Решение по дело №2457/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер……                      Град  Варна                                 Година  2020

                                            

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

                           

На  шестнадесети декември                  Година  две хиляди и двадесета

                                        

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                 № 2457                       по описа за 2020 г. 

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на "Марал 5"ООД против НП  № 03 –011111/03.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.335 ал.2 т.3 от   КТ, на осн. чл.414 ал.1  от КТ, на "Марал 5"ООД е  наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 300лева.

 

        Жалбата  е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество. 

       В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП. Не бил осъществен съставът на нарушението. Заповедта била предявена на работничката още на първи март, но тя отказала да я подпише, което било удостоверено с подписите на двама свидетели.

       В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по същество.

        Въззиваемата страна се представлява от ю.к Ошавкова, която оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Били налице доказателства за отстраняване на нарушението и прилагане на привилегирования състав на чл. 415в от КТ.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Св. М. С.работила като администратор в хотел, стопанисван от  "Марал 5"ООД. Видно от трудовия договор, същият е със срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. В началото на м.март 2019 г. подала предизвестие за прекратяване на договора в едномесечен срок. В края на работния ден, на 02.03.2019г. управителят А.й казала на другия ден да не идва на работа.  С усещането, че са нарушение правата й, на 03.03.2019г. св.С.подала сигнал до ИТ-Варна, но след консултация с адвокат й било разяснено, че съгласно клаузите в договора работодателят можело да прекрати правоотношението и без едномесечно предизвестие. Няколко дни по-късно, на св.С.били изпратени документи чрез куриер, които тя отказала да получи, тъй като не знаела какво съдържа пратката и  предпочела да отиде на място.

 

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствата: материалите по АНП - АУАН, протокол за проверка,  заповед за прекратяване на трудово  правоотношение, неподписана от работника и от свидетели, приложена към АНП, уведомително писмо, трудов договор, призовка, сигнал до ИТ заповед за компетентност и др. 

        Като логични, последователни, подробни, вътрешно и взаимно непротиворечиви, съдът кредитира и показанията на св.М. и С.и Д.. Те се подкрепят изцяло и от приложените по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че не следва да кредитира заповедта, приложена към жалбата, в частта и относно отказа на св. С.да я приеме. В тази част на заповедта е посочено, че същата е предявена на С.на 01.03.2019 г. и че тя е отказала да я приеме, което е удостоверено с подписи на двама човека. В същото време, обаче, заповедта е издадена на 02.03.2019г. и няма как още на първи март да е била предявена за запознаване. Ето защо, съдът кредитира заповедта, приобщена към АНП, а не тази, която е представена с жалбата и кредитира изцяло свидетелските показания на  М. С.. Те се подкрепят и от останалите писмени доказателства – разписка за куриерски услуги, писмо до М. С..

      Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

        При издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения  и материалният закон е приложен неправилно.

На първо място,  в АУАН и НП не са описани съставомерните признаци на нарушението по чл. 335 ал.2 т.3 от КТ, което е посочено цифром. Според т.3 без предизвестие трудовият договор сесчита прекратен от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването му. Такива съставомерни признаци изобщо не са описани нито в АУАН, нито в НП. Вместо това е написано: "Работодателят е изготвил заповед…, като същата не е връчена  срещу подпис на лицето за удостоверяване на момента на прекратяване на трудовото правоотношение.“ Това  правно описание на нарушението не съответства на нито една правна норма в КТ. Връчването не удостоверява прекратяване. Без връчване е елемент от фактическия състав на прекратяването. Без връчване няма прекратяване.

Горното води и до извод за противоречие при описание на нарушението, т.к. описаните факти не съответстват на квалификация по чл. 335 ал.2 т.3 от КТ. 

Тази норма не посочва срок,  в който трябва да се връчи заповедта, поради което изводът, че нарушението било извършено на 02.03.2019 г., също е обстоятелствено необоснован. 

Липсата на описание на съставомерните признаци на нарушението е достатъчно основание за отмяна на НП, т.к. сериозно ограничава правото на защита и поради това е съществено процесуално нарушение. Противоречивото описание на нарушението е самостоятелно основание за отмяна на НП, т.к. също ограничава правото на защита.  

Напълно в противоречие със закона е изводът, че договорът е прекратен преди връчването на заповедта и че невръчването на заповедта  е попречило на удостоверяване на датата на прекратяване на договора.   Неспазването на чл.335 ал.2 т.3 от КТ не е скрепено със санкция, поради което не може да бъде административно нарушение. Нормата урежда хипотезите на прекратяване на трудово правоотношение. Когато това става без предизвестие, както е в настоящия случай,  договорът се прекратява от момента на получаване  на писменото изявление за прекратяването му, т.е. от момента на връчване на заповедта за прекратяване, а не от  момента на издаването й. Според чл.71 ал1 от КТ, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Видно от договора, срокът на изпитване е уговорен в полза на работодателя. Това,  съгласно чл.335 ал.3 от КТ, води до извода, че той следва да се счита прекратен от момента на получаване от работника на писменото изявление на работодателя за прекратяване, т.е. от момента, в който заповедта е връчена на лицето. Именно връчването има конститутивно действие и от този момент договорът следва да се счита прекратен.  Договорът не се прекратява с изявлението на работодателя за прекратяване / т.е. с издаването на заповедта/, нито  с уведомление до НАП, което има единствено декларативно действие. Това изрично е уредено в чл.355  ал.3 -договорът се прекратява едва с връчването, с получаването на изявлението за прекратяване. 

В НП не е описано дали договорът е бил срочен или не, не е описано дали е бил със срок на изпитване и в чия полза е уговорен срокът. Това става ясно едва в съдебно заседание, видно от показанията на св. С.и от писмените доказателства - заповед и трудов договор. Видно от горното, тези факти са от значение за  правилното решаване на делото, те са пряко относими към съставомерните признаци на нарушението и непосочването им в АУАН и в НП е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита.

 За прекратяването на трудов договор със срок на изпитване няма конкретни правила, различни от правилата за прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие. Приложими са както чл.335 ал.1 , така и чл. 335 ал.2 т.3 от КТ. Не става ясно, обаче, защо АНО е квалифицирал извършеното по чл.335 ал.2 т.3 вр. ал.1. Ал. 1 не е нарушена, тъй като е спазена писмената форма, а ал.2 т.3 не съдържа задължение за никоя от страните, а само урежда от кой момент се счита прекратено правоотношението. Чл.335 ал.2 т.3 визира фактически състав на прекратяване на трудово правоотношение, но не и задължение за връчване на  заповед /или друг акт/ за писмено прекратяване на срочен трудов договор.

Неправилното приложение на материалния закон е основание за отмяна на НП и съдът не следва да се произнася по справедливостта на наказанието. 

 

Предвид основанията за отмяна на НП, искането на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Въззивната страна не е направила такова искане.

 

Водим от горното и но основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 –011111/03.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекця по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.335 ал.2 т.3 от  КТ, на осн. чл.414 ал.1  от КТ, на "Марал 5"ООД е  наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна за присъждане на разноски

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Варненски административен съд.

 

 

                                                            СЪДИЯ :