Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
Гр. Перник, 06.02.2023 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.**
и с участието на прокурор А.А.** от Окръжна прокуратура – П.***като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 256 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Й.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение
№ 578 от 27.10.2022 година, постановено по АНД № 1073 по описа за 2022 година
на Районен съд – П.**.
С
обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5940351, издаден от Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, на основание чл. 189, ал.
4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който за извършено
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
ЗДвП, на Й.С.С., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста)
лева.
В жалбата
са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение. Искането към касационния съд е да отмени обжалвания
съдебен акт и да реши делото по същество, като отмени издадения електронен фиш.
В проведеното
съдебно заседание на 25.01.2023 година касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното
съдебно заседание на 25.01.2023 ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт В.**, която оспорва
касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на първата съдебна
инстанция.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния
съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима за разглеждане.
В
пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По
същество съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
За да
постанови обжалвания съдебен акт, районният съд приел за установено, че на 21.05.2022
година, в 16:22 часа, община П.**, по автомагистрала „**“, в посока към гр. Д.**,
лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на Й.С.С., е управляван със
скорост от 153 км/ч (изчислена след толеранс от 3%), при ограничение от 120
км/ч, въведено с пътен знак (ПЗ) В26, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което
било заснето с техническо средство СПУКС, тип АRH САМ S1, № 120СС88 – система
за скорост. За така установеното, с ЕФ серия К,
№ 5940351, издаден от ОДМВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено административно нарушение
по чл. 182, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на
Й.С.С., на касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 (триста) лева.
Въз
основа на установената фактическа обстановка районният съд, при извършена
служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на
жалбоподателя, не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения на
специалната процедура, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, изключваща
прилагането на общите правила и ред за установяване на административни
нарушения по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Достигнал е до извод, че
нарушението е установено с одобрен тип техническо средство, което към момента
на заснемането е било технически изправно, съответно годно да бъде използвано
за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Приел е, че заснемането на нарушението е извършено при
спазване на правилата за това, а приобщените по делото доказателства достоверно
установяват, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства
относно съответната пътна инфраструктура и скоростен режим, измерената скорост
на движение, отчетеното превишаване на разрешената максимална скорост и
превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението,
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са
оценени правилно. Въз основа на това прието е в решението, че ЕФ е съответен и
на материалния закон, тъй като квалификацията на нарушението съответства на
изложените факти и е извършена законосъобразно – установените факти реализират
състава на посоченото в ЕФ административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка
с ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, и за същото законосъобразно
е ангажирана отговорността на касатора.
Решението
е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд –
Перник, фактическа обстановка, като напълно кореспондираща на събраните по
делото и в пълнота доказателства. Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата страна на спора, поради което и неоснователни са доводите на
касатора, свързани с пълнотата и оценката на събрания в хода на съдебното
следствие в производството пред районния съд доказателствен материал – касателно
липса на доказателства относно мястото на извършване на процесното нарушение, съдържание
на изготвения във връзка с използваната за установяване на процесното нарушение
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и отразените
в същия обстоятелства, съдържание и начин на изготвяне на приложения по делото
снимков материал, изготвен с АТС, представляващ веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Споделят
се напълно и изводите на районния съд за проведено производство по издаване на
електронен фиш без допуснати съществени нарушения на специалната процедура, регламентирана
в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка
неоснователни, некореспондиращи с приложимия процесуален закон и нескрепени с конкретни
съображения, са изложените в жалбата твърдения, че съдът не се е съобразил с „изменения
на ЗДвП“. Подложени на преценка в решението на районния съд са приложението на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, съответно разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. в актуалната им към датата на извършване на процесното нарушение редакция.
Без
основание са и доводите на касатора, че липсват доказателства по делото, че
електронният фиш се базира на показания на техническо средство, което извършва
заснемане в отсъствие на контролен орган. Мотивите на районния съд, че процесното
нарушение е установено и заснето с АТС – преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с
каквито АТС именно съгласно чл. 189, ал. 4 във вр. с § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, могат
да се установяват и заснемат нарушения на ЗДвП, технически изправна и годна да
бъде използвана за установяване и на нарушения на скоростния режим по реда на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., се
споделят изцяло от касационния състав. Позоваването в жалбата на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС, по тълкувателно дело № 1/2013 г.,
касателно начините за установяване с АТС на нарушения на ЗДвП, към настоящия
момент е без основание. Със Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ДВ, бр. 19
от 13.03.2015 г.) в закона е регламентирано използването на „автоматизирани
технически средства или системи“ за установяване на нарушения на ЗДвП, както
стационарни, така и мобилни и (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП), с което законодателно
разрешение са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора тълкувателен
акт.
Без
връзка с мотивите на обжалвания съдебен акт са и твърденията на касатора за
отбелязване в решението на липса на яснота по делото „къде се е намирала
табелата, обозначаваща начало и край на населеното място, за да се извърши
преценка дали скоростта на автомобила е засечена именно на такова място.“ Въпреки
това следва да се посочи, че процесното нарушение
съставлява несъобразяване на скоростния режим, установен за движение на пътни превозни
средства от съответната категория извън населено място, което обстоятелство,
явяващо се и основен обективен елемент от състава на процесното нарушение, по
делото е безспорно доказано.
Без
основание, а в едната им част също без конекситет с мотивите на обжалвания
съдебен акт са и доводите на касатора във връзка с посочване в ЕФ на стойността
на наказуемата скорост. Споделят се мотивите на районния съд в частта им
относно действителната скорост на движение на процесното МПС и за извършено съответно
приспадане на измерената скорост – посочено в ЕФ е движение със скорост от 153
км/ч, регистрирана с АТС е скорост от 158 км/ч., видно от данните в приложения снимков
материал. Предвид това съобразена е разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8121з-532 от 25.10.2019 година във вр. с чл. 755, ал. 1, т. 2, предл. второ от Наредба
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Извършената
служебно проверка за правилно приложение на материалния закон също не установи
наличие на основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция.
Споделят се изводите на районния съд за законосъобразно ангажиране на
отговорността на касатора за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, съответно за наложено законосъобразно по
вид и размер административно наказание, без възможност за редуциране на размера
на глобата, предвиден като абсолютен от законодателя. Й.С.С. е наказан в
качеството му на собственик на регистрирано
МПС – лек автомобил „***“, с рег. № **, за това, че на 21.05.2022 година, в
16:22 часа, на територията на община П.**, по автомагистрала „***“, в посока
към гр. Д.**, собственият му лек автомобил е управляван със скорост от 153 км/ч
(изчислена след толеранс от 3%), при ограничение от 120 км/ч, въведено с ПЗ
В26, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Превишаването на максимално допустимата
скорост с 33 км/ч представлява нарушаване на забраната, въведена с разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, съответно попада в хипотезата на
санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, правилно приложена от
наказващия орган с процесния електронен фиш, в която е предвидено налагане на
административно наказание „глоба“ във фиксиран размер на 300 лева, каквото по
вид и с какъвто размер е и наказанието наложено на касатора. Приложението на
чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, каквото е процесното, е изключено изрично
с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП и съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗАНН.
Предвид
изложеното наведените в жалбата доводи, съставляващи по съществото си твърдения
за наличие на касационни основания за отмяна на решението на първата съдебна
инстанция по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
са напълно неоснователни. Решението на Районен съд – Перник е валидно и
допустимо, постановено при правилно приложение на закона, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 578 от 27.10.2022 година, постановено по АНД № 1073 по описа за 2022
година на Районен съд – П.**.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/