РЕШЕНИЕ
№ 1325
гр. Пловдив, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300502127 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №1512/03.04.2025г. , постановено по гр.д. № 1929/2024 г., по
описа на РС-Пловдив , К. Я. К., ЕГН ***, е осъден да заплати на Г. М. Р., ЕГН
********** , сумата от 2 000 лв. , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на
причинената му на 09.06.2023г. в гр.Пловдив лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания в областта на лявото око,
кръвонасядания по горен десен крайник и травматичен оток в областта на
горен десен крайник, причинили болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК, за което
деяние К. Я. К. е била признат за виновен по силата на одобрено споразумение
по АНД № 49 по описа на ПРС за 2024г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.06.2023г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен предявеният иск за репариране на причинените неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 2 000 лева до пълния предявен
размер от 10 000 лева като неоснователен. С решението съдът е разпределил
по съразмерност между страните направените по делото разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
С подадената въззивна жалба от ответника по спора К. Я. К., ЕГН ***,
първоинстанционното решение се обжалва в неблагоприятната за него част, с
1
която е осъден да репарира на ищеца причинените му неимуществени вреди в
размер на сумата от 2000 лв. С доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част се иска неговата отмяна от
въззивния съд и постановяване на ново по съществото на правния спор, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Своето недоволство от първоинстанционното решение в
неблагоприятната отхвърлителна част, ищецът Г. М. Р., ЕГН **********, е
изразил в подадената насрещна въззивна жалба. В същата е релевирал
подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тази
му част с искане към въззивния съд за отмяна му и постановяване на ново по
съществото на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена в
пълния заявен по делото размер.
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени в срок от
надлежни страни , срещу обжалваем съдебен акт.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, приема същото за валидно и
допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от Г. М. Р., ЕГН **********, иск с правно основание чл.45,ал.1 от
ЗЗД, с който претендира ответникът К. Я. К., ЕГН ***, да бъде осъден да му
заплати сумата от 10 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на причинената му на 09.06.2023г. в
гр.Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и
кръвонасядания в областта на лявото око, кръвонасядания по горен десен
крайник и травматичен оток в областта на горен десен крайник, причинили
болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК, за което деяние К. Я. К. е била признат за
виновен по силата на одобрено споразумение по АНД № 49 по описа на ПРС
за 2024г.
Ответникът К. Я. К., ЕГН ***, оспорва предявения иск и настоява за
отхвърлянето му като неоснователен.Оспорва от деянието да са произтекли
вреди за ищеца и в претендирания с исковата молба размер.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и
правна страна средното:
С одобрено от съда споразумение по АНД№49/2024г. по описа на РС-
Пловдив , К. Я. К., ЕГН *** е признат за виновен в това , че на 09.06.2023г. в
гр.Пловдив, по хулигански подбуди, е причинил лека телесна повреда на Г. М.
Р., изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания в областта на лявото око,
кръвонасядания по горен десен крайник и травматичен оток в областта на
горен десен крайник, причинили болка и страдание без разстройство на
здравето-престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК,като К. К. е
освободен от наказателна отговорност и му е определена глоба в размер на 600
лв.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и на чл.383,ал.1 от НПК с
влязлата в сила присъда/споразумение/ на наказателния съд, по задължителен
2
за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, са доказани:
извършването на деянието – причинената от ответника телесна повреда на
ищеца, противоправността на деянието, осъществяващо състав на
престъпление и вината на ответника. Тези елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от
гражданския съд, защото са задължителни за него. Затова и възраженията на
ответника, че ищецът сам е предизвикал инцидента и неправомерните му
действия евентуално са довели до неговото увреждане , са неоснователни и
не могат да бъдат споделени.
За вида, характера и продължителността на търпените болки и
страдания от страна на ищеца, по делото е разпитана като свидетел дъщеря му
М. Р.а. От показанията на свидетелката се установява, че инцидентът станал
пред семейния им магазин, като ищецът изпитвал срам и страх от събитието,
чувствал зле физически и психически, около месец не ходел на работа. Ръката
на баща й била подута, изпитвал затруднение да я свИ., да държи прибори,
налагало се тя да го храни понякога. Окото му било насинено и подуто, не
виждал много добре. Според свидетелката баща й напуснал работата си в
„Паркиране и репатриране“, тъй като била свързана с много клиенти, а той
бил с насинено око, ръката му била подута, имал кръвонасядания по лицето.
Седмица и половина след инцидента се стряскал насън, будел се посред нощ,
затварял се в себе си, изпитвал срам от приятели, преустановил социалните си
контакти. След инцидента отишъл на лекар , като му били изписани
медикаменти във връзка с получените кръвонасядания по тялото.
При тази фактическа обстановка безспорно е осъществен общият състав
на непозволеното увреждане, визиран в чл. 45 от ЗЗД, поради което са и
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника К. К., с
ЕГН ***. Забраната по смисъла на чл. 45 ЗЗД за виновното причиняване на
вреди предвижда и задължение за причинителя да обезщети увреденото
лице.Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или
правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по
силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта
вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност
/договорна и деликтна/ има за цел да поправя вредите /т.нар. репарационна
цел/, които са виновно и противоправно причинени, като вината по
действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага.
В конкретния казус е безспорно установено противоправното /доказано
престъпление, което винаги е противоправно/ поведение на ответника, както и
причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен
резултат - вреда, изразяваща се в нанесените телесни увреждания и свързаните
с тях негативни изживявания. Вината също е доказана от наказателния съд,
макар и същата да се презумира по настоящото производство.
Обстоятелството,че по делото не е приета и назначена СМЕ за
причинените на ищеца телесни увреждания и интензитета на претърпените от
него болки и страдания , не лишава иска от основателност. В процесния
случай извършеното престъпно деяние от страна на К. К., с ЕГН ***, е
резултатно – резултатът се изразява в причиняване на телесна повреда на
3
ищеца, поради което причинно-следствената връзка между увреждането и
вредоносния резултат е елемент от фактическия състав на
престъплението.Същевременно съобразно общите разпоредби за
разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени
вреди следва да установи основанието на иска си,а размерът на претърпените
вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Ето защо при
определяне на размера на еквИ.лентното обезщетение съдът съобрази
характера на причинените на ищеца телесни увреждания- охлузвания и
кръвонасядания в областта на лявото око, кръвонасядания по горен десен
крайник и травматичен оток в областта на горен десен крайник, които са
довели до болка и страдание без разстройство на здравето.Съдът отчете
възрастта на ищеца към датата на деликта-47 години , както и обстоятелството
, че е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от
13.06.2023г. до 21.06.2023г. съгласно представените по делото болнични
листове. Не се кредитират показанията на свидетелката , че получените
телесни увреждания са причина баща й да напусне работата си в ОП
„Паркиране и репатриране“, тъй като липсват данни същият да е работил в
посоченото предприятие и поради това, че тези обстоятелства подадат под
забраната за установяване с гласни доказателства по чл.164,ал.1,т.3 от ГПК.
При определяне на размера на дължимото обезщетение на ищеца съдът
прецени, че по делото няма данни за каквито и да е медицински
интервенции,както и за прилагане на конкретно медикаментозно лечение .
Прецени също и начина на извършване на деянието от ответника - на ищеца
са нанесени телесни увреждания на публично място, че освен физическити
болки са му причинини и морални страдания , отразили се негативно на
самочувствието и достойнството му и на нормалния му начин на живот за
непродължителен период от време .
Именно тези обстоятелства аргументират решаващият състав на съда
да приеме, че общият справедлив размер на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 2 000 лева, която ще бъде
съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето на пострадалия и
съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към датата на
настъпване на увреждането.Обезщетението следва да се присъди ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на извършване на деликта-
09.06.2023г., съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, според която при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд въззивните жалби следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни, а решението на РС-Пловдив – потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и на насрещната
въззивна жалба, направените искания на страните за присъждане на разноски
са неоснователни , а разноските остават в тежест на страните така, както са
направени.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1512/03.04.2025г. , постановено по гр.д.
№ 1929/2024 г. , по описа на РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5