№ 260090 / 6.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 06.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.....……............наказателна колегия, ІV наказателен състав в публично заседание на втори март..........................….
през две хиляди двадесет и първа година…...…..........….…………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова........и в присъствието на прокурора..……………………….…….….....като разгледа докладваното от
съдията Николова....…………..…….…..….……......АН дело 1588 по описа
за 2021г......………………..……………...и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-003543/ 28.10.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на М.Х.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала М.Х.П., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност. В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата, а като алтернативно искане моли съда да намали наложеното наказание.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателката на 15.08.2020г. около 01.50 часа в гр.Монтана, по ул.”св.Патриарх Евтимии”№82 с посока на движение от бул.”Арнолди” към ул.”св.Кл.Охридски” управлява лек автомобил БМВ с регистрационен номер XXXX , като при извършената проверка лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер” с фабричен номер ARDM-0228 в 02:00ч. Издаден талон за изследване с номер 0063238. Същата е видимо повлияна от алкохола и заявила, че е употребила такъв.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г. А., Е.М. и П.П.. Те са последователни, безпристрастни и взаимно допълващи се.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описаното деяние в съставеният против жалбоподателката акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателката основателно е била санкционирана.
От показанията на свидетелите А., П. и М. се установява по несъмнен начин, че между жалбоподателката и други две лица /жени/ е възникнал скандал, прераснал в побой в следствие на употреба на алкохол. Именно поради тази причина изрично е разпоредено на наказаната да не управлява МПС. Свидетелят М. в показанията си е категоричен, че ...”Изрично аз и колегата предупредихме жалбоподателката, че ако е с автомобила да не го ползва и да се прибира, доколкото разбрахме тя живее на ул.Сливница, която е на 5 минути път. Обяснихме и да се прибере спокойно и да не сяда в кола. Същата седна на задната седалка на автомобила и заяви, че ще седи в колата. Практиката ме е научила, че каквото им се каже обикновено не го изпълняват, затова останахме в района и видяхме госпожата /жалбоподателката/ буквално след 5 минути как излиза от задната врата на автомобила и сяда на мястото на водача и потегля в посока към ул. „Патриарх Евтимий” наляво към бозаджийницата надолу, към строителната борса. В рамките на 1 минута я стопирахме със сирени и буркани, тя спря точно където е сервизът за алармите, на ул.„Патриарх Евтимий” № 84 или 86. Слязох от нашия автомобил и директно я попитах - защо сядаш да управляваш, след като ти разпоредихме изрично да не ползваш автомобила – и тогава се започна с молби от нейна страна ....”.
Съдът намира, че М.П. е извършила вмененото й административно нарушение.
Правилно е квалифицирано деянието като нарушение, за което следва да основание чл.174 ал.3 от ЗДвП да се вмени на жалбоподателката административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП визира, че „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева”.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателката. При определяне размера на наказанието по чл.174 ал.3 от ЗДвП административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН и е наложил точно фиксираното в правната норма наказание. Предвид на това алтернативното искане за намаляване на наложеното наказание се явява и неоснователно.
Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП – законосъобразно.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение и зачестилите ПТП при управление на МПС след употреба на алкохол.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0996-003543/ 28.10.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на М.Х.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: