Р
Е Ш Е Н И Е
338
/10.2.2020г.
гр. Перник, 10.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 665 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника Н.А.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от общо от общо 2603,43 лева, от които сумата от 2417,01
лв. /две хиляди четиристотин и седемнадесет
лева и 01 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 186,42 лв. /сто осемдесет и шест лева и 42 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 2417,01 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 07455/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
Ищецът
„Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление, по което срещу
ответника Н.А.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми-сумата
от 2417,01
лв. /две хиляди четиристотин и седемнадесет
лева и 01 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 186,42 лв. /сто осемдесет и шест лева и 42 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 2417,01 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, по ч. гр. дело № 07455/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при
което в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
С исковата си молба ищецът твърди да е
доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г.за топлоснабден
имот, находящ се в гр.Перник на адрес гр.
Перник, кв. „ТЕВА“/8/А/21, за която ответникът не му заплатил дължимите
се от него цена и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона със
съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск, чрез назначения му особен представител по делото, като неоснователен с конкретни съображения, че не е
собственик или ползвател на имота, а от там и потребител на топлинна енергия за
битови нужди за същия. Излага допълнителни съображения, доразвити и в хода на
съдебните заседания по делото.
В първото по делото съдебно
заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, от своя страна, чрез процесуалния си представител – адв. Б., моли за
отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Приобщени по делото са
представени от ищеца писмени доказателства, а именно- заверено копие на Договор
за продажба на държавен недвижим имот, както и заверено копие от удостоверение
за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община Перник, като по
делото са назначени и изслушани в последното по делото с.з. СИЕ и СТЕ, досежно
спорните по делото факти.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5494 от 30.10.2018 г.г. по ч. гр. д. № 08584 по описа на съда за 2018 г. на ПРС, като заповедта е връчена на ответника по реда
на чл.47 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за
допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В настоящия случай, от анализа на
приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. - заверено копие на Договор
за продажба на държавен недвижим имот, както и заверено копие от удостоверение
за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община Перник, се установяват следните обстоятелства, а именно: че лицето посочено
като ответник по делото Н.А.М. и лицето
А. А. М., са едно и също лице, с едно и също ЕГН, като това се установява от
удостоверението за идентичност на лице с различни имена- стр.46 от делото. На
следващо място, видно от представения по делото в заверено копие Договор за
продажба на недвижим имот от 22.01.1991 г. се установява, че ответникът е
закупил процесния имот /стр.47 от делото/, поради което и от така представените
доказателства, необорени от ответната страна, се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот. Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, поради което и възраженията в тази
насока, съдът намира за неоснователни. Съдът намира, че ответникът, като
собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената
и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице З. се установява
безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че през процесния период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Изрично вещото лице е посочило, в
заключението си, че системата за дялово
разпределение в СЕС е въведена преди процесният период, понеже изравнителни
сметки от „Нелбо” АД, гр. София, са изготвяни от 2006 год. до сега и че между топлофикационното
дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след
въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови
потребители/, времето на тяхното действие обхваща процесният период. През процесният период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост Смятам, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният
пер Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/
начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в
сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба на
ищеца.Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител
на СЕС в законно-установения срок. Ответникът не е подавал жалби и възражения в
законно- установения срок, срещу всяка една изравнителна сметка.В този смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по
делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи,
поради което и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като
намира, че безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви
измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как
е било извършено като механизъм отчитането им.
На следващо място, идва да се посочи, че
договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата
на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради
което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност
да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. В случая, съобразно назначената и изслушана по делото СИЕ, която съдът кредитира, като обективна и пълна, се установява, че
размерът на задължението на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на
топлофициран имот, находящ се в адрес: гр., кв. „” бл. , за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., е за сумата от 2417,01 лв. /две хиляди четиристотин и седемнадесет лева и 01 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., и сумата 186,42
лв. /сто осемдесет и шест лева и 42 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.. Посочено е, че това задължение не
е било заплатено от ответника по делото. На следващо място е
посочено, че счетоводството на ответното дружество за процесия период от
01.05.2017 г до 30.04.2018 г на абонатен № ********** Н.А.М. ***, е водено
редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължение
на абоната.Всички изравнителни сметки издадени от фирмата за дялово
разпределение, за периода от м 05. 2017 година до 30.04.2018 година са въведени
в счетоводството на ищеца но партидата на ответника в размер на минус -85.71
лева. С тази сума е намалено задължението на ответника за процесия период.С
оглед изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и
размерът на претенцията, като в заключение исковете се явяват основателни,
както по основание, така и по размер.
От изложеното е
видно, че следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми
не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с
настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което
това възражение на ответника се явява
неоснователно такова.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
В случая размерът на претенцията е за общо 2603,43 лева, от които сумата от 2417,01
лв. /две хиляди четиристотин и седемнадесет
лева и 01 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 186,42 лв. /сто осемдесет и шест лева и 42 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 2417,01 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 07455/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК. Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, както за
главната, така и за акцесорната претенция. С оглед на което исковете заявени от
Дружеството срещу ответника,
с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за изцяло
основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.71 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски, в заповедното
и исковото производство, в общ размер на 710,19 лв - държавни такси, депозит за
особен представител, депозити за СТЕ и СИЕ. които следва да му се присъдят.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.А.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, ДЪЛЖИ
на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от общо 2603,43
лева, от които сумата от 2417,01 лв. /две хиляди четиристотин и седемнадесет лева и 01 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 186,42 лв. /сто
осемдесет и шест лева и 42 ст./, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 09.07.2017
г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 2417,01
лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
29.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № 07455/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.М., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по
делото общо за заповедното и исковото производства в размер на 710, 19 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №№ 07455 по описа на съда за 2018 г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: