РЕШЕНИЕ
№...........
25.06.2020г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав
в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 485 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.М.К., ЕГН: ********** ***
против Наказателно постановление № 34 от 11.02.2020г. на ***на Териториално
развитие при О.П. с което на жалбоподателя К. на основание чл.53 от ЗАНН, вр.
чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.223, ал.5, т.1, вр. чл.223, ал.1 и ал.2
от ЗУТ, за това че във функциите си на собственик на жилищна сграда с
идентификатор *** не е изпълнено писмено разпореждане, възложено със Заповед
№РД-12-385/26.09.2019г. от ***на „ТР“ при О.П. за осигуряване на достъп за
извършване на проверка на сграда с идентификатор ***.
Недоволна от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателя К., който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призована не се явява, представлява се от адв. Н.Д. от ПАК. Процесуалния
представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и приложените към нея
доказателства. Моли съда да бъде отменено НП като незаконосъобразно, като
излага подробни доводи в тази насока.
Ответната страна – О.П. редовно призована се
представлява от юрк. Д.Б.. Изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди наказателното постановление.
Съдът като прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След преценка
на събраните по делото доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
*** ***. Е.З.С. – ***отдел „СК“ при О.П. е съставила
АУАН №СК-7/05.12.2019г. в присъствието на свидетелите ***. В.Б.Г. – *** отдел „***“
при О.П. и ***. Д.Г.С. – ***отдел „СК“ при о.П. срещу К.М.К., който във
функциите си на: собственик на жилищна сграда с идентификатор ***, находящ се в
гр. Плевен, ул. ***не е изпълнил писмено разпореждане дадено с писмо
изх.№ЖС-94И-150-1/30.08.2019г. от ***на „ТР“ при О.П. за осигуряване на достъп
за извършване на проверка на сграда с идентификатор ***, по данни взети от
Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. Плевен, във връзка с
подадена Жалба с вх.№ ЖС-94и-150-1/26.08.2019г. от И.Х.П..
Писмото е получено от *** на г-н К., ***В.К., видно от
известие за доставяне на 02.09.2019г.
Не е изпълнено писмено разпореждане възложено със
Заповед №РД-12.385/26.09.2019г. от ***на „ТР“ при О.П. за осигуряване на достъп
за извършване на проверка на сграда с идентификатор ***, по данни взети от
Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. Плевен, във връзка с
подадена Жалба с вх.№ ЖС-94И-150-1/26.08.2019г. от И.Х.П..
Заповедта е получена лично от ***К., видно от известие
за доставяне на 01.10.2019г. Съставен е протокол на 07.10.2019г., за неосигурен
достъп на комисията. С горното си деяние К.К. е нарушил разпоредбите на чл.223,
ал.5, т.1, т.2, чл.223, ал.1 и ал.2, вр. чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ.
В законния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят
К. е депозирал писмено възражение.
Като взел предвид АУАН, както и останалите документи в
административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал
атакуваното Наказателно постановление № 34/11.02.2020г. издадено от ***„Териториално
развитие“ на О.П.
В наказателното
постановление е описана същата дата и фактическа обстановка. Правната
квалификация на нарушението е същата, както в акта. На основание чл.53 от ЗАНН,
вр. чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.223, ал.5, т.1, вр. чл.223,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в
качеството на свидетели *** Е.З.С. и свидетелите В.Б.Г. и Д.Г.С..
По искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е допуснат до разпит в качеството на свидетел Ц.Г.М..
В своите показания *** Е.З.С. твърди, че на същата на
дата 28.08.2019г. й е резолирана жалба, която е подадена от И.П., във връзка с
това, че е извършено незаконно строителни дейности на сграда с идентификатор №***,
находяща се на ул. ***и се твърди, че изграденият втори етаж на същата сграда
не се ползва по предназначение, а промяна предназначението. На 30.08.2019г. е
изготвено писмо до В.К. и К.К. ***, с копие до И.Х.П., с което писмо ги
уведомяват, че на 11.09.2019г. от 10.00 часа, ще бъде извършена проверка на
място от длъжностни лица при О.П. От показанията на свидетелката С. се
установява, че е невъзможно да се направят точни констатации за наличие или
липса на незаконно строително без достъп до имота. „Ако има промяна
предназначението, както се твърди в жалбата на жалбоподателя, ние трябва да
влезем.“ При посещението им на място на служителите при О.П. не е осигурен
достъп до самата сграда.
От показанията на свидетеля В.Г. се установява, че
проверка по депозираната жалба от И.П.не е извършена, тъй като няма достъп до сградата
и не е осигурен такъв. В своите показания свидетелят Г. твърди, че са извършили
три посещения на място, като не е осигурен достъп до сградата, а са били на
около 10 метра, тъй като е имало ажурна ограда със заключена врата. На следващо
място се установява, че собствениците не са представили и документи.
Видно от показанията на свидетеля Ц.Г.М., че в имота,
където живее жалбоподателя К.К. и *** му В.К. има сграда, но същият никога не е
влизал и не знае кой я ползва. На зададения му въпрос – „До въпросната сграда
може ли да се влезе свободно и да се стигне до самата сградата?“ Свидетелят
дава отговор, че „може да се влезе от ул. „***“ между *** – чужд имот, друг не
може да влиза там или ако влиза е в нарушение.“ От показанията на свидетеля се
установява, че има порта, за да се влезе до сградата, като според същия
разстоянието е около 30 метра.
Съгласно чл.223, ал.5, т.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) При изпълнение на
функциите им по този закон служителите по
ал. 2 имат право 1. на свободен достъп до
строежите, както и до сградите и съоръженията по време на тяхното ползване по реда на
чл. 194, ал.
1 и 3 от ЗУТ
ал.1
- Собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват
свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни,
проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с
устройството на територията, въз основа на заповед на *** на общината, а в определените
от закона случаи - със заповед на ***а на Дирекцията за национален *** и ал.3 -
При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 достъпът до съответните недвижими
имоти се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост - и
със съдействието на полицията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 223 от ЗУТ
(Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. и доп., бр. 103 от 2005 г., изм., бр. 82 от
2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) (1) За
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:
1.
спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни
и монтажни работи;
2.
спира изпълнението на строежи, части от
тях или отделни строителни и монтажни работи с нарушения по чл. 224, ал. 1 и дава разрешение за продължаването им след отстраняване на нарушенията и заплащане на
дължимите глоби и имуществени санкции;
3.
забранява достъпа до строежи по т. 1 и 2 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на
хора и механизация на строежите;
4.
забранява захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на строежи по т. 1 и 2;
5.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) забранява влагането на строителни продукти, които не отговарят на изискванията по чл. 169а, ал. 1,
и извършва проверки в местата за
производство на строителни продукти;
6.
забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в
експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си
съгласно издадените строителни книжа и условията за
въвеждане в експлоатация;
7.
забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в
експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си
съгласно издадените строителни книжа и условията за
въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа и топлинна
енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на
отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други;
8.
издава заповеди за премахване на незаконни строежи;
9.
предписва изпълнение на укрепителни и
възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи и на части от
тях, за които е спряно строителството,
действието на строителните книжа или е
забранено ползването им;
10.
разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора, механизация,
изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други;
11.
налага предвидените в този закон глоби и
имуществени санкции.
(2)
За строежите от четвърта, пета и шеста
категория служителите за контрол по
строителството в администрацията на всяка
община (район):
1.
констатират незаконни строежи и строежи с нарушения;
2.
констатират нарушения при ползването на
строежи или на части от тях;
3.
изпълняват заповедите за спиране, за забрана на
ползването, за забрана на достъпа до строежи и строителни площадки и за премахване на
незаконни строежи;
4.
контролират изпълнението на мероприятията
за възстановяване на територии с особена
териториалноустройствена защита;
5.
установяват други нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
6.
създават и поддържат регистър на
издадените наказателни постановления и на
влезлите в сила заповеди за премахване на незаконни строежи.
По делото е приложено писмо
изх.№ЖС-94И-150-1/30.08.2019г., от О.П. /л.6/, адресирано до В.и К. К., получено
лично на дата 02.09.2019г. /видно от известие за доставяне/ от *** на
жалбоподателя, В.К., от което е видно, че същите са уведомени, че на
11.09.2019г. от 10.00 часа, ще бъде извършена проверка на място от длъжностни
лица при О.П. на основание чл.223, ал.2 от ЗУТ, Заповед № РД-10-1623/12.11.2018г.
на *** на О.П. относно документацията за обект: „Инвестиционен проект за
извършено надстрояване на втори жилищен етаж на жилищна сграда с идентификационен
№***, находяща се на ул. ***, гр. Плевен и установяване законността му. На
основание чл.223, ал.5, т.1 и т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)
при проверката, служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, имат право на свободен
достъп до строежите, до сградите и съоръженията по време на тяхното ползване,
както и да изискват всички необходими за проверките документи, данни,
легитимации, писмени справки и обяснения. Както и че при осъществяване на
проверката е необходимо да бъде осигурен достъп до имота, до описаната жилищна
сграда, да бъдат представени и описаните в писмото документи на длъжностните
лица. В писмото е посочено, че – „присъствието Ви или на упълномощен Ваш
представител при проверката е наложително за изясняване на случая на място, за
осигуряване на достъп до имота и за предоставяне на исканите документи, описани
в настоящото писмо, с цел неговото законосъобразно решаване.
Видно
от приложеното писмо изх.№ЖС-94И-150-1/27.09.2019г. от ***„Териториално развитие“
при О.П. до жалбоподателя К.К. и В.К. е изпратена Заповед №
РД-12-385/26.09.2019г. на *** на О.П. за извършване на проверка. Същото е
получено от В.К. на дата 01.10.2019г. видно от известие за доставяне.
Изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните гласни доказателства: свидетелски показания в съдебно
заседание на *** Е.З.С. и свидетелите В.Б.Г. и Д.Г.С., които поддържат
направените в Акт № СК-7 констатации и които съдът кредитира изцяло като
обективни, непредубедени и съответни на всички приобщени в хода на съдебното
следствие писмени доказателства: Писмо изх.№ЖС-94И-150-1/30.08.2019г.; обратна
разписка; Протокол от 11.09.2019г.; Писмо № ЖС-94и-150-1/27.09.2019г.; обратна
разписка; Заповед № РД-12-385/26.09.2019г.; Протокол от 07.10.2019г.; Акт №
СК-7/05.12.2019г.; Възражение с вх.№ ЖС-94И-150-1/24.01.2020г.; Писмо
№жс-94И-150-1/27.01.2020г.; Обратна разписка; Заповед № РД-12-28/24.01.2020г.;
Протокол от 30.01.2020г., както и АД №132/2013г. по описа на Административен
съд гр. Плевен.
На база така изяснената фактическа обстановка и
събраните гласни и писмени доказателства съдът установи от правна страна
следното: административното нарушение е било правилно и законосъобразно
установено, като не са допуснати съществени нарушения на административно-наказателните
правила, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Съгласно Акт
№ СК-7/05.12.2019г. е видно, че лицето
като собственик /ползвател/ на имота не е осигурил достъп на комисия определена от ***Териториално
развитие при О.П.
Спазени са
изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието от страна
на наказващия орган,като е взел в предвид, че се касае за осъществено за първи
път административно нарушение. Административно-наказващият орган
законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.232, ал.5, т.3 от ЗУТ - Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице,
което не осигури достъп, не представи необходимите документи, данни,
легитимация и писмени справки на
контролните органи и
правилно е определил размера на санкцията.
С така определеното административно наказание в
най-голяма степен ще се изпълнят целите на наказанието съобразно изисквания на
чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите лица.
Съдът не констатира допускането на съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство,
които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да обуславят
незаконосъобразност на съставените административни актове.
Жалбоподателя не е изпълнил описаните в
чл.232, ал.1, т.3 от ЗУТ изисквания, с което е извършил нарушение по чл.223,
ал.5, т.1, вр. чл.223, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
С оглед изложеното съдът намира, че на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Наказателно постановление № 34/11.02.2020г.
следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна. Съдът
счита размерът на административното наказание за правилно определен.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния
представител на ответната страна по жалбата О.П. за присъждане на разноски по
производството, които възлизат на 200.00 лв. юрк. възнаграждение.
На основание
чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят К.М.К., следва да
бъде осъден да заплати на О.П. тази сума, като разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 34 от 11.02.2020г. на ***на Териториално развитие при О.П. с
което на жалбоподателя К.М.К. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.232, ал.5, т.3
от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева, за нарушение на чл.223, ал.5, т.1, вр. чл.223, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, за
това че във функциите си на собственик на жилищна сграда с идентификатор *** не
е изпълнено писмено разпореждане, възложено със Заповед №РД-12-385/26.09.2019г.
от ***на „ТР“ при О.П. за осигуряване на достъп за извършване на проверка на
сграда с идентификатор ***.
На основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН осъжда жалбоподателят К.М.К., да заплати на О.П. разноските за юрк. възнаграждение
в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: