№ 1***
гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20225200900027 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищците се явяват заедно с адв.Б. А. А., редовно упълномощен да ги
представлява
По желание на ищците и с разрешение на съда, същите остават седнали
на втората банка в съдебната зала.
За ответната страна законен представител, не се явява. Редовно
упълномощена да представлява „ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД“ се явява се адв.
А. Н..
За третото лице помагач по делото ЗД „БУЛ ИНС“ АД не се явява
законен и процесуален представител.
Страните за днешното съдебно заседание, както и третото лице помагач
са редовно и своевременно призовани.
Явяват и се вещите лица от състава на комплексната съдебна експертиза,
редовно призовани за днешното съдебно заседание, съответно М. К. и д-р В.
К..
Адв. А.: Уважаема госпожо председател, липсват процесуални пречки,
моля да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма пречки за даване ход на делто, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
По делото е изготвен проект за доклад, съдържащ се в Определение
№205 от 08.05.2025г.,който е връчен на страните с призовките за днешното
съдебно заседание.
1
Адв.А.:Уважаема госпожо съдия,поддържам депозираната искова
молба.Поддържам допълнителната искова молба.Оспорвам отговора на
исковата молба, оспорвам и допълнителния отговор на исковата молба.
Поддържам направените доказателствени искания,с изключение на искането
за автотехническа и за медицинска експертиза,както сме заявили в нарочна
молба.Запознат съм с изготвения проект на доклад по делото.Нямам
възражения по него. Да се приеме за окончателен.
Адв. Н.: Уважаема госпожо съдия, оспорваме предявените искове по
съображенията, които сме изложили в отговора и допълнителния отговор.
Моля да се приемат всички представени от нас доказателства,както и
представената по делото щета, вещите които са изискани. На този етап нямам
доказателствени искания. Запозната съм с проекта за доклад. Нямам
възражение по разпределение на доказателствената тежест.
Само искам да добавя и становището, че ищецът М. К. не е от
легитимираните лица,съгласно тълкувателното решение от разширения кръг
роднини да претендират неимуществени вреди. В този случай следва да се
докаже изключителен по своя интензитет неимуществени вреди, които
надхвърлят обичайното, а М. и починалото дете нямат роднинска връзка.
Съдът счита,че следва ДА ОБЯВИ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН съставения по
делото проект за доклад с определение от 08.05.2025 г. допълнен,с изложените
от страните накратко фактически обстоятелства и съдържанието на
направеното от ответната страна оспорване на исковете,както й с изявлението
на адв.Н.,направено по-горе,поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен съставения по делото проект за доклад,
инкорпориран в определение №205 от 08.05.2025 г.,в следния смисъл:
Предявените два субективно съединени иска от Б. С. и М. К. против
Гаранционен Фонд,ЕИК 1214***665 ,с правно основание чл.***2 ал.5 от КЗ
във вр.с чл.45 от ЗЗД ,обективно съединени с иск по чл.86 от ЗЗД,се основават
на изложени в исковата молба твърдения за претърпени от всеки един от
ищците неимуществени вреди-болки и страдания,конкретно
посочени,вследствие смъртта на малолетното им дете М. С. на
19.07.2021г.,вследствие на пътен инцидент ,причинен виновно от В.П. при
управлението на лек автомобил *** ,ДК № ***,за което деяние същият е
признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда.
Излагат се твърдения за правната легитимация на ответника по смисъла
на чл.***2 ал.5 от КЗ и за механизма на ПТП.
Изложени са обстоятелства за вида,характера и интензитета на
преживените от ищците болки и страдания от загубата на дъщеря им,с оглед
на което съдът е сезиран с искане да постанови решение,с което да осъди
ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от
ищците в размер на 300000,00лв.,ведно със законната лихва,считано от
2
17.08.2021г.-датата,на която ответника е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие,до окончателното изплащане на главниците и
законната лихва,считано от изтичане на 15 дни от уведомяването на
ответника,или от 07.09.2021г.,до окончателното изплащане.
Ищците представят писмени доказателства и формулират
доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.На
първо място възразява ,че не е пасивно легитимиран да отговаря пра
предявените искове,ответник по които следва да бъде ЗД „Булинс“ АД,при
който е застрахован лекия автомобил,управляван от В.П..На второ място
оспорва иска като прекомерно завишен по размер.
Направено е искане на основание чл.219 от ГПК като трето лице
помагач на ответника да бъде привлечено ЗД „Булинс“ АД,което съдът е
уважил.
В допълнителната искова молба са изложени правни доводи ,с които
ищците оспорват направените от ответника възражения по предявените
искове.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
направените възражения .
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към изслушване вещите лица депозирали заключения по
делото поотделно изготвени за всеки един от двамата ищци.
Снема самоличността на експертите, както следва:
М. И. К.: - *** г., българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
д-р В. А. К.: - *** г., българин, български гражданин, семеен,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В.л. К.: Представила съм заключение в законния срок. Поддържам
представеното заключение.
В.л. д-р К.: Представил съм заключение в законния срок. Поддържам
представеното заключение.
3
Адв. А.: От експертна гледна точка и на база направените от Вас
констатации към настоящия момент, може ли да прогнозирате каква е
прогнозата за бъдещото емоционално и психологично развитие на Б. С.?
Вещото лице К.: Б. С. е майка на това дете. Това е една емоционална
обвързаност, която не може с нищо друго да бъде сравнена По най-новите
данни траурната реакция при много близки емоционално, социални родови
отношения продължава до края на живота. Личността ще си преживява
травмата до края на живота си. Загубата на дете по каквато и да е причина се
отразява силно, чисто емоционално. Разликата е, че майката минути след
инцидента, станала е свидетел, възприела е всичко, което се е случвало,
намерила е тя детето. Това всичко се е отразило абсолютно силно на нейните
емоции. Тя не е могла в този момент да ги преработи, изпаднала е в съС.ие, в
което не може да вентилира емоции. Наложило се е дълго време, в което тя да
осъзнае въобще, че случилото се е факт. Наложила се е терапевтична
работа.Наложила се е медикаментозна терапия.Тя се е срещнала с психиатър,
който й е изписал медикаментозно лечение.
Вещото лице К.:Всъщност тя е посетила няколко пъти психолог,
назначен по служебен път от може би Социални или подобна институция, не
знам от кой е бил назначен точно психолога.Каза, че няколко пъти е отишла –
два-три пъти, нещо такова.Нямаме медицински данни, за това. Ксанаксът е
изписан от личния лекар, който е изписан без рецепта.Дадена е рецепта, може
да е имала. Жената е била напрегната.Не съм видял данни за изписан ксанакс.
Ксанаксът не се пише в рецептурна книжка.Той е бил изписан,личният лекар
може да го е имал и да й го е дал, някой пациент да го е върнал, защото не го е
пил. Не видях никакви доказателства, за това нещо, само нейните думи, че е
взела ксанакс.Няколко дни е взимала по една-две таблетки ксанакс. Във
връзка с това, че няколко пъти е имала силна изразена анемия и че се е
наложило преливане на кръв, нямаме документация за кръвопреливането. Тя
не може да предостави такава информация,каза че няма екпикризи и няма как
да предостави такава информация. В П. мисля,че каза, че е извършено това
кръвопреливане, доколкото си спомням. Ние нямаме достъп до електронните
здравни досиета, само личния лекар евентуално има достъп, но и той няма
достъп до цялата им информация.Примерно той може да види отразена
хоспитализация. Само частично се въвежда информация в електронното
досие. Може да се въведе период или част от някои изследвания,които са
правени, но няма цяла епикриза. Личния лекар няма такъв достъп до досието.
Никой няма достъп до личното досие, относно това да бъде на разположение,
за сведение. Може да се отрази в личното досие, ако пациента е лежал еди
къде си и се отразява периода, в който е била и евентуално диагноза, но няма
причина, с какво е лекувана, как е лекувана.
Вещото лице К.: Кредитирали сме на доверие думите на
подекспертната, не сме се усъмнили в тяхната истинност, в това че й е
приливано кръв три пъти, което и при мен сподели. Не съм си и помисляла, че
може да не е факт.
Адв. А.: По отношение на стресогенния фактор – загубата на близък
4
човек, има ли значение възрастта на пострадалото лице, на детето в случая,
момента, в който е настъпила тази загуба и това че смъртта е принудителна,
насилствена, а не по естествен начин?
Вещото лице К.: Разбира се, че има значение. Тя мисля, че има шест
деца, седмото е М.. Да кажем, че привързаността е равномерно разпределена
към всички деца и това дете е чакано с нетърпение, защото са искали да имат
момиче. По отношение на нейната смърт, това че е била блъсната и майката е
била свидетел на доста моменти преди смъртта, не пряко на самата
катастрофа, а след това до отвеждането й от линейката, може да кажем, че тя
всъщност е била свидетел на една доста трагична, ситуация, която е оставила
една психотравма у нея за цял живот. Относно интензитета на психотравмата,
за сега е тежък, защото майката преживява, включително до сега една
удължена траурна реакция, която включва, например, че те са си сменили
къщата, например да бъде по близо до гробищата, далеч от пътя. Накарали са
семейството да промени начина си на живот. Тя също е сменила начина си на
живот. Имам предвид, че тя е била доста трудолюбива, след това тази
трудолюбивост изчезва за сметка на нейната тревожност, насочва се към това
да има ново дете и то да бъде с името на М., да я възкреси, което в крайна
сметка се случва. Друго, че тя всеки ден посещава гроба на детето си. Тя
предостави снимки от гроба. Гроба е много добре поддържан, застлан, с много
играчки. Води и двете малки деца, които са се родили след М. заеднао с нея на
гроба на М. всяка сутрин. Прогнозата е с тенденция да се редуцира тежестта,
сега колко ще продължи няма как да бъде казано от сега. Хубавото е, че
семейството живее в добри социални условия, добре е финансово осигурено,
което предполага така един по лек завършек на тази ситуация.
Вещото лице К.: И това, че се измества фокуса на внимание към двете
малки деца.Тя споделя, че те поС.но й ангажират вниманието, няма време да
мисли за загубата толкова много. Ангажимента с тях е доста голям. Тя е на
една възраст и това всъщност и помага. Тя е на 45 годишна възраст, тоест тя
казва, че е чудо да има две малки деца, към които да си насочи вниманието,
защото тя смята, че на 45 години да заченеш по нормален път е доста сложно
в българските условия, тоест тя го приема това като дар. Първо, че първото
дете не е било момиче. Тя през цялото време всъщност сподели, че си е
представяла, че е момиче и го е възприемала за момиче и тук е ролята на
съпруга, който е казал: „Виж сега това не е момиче и ние не можем да го
кръстим с момичешко име, то трябва да си носи име на момче.“ И това, че то
не е момиче, нея не я е успокоило, т. е тя е била много положително
изненадана и учудена, че след това е бременна, но това, че второто бебе е
момиче за нея е изиграло силно положителна роля, защото в нея вижда образа
на загубеното дете вече.
Вещото лице К.: Момчето след М. е М. а момичето след М. е М..
Вещото лице К.: Момчето е искала да го кръсти М. и съпругът е спрял
този процес.
Адв. Н.: Казахте, че траурната реакция с течение на времето търпи
динамика, тя не може да бъде еднаква тогава, когато се случва това нещастие
5
и след време. Указва ли благоприятно въздействие на психиката на ищцата, на
майката на детето обстоятелството, че след смъртта на М. за нея са се
осъществили и такива положителни житейски събития, като раждане на други
две дечица, като преместване в нов дом, като подкрепа семейна?
Вещото лице К.: Всъщност всички тези неща са в следствие от нейната
тревожност и на желанието й да измести фокуса на вниманието си от
смъртта. Тоест това е някакъв опит от нейна страна да се справи с тази
ситуация. Със сигурност тези факти имат положително влияние, но според с
мен с раждането на другите две деца малко по прииначен и неправилен начин
майката се справя със стреса. Имам предвид, защото тя иска да казва: „Искам
господ да ми върне М., но това няма как да стане.Сега даже ако имах едно
желание бих искала да си върна старата М., а тези новите две деца господ
да си ги вземе“, което пак е израз на едно нестабилно, емоционално,
психическо съС.ие и все още не се е справила със самата травма. Като цяло
прогнозата е обнадеждаваща. Тук няма основание да се счита, че ще има
обратно връщане, влошаване на съС.ието, не се очаква такова нещо, няма
такива индиции. Тя може да продлъжи да посещава психологична работа и
тази работа е абсолютно безплатна към Социалните, но тя е прекъсната.
По отношение на двамата подекспертни, сме приели за достоверно
съобщеното ни от тях в проведената с тях беседа, не сме търсили начина да
проверим обясненията им. Затова сме посочили на всякъде в заключението, че
М. е дъщеря на ищеца М..
Адв. Н.: Аз гледам, че не е баща по документи, след като има
удостоверение за раждане и удостоверение за наследници, в което е посочено,
само майката. Те така са и формулирали в исковата молба, като лице
отглеждащо М..
Вещото лице К.: М. първо вижда детето и майката е била скована до
детето. След това в болницата лъже майката, че детето е откарано в София.
Считаме при него, че психотравматичното съС.ие не е преживяно, не е
преработено, защото въз основа на наблюденията ни сме установили една
класическа траурна реакция при М. към онзи момент, продължаваща и до сега.
Изразът към момент на тази реакция е мисля, че бяха чести мисли за детето.
Вещото лице К.: През цялото време той има по адаптивни стратегии за
справянето и въпреки загубата се опитва да съхрани психическото и
физическото съС.ие на жена си. Той наблюдава тя в какво съС.ие е, че не може
да приеме това, което се случва, тя го отрича през цялото време, не иска да
повярва. Неговите усилия са насочени към това да помогне на жена си да
преодолее психотравмата. Той през цялото време е насочен към нея, а не към
себе си, по ангажиран към останалите, себе си малко е загърбил. Той го
преживява интензивно и лично и чрез съпругата си. Той е по стабилен от
съпругата си към момента и той я крепи да възприема реалността адекватно.
Тя вижда неща, които не съществуват, има видения,той й помага да се
стабилизира, опитва се да я държи в кондиция. Подкрепя е в решението за
6
дете.
Използваните от нас методи за анализ на личността на двамата,
допринасят за преценката на достоверността на изложеното от тях. Тестовите
методики имат скала на лъжа и при обработка на резултатите не сме се
усъмнили, че подекспертните са дали неверни данни, въпреки, че не сме
разследващ орган и не ни е това задачата.
Дори майката споделяше, че М. е била много по умно и развито дете от
възрастта си. Тя по нейни думи е разговаряла като с възрастен човек още от
малка. Това е гордостта на майката, едно такова дете, което е било красиво,
бяло, умно, което е тръгнало по-рано на училище, което е имало много
грамоти и награди. Това е била нейната гордост. В едно такова общество, в
което те са живели М. се е отличавала с нейните качества, които са били
положителни, тоест тя е била гордост за майката. Тази силна емоционална
свързаност се отразява в отношение на майката към М., тя през цялото време
е приемала, че М. е различно, умно, интелигентно дете. Нейната загуба е
нанесла сериозен удар върху нея. Бащата сподели също силна емоциална
свързаност, по скоро подкрепящо думите на майката.
Вещото лице Котетатаров: Трябва да отбележим първо, че бащата е по-
резервиран в изказа си и като цяло в изразяване на чувствата си, по-трудно ги
вербализира.По- трудно ги вербализира,защото е такъв по характер,по
здържан,по рационален,без много излишни емоции,по обран е в изказа си, в
информацията, която дава. От тестовете, които направиха всъщност излиза,че
тяхното ниво на тревожност, на депресия е ½, тоест той преживява по същия
аналитичен начин загубата, както майката, защото той преработва и
собствената и помага на майката в справянето. Обичайната травма на реакция
да кажем, че максималния период е една година за преработка на
травматичното събитие, всъщност смъртта на М. е 2021 година.
Адв. А.: Да се приемат заключенията на вещите лица.
Адв. Н.: Да се приемат заключенията на вещите лица.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА двете заключения на вещите лица д-р К. и М. К..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице М. К. в размер на 1206.08
лв. по всяко едно от двете заключения и в същия размер 1206.08 в полза на
вещото лице д-р К. за всяко едно от приетите две заключения, които ДА СЕ
ИЗПЛАТЯТ от бюджета на Окръжен съд-Пазарджик.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
П.Г.И.: *** г., българин, български гражданин, на семейни начала,
осъждан, без родствени и служебни връзки със страните.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
свид.И. Искам да бъда свидетел, обещавам да говоря истината. С М. К.
заедно сме израснали. Комшии сме с тях в Б... Съпругата му я познавам от 25-
30 години,от както са се събрали с него. Тя е от В. и дойде да живее при него в
Б.., заживяха заедно и от там ги познавам и двамата. Него го познавам от
малък. Бяха им много добри отношенията. Никога не са се разделяла. Бяха
сплотено семейство, работиха си поС.но, но след инцидента се отчуждиха от
всички и само сериозни мъки им бяха в семейството. Имат към 7-8 деца. Само
момчета имаха. Много сме близки с него и ми е споделял, че желае да имат
момиче и двмата с жена му желаеха да имат момиче.Роди се момиче - М. и си
бяха щастливи. Имаше много радост като се роди М. в семейството и двамата
с Б., М. и Б. бяха много щастливи, че най накрая имат момиче. Беше лъчезарно
дете М., закачливо, надарено, общително момиче беше. М. е баща на М.. Той
си е действително баща не, че го възприемаме, но той си е действително баща.
Живеем непосредствено един до друг. Всички го знаем като нейн баща. Бяха
много близки М. и М., като сме работили заедно той винаги говореше за нея,
даваше зор да свърши работа, за да се прибере в семейството и да си играе с
нея. Усещах го по привързан именно към нея, като към момиче, както според
мен повечето бащи са привързани повече към момичето си. Б. си гледаше
всички деца, беше много привързана към М.. Беше много грижовна към
семейството, към домакинството. След инцидента двамата се промениха.
Отчуждиха се от хората, отдръпнаха се към хората.
/Свидетелят е видимо разстроен, насълзен. Не може да продължи ./
свид.И. Извинете,трябват ми няколко секунди……Не може да се опише
това нещо с думи без да го преживеете. Извинявам се. След инцидента се
видяхме точно на погребението. За инцидента аз се прибирах от работа и бях
до самото училище, някъде на около 200-250 метра от инцидента бях и видях
как станах нещата. Коли бяха спрели на пешеходната пътека и кола зад тях
навлезе в насрещното, за да ги изпревари спрелите коли и тогава стана
инцидента, блъсна М.,която беше на пешеходната пътека, пресичайки
пътя.Беше голяма суматоха. Бях отстрани до един магазин спрял и слушах как
ревеха и викаха, че е починало детето, са отрепали детето и много викане
беше. Не исках да се доближавам до Б. и М. само ги слушах отдалече и чувах
плач и страшни викове, че са отрепали детето им, не мога с думи да опиша
преживяванията на тези двама души. След това по време на погребението бяха
много зле. ПоС.но има даваха хапчета, за да издържат. Близо около година и
половина след инцидента той не работи, защото го беше много страх да
остави жена си сама.Тя беше склонна да направи самоубийство. Виждах я нея
през този период, тя беше много отслабнала, човек не можеше да я познае. От
8
него знам, че е и правеха някаква операция, нещо стомашно. Може би година,
година и половина след инцидента са й правили операцията. С децата си след
инцидента се събират, но с неговата майка не се събират след инцидента,
много рядко. Тук наскоро, когато се роди новото момиче – М. й плавеха
рожден ден и тогава за първи път от инцидента ги видях, че се бяха събрали.
После пак беше мъка. След празника с него се видяхме и той ми каза: „ Хем се
радвах, хем ме болеше от вътре“. Казах му: „Няма как М.е, това нещо няма
как да го забравите“. Те това нещо не могат да го забравят. ПоС.но са на
гробното място, защото моят дядо е близко до М., където е погребана и
виждам, че поС.но има играчки, поС.но пръскат за трева, поС.но са на
гробищата, всекидневно. Казвал съм му много пъти, че не е нужно да ходи
всеки ден на гробищата. Той ми казва: „Няма как да не ходя, не може“. След
инцидента се преместиха от старото жилище, за да претръпнат къде си е
играло детето, да позабравят обстановката, да не свързват жилището с детето.
Аз като съм си приказвал с него съм му казвал: „М.е където и да отидете
въобще няма да го забравите“ . Питал съм го: „Има ли смисъл“ и той ми
казва: „Има, все пак малко или много ще има по-малко болка, няма да е
толкова голяма болката да гледаш детето как си е играло тук.“ Не могат да
превъзмогнат загубата. Няма как.
Б. като дойде от В. да живее с М. имаше едно момче. М. никога не ми е
споделял защо М. не е записана с негово име като баща. Не знам това дете, с
което дойде Б. от В. дали е от друг мъж, защото те с М. живяха малко и във В..
Не съм чул да се говори, че това първото дете, за което казвам не е от М.,
може и да е от М., може и да не е.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
К. А. К.: *** г., българин, български гражданин, женен, неосъждан. Брат
съм на М..
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. К.: Искам да бъда свидетел, обещавам да говоря истината. Брат
ми и Б. живеят вече 30 години заедно, като семейство. Имаме близки
отношения с тях. Почти всеки ден сме заедно. Сега живея в Пазарджик, преди
живеех в Б... Аз съм от Б... Никога не са се разделяли.Отношенията са им били
винаги много добри. Винаги са намирали решения, каквито трудно се взимат.
Били са винаги заедно.Не са се разделяли. Имат деца. Двамата се грижат
много добре за семейството. Дават всичко от себе си, за да може да отгледат
децата си. М. е най-големият син на 30 години е. Б. дойде с М. при М., тя беше
бременна с М. от друг човек. Брат ми прие детето, отгледа си го като
негово.М. знае, че М. не му е истински баща, но го приема като баща и не иска
да види биологичния си баща.След това създадоха техни си деца. Първото им
общо дете е кръстено на мен - К..М. си е тяхно дете. Никога не е имало
спорове. М. беше мечтаното и желаното дете от двамата, затова имаха толкова
много деца, докато не им се роди момиче. Шест момчета и след това се роди
9
М..Тя беше най-скъпата за всички в семейството. И ние, както и те самите,
очаквахме момиче. Тя беше принцесата на цялото семейство, на братята, на
тях самите. Обгрижваха я, учеха я на най-доброто нещо и я направиха много
възпитано дете, уникално. Отношенията им бяха чудесни на двамата с нея.
Трепериха над нея Братята й, които бяха по-големи се грижеха за нея. Тя беше
слънцето в цялото семейство. Брат ми когато се прибираше всичко възможно
правеше да й обърне внимание, да бъде с нея. През другото време майка й я
възпитаваше и възпитанието й беше уникално за нея.
Ишецът на скамейката в съдебната зала плаче.
Ищцата плаче през цялото време и стои обърната с гръб към залата.
Свид. К.: За инцидента разбрах, докато бях на работа в П. Това няма да
го забравя никога. Брат ми ми се обади.
Свидетелят К. също е разстроен и плаче.
Свид. К.: Брат ми ми се обади по телефона и ми каза: „Батко удариха
М., не знам какво да правя, не мога да се оправя с Б., моля ти се идвай да
помагаш, защото не знам как“ И го попитах: „Къде отиваш“ и той ми каза:
„Вдигнаха я с линейката и я закарах в болницата“ . Отидох там, те двамата
бяха там. Б. беше в несвяс, тя не знаеше, че М. е починала, аз попитах брат ми,
той ме дръпна настрани и каза: „Батко, М. си отиде“. Викам: „Сигурен ли
си?“. Той вика: „Сега ще отидем“. Извикаха ни да отидем“. Бяхме заедно,
излезе лекарят и каза: „Съжалявам, направихме всичко възможно, М.
почина“. Тогава малкият му син падна долу на колене и извика силно. Брат ми
не знаеше какво да направи, защото се страхуваше за Б., не знаеше как да
постъпи. Каза: „Какво ще правя сега, как ще кажа на жена ми, че М. е
починала“. Дълго време криехме, тя не искаше да си тръгне, защото искаше
да види детето си. Наложи се да се приберем с лъжи. Беше много трудно и той
не можеше да асимилира. Беше много объркан, не знаеше какво да прави,
защото чува, че детето му е починало, гледа жена му. Имаше чувството, че тя
наистина може да си сложи край на живота. Викаше, крещеше в болницата,
едва я успокоявахме. Казвахме й: „Спокойно, всичко е наред“ Накрая се оказа,
че трябваше да я приберем малко насилствено с убеждения: „Ела си, не се
притеснявай и т.н.“. Накрая когато се прибрахме вкъщи и съобщихме, че М.
си отиде. Мисля, че моят брат й каза. Беше страшна паника. Реакцията на Б.
беше ужасна – викаше, крещеше, не искаше да живее, искаше да умре,
припадна. След това беше само на лекарства, за да може да я поддържаме да
не изпада в истерия. ПоС.но й давахме лекарства. Накрая каза: „Стига, не
искам повече лекарства, защото много ми е лошо“. Това не беше един ден,
това бяха дни наред. Тя беше на лекарства, на успокоителни. Не искаше да
излиза от вкъщи. Трябваше да отиде до магазина, но трябваше да мине през
пешеходната пътека и не искаше, защото винаги се връщаше спомена за
ужаса, когато е видяла детето там. Беше доста време, може би година-две, тя
не искаше да излиза навън, стоеше си вкъщи. Нейният път беше по кривите
улици, само към гробищата и обратно. Ако това е достатъчно наистина да
10
опиша нейното съС.ие. По времето на погребението брат ми и Б. бяха
абсолютно неадекватни. С цялата тази процедура се занимавах аз. Трябваше
да отида да купувам за детето дрехи, което беше за мен много тежко. Те не
можеха да се занимават с нищо друго, освен наистина да скърбят. Дори не
можеха да обърнат внимание на големите си деца, на братята, които изпадаха
в истерия, викаха. ПоС.но гладехме да са на успокоителни и нейните братята
да са на успокоителни. Аз бях навън при момчетата, за да можех да се
занимавам с тях, да ги успокоявам, те бяха вътре само плачеха, не можеха да
мислят, неадекватни бяха, на къде ги бутнеше натам. Накрая когато отидохме
и я докарахме с катафалката тогава беше истерията страшна.Човек да загуби
дете, сигурен съм, че всеки един от нас може да се усети какво се случва. Брат
ми беше много притеснен криеше, той не можеше да живее, криеше се, за да
може да плаче, не можеше да ходи на работа, отказваше работа, понеже той е
строител и трябваше да се качва на покриви да работи, той отказваше да
работи на покривите, защото точно когато удариха малката той беше на един
покрив и правеше покрив. И когато се качваше на покрива, той си мислеше, че
пак ще се случи нещо и му се връщаше картината. Дълго време когато чуваше
сирената на линейката си запушваше ушите си, не искаше да слуша, защото
му припомняше кака линейката е дошла за неговата дъщеря. Единственото
нещо, което обичаше да прави е да ходи на гробищата, да плаче и да разговаря
с М., която всъщност не го чуваше. Двамата всеки ден бяха там. Винаги
когато му се обаждах да го питам къде е - „Брат на гробищата съм“. Нейния
гроб го направи като детска площадка, за да може да ходи, да си говори с нея.
Много често съм го виждал как плаче докато работи. Опитвал съм се да му
кажа, че животът продължава, но той казва: „Да знам, но не мога, трудно ми
е“ . Аз все му казвах имаш и други деца и единственото нещо, което може би
ги накара наистина да се възвърнат към живота е, че имаха още дечица, които
са малки и трябваше да продължат своя живот. Б. казваше: „Аз не мога да
живея без дете, искам М., искам М.“. Роди се после едно от децата им, което
наименуваха М. но тя си казва: „Аз си искам М.“. Забременя с второ дете,
роди се момиче, което кръстиха М.. И мога да кажа, че наистина намериха
смисъл за живота си. Поне с нея. Виждам, че болката не е отминала, защото
много често сме си говорили с брат ми, той казва: „Да имам си М., радвам й
се, но другата М. си остава М.“. Б. наистина беше много трудно да се
възстанови, защото тя направо загуби желание за живот, за храна, абсолютно
за всичко, не й се правеше нищо. Много често отваряше гардероба, където
бяха дрехите на малката, за да ги подрежда пак отново, прегръщаше дрехите,
плачеше. Дори по едно време беше изпаднала психически, не добре, казваше,
че усеща, че по някой път М. е вкъщи и така. Бързаха да се махнат от там
къдато живееха, защото всичко им напомняше за инцидента. Всяко едно кътче
М., където си е играла. Брат ми свиреше на синтезатор. Той спря да свири на
синтезатор, защото казва: „Няма на кой да пея“, защото когато свиреше тя
идваше при него, гушкаше се и той и пееше на нея като принцеса. Бързаха да
се изместят от там, защото всяко едно ъгълче в къщата им напомня за нея.
Къщата е цялата със снимки на М.. И тогава и сега. И сега в новата къща,
където и да влезете, в която и стая да влезете ще видите само грамотите на М.
11
от училището, снимките на М., плакати на М.. Към настоящия момент не са
превъзмогнали загубата, това не може да се превъзмогне. Познавам брат ми
виждам и Б., държат се, правят го заради децата. Вече им е омръзнало да
споделят, защото знаят, че дори и да споделят с някой, няма кой да им
помогне, мъката си е в тях. Плачат със сигурност тайно. Виждал съм и брат
ми, знам и за Б.. Точно когато брат ми трябваше да подпише брак със
съпругата си, това беше преди смъртта на М., понеже аз съм свещеник в една
Евангелска църква и аз го натисках и му казвах, че трябва да подпишат,
защото не е добре пред бог. Той ми каза: „ Да, сега ще платя данъците, които
имам“. Понеже знаете, че по закон не можете да подпишете брак, ако имате
данъци неплатени. Трябва да се плати данъкът, за да може да се подпише
брак. Някои от другите даце са записани на негово име, някои не са. Точно
платиха данъците и бяха решили, че ще насрочат дата, когато ще подпишат и
в съвета и при мен в църквата и се случи този инцидента и просто за тях
всичко изгуби смисъл. Аз съм свещеник, нарича се пастор в Евангелска
църква в Б.. и проповядвам евангелието в Белово, в Б.., във В. също.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
Съдът
ДОКЛАДВА постъпили по делото 2 бр. преписки по щети, образувани
по искане на всеки един от ищците за заплащане на застрахователно
обезщетение, изпратено от „Гаранционен фонд“ със писмо с изх. №24-01-
***2/23 от 13.06.2025 г.
Адв. А.: Да се приемат като доказателство по делото. Представям
списък с разноските. Нямам доказателствени искания. Делото да се приключи.
Адв. Н.: Да се приемат като доказателство по делото. Представям
списък с разноските. Нямам доказателствени искания. Делото да се приключи.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА 2 бр. преписки по щети, образувани по искане на всеки един
от ищците за заплащане на застрахователно обезщетение, изпратено от
„Гаранционен фонд“ със писмо с изх. №24-01-***2/23 от 13.06.2025 г.
ПРИЛАГА към делото списъците с разноските, представени от
пълномощниците на страните по делото.
Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа страна за това
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
12
Адв. А.: Уважаема окръжен съдия, моля да уважите предявените от
доверителите ми искови претенции в пълният им заявен размер. В хода на
настоящото производство считам, че успя да се установи един наистина
изключителен интензитет на претърпените болки и страдания от двамата
ищци. Загубата на близък човек винаги е много тежко и много болезнено
събитие. Говорим за една непреодолима загуба, тъй като ищците губят
единствената си дъщеря, принудително, насилствено, едва когато е на 8
годишна възраст. Дори не може да се каже, че е започнал нейният живот. Дете,
което е имало изключителни качества, за което са се полагали изключително
големи, смислени и целенасочени грижи за нейното развитие. И е загубена по
един абсурден и нелеп начин. Именно поради тази причина аз считам, че
исковете следа да бъдат уважени в предявеният им размер. По отношение на
ищеца М. К., следва да намери приложение тълкувателно решение №1 от
2016 година на ВКС, доколкото още с постановление №5 от 1969 г. на ВС,
което не е изгубило своята сила и актуалност и е признато правото на
отглеждането, но неосиновили, не припознали децата си, поради което
материалната легитимация на ищеца М. К., категорично считам, че е
установена в настоящото производство.
Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.
Претендирам разноски, съобразно представения списък на разноските.
Моля за срок за писмени бележки.
Адв. Н.: Уважаема окръжен съдия, моля да бъдат отхвърлени
предявените искове, при условията на евентуалност да бъде намален
размерът. По отношение на М. изложих становище, ще го доразвия в писмена
защита, в случай че ми бъде дадена възможност.
Искам само да кажа две думи: Няма пари на този свят, които да върна
загиналото дете, но считам, че тогава когато се определя обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се изхожда от общите критерии да
справедливост и да бъдат репарирани вредите на лицата, които имат такова
право. По тази причина, считам че претендирания размер за Б. не е съобразен
със съдебната практика за присъждане на обезщетение за идентични случаи и
следва да бъде намален, ако съдът не възприеме становището ни, за това че е
имало налице застраховка гражданска отговорност и застраховател, който
следва да приеме тези вреди. А по отношение на М., считам че той не е
материално правно легитимиран да получи такова обезщетение.
Моля да ми бъде дадена възможност да изложа съображения по
съществото на спора в писмени бележки, в срок, който съдът да ми определи.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА десет дневен срок за ищцовата страна за представяне на писмени
13
бележки, съответно 15 дневен срок за представяне на писмени бележки за
ответната страна.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение в законния срок
до 18.07.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14