Решение по дело №204/2023 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 180
Дата: 6 декември 2023 г.
Съдия: Росица Христова Славчева
Дело: 20237070700204
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 180

гр. Видин, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Трети октомври

през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 

Административно дело №

204

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Р.М.Р., чрез адв.Б., против Решение за отказ за регистрация на МПС рег.№953р-5798/30.08.2023г. на Началник сектор ПП при ОД МВР– Видин.

В жалбата се развиват съображения, че отказа е незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че има идентификационен номер на автомобила, МПС вече е било регистрирано.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания отказ. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на ОДП – Видин оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че жалб.Р. е подал заявление № 230953006016 за промяна на регистрацията на превозно средство с рег.№ Р1060КВ и по този начин е сезиран Началника на сектор ПП при ОД на МВР Видин. Пререгистрацията е била необходима, след като е сключен договор за покупко-продажба от 27.06.23 година, т.е. променена е собствеността. Искането на жалбоподателя е за пререгистрация на лек автомобил марка "Мицубиши", модел "Паджеро". Към искането са приложени документи за собственост и Свидетелството за регистрация част І.

Представено е писмо от Ауторек АД – официален представител на тези автомобили за България, в което подробно е описано на рама с номер JMB0NV240SJ005415, че отговаря "Мицубиши“, марка „Паджеро“ с година на производство 17.07.1995 година.

Представен е протокол за оглед на ИН на ППС, от комисия назначена със заповед №368з-2308/22 год., представена е Експертна справка №Мс-18 от 18.08.23 година, на НТЛ при ОД на МВР Видин.

По делото е изготвена и изслушана техническа експертиза, която съда кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед. Насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт.

С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършените в хода на административното производство по подаденото заявление за промяна в регистрацията/промяна в собствеността на автомобила, не е могло да се установи по безспорен начин автентичността на идентификационния номер на автомобила, тъй като са не установени никакви символи, на мястото на което се поставя от производителя.

Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.

В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство, изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер.

При съобразяване на нормативната уредба се поставя въпроса дали може да бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, доколкото именно това обстоятелство е предпоставка за извършване на регистрация, респективно промяна в регистрацията на ППС. Само при отрицателен отговор на този въпрос, при условията на обвързана компетентност административният орган следва да откаже регистрация (промяна в регистрацията). При установяване на автентичното съдържание на идентификационен номер, то може да се пристъпи към последващата процедура по възстановяването му по реда на чл. 143, ал. 4 ЗДвП и Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г.

При промяна на регистрацията на превозното средство в друга област, продиктувано от промяната неговия собственик в настоящия случай, превозното средство се представя за идентификация, съгласно чл. 14, ал. 2, т. 2 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. Ал. 3 на чл. 7 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. предвижда при превозно средство със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер (VIN), случаят да се разглежда от комисия, определена със заповед на директора на СДВР/ОДМВР.

Систематичното тълкуване на разпоредбите води до извода, че при наличието на обстоятелства, които възпрепятстват идентификацията на превозното средство при установена при задължителния му оглед подправка, заличаване или повреда на идентификационния му номер, случаят следва да бъде разгледан от комисия, назначена от директора на ОДМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. комисията по чл. 7 с. з.: 1. сверява за съответствие идентификационните данни, посочени в документите, с тези, нанесени върху ППС; 2. извършва външно заснемане на ППС и идентификационния номер на рамата със следи от въздействие, както и на възстановения или поставения нов (служебен) идентификационен номер 3. проверява други технически параметри, имащи значение за идентификацията на ППС; 4. извършва проверки в информационните фондове на МВР за издирвани ППС; 5. определя място за поставяне на възстановения или на новия (служебен) идентификационен номер, което да бъде отразено в заповедта по чл. 10.

В изпълнение на цитираната норма комисията следва да извърши процедура по идентификация на ППС. Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000 г. предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в Автоматизираната информационна система ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията.

В случая административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е извършил в цялост дължимата проверка, с цел идентифициране на процесния автомобил и възстановяване на автентичния идентификационен номер (номер на рама).

Пренебрегнато е заключението от извършената експертна справка № Мс-18/18.08.2023 г. от специалист в НТЛ при ОДМВР – Видин, от която е видно, че при огледа в двигателния отсег на автомобила, върху вътрешната повърхност на капака се установяват идентификационни обозначения едно от които е типа на двигателя. При оглед на двигателя се намира щампован символ, които са автентични, един от които е с съдържанието на ИН JMBONV240SJ005415. Няма следи от механични интервенции и поправки и данните съответстват на тези, вписани в документите за регистрация. Идентични констатации е направило и вещото лице назначено по делото.

Не е взет предвид и обсъден факта на предходна и действаща към момента на подаване на заявлението пред ОДМВР – Видин регистрация на МПС в сектор ПП при ОД на МВР Русе. В случаят липсват данни автомобилът да е обявен за издирване, данните по документите за регистрация съвпадат с установените при физическата проверка на автомобила, с изключение на установените проблеми с идентификационния номер (VIN).

Горното обосновава извод, че решението на началник сектор ПП при ОДМВР – Видин е издадено при неизяснена фактическа обстановка, поради нарушаване на административнопроизводствените правила. Административният орган не е извършил цялостно доказване на фактическото основание, въз основа на което е издал незаконосъобразен административен акт. Не е проявена необходимата и предписана от закона активност в насока събиране на информация, позволяваща установяването на идентификационният номер, респективно какви белези на превозното средство разкрива той и съответстват ли те на представения за регистрация лек автомобил от жалбоподателя.

Забраната за регистрация на ППС в хипотезите по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП е приложима само при невъзможност да се открие автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Констатираните пороци в дейността по установяване на фактите, доколкото случаят не е разгледан по предвидения в нормативната уредба ред и заключението на органа не е формирано въз основа на извършени от назначената комисия действия по установяването им, препятстват извършването на преценка относно материалната законосъобразност на акта. Такива са и изводите в практиката на ВАС: Решение № 7346/16.05.2019 г. по адм. дело № 15468/2018 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение № 10111/23.07.2020 г. по адм. дело № 13882/2019 г. на ВАС, VІІ отд. и др.).

В административното производство не е отчетено обстоятелството, че номерът на рамата е установим и съвпада с този по документи от поставените заводски табели на други места в автомобила, освен на предвиденото за това място и на тях е изписан ИН, за които вещото лице дава категорично заключение, че е без следи от външна интервенция.

Затова направеният в оспорения отказ извод, че е констатирана невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила, не съответства на установените в преписката и по делото факти.

С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспореният отказ е неправилно постановен с позоваване на чл. 7 от Наредбата и чл. 143, ал. 3 във връзка с, ал. 1 от ЗДвП, поради което са налице предпоставките за отмяна на заповедта и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Заповедта е издадена и при съществени процесуални нарушения на чл. 5 и чл. 6 от Наредба № І - 45/2000 г. Законът за движението по пътищата в чл. 143, ал. 3 предвижда само една забрана за регистрация на пътните превозни средства - на такива с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Тази забрана е уредена и в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от наредбата - "Превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират. " По делото има данни, че може да се установи поставения от производителя идентификационен номер на автомобила, вкл. и чрез извършване на допълнителна проверка в ОД на МВР Русе, където е била извършена предходната регистрация и проблем не е констатиран от изпратените документи.

Като е постановил отказ, без да изследва възможността за възстановяване на ИН на автомобила, административният орган е постановил отказ за регистрация при неизяснена фактическа обстановка. (адм. д. № 6305/2018 г. на ВАС, ІІ отд.; адм. д. № 15468/2018 г. на ВАС, VІІ отд.)

На основание изложеното, съдът следва да отмени оспорената заповед и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно събраните в хода на съдебното производство доказателства и сторените от съда изводи.

Жалбоподателят претендира присъждане на направените разноски. Същият е направил разноски за държавна такса – 10.00 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв.

Съгласно изхода на спора и чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР Видин следва да бъде осъдена да заплати сторените на жалбоподателя разноски в размер на 1210.00 лв. Направено е възражение за прекомерност, което Съда счита за неоснователно, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то се определя на 1000.00 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд – Видин

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение за отказ за регистрация на МПС рег.№953р-5798/30.08.2023г. на Началник сектор ПП при ОД МВР– Видин.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя в едноседмичен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Видин да заплати от бюджета си на Р.М.Р. сумата от 1210.00 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар, вещо лице и ДТ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

СЪДИЯ :