РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Бургас, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100501855 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канА.зация“ ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. „Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, чрез
гл.юрисконсулт Надежда Ватева, против Решение № 623 от 28.03.2024 г.,
постановено по гр.дело №1785/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което съдът е отхвърлил предявените от жалбоподателя против Община
Бургас, представлявана от кмета Димитър Николов, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“, № 26, искове за приемане за
установено, че в полза на въззивника против въззиваемия съществуват
вземания за следните суми: 451,50 лв. – незаплатена цена за ВиК услуги,
предоставени за водоснабден имот, находящ се в гр. ******, кв. *******, ул.
„*********“ № **, със заведена партида с абонатен номер *****, с титуляр на
партидата А. А. М., по издадени фактури за периода от 25.02.2020 г. –
22.12.2022 г., с отчетен период по фактури от 29.11.2019 г. – 28.11.2022 г.; 83,48
лв. – обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от
27.03.2020 г. – 27.01.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. –
1
13.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.02.2023 г., до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№308/03.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 603/2023 г. по описа на БРС. Изрично е посочено в решението, че
същото е постановено при участието на третото лице помагач А. А. М., ЕГН
********** от гр. *****, кв. ******, ул. „*******“ № **, за което лице БРС е
установил, че е починало на 06.05.2024 г. и е конституирал на негово място
наследниците му, подробно изброени в определение № 6505/23.10.2024 г.
Присъдил е разноски по делото в размер на 470 лева в полза на Община
Бургас. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на община Бургас- А. А. М., по отношение на който общината е
предявила за претендираните суми обратен иск с правно основание чл. 219,
ал.3 от ГПК във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД.След постановяване на
първоинстанционното решение третото лице-помагач А. М. е починало, като
БРС с определение № 6505/23.10.2024 г. е конституирал на негово място
наследниците му З. И. М., ЕГН **********, А. А. М., ЕГН **********, М. А.
М., ЕГН **********, Х. А. М., ЕГН **********, всички от гр. *****, кв.
„*****“ ул. „*****“ № **и С. А. М., ЕГН **********, от гр. *****, ж.к.
„******“ бл. **, ет. **. В хода на производството пред настоящата инстанция,
на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, беше определен особен представител на С.
А. М., ЕГН **********, поради нередовното му призоваване на посочения
адрес.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, което намира постановеното решение за неправилно.
Оспорва твърдението на първоинстанционния съд, че липсата на писмен
договор между страните е предпоставка за отхвърляне на претенцията. Позова
се на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
но при фикцията на чл.9а от Наредбата. Счита, че несъмнено Община Бургас е
собственик на водоснабдения недвижим имот, което обстоятелство води до
извода, че именно той е потребител на ВиК услуги, поради което дължи
заплащане. Твърди, че физическото лице А. М. е фактически държател на
имота и по тази причина фигурира като титуляр на партидата, но не попада в
категорията „потребител на ВиК услуги“, тъй като в негова полза не е
2
отстъпено право на строеж, нито е учредено право на ползване върху имота.
Цитира и анализира съдебна практика, като твърди, че е на лице валидно
облигационно правоотношение между страните. Счита, че е без значение на
чие име са издадени фактурите, тъй като собственикът отговаря при всички
положения. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание особеният представител на С. М. - адв. Димитрова
е направила възражение за частично погасяване по давност на претендираните
суми по фактура № 39796808/25.02.2020 г. за периода от 29.11.2019 г. до
28.01.2020 г., като счита, че е преклудирана възможността за събиране на
вземанията за посочения период на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД, както по
първоначалния иск на „ВиК“ ЕАД, така и по обратния иск на Община Бургас.
Представя писмена защита.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание
чл.318, ал.2, във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.200, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.86
от ЗЗД, вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството първоначално е започнало по подадено от „В и К“ ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
Община Бургас, като със заповед № 308/03.02.2023 г. БРС е разпоредил
длъжникът Община Бургас да заплати на въззивника сумата от 451,50 лева –
главница, представляваща сбор от неплатени суми по фактури за доставена,
отведена и пречистена вода за имот находящ се в гр. ****, кв. ****, ул.
„******“ № **, с абонатен № *****, издадени за периода 29.11.2019 –
28.11.2022 г., както и 83,48 лева – мораторна лихва за периода 27.03.2020 г. –
27.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 01.02.2023 г. до изплащане на вземането и разноски
по делото – 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
3
Подадено е възражение за недължимост на сумата от Община Бургас и
„В и К“ ЕАД е предявило настоящата претенция пред БРС. За да постанови
обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че към момента на
откриване на партида на третото лице помагач А. А. М., което е станало преди
2000 г., в действащите нормативни актове към този момент – Наредба №
9/14.09.1994 г., за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, се предвижда наличие на сключен двустранен договор между
въззивника и Община Бургас, което е наложило да се приеме, че липсва
облигационна връзка между страните, установяваща задължение на общината
да заплати претендираните суми. Съдът е заключил, че с оглед събрания
доказателствен материал и нормативната база към момента на откриване
партидата на третото лица във ВиК ЕАД, при условията на пълно и главно
доказване, ищецът - въззивник не е установил наличието на сключен писмен
договор за водоснабдяване между въззивното дружество и общината, а
откритата на името на третото лице партида и издадените срещу него
изпълнителни листи, сочат на извода, че претенцията е останала недоказана.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционният съд решение за неправилно, което налага отмяна на
обжалваният съдебен акт. Пред първата съдебна инстанция са представени 23
броя фактури на името на А. А. М., обхващащи периода от 29.11.2019 г. до
28.11.2022 г., на обща стойност 451,50 лева – главница, а претендираната
лихва е в размер на 83,48 лева. Пред първата съдебна инстанция, освен
събраните доказателства, са изслушани основна и допълнителна съдебно-
технически експертизи.
По делото е безспорно, че земята върху която е разположен
водоснабдения имот е частна общинска собственост. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, включително и изслушаните съдебно-
технически експертизи, се установява, че процесният имот на ул. „Индже
войвода“ № 45 в кв. Победа се обитава от третото лице - помагач. Съгласно
представените от Общината справки от КАИС-АГКК в УПИ с идентификатор
07979.661.347 по КК и КР на гр. Бургас са построени общо четири сгради с
идентификатори 07979.661.347.1, 07979.661.347.2, 07979.661.347.и и
07979.661.347.4, като от тях първите три представляват едноетажни
еднофамилни жилищни сгради, съответно с площ от 91 кв. м, 33 кв. м и 20 кв.
м, а последната е с площ от 5 кв. м и е отбелязана като „друг вид сграда за
4
обитаване“. Установено е, че тя към момента не съществува и на нейно място
е изградена нова жилищна сграда на един етаж с двускатен покрив и
пристройка, с външна баня и тоалетна. Тя е водоснабдена и се обитава от
наследниците на третото лице – помагач. Всички сгради са посочени като
частна собственост на А. М.. Безспорно е установено, че на третото лице –
помагач е предоставен абонатен № 947504. Първоинстанционният съд е
посочил, че служебно му е известно обстоятелството, че в полза на „ВиК“
ЕАД срещу А. М. са издадени изпълнителни листи, въз основа на влезли в
сила заповеди за изпълнение по ч. гр. дело № 7902/2017 г., № 6860/2014 г. и №
3692/2011 г. по описа на БРС за неизплатени суми по фактури за ползване на
ВиК услуги.
Направените от първоинстанционният съд разсъждения, досежно
момента на откриване на партидата на третото лице - помагач са правилни,
тъй като към този момент е действала нормативна уредба, изискваща
сключване на договор със собственика на земята, респективно с лицето, на
което е учредено право на строеж. Същевременно обаче, с оглед настъпилите
нормативни изменения в Наредба № 4/14.09.2004 г., следва да се вземе
предвид, че фикцията на чл.9а от Наредбата, според която потребители на В и
К услуги са само титулярите на вещни права, е от значение за правилното
решаване на делото. По отношение на ползването на В и К услуги,
собственикът е този, който отговаря за неплатени задължения. Това
обстоятелство произтича както от разпоредбата на §1, ал.1, т.2 от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канА.зационни услуги, така и от
наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно същите, потребители на такива услуги са юридически или
физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К слуги; юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти в етажна собственост, както и предприятия
ползващи вода от водоснабдителни мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи на други потребители след съответната
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни нужди.
Съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на
5
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В
конкретния случай е безспорно, че разпоредбата установява оборима
презумпция, която от своя страна е и правно основание за придобиване
правото на собственост по отношение на построеното. В процесния парцел са
нА.це постройки, които са построени без спазване на съответните строителни
правила и норми. Когато строежът е извършен от трето лице, правото на
собственост по отношение на построеното се предполага да е на собственика
на терена. Оборването на презумпцията е в тежест на този, който твърди, че
собствеността по отношение на постройката е възникнала в патримониума на
друго лице, а не на това, което е собственик на терена. В този смисъл Община
Бургас не опроверга презумпцията на чл.92 от ЗС и макар третото лице –
помагач да е отбелязано в електронните справки от КАИС- АГКК като
собственик на имотите, същото не притежава нотариален акт за собственост,
поради което следва да се приеме, че Община Бургас е собственик на
изградените в имота сгради. При това положение именно Община Бургас
следва да отговаря за задълженията към „В и К“ Бургас.
Това налага отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново,
по силата на което Община Бургас следва да заплати претендираните суми на
„В и К“ ЕАД, включващи главница, изтекли лихви, законна лихва върху
главницата, както и разноски по заповедното производство.
С оглед удовлетворяване на първоначалната претенция, съдът намира,
че по предявения обратен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД във връзка с
чл.219, ал.3 от ГПК, конституираните наследници на третото лице помагач
следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Бургас сумата от 534,98 лева
– обезщетение за неоснователно обогатяване, тъй като третото лице се е
възползвало от предоставената услуга, а не Община Бургас. Заплащането на
сумата следва да стане след като Община Бургас заплати на въззивника
претендираната сума по първоначалния иск. Настоящата инстанция намира
направеното възражение за погасяване на част от фактурите по давност за
неоснователно, тъй като същото се прави за първи път пред въззивната
инстанция, а пред БРС такова възражение не е направено в срок до депозиране
на отговор срещу исковата молба.
По отношение на направените разноски съдът намира следното: .
Община Бургас следва да бъде осъдена да заплати на „В и К“ ЕАД сумата от
6
725 лв.- разноски по делото пред двете съдебни инстанции и заповедното
производство, съответно 650 лв. и 75 лв. На община Бургас следва да се
присъдят дължимите разноски за двете инстанции, възлизащи на 670 лв.С. А.
М. следва да заплати на ВиК сумата от 300 лв.- възнаграждение за назначения
особен представител
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 623 от 28.03.2024 г., постановено по гр.дело
№1785/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.79 и 86 от ЗЗД, че Община Бургас, ЕИК: *********, със седА.ще и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 126, представлявана от
кмета Димитър Николов, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, ЕИК: *********, следните суми: 451,50 лв. –
незаплатена цена за ВиК услуги, предоставени за водоснабден имот, находящ
се в гр. ****, кв. ****, ул. „******“ № **, със заведена партида с абонатен
номер *******, с титуляр на партидата А. А. М., по издадени фактури за
периода от 25.02.2020 г. – 22.12.2022 г., с отчетен период по фактури от
29.11.2019 г. – 28.11.2022 г.; 83,48 лв. – обезщетение за забавено плащане
върху главниците за периода от 27.03.2020 г. – 27.01.2023 г., с изключение на
периода от 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
01.02.2023 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№308/03.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 603/2023 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 219, ал.3 от ГПК З. И. М., ЕГН **********,
А. А. М., ЕГН **********, М. А. М., ЕГН **********, Х. А. М., ЕГН
**********, всички от гр. *****, кв. „******“ ул. „*******“ № **и С. А. М.,
ЕГН **********, от гр. ****, ж.к. „*******“ бл. **, ет. * да заплатят на
Община Бургас, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 126, представлявана от кмета Димитър Николов, сумата
7
от 534,98 лева, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 05.05.2023г., до окончателното изплащане, при условие, че
Община Бургас заплати дължимата сума на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД.
ОСЪЖДА Община Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 126, представлявана от кмета Димитър
Николов, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №
3, ЕИК: *********, сумата 725 лв.- разноски по делото пред двете съдебни
инстанции и заповедното производство.
ОСЪЖДА З. И. М., ЕГН **********, А. А. М., ЕГН **********, М. А.
М., ЕГН **********, Х. А. М., ЕГН **********, всички от гр. ******, кв.
„******“ ул. „********“ № ** и С. А. М., ЕГН **********, от гр. ****, ж.к.
„********“ бл. ***, ет. ** да заплатят на Община Бургас, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 126, представлявана
от кмета Димитър Николов сумата от 570 лв.-разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН **********, от гр. *****, ж.к. „*******“ бл.
***, ет. ** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“
№ 3, ЕИК: *********, сумата от 300 лв.- възнаграждение за назначения
особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8