния случай. Съгласно легалното определение на чл.
93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Въпросите, които
разглежданата разпоредба поставя се отнасят до това кои обстоятелства имат
значение при преценката дали деянието е маловажно или не, както и в какво се
изразява различието между нея и нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, съдържаща основания,
при които деянието не е престъпно.
Безспорно е, че е налице по-ниска
стойност на откритите и иззети, държани от подсъдимия наркотични вещества. Това обаче , съвсем не сочи на по-ниска
степен на обществена опасност на деянието. По-ниската степен на обществена
опасност в случая се предопределя не
само от количеството, но и от вида на наркотичното вещество, чистотата на
активната му субстанция, мястото където е открито, начинът по който е съхранявано,
дали деецът е наркозависим и процесуалното му поведение.
В конкретния случай наркотичното вещество, което В. е държал е от
два различни вида , като и двете вещества са с високо съдържание на активен ,
наркотично действащ компонент.
Отделно от горното от значение за преценката на съда е и характеристиката на
дееца. Макар да не е осъждан В. има предходни
противоправни прояви свързани с
употреба на наркотични вещества, за която има наложено административнор
наказание по реда на чл. 78А от НК.
Горното мотивира съда да приеме, че в
кръга на конкретиката, не е налице основание да се приеме маловажност на
случая,по смисъла на чл.
93, т. 9 НК.
Разпоредбата на чл.
354а НК защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите. Това обстоятелство е преценено от законодателя принципно при
криминализирането на държането на високорискови наркотични вещества. За да бъде
определено като престъпно, конкретното поведение следва да покаже типичната за
този вид прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове
използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи
обществено приемливи. Както вече бе посочено, осъщественото от В. деяние не
еднократна проява и не е изолирано.
Наличието на смекчаващи вината обстоятелства,
каквито в случая са самопризнанието на подсъдимия и пълното му съдействие в
хода на разследването и на съдебното следствие, имат значение само и единствено за индивидуализацията на
наказанието.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определянето вида и размера на
наказанието "лишаване от свобода" на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът съобрази предвиденото в съответната разпоредба на НК като
вид и размер наказание за този вид престъпление към момента на извършването му,
императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и
личността на дееца, подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Преценени са и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и наложеното на подсъдимия
наказание съобразено по вид и размер с изискванията визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК относно постигането целите на наказанието.
Законодателят е предвидил граници на
наказанието по чл. 354а, ал.3, пр.2,т.1 от НК – „лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от две хиляди до десет хиляди лева;“.
Предвид зачестилите през последните години престъпления от този
вид, то същите се явяват такива с повишена степен на обществена опасност,
което от своя страна обуславя необходимостта от по-строга наказателна политика
като един от факторите за ограничаването на тази неблагоприятна за съжаление
тенденция. В този смисъл извършеното от
подсъдимия деяние е с висока степен на обществена опасност, предвид
характеристиките на същото. Важно е
обществото да проявява изключителна
критичност към държането на
вещества от описания вид, но от друга страна е и важно да се съобразява
конкретиката на всеки отделен случай, за да може да се даде шанс, разбира се в
рамките на допустимото от закона, на
тези лица, които в повечето случаи са млади хора, да променят битието си, да
излязат от средата, в която са попаднали и която в много случаи е в основата на този вид престъпна
деятелност.
Съдът извърши обстойна преценка на степента
на обществена опасност на личността на подсъдимия. Действително В. не е осъждан с присъда за подобно деяние, но същият е освобождаван от
наказателна отговорност, като му е
налагано административно наказание през 2017 г. Очевидно това административно наказание не е изиграло
своята превантивна роля. В този смисъл не са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на
чл. 55 от НК .
Като
смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете съдействието, което подсъдимият е
оказал на разследващите в хода на ДП. Не са налице обаче многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, нито такива, които
имат изключителен характер, че да
обосновават извод за несъразмерна тежест на предвиденото най-леко наказание,
поради което наказанието правилно не е определено при условията на чл.
55, ал.1, т.1 от НК. Определянето на
наказание в по-нисък размер, т.е. под предвидения в закона минимум, в
конкретния случай, не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние, така и на степента на обществената опасност на
този вид деяния по-принцип, което налага необходимостта от провеждането на една
по-строга наказателна политика.
Този анализ има своето значение относно
възможността съдът да определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58А от НК/ доколкото
производството е проведено по реда на чл. 371, т.2 от НПК/ или при условията на
чл. 55 от НК , ако той е по-благоприятен. С оглед изложеното по-горе , съдът
определи размера на наказанието, което ще изтърпи В., съобразявайки
разпоредбата на чл. 58А от НК.
По изложените съображения съдът намери, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 15 месеца , което редуцира по
правилото на чл. 58А от НК / намали с 1/3/ на 10/десет/ месеца. Кумулативно с това наказание
, съдът наложи на В. и предвиденото в чл. 354а, ал.3 от НК наказание „ глоба“ в размер на 2000 лева.
Така
определените по размер наказания, според
настоящия състав на съда, биха дали възможност да се
изпълнят целите на специалната и генералната превенция. Визираните в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието
сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и
приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно
поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и
превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото.
В конкретния случай, според
становището на съда, не се налага изолирането на подсъдимия в някое от местата за лишаване от свобода,
а в достатъчна степен биха се
реализирали посочените по-горе целите на наказанието, ако изтърпяването му се
отложи с изпитателен срок при условията
на чл. 66, ал.1 от НК.
По разноските
С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.
189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на РУ Кюстендил сумата от 211,09 лева,
представляваща разноски за изготвена в
хода на ДП експертиза.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :