Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр.Габрово, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
при участието на секретаря М.Шаханова, сложи за разглеждане докладваното от съдия Пенкова гр.д.№19 по описа за 2017г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от В.Н.Н. и Т.И.Н. срещу ЧСИ Ц.Н.Н.
с район на действие ОС-Плевен по гр.д.№730/2016г. на Плевнски ОС,впоследствие
изпратено за разглеждане от ГОС на основание чл.23 ГПК с определение на ВТАС.
На
ищците е указана и дадена възможност за отстраняване нередовности на исковата молба. С
разпореждане от 05.12.2018г. на ищцата Т.Н.
е указано да представи документ за внесена държавна такса и поради неотстравяне в срок нередовността на
исковата молба,с определение от 25.07.2019г. на ГОС е върната подадената от Т.И.Н. искова молба с вх.№9987/19.09.2016г.
на ПлОС и е прекратено производството по гр.д.№19/2017г. по описа на ГОС по
отношение на ищцата Т.Н..
В изпълнение на дадените с
определение от 07.08.2017г. указания на съда
е депозирана от адв.Д.П. ,в
качеството на процесуален представител на ищеца В.Н. /назначена за
осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№19/2017г. с определение от 07.08.2017г. на ГОС /
уточняваща искова молба вх.№3717/04.09.2017г.,подписана и от ищеца В.Н..
Съгласно изложеното в уточняващата искова молба вх.№3717/04.09.2017г. исковата претенция е насочена срещу ответника ЧСИ Ц.Н.Н., с район на действие ОС-Плевен,за ангажиране на гражданската отговорност. Заявените твърдения с уточняващата искова молба,на които се основава исковата претенция са,че ищецът В.Н. е съдружник и управител на СД““*** „-гр.Плевен. Дружеството е собственик на недвижим имот по нот.акт за покупко-продажба №12,том 1,рег.№246,дело №11,от 19.01.2006г. Имотът на дружеството е възложен на Н.Х.М. – И. с постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№20067560400018/2006г. по описа на ЧСИ Ц.Н. за сумата от 507725лв. В постановлението са посочени няколко дати : 21.12.2011г.- изписана под текста “Постановление за възлагане недвижим имот“; дата 29.03.2012г.- за дата на влизане в сила и дата 12.04.2012г.- дата на внесена такса 5% и 2,9% по ЗМДТ. Макар и неясно на коя дата,предвид изписаните няколко дати,постановлението е влязло в сила. И към момента липсва надлежно връчване на призовка за доброволно изпълнение по делото. Незаконосъобразността на производството е съдебно установена,като се сочи решение №57 от 28.02.2012г. по в.гр.д.№500/2011г. на ВТАС,по което дело ЧСИ е участвал като трето заинтересовано лице. Липса на годен изпълнителен титул върху целия имот спрямо СД. Незаконосъобразността се извежда и от обстоятелството, че е проведено производство по относителна недействителност за сумата от 34951,25лв.,а е продаден имот срещу признати права в размер на 507 725лв.СД”***” е отстранено и третирано от ЧСИ Ц.Н. като несобственик по иск на Н.Х.М.-И.- взискател по изп.дело,на основание чл.135 ЗЗД срещу същото дружество за сума в размер на 34951,25лв.,като ищецът се позовава на съдебно удостоверение на ПлОС по №130/2006г.ЧСИ е възложил имота на купувача Н.Х.М.-И. за сума от 507 725лв.,от които вземане на взискателя М.-И. 372 822,37лв. и 134 902,63лв.-явяващи се разлика между размера на приспадната сума по изготвеното разпореждане и цената на имота.Липса на влязло в сила разпределение на сумите по проданта .Извършени изпълнителни действия след откриване и обявяване в несъстоятелност на длъжника „***”ООД по т.д.№246/2011г. на ЛОС и обявения в несъстоятелност длъжник по изпълнителното дело ЕТ“***“ с решение от 20.08.2012г. по т.д.№26/2012 на ЛОС.Продажба на безценица,при пазарна оценка за имота 1 354 440лв. без ДДС.
Претендирано е ответникът ЧСИ Ц.Н. да заплати на ищеца В.Н. - съдружник и управител в СД „***“ –гр.Плевен сумата от
507 725лв. на основание чл.74 ЗЧСИ,ведно със законната лихва от
предявяване на иска и разноските по делото.
С молба вх.№3970/25.09.2017г.,
подадена от процесуалния представител на ищеца адв.П. в изпълнение на
дадени от съда указания с разпореждане от 08.09.2017г. по
гр.д.№19/2017г. ,е заявено ,че претендираните вреди са имуществени и са формирани в резултат на
противоправни действия на ответника , неправомерна продан и неправомерно
възлагане на взискателя по
изпълнителното дело на собствения на СД „***” недвижим имот. Размерът на
вредите представлява реализираната на
публичната продан цена на
имота,която е значително по-малка от
неговата действителна пазарна цена към
момента на извършване на проданта.
В депозирания от ответника, чрез пълномощника
писмен отговор е оспорил иска като недопустим като предявен от лице,което не
притежава субективното право да действа от името на СД“***“ и К.Г.Г.,които са
собственици на продадения на публична
продан имот и евентуално биха могли да претендират вреди. Изложени са и
възражения по основателността на предявения иск. Оспорването на надлежното
връчване на призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело може да бъде
направено единствено от длъжниците по изпълнителното дело, но не и от трети
лица ,поради което тези твърдения в исковата молба се явяват ирелевантни за
настоящото производство. Този въпрос вече е бил предмет на съдебен контрол по
предявен иск по чл.49 ЗЗД по гр.д.№10033/2011г. по описа на Габровски окръжен
съд, приключило с влязло в сила решение, като в това производство ответникът е
взел участие като трето лице-помагач. Искът е отхвърлен с влязлото в сила решение, което се ползва
със СПН, а не особеното мнение на едни от членовете на въззивния състав.
Навеждат се твърдения за неоснователност на заявената от ищеца липса на годен
изпълнителен титул срещу целия имот,
като по отношение на него има влязло в сила решение ,с което е уважен
предявеният иск по чл.135 ЗЗД във връзка с образуваното пред СИС при ПлРС изп.д.№431-34/2005г.,впоследствие преобразувано
в изп.д.№20067560400018.Относителната недействителност на прехвърлителната
сделка е обявена само по отношение на страните ,взели участие в делото и само във връзка с конкретното вземане – за сумата
от 500 000лв. главница и 25 000лв. разноски по повод издаване на
изпълнителен лист по ч.гр.д.№844/2005г. на ПлРС.Този изпълнителен лист е
послужил за образуване на процесните изпълнителни дела .Ирелевантно за предмета
на делото е твърдението за липсата на влязло в сила разпределение на сумата от
проданта и за изпълнителните действия след откриване на производството по
несъстоятелност, които могат да бъдат атакувани само от синдиците на „***“ ООД
и ЕТ“И. –Р.Н.“.Твърдението ,че е извършена продажба на безценица е
неоснователно,като ищецът се позовава на пазарна оценка ,извършена за друг имот
,собственост на „***“ ООД, гр.Костинброд, придобит от това дружество през
2006г.
Трето лице-помагач на страната на
ответника „ЗАД Армеец” АД е депозирало
писмено становище,в което са наведени доводи за нередовност на исковата молба,
за недопустимост на претенцията за обезвреда на имуществените вреди.Оспорва се
ищецът да е претърпял вреди от извършени
действия/бездействия от ответника като ЧСИ.Направено е и възражение,при
условията на евентуалност, за изтекла погасителна давност на исковата претенция
за главница и лихва.Оспорена е претенцията за главница като завишена,както и
ответникът да е реализирал виновно поведение,от което да са причинени твърдените вреди и причинно –
следствената връзка между извършено
действие/бездействие от ответника като ЧСИ и твърдените вреди.
С молба вх.№4465/15.11.2019г.,подадена от адв.П. като процесуален представител на ищеца и в с.з. са конкретизирани като обстоятелства,на които се основава исковата претенция: 1.Липса на покана за доброволно изпълнение; 2.Липса на изпълнителен титул срещу целия имот; 3.Липса на разпределение на сумите от проданта; 4.Изпълнителни действия след откриване и обявяване в несъстоятелност на длъжниците по изпълнителното дело;5.Продажба на безценица; с направените пояснения и уточнения към тях.В молба вх.№4465/15.11.2019г. се сочи,че собственик на процесния имот е СД „***” и К.Г.,както и че активната процесуална легитимация на ищеца е качеството на съдружник и управител на СД”***”.
В с.з. на 20.02.2020г. е допуснато изменение в петитума на исковата молба,като претенцията за присъждане лихва се счита предявена от 01.01.2011г. Претенцията за присъждане на лихва не е предявена като самостоятелен иск, а като последица от уважаване на главния иск - за обезщетението,поради което за допуснатото изменение не следва да се сочи цена /опр.№406 от 15.07.2009 по ч.т.д.№300/2009, ВКС, I т.о/.
Неоснователно е възражението на ответника и третото лице-помагач за недопустимост на иска ,като наведените за това основания са относносими към активната материалноправна легитимиция на ищеца. Дали твърдените вреди са настъпили за ищеца /преценката за наличието на активна материалноправна легитимация по предявения иск/,е въпрос по същество на спора и касае основателността на иска,а не неговата допустимост.
Неоснователно е възражението на третото лице-помагач за погасяване претенцията за главницата по давност.Съгласно данните по делото исковата молба е подадена в ОС Плевен с вх.№9987/19.09.2016г. и петгодишният давностене срок не е изтекъл от издаване на 21.12.2011г. от ЧСИ на Постановлението за възлагане по изп.д.№18/2006г. по описа на ЧСИ Ц.Н..
Възражението на третото лице-помагач за погасяване по давност на претенцията за лихва е частично основателно,като за периода 01.01.2011г.-18.09.2013г. вземането е погасено по давност съгласно чл.111,б“в ЗЗД.
Исковата претенция за заплащане обезщетение за причинени имуществени
вреди е предявена срещу ответника в качеството му на ЧСИ по изпълнителното
производство по изп.дело №18/2006г.
Отговорността на ЧСИ за причинени вреди е уредена в разпоредбата на чл. 74 от ЗЧСИ,съответно чл.441 ГПК .Съгласно чл.74 ЗЧСИ ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност,като чл.441 ГПК постановява ,че отговорността на ЧСИ е при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение . Фактическият състав на отговорността обхваща наличието на причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ и твърдяните вреди като пряка и непосредствена последица. Съгласно установената съдебна практика пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и че той не би претърпял вредите, ако не е незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител , тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, които са адекватно следствие от увреждането.
От доказателствата по делото се установява,че по описа на СИС при РС-Плевен на 01.04.2005г. е образувано изп.д.№431-34/2005г. по подадена молба от Н.Х.М.-И. ,чрез адвокат А. против „***”ООД и ЕТ”И.-Р.Н.”,с приложен изпълнителен лист от 01.04.2005г. по ч.гр.д.№844/2005г. на ПлРС,с който „***”ООД, ЕТ”И.-Р.Н. и Р.В.Н. са осъдени да заплатят солидарно на Н.Х.М.-И. сумата от 500 000лв.,представляваща задължение по договор за заем от 03.11.2004г.,с нотариална заверка на подписите, както и да й заплатят сумата от 10 000лв., представляваща деловодни разноски и сумата от 15 000лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
В молбата до СИ взискателя М.-И. е поискала налагане на възбрана и извършване опис,оценка и публична продан на движими вещи и недвижим имот- Птицеферма в землището на гр.Славяново, обл.Плевенска, ЕКАТТЕ67088,в м.Церовода, съставляваща имот 213001 с площ от 16270кв.м. и застроените в него 7 броя панелни сгради, всяка с площ 1060кв.м. и една панелна комбинирана сграда със застроена площ от 144 кв.м. , собственост на длъжника „***” ООД.
Извършените изпълнителни действия от съдия изпълнителя по изп.д.№ 431-34/2005г. през периода 01.04-06.06.2005г. са обезсилени от съда.С решение №840 от 06.01.2006 г. по ч.гр.д.818/05 г., ПлОС е отменил действието на съдия изпълнителя по изп.д.№431-34/05 по описа на СИС при ПРС, "изразяващо се в изпращане на призовка за доброволно изпълнение до длъжниците" и е задължил СИ да повтори същото по надлежния ред и е обезсилил като недопустими извършените последващи изпълнителни действия по изпълнителното дело. С решение от 25.04.2006г. по ч.гр.д.№818/2005г. ПлОС е извършил тълкуване на решение №840/06.01.2006г. по делото,като изрично е посочил изпълнителни действия,които следва да се считат за обезсилени като недопустими през периода 01.04.-06.06.2005г.
Нова призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№431-34/05 е изпратена от съдия изпълнителя на 18.01.2006г., на адв.Н. Н. - пълномощник на ЕТ“И.-Р.Н.“ ,“***“ООД,представлявани от Р.В.Н. ,в която е посочено вземането на взискателя Н.Х.М.-И. по изпълнителния лист по ч.гр.д.№844/2005.В призовката е посочено ,че при неизпълнение в срока по чл.325,ал.1 ГПК/отм/ СИ ще пристъпи към принудително изпълнение :опис на движими и недвижими вещи Съдия изпълнителят с разпореждане от 19.01.2006т. е постановил прилагането й към делото,като „ оформена при отказ „ /л.320 от изп.д./.
Извършеното удостоверяване от връчителя на 19.01.2006г. за връчване на ПДИ на адв. Н.Н.- пълномощник на ЕТ“И.-Р.Н.“ ,“***“ООД , представлявани от Р.В.Н. е ,че „адвоката отказва да приеме запора,тъй като няма пълномощно за получаване на запори от името на лицето”.Отказът е удостоверен с подпис на свидетел,на когото са посочени трите имена и с подписа на връчителя /л.321 от изп.д./.
На л.128 от изпълнителното дело е приложен договор за правна помощ от 11.05.2005г.,сключен от „***”ООД и ЕТ”И.-Р.Н.” с адв.Н.П.Н. за защита по изп.д.№431-34/05 съдия-изпълнител, ведно с пълномощно,с което Р.Н. - управител и собственик, упълномощава адв.Н.П. от АК-Плевен да го представлява и защитава по изп.дело №431-34/2015 по описа на СИС РС - Плевен.
С постановление на СИ от 25.07.2005г.,обективирано в протокол за опис на движимо имущество /л.177 от изп.д./ е спряно изпълнителното производство по изп.д.№431-34/2005г.,на основание чл.329,б”а ГПК /отм/ ,въз основа на издадена обезпечителна заповед №132/25.07.2005г. на съдия при РС-Троян/ л.178 изп.д./. Обезпечителната заповед е издадена на основание постановено определение по ч.гр.д.№445/2005г.по чл.309 ГПК /отм./,с което е наложена обезпечителна мряка -спиране на производството по изп.д.№431-34/2005г. по описа на СИС-Плевен като обезпечение на бъдещ иск по чл.254 ГПК/отм/, за установяване фактическа недължимост на сумата от 500 000лв.,присъдена по ч.гр.д.№844/2005г. на ПлРС , от „*** „ООД и „ЕТ“И.-Р.Н.,и двете представлявани от Р.Н., против Н.Х.М.-И..
С молба от 02.05.2006 г. /410л. изп.д/ взискателят е поискал изп. дело № 431- 34/2005 г. да бъде продължено от ЧСИ Ц.Н., като същото е преобразувано в изп. дело № 20067560400018/2006 по описа на ЧСИ.
От приложеното т.д.№130/2006г. на Плевенски ОС,с приложените доказателства по в.гр.д.№61/2008г. на АС-В.Търново се установява,че с решение №147/27.07.2007г по т.д.№35/2006г. на Плевевнски окръжен съд е отхвърлен предявения от „***“ООД,ЕТ“И.-Р.Н.“ и Р.В.Н. иск по чл.254 ГПК/отм/ срещу Н.Х.М.-И. за установяване по отношение на Н.Х.М.-И.,че сумата от 500 000лв. по договор за заем от 03.11.2004г., с нотариална заверка на подписите, не се дължи от „***“ООД, ЕТ „И.-Р.Н.“ и Р.В.Н. , като не е допуснато до касационно обжалване с определение от 02.02.2009г. по т.д.№836/2009г. на ВКС,II т.о. решение №92 от 18.07.2008г по в.т.д.№596/2007г. на ВТАС,с което решението на ПлОС по т.д.№35/2006г. е оставено в сила.
От приложеното т.дело
№130/2006г. по описа на ПлОС се установява,че с влязло в сила решение на
Плевенски окръжен съд ,постановено по делото на 19.04.2007г., на основание чл.135,ал.2
във вр. с ал.1 ЗЗД, е обявена за
недействителна спрямо кредитора Н.Х.М.–И.
сделката с нот.акт№12/2006,с която „***“ ООД-гр.Априлци ,чрез управителя
си Р.В.Н. е продало на СД”***„, представлявано от управителя Т.Н. и на К.Г.Г., на
всеки от двамата купувачи по 50% от недвижим имот – птицеферма ,намираща се в
землището на гр.Славяново с ЕКАТТЕ 67088
,в местността Церовода,съставляваща имот 213001 с площ 16217кв.м. , при
описаните граници,заедно със застроените в него седем броя панелни сгради , всяка
със застроена площ 1060 кв.м. и един брой
комбинирана панелна сграда със
застроена площ 144кв.м.,построени през
1985г.,за сумата от 152 660лв. Решението е потвърдено от Апелативен съд
В.Търново с решение №67 по
в.гр.д.№61/2008г.
С определение от 22.06.2009г. по ч.гр.д.№336/2009г. на Ловешки окръжен съд е отменено допуснатото с определение на Троянски РС по ч.гр.д.№445/2005г. обезпечение на бъдещ иск по чл.254 ГПК/отм/ с наложена обезпечителна мярка спиране на производството по изп.д.№431-34/2005г. по описа на СИС-Плевен . Жалбата срещу определението на Ловешки окръжен съд от 22.06.2009г. по ч.гр.д.№336/2009г. е оставена без разглеждане,като недопустима с определение на ВКС от 29.03.2010г. по ч.т.д.№723/2009г.
С молба вх. № 1270/22.07.2010 г./л.521/, взискателят е поискал продължаване на изпълнителните действия, чрез опис и оценка на недвижими имоти,посочени в молбата. Към молбата е приложено определение на Окръжен съд Ловеч, с което се отменя наложеното обезпечение на бъдещ иск - спиране на производството по изп. дело 431-34/2005г. Приложени са и два броя определения ВКС, с които се потвърждава определение на ЛОС./Л.536- 543 изп.д./.Приложено е и решение на ПлОС /л.525-532 изп.д./, постановено по т.д. 130/2006 г.
С постановление на ЧСИ от 26.07.2010г. изпълинтелното производство по изп.дело №18/2006 е възобновено/л.521 изп.д/.
По
молба на ЧСИ от 27.07.2010г. до съдия по
вписванията при РС-Плевен ,на 28.07.2010г. е вписана възбрана върху
недвижим имот ,собственост на СД”***” и К.Г.Г.
-птицеферма в землището на гр.Славяново,
общ.Плевен, ЕКАТТЕ67088,в м.Церовода, съставляваща имот 213001 и застроените в него 7 броя панелни сгради,
всяка с площ 1060кв.м. и една панелна комбинирана сграда със застроена
площ от 144 кв.м. /л.555 изп.д/.
На 27.07.2010г. е изискана справка от ЧСИ от СВ гр.Плевен за наличие на вписвания и отбелязвания на тежести върху недвижимия имот- птицеферма в землището на гр.Славяново, общ.Плевен, ЕКАТТЕ67088,в м.Церовода за периода 1992-2010г.
В представената справка
от СВ по проверено лице СД“***“ за
периода 19.01.2006-09.08.2010г., са
посочени вписвания :- Налагане
възбрана том 4 120/2010,дв.вх.№10700/28.07.2010г.
кредитор Н.Х.М.-И. и длъжник СД”***”;- Искова молба том 6 15/2007, дв.в.№2823/ 19.02.2007,ищец Н.Х.М.-И.
и ответници СД „***“, „***“ ООД; - Възбрана за обезпечаване на бъдещ иск том1 101/2006,
дв.вх.рег №7745/10.05.2006 ,кретитор Н.Х.М.-И. и длъжници К.Г.Г.,СД „***“ и „***“ ООД, - Продажба том 2 24/2006, дв.в.рег№1123/19.01.2006,
купувач СД „***“ и К.Г.Г. и продавач „ *** „ООД./л.560 изп.д/.
До
„***”ООД, ЕТ”И.-Р.Н.” и Р.Н. е изпратено
от ЧСИ съобщение за възобновяване на изп. производство /л.558
изп.д/. Чрез пълномощника адв.Н. са депозирали заявление вх. № 1552/ 23.08.2010г.,
с искане изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради
неизвършени изпълнителни действия в
продължение на две години и поради погасяване по давност на вземането /л.561
изп.д/.
На 03.02.2011г. ЧСИ е изпратил до СД”***”, ЕТ”И.- Р.Н., „***” ООД и В.Н.Н. отговор на постъпилото заявление № 1552/23.08.2010 г, с който ги уведомява, че при спряно изпълнително производство не текат срокове,а производството по изпълнителното дело е било спряно за периода 25.07.2005-26.07.2010г./л.639 изп.д/.
С молба от 21.10.2010г. взискателят М.-И. е поискала от ЧСИ насрочване на опис и оценка на недвижими имоти- офис №7 в гр.Плевен и птицеферма в гр.Славяново/л.591 изп.д/.
ЧСИ е изпратил на 10.01.2011г. Призовка за принудително изпълнение на „***”ООД и ЕТ”И.-Р.Н.“,с която ги уведомява,че на 24.01.2011г. пристъпва към принудително изпълнение по изп.дело №18/2006г., с опис на 2 бр. недвижими имоти,единият от които птицефермата в гр.Славяново.Удостоверено е връчване на ПДИ на 18.01.2011г. /л.594 изп.д/.
Изпратено е съобщение до СД”***”,с което се уведомява, че е насочено принудително изпълнение - опис на птицефермата в гр.Славяново на 24.01.2011г. по изп.д.№18/2006г./л.596 изп.д/. Удостоверено е връчване на съобщението на 18.01.2011г.
Описът е извършен на 24.01.2011г.,за което е съставен протокол от ЧСИ,в който като тежест върху имота е посочено „възбрана“ /л.602 изп.д/ и че е извършен в присъствието на вл.К.Р.,на което е възложено да изготви заключение относно състоянието на имота и неговата пазарна цена.Копие от протокола е връчен на В.Н. ,като представител на СД”***“, по подадена молба от 24.01.2011г.
Изготвената от в.л. инж.Р. експертиза е определила като справедлива пазарна стойност на имота 210 300лв. Препис от заключението е изпратено на СД”***”, ЕТ“И. –Р.Н.“,“***“ООД,В.Н. на 03.02.2011г.,като е удостоверено връчване на 08.02.2011г.
Със заявление от 11.02.2011г. /л.640 изп.д/ ЕТ „И. –Р.Н. ,“***“ ООД и Р.Н. са поискали назначаване на друго вещо лице на основание чл.468,ал.2 ГПК относно определяне пазарната стойност .Позовали са се на актулана оценка на друг имот на същия адрес ,със същия брой сгради –актуална оценка за него 1 354 440лв. / без ДДС/.Приложена е пазарна оценка на „*** „ЕООД,с възложител „Банка ДСК“ЕАД и предназначение „да се определи пазарна оценка на недвижим имот с цел обезпечение на кредит „ , за недвижим имот: Птицеферма-земя и сгради, м.”Церовода”, гр.Славяново, обл.Плевенска - 1 354 440лв., с ефективна дата на оценката 14.01.2011г. В нея е посочено ,че целта на доклада е да се определи справедлива пазарна стойност на недв.имот,която да послужи като индикация за стойността на евентуалното имотно обезпечение по искания кредит /л.641-655 изп.д/.
Заключението на тройната експертиза от 28.02.2011г. е определило като справедлива пазарна стойност на
недвижимия имот ,срещу който е насочено принудителното изпълнение по
изп.д.№18/2006г. по описа на ЧСИ Ц.Н. - птицеферма в гр.Славяново, 210 200лв. Тройната експертиза е посочила ползваните пазарни аналози в т.ІV констативно-съобразителна част на
заключението /л.666 -667 изп.д/. Препис от заключението е връчен на
взискателя, длъжниците , СД”***” и В.Н.
съгласно съобщението на л.669 изп.д.
Описаният недвижим имот по изп.дело №18/2006г. - птицефермата в гр.Славяново, е изнесен на публична продан,обявена за периода 28.03-28.04.2011г., за която страните са уведомени /л.680 изп.д./. Определената от ЧСИ начална цена , от която да започне проданта, е 157725лв.
Съгласно отразеното в протокола по чл.492 ГПК от
29.04.2011г. по изп.д.№18/2006г. по
описа на ЧСИ Ц.Н. за изнесения на
публична продан недвижим имот:птицефермата в гр.Славяново са направени пет
наддавателни предложения , като след устните наддавания е
обявен за купувач взискателят Н.Х.М.-И. ,за сумата от 507 725лв./л.836-839 изп.д./.
По постъпило заявление от ЕТ”Д.Т.”,с
постановление на ЧСИ от 10.04.2011г. е присъединен по изп.д.№18/2006г. на
основание чл.459,ал.2 ГПК като
ипотекарен кредитор,за което е изпратено съобщение до ЕТ”И.-Р.Н.”, „***”ООД,Р.Н.,връчено
на 16.05.2011г /л.782 изп.д./.Уведомена е и
взискателя М.-И. /л.783 изп.д./.
На 28.05.2011г ЧСИ е изготвил разпределение /
л.794 изп.д./ ,съгласно което взискателят М.-И. следва да внесе в указания срок по сметка на
ЧСИ сума в размер на 134902,63лв. за удовлетворяване вземането на ипотекарния
кредитор ЕТ”Д.Т.” и е освободена от внасяне на сума в размер на 372822,37лв., представляваща
разликата между цената на имота и вземането на ипотекарния кредитор,която
сума се прихваща от задължението по делото съгласно чл.461 ГПК. Взискателят, ”ЕТ”И.-Р.В.,”***”ООД,
Р.В. и присъединения ипотекарен кредитор
са призовани за предявяване на разпределението на 03.06.2011г., съгласно
чл.462,ал.1 ГПК/л.784-786 изп.д./.Съставен е на тази дата протокол за предявяване на разпределението /л.793
изп.д/, подписан от Р.Н., Д.Т. и пълномощника на взискателката адв.А..
С Постановление за възлагане от 21.12.2011г. по изп.д.№18/2006г. /л.1002-л.1004 изп.д./ ЧСИ Ц.Н. е възложил на Н.Х.М.-И. недвижим имот: птицеферма ,намираща се в землището на гр.Славяново с ЕКАТТЕ 67088 , Община Плевен ,в местността Церовода,съставляваща имот 213001 с площ 16217кв.м. ,при описаните граници,заедно със застроените в него седем броя панелни сгради ,всяка със застроена площ 1060 кв.м. и една панелна комбинирана сграда със застроена площ 144кв.м.,построени през 1985г.,за сумата в размер на 507725лв. В постановлението е вписано,че недвижимият имот,изнесен на публична продан от 28.03.2011 до 28.04.2011г. , по силата на сделка,отразена в нот.акт за покупко – продажба №12 ,том I,рег. №246,д.11 от 19.01.2006г. , са собственост на 1.“***“СД и 2. К.Г.Г., и която сделка с влязло в сила на 22.05.2009г. решение №128/19.04.2007г. на Плевенски окръжен съд по т.д.№130/2006г. е обявена за недействителна по отношение на кредитора и взискател по изп.д.№18/2006 Н.Х.М.-И., обявена за купувач на имота с протокол от 29.04.2011 . за сумата 507725лв.
В постановлението е посочено ,че сумата от 134902,63лв. ,съгласно изготвено разпределение от 28.05.2011г.,е внесена от взискателя с преводно нареждане от 19.12.2011г.,явяваща се разликата между размера на приспадната сума по изготвеното разпределение и цената на имота.
Платежните документи за внесената сума от 134902,63лв са приложени на л.999- на л.1001 от изп.дело.
Постановлението за възлагане е обжалвано от В.Н. и СД”***”,като с решение от 14.11.2012г. по в.гр.д.№1099/2012г. Русенски окръжен съд е оставил жалбата без уважение.
С решение №57 от 28.02.2012г. по
в.гр.д.№500/2011г на Апелативен съд –Велико
Търново е потвърдено решение №236 от
21.07.2011г. по гр.д.№33 по описа за
2011 на Габровски окръжен съд,с което са
отхвърлени предявените от Р.В.Н. – лично и като ЕТ”И. – Р.Н.” субективно
съединени искове против Министрество на
правосъдието за заплащане на сумата от
35 000лв.,представляваща имуществени вреди в резултат от незаконосъобразни
действия на СИ Ц.Н. по връчване на ПДИ по изп.дело №431-34/2005 на
СИ при ПлРС.Решението на въззивния съд е подписано с особено мнение на
съдията-докладчик.В производството СИ Ц.Н.
е участвал като трето лице-помагач на ответника по делото.
С решение от 10.11.2011г. на
Ловешки ОС по т.д.№246/2011г., е обявена
неплатежоспособност на „***”ООД ,ЕИК110531185; открито производство по несъстоятелност на „***” ООД;
Допуснато обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на „***” ООД
;постановено прекратяване дейността на предприятието; Обявява в несъстоятелност
„***”ООД; Спира производството по несъстоятелност на „***”ООД .
С решение от 20.08.2012 по
т.д.№26/2012 на Ловешки окръжен съд е
обявена неплатежоспособност на ЕТ”И.-Р.Н.”,ЕИК***;открито производство по
несъстоятелност на ЕТ „И.-Р.Н.”,допуснато обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана
върху имуществото на ЕТ „И.–Р.Н.”;
постановено прекратяване дейността на
предприятието на ЕТ „И.-Р.Н.”, Обявява в несъстоятелност ЕТ;Спира производството
по несъстоятелност.
От приложената по делото справка на л.680 се установява,че ищецът е
управител и съдружник в СД“***“ ,което дружество не е пререгистрирано по ТЗ.
От доказателствата по делото не се установява да са извършени незаконосъобразни действия или бездействия от ответника като ЧСИ по изп.д.№18/2006г. ,от които да са настъпили за ищеца твърдените имуществени вреди.
Производството по изп. дело № 431- 34/2005 г. , преобразувано в изп. дело № 20067560400018/2006 по описа на ЧСИ Ц.Н., е образувано в съответствие с установената местна компетентност на съдия изпълнителя по чл.324,б“а“ ГПК/отм/ ,при посочения от взискателя изпълнителен способ в молбата - в чийто район се намира недвижимия имот,върху който е насочено изпълнението.
Изпълнителният лист от 01.04.2005г. по ч.гр.д.№844/2005г. на ПлРС, представен по изп. дело № 431-34/2005 г., преобразувано в изп. дело № 20067560400018/2006 по описа на ЧСИ Ц.Н., е съдебен акт,който овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към изпълнение на притезанието. При извършване на изпълнението съдебният изпълнител е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане и е длъжен да събере същото.В случая с изпълнителния лист от 01.04.2005г. по ч.гр.д.№844/2005г на ПлРС е удостоверено парично вземане на взискателя Н.Х.М.-И. срещу длъжниците по изпълнителното дело „***”ООД и ЕТ”И. –Р.Н.”.
Извън предмета на изпълнителното производство е провреката на материалноправните предпоставки на изпълнението и установяване липсата на изпълнително основание или погасено по давност изпълняемо право.Същите не обосновават процесуалната законосъобразност на действията на ЧСИ за провеждане на принудителното изпълнение.
Извън правомощията на съдебния изпълнител е да ревизира издадения изпълнителен лист.Докато не бъде обезсилен ,съдебният изпълнител е длъжен да събере удостовереното с него вземане в полза на взискателя.Единствено в правомощията на съда е да обезсили изпълнителния лист в предвидените в закона случаи,както и да отмени акта,въз основа на който е издаден.
От доказателствата по делото не се установява изпълнителният лист от 01.04.2005г. по ч.гр.д.№844/2005г. на ПлРС да е бил обезсилен от съда и да е липсвал изпълнителен титул за образуване и провеждане на производството по изп. дело № 431- 34/2005 г. , преобразувано в изп. дело № 20067560400018/2006 по описа на ЧСИ Ц.Н.,както и да са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ при наличие на предпоставките на чл.330,ал.1,б“в“,б“г ГПК/отм/, респ.чл.433 ,ал.1 , т.3,т.4 от ГПК ,на основание постановени съдебни актове в тези хипотези, представени по изпълнителното дело. Постановеното от Троянски районен съд определение по ч.гр.д.№445/2005г. за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 431- 34/2005 не е на основане чл.250 ГПК/отм/,а по чл.309 ГПК /отм./ като обезпечителна мярка на бъдещ иск по чл.254 ГПК /отм/,какъвто иск е бил предявен от длъжниците по изпълнителния лист, отхвърлен с влязло в сила решение №147/27.07.2007г по т.д.№35/2006г. на Плевевнски окръжен съд.
Твърдяното от ищеца погасяване по давност на вземането по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№844/2005г. на ПлРС е обстоятелство,което не подлежи на установяване от ЧСИ в изпълнителното производство. Не е в правомощията на ЧСИ да извършва преценка дали вземането по изпълнителния лист съществува и дали е погасено по давност. Установяването ,че вземането по изпълнителния лист не е дължимо не е предмет на изпълнителното производство, а на исково. Представянето на влязло в сила решение за уважен иск на основание,посочено в чл.330,ал.1,б“е“ ГПК /отм/ - по чл.254 или чл.255 ГПК /отм/, респ. в чл.433,ал.1,т.7 ГПК – иск по чл.439 ГПК, е основание съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство в тази законова хипотеза , като в случая от доказателствата по делото не се установява такъв иск да е бил уважен .Има произнасяне по предявен от длъжниците по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№844/2005г на ПлРС иск по чл.254 от ГПК/отм/ за установяване по отношение на Н.Х.М.-И. ,че сумата от 500 000лв. по договор за заем от 03.11.2004г., с нотариална заверка на подписите ,не се дължи от „***”ООД, ЕТ”И. –Р.Н.” и Р.В.Н., като искът е отхвърлен с решение №147/27.07.2007г. на Плевенски ОС по т.д.№35/2006г. При тези доказателства не е установено ЧСИ да е извършвал изпълнителни действия по изп.д.№18/2006г. след постановено влязло в сила решение по уважен установителен иск за недължимост на вземането по изпълнителния лист по ч.гр.д.№844/2005 на ПлРС. Освен това за твърдяната от ищеца погасителната давност за вземането по договора за заем от 03.11.2004г.,за което е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д.№844/2005г. на ПлРС,съгласно постановената съдебна практика относно давността за вземане по изпълнително дело,образувано преди приемане на ТР№2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК - р.№170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС ,IVг.о.,р.№51/2019г. по гр.д.№2917/2018г.,ВКС,IVг.о., р.№252 от.17.02.2020г. по гр.д.№1609/2019г., IIIг.о. и др., след образуване на изпълнителното производство по изп.дело№431-34/2005г. , преобразувано в изп. дело № 20067560400018/2006 по описа на ЧСИ Ц.Н., за вземането на взискателя Н.М.-И. по издадения изпълнителен лист давността е спряла да тече съгласно даденото с ППВС№3/18.11.1980г. тълкуване,което е в сила до постановената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 ,която поражда действие от датата на постановяване на ТР-26.06.2015г.
От доказателствата по делото не се установява да са извършвани изпълнителни действия по изп.дело №18/2006г. след настъпила перемпция.
Към момента на възобновяване на производството по изп.д. №20067560400018/2006 по описа на ЧСИ Ц.Н. на 26.07.2010г., не е настъпило прекратяване на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
В случая не е изтекъл двугодишния срок по чл.433,ал.1т.8 ГПК от образуване на изпълнителното дело на 01.04.2005г. до спирането му на 25.07.2005г. и от постановяване на определението от 22.06.2009г. по ч.гр.д.№336/2009г. на Ловешки окръжен съд ,с което е отменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск с определение на Троянски РС по ч.гр.д.№445/2005г. за спиране на изпълнението, до заявеното от взискателя с молба от 22.07.2010г. по изп.д.№18/2006г. искане за извършване на изпълнителни действия от ЧСИ и с последващата молба от 21.10.2010г. С отмяната на спирането на изпълнението с определението на Ловешки ОС от 22.06.2009г.,което като окончателен съдъбен акт е породило правно действие от тази дата, считано от същата е възстановена възможността да се извършат изпълнителни действия по изп.д.№18/2006г./ в този смисъл и р.№451 по гр.д.№2306/2015г.,ВКС. 4 г.о./ .В случая спирането на изпълнението не е постановено по искане на взискателя и за това е неприложима хипотезата,при която се приема,че същият е имал възможност да възобнови производството и поиска извършване на изпълнителни действия преди да изтече от спиране на изпълнението двугодишен срок.
Ищецът не е длъжник по издадения изпълнителен лист от 01.04.2005г. по ч.гр.д.№844/2005г. на ПлРС ,въз основа на който е образувано изп. дело № 431- 34/2005 г. , преобразувано в изп. дело № 20067560400018/2006 по описа на ЧСИ Ц.Н..Не е конституиран като такъв в производството по изп. дело № 431- 34/2005 г. , преобразувано в изп. дело № 20067560400018/2006 по описа на ЧСИ Ц.Н. и в качеството му на длъжник срещу него не са извършвани изпълнителни действия.
След възобновяване на изпълнителното производство на 26.07.2010г. по изп.д.№18/2006г.,изпълнението е насочено върху недвижим имот- птицеферма в землището на гр.Славяново, общ.Плевен, ЕКАТТЕ67088,в м.Церовода, съставляваща имот 213001,заедно със застроените в него 7 броя панелни сгради, всяка с площ 1060кв.м. и една панелна комбинирана сграда със застроена площ от 144 кв.м.,за който с влязло в сила решение по гр.д.№130/2006г. на ПлОС е уважен предявения от взискателя Н.Х.М.-И. иск по чл.135 ЗЗД срещу страните по договора за покупко-продажба,сключен с нотариален акт №12,том 1,рег.№246,дело №11,от 19.01.2006г.- продавача „***“ООД и купувачите СД „***“ и К.Г.,с който договор всеки от тях е придобил 50% от имота.
По
изп.дело №18/2006г. не е насочвано
изпълнението срещу имущество на ищеца
и оспорваните от него действия и бездействия на ЧСИ не засягат неговата правна сфера.Предприети са
изпълнителни действия срещу длъжниците по изпълнителното дело ,срещу които е
издаден изпълнителния лист по ч.гр.д.№844/ 2005г. на ПлРС и срещу имущество, по отношение на което взискателят Н.Х.М.-И. е упражнила правата си на кредитор на „***“ООД с уважен иск по чл.135 ЗЗД по т.д.№130/2006г. на ПлОС - птицефермата в гр.Славяново.Извършената
публичната продан на имота не засяга правната сфера на ищеца,тъй като
имуществото,върху което е насочено принудителното изпълнение, принадлежи на
друг правен субект,на основание сключения договор за покупко-продажба с
нот.акт№12 от 19.01.2006г.
Връчването на призовка за доброволно
изпълнение е действие,което следва да се извърши спрямо длъжника по изпълнителното дело, с
произтичащите от това правни последици за него. Ищецът не е длъжник по
изп.д.№18/2006г./ първоначално образувано като изп. дело № 431- 34/2005 г. / и от неизвършването на това действие от ЧСИ или ненадлежното връчване на призовка за
доброволно изпълнение, за него не би настъпила пряка вреда.С постановеното решение
№57 от 28.02.2012г. по в.гр.д.№500/2011г. на ВТАС като въззивна инстация съдът
се е произнесъл има ли настъпила вреда за предявлите иска Р.Н. ,лично и като
ЕТ“И.-Р.Н.“ от незаконосъобразни
действия на СИ Ц.Н. по връчване на ПДИ
по изп. дело № 431- 34/2005г. на СИ при ПлРС . Решението на ПлОС от 06.01.2006г. по ч.гр.д.№818/2005г. , задължава
СИ да повтори по надлежния ред отмененото действие по изп. дело № 431- 34/2005г. - изпращане на
призовка за доброволно изпълнение до длъжниците . След като такова действи е дължимо да бъде извършено по отношение на
длъжниците по изпълнителното дело,а ищецът не е такъв, то от невръчване по
надлежния ред на ПДИ не могат да настъпят преки имуществени вреди в неговата
правна сфера.С оглед на това е ирелевантно за спора дали е
извършено надлежно повторното връчване
от СИ на ПДИ на длъжниците на 19.01.2006г.,чрез техния пълномощник,тъй като
това касае произтичащи от това връчване правни последици за длъжниците,които са
адресати на ПДИ. Дори да се приеме за
ненадлежно извършено повторното връчване на ПДИ при отказ / което не обосновава
представеното пълномощно по изп.дело л.128 / и пристъпване към принудително изпълнение от
ЧСИ по изп.д.№18/2006г. без надлежно
връчена призовка за доброволно изпълнение /покана за доброволно изпълнение по
ГПК в сила от 01.03.2008г./ на длъжниците по делото ,то това не би засегнало правната
сфера на ищеца,тъй като няма качеството длъжник по изпълнителното дело,нито трето лице,за което това би породило преки правни последици от проведеното от ЧСИ принудително изпълнение по изп.дело №18/2006г.
върху недвижимия имот-птицефермата в
землището на гр.Славяново, общ.Плевен,
ЕКАТТЕ67088,в м.Церовода, съставляваща имот 213001 , заедно със застроените в
него 8 бр.сгради , което не е насочено срещу
имущество, собственост на ищеца или с което да се засягат пряко негови
имуществени права като съдружник и управител на СД”***”.
По изп.дело №18/2006г. изпълнението е насочено върху имот,който длъжникът „***“ООД е прехвърлил на трети лица с договор за покупко-продажба,която сделка е обявена за относително недействителна по отношение на взискателя по изп.д.№18/2006г. Н.Х.М.-И. с влязло в сила решение по чл.135 ЗЗД по т.д.№130/2006г. на ПлОС. Права по сключения договор за продажба на 19.01.2006г. с нот.акт №12,т.I, рег.№246,д.11,в обема посочен в договора,притежава СД „***”,което е страна по сделката ,а не съдружниците на дружеството. Като самостоятелен правен субект, придобитото от СД“***“ имущество по сключения договор за продажба на 19.01.2006г./придобитите 50%/ е собственост на ЮЛ и с излизане от патримониума на СД“***“ не се намалява имуществото,което всеки от съдружниците е придобил и притежава като физическо лице предвид персонализацията на събирателното дружество като юридическо лице, различно от персоналният му състав. Като юридическо лице СД може да поема самостоятелни задължения и да бъде носител на самостоятелни права, които го определят като страна по сделките, които сключва. Обезпечителната отговорност на съдружниците не може да ги приравни до правното положение на страна по сделките на дружеството.В този смисъл е и постановеното от ВКС решение №1 от 15.02.2017г. по т.д. 488/2016г. на ВКС,съгласно което изведено от легалната дефиниция на чл.76 ТЗ събирателното дружество притежава всички характеристики на търговско дружество – корпоративно юридическо лице, което притежава търговско качество, арг. от чл.64, ал.1,т.1 ТЗ. Съгласно чл.64, ал.3 ТЗ то е персонално дружество, т.е. няма капитал, всеки съдружник има право да управлява и представлява дружеството /чл.84,ал.1 ТЗ, чл.89, ал.1ТЗ/, определени действия и сделки изискват съгласие на всички съдружници / чл.84, ал.2 ТЗ/, смъртта на съдружник води до прекратяване на дружеството / чл.93, т. ТЗ/ и е налице солидарна и неограничена отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството – чл.76, ал.2 ТЗ. По аргумент на чл.63, ал.3 ТЗ събирателното дружество е самостоятелно юридическо лице, въпреки особеностите на проявление на съществените му отличителни черти, свързани с начина на уреждане на отговорността на съдружниците – съобразно чл.76, ал.2 ТЗ те отговарят лично, солидарно и неограничено за задълженията на дружеството. Проявите на тази отговорност, действително създават известна несъвместимост с обособяване на общността на съдружниците в отделен правен субект, но тези особености не отричат самостоятелността на дружеството от неговите членове. Самото дружество притежава достатъчно съществени елементи, които го отделят от членовете му. Така например дружественото имущество е отделно от личното имущество на съдружниците, тъй като внесеното от тях е отнето от тяхното разпореждане и предоставено за осъществяване предмета на дейност на дружеството Събирателното дружество под фирмата си придобива и имущество – право на собственост, като негови носители не стават отделните членове. То поема задължения,които не са такива за отделните членове т.е. съдружниците отговарят за задължения на дружеството, не за техни задължения. Личната отговорност на съдружниците не води до извод за лично участие на съдружниците в сделките на дружеството. Тази лична, неограничена, солидарна отговорност е вид лично обезпечение на съдружниците и цели да осигури и гарантира по-добре дружествените кредитори. Тя не отрича отговорността на СД, като отделен самостоятелен правен субект, а само се добавя към нея. Или самостоятелността на СД се определя от типичните белези на юридическото лице – имуществена обособеност, органно устройство,възможност за самостоятелно придобиване и упражняване на права и задължения.
В случая титуляр на правото на собественост ,в обема придобит по сключения договор за покупко-продажба с нот.акт№12 том 1,рег.№246,дело №11,от 19.01.2006г. е СД”***“ като купувач,а не съдружниците в дружеството и негови управители. Спрямо това имущество ищецът не е придобил права на основание на договора за продажба от 19.01.2006г.,видно от страните по него ,нито поради настъпило правоприемство. Членственото правоотношение като съдружник не създава такова правоприемство при прекратяване правосубектността на събирателното дружествто, включително в хипотезата на непререгистрран и заличен търговец /§ 5г ЗТР/. С оглед на това от извършената публична продан по изп.дело №18/2006г. няма настъпило имуществено разместване в патримониума на ищеца . Докато СД „*** „ като ЮЛ съществува ,то е титуляр на правото на собственост,респективно промяната от продажбата на имота при проведената публична продан по изп.д.№18/2006г. ,ще настъпи в неговата правна сфера. Лицата,които са съдружници в СД ,притежават правата,произтичащи от членственото правоотношение с дружеството ,но не и правото на собственост върху имуществото, придобито от СД.Също така имуществото, придобито от СД ,в което съдружници са съпрузи,не е семейна имуществена общност и по отношение на него са неприложими правилата на СК/напр. другарство, произтичащо от качеството „съпрузи“ / , като двамата съпрузи извършват съвместна търговска дейност и отношенията помежду им са между съдружници, в който смисъл е ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС. При прекратяване на СД не настъпва правопремство за лицата, които са били негови съдружници и върху тях не преминава правото на собственост върху притежаваното от ЮЛ имущество с оглед предвиденото производство по чл.266 и сл.ТЗ.В хипотезата на заличаване на дружеството на осн.§5г,ал.4 ЗТРРЮЛНЦ ,което има за правни последици заличаването му като правен субект, също не настъпва правоприемство /опр.№121 по ч.гр.д.№1707/2018,ВКС,I г.о, опр.№786 по гр.д.№2062/2019г.,ВКС,III г.о и др/ и имуществото не преминава върху съдружниците/ предвид и разпоредбата на §5г,ал.5 ЗТРРЮЛНЦ/.
На
основание гореизложеното и след като ищецът не е притежавал правото на
собственост и от неговия патримониум не е излязло имуществото,предмет на
публичната продан по изп.дело №18/2006г. по описа на ЧСИ Ц.Н. и на
постановлението за възлагане от 21.12.2011г. на ЧСИ по изп.д.№18/2006г. - птицеферма , намираща се в землището на гр.Славяново с ЕКАТТЕ 67088 , Община Плевен ,в местността
Церовода, съставляваща имот 213001 с площ 16217кв.м. ,при описаните в
постановлението граници,заедно със застроените в него седем броя панелни сгради
,всяка със застроена площ 1060 кв.м. и една панелна комбинирана сграда със застроена площ 144кв.м.,то
основателността на направеното оспорване от ищеца на законосъобразността на
действията на ЧСИ по проведеното принудително изпълнение и извършване на
публичната продан по изп.д.№18/2006г, са ирелевантни за основателността
на предявената искова претенция по чл.74 ЗЧСИ във вр.с чл.441 ГПК, тъй като с тях не се засяга прваната сфера на
ищеца и правата му като съдружник и управител на СД”Инот-Начкови и сие” и за
него няма настъпила пряка имуществена
вреда, с което не е осъществена една от предпоставките, за да бъде уважен иска.
Освен това направените оспорвания са и неоснователни.
Неоснователно е твърдението на ищеца за липсата на изпълнителен титул
за целия имот ,който е бил изнесен от ЧСИ на публична продан по изп.дело
№18/2006г. и възложен с постановление на ЧСИ от 21.12.2011г.Направената съпоставка между определената цена на иска по чл.135 ЗЗД
от 34 951,25лв. и продажната цена по
възлагането от 507 725лв. е неотносима към предмета на иска по чл.135 ЗЗД
и правните последици при уважаването му. Искът не е осъдителен , а е конститутивен. С оглед на това
неправилно се твърди от ищеца,че с решението се установява дължимост на сума
–цената на иска от 34 951,25лв., върху която е внесена държавна такса.Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативно право на
кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на него
действията,с които длъжникът го уврежда.С уважавена на Павловия иск не настъпва
разместване на имуществени права – правото на собстеност върху имота не
преминава от третото лице обратно в патримониума на длъжника. Последицата е
само,че принудителното изпълнение на
кредиторовото вземане може да бъде
насочено срещу имущество,което обективно принадлежи на трето лице ,различно от длъжника и което не е учредило реално или не е поело
лично обезпечение в полза на
длъжника.След уважаване на иска това трето лице няма да може да противопостави
в изпълнителния процес правата си на собственик,придобити по увреждащата сделка.
Фингиран собственик на вещта при
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД остава третото лице,сключило договора с
длъжника по увреждащата сделка,но само спрямо Павловия кредитор това
прехвърляне на собствеността е
непротивопоставимо. В това се изразява особената непротивопоставимост, която
съдебното решение по уважен иск по
чл.135 ЗЗД създава. С уважаване на иска по чл.135 ЗЗД и влизане в сила на
съдебното решение по него не отпада вещно-прехвърлителното действие на
относително недействителната сделка,но кредиторът-ищец получава
възможността да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество.В случая с уважаването на иска по чл.135 ЗЗД по
т.д.№130/2006г. на ПлОС,на предявилия го кредотор Н.Х.М.-И. не могат да се противопоставят последиците от
валидно сключения договор между длъжника „***“ООД и третото лице по сделката - купувачите по нот. акт №12,том 1,рег.№246,дело №11,от
19.01.2006г. и за да реализира правати си по
уважения иск по чл.135 ЗЗД като взискател в производството по изл.дело
№18/2006г. същата не следва да се снабдява с нов изпълнителен
лист, за да насочи изпълнението върху имота за погасяване на паричното
вземане,за което има издаден
изпълнителен лист срещу длъжника „***“ООД по ч.гр.д.№844/2005г.,по който е
образувано изпълнителното дело.
Отношенията между взискателя Н.Х.М.-И.
и ипотекарния кредитор не засягат противопоставимите на страните по сделката по
нот.акт№12/19.01.2006г. права на взискателя по чл.135 ЗЗД и е ирелеватно за
тези правоотношения дали върху имота е имало тежест,която не е обявена от ЧСИ
при публичната продан – учредена ипотека.Обявяването или не на тази тежест
касае конкуриращи се права на кредиторите
на „***“ООД и лицето, което ще придобие като купувач,обременената с тази
тежест вещ,като ищецът не е сред тези лица.
Постановеното и влязло в сила
решение по т.д.130/2006г. на ПлОС се ползва със сила на присъдено нещо за страните по иска по чл.135 ЗЗД,една от
които е СД“***“. СД не се явява трето лице за разрешения със сила на пресъдено
нещо спор по т.д№130/2006г.,а страна по делото,която е обвързана от правните
последици на решението по уважения срещу нея иск по чл.135 ЗЗД, на основание
чл.298 ГПК. Вписването на възбрана върху имота на 28.07.2010г. ,срещу който по
искане на взискателя е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№18/2006г., отбелязването
на решението по иска по чл.135 ЗЗД, са свързани с конкуриращи се права на
взискателя,в чиято полза е вписана възбрана и уважен иска по чл.135 ЗЗД ,с тези на трети лица,които претендират също права върху
имота.От доказателствата по делото не се установява върху процесната птицеферма
в землището на гр.Славяново,върху която е насочено принудителното изпълнение от взискателя по
изп.дело №18/2006г. Н.Х.М.-И., ищецът да има противопоставими на взискателя
права,които да не са зачетени от ЧСИ в производството по изп.дело №18/2006г.
Не
е доказано ЧСИ да е извършил незаконосъобразни действия ,довели до продажба на
имота на безценица.Правилата за определяне на началната цена за публична продан
са посочени в чл.485 ГПК,като съглано редакцията на разпоредбата,в сила към
момента на извършване на процесната публична продан, съдебният изпълнител
определя началната цена,от която ще започне наддаването , като се прилага
съответно чл.468 ГПК .Съгласно тази разпоредба началната цена ,от която да
започне публичната продан е 75% от стойността на вещта.В случая съгласно
правомощията по чл.468,ал.2 ГПК за определяне стойността на имота ЧСИ е
назначил както единична,така и тройна експертиза,като и двете заключения са
определили почти еднаква пазарна стойност на имота. Тройната експерти е била
назначена след заявено от длъжниците
искане за назначаване на друго вещо лице
на основание чл.468,ал.2 ГПК,с позоваване на пазарна оценка на недвижим
имот: Птицеферма-земя и сгради,м.”Церовода”,гр.Славяново,обл.Плевенска, на „***”
ЕООД. Началната цена на публичната продан не е определена от ЧСИ в нарушение на чл.485 ГПК ,като пазарната
оценка е определена с помощта на вещи лица ,при назначени две екпертизи с оглед
направеното оспорване от длъжниците. Продажбата е извършена от ЧСИ при
възлагане на имота на най-високата цена,предложена от явилите се купувачи. Представената
оценка на *** ЕООД е изготвена ,за да „послужи като
индикация за стойността на
евентуалното имотно обезпечение по
искания кредит“ , същата не представлява цена,на която е извършена или обявена продажба на сходен на
процесния имот ,за да се приеме като пазарен аналог на реална продажба на
сходен на процесния имот; не е възложена и изготвена по реда на чл.468 ГПК
и не обосновава извършено от ЧСИ нарушение на правилата за определяне на
началната цена за публична продан по чл.485 ГПК при извършената по изп.д.№18/2006г.
Липсата на провеждане на съдебно производство по чл.463 ГПК,за което няма данни да има надлежно сезиране , не опорочава действята на ЧСИ по извършеното на 28.05.2011г.разпределението.От доказателствата по делото не се установява ищецът да има вземане,което да конкурира останалите участници в разпределението и да не е включено в него ,както и от разпределението да се засягат негови имуществени права.
От доказателствата по делото се
установява,че към 21.12.2011г.,когато е издадено постановлението за възлагане
по изп.д.№18/2006г. по описа на ЧСИ Ц.Н. за недвижимия имот,предмет на публична
продан - птицефермата в землището на гр.Славяново, по отношение на длъжника ЕТ“И.-Р.В.„ не е било открито производство по
несъстоятелност. По отношене на длъжника „***“ООД е било открито
производство по несъстоятелност с
решение от 10.11.2011г. по
т.д.№246/2011г. на ЛОС.При откриване на производството по несъстоятелност на „***“ООД,
производството по изп.д.№18/2006г. не е насочено срещу имущество,включено в масата на
несъстоятелността на несъстоятелния длъжник „***“ООД . С извършената
разпоредителна сделка на 19.01.2006г. недвижимият имот,предмет на
принудителното изпълнение по изп.д.№18/2006г. –птицефермата в гр.Славяново, е
прехвърлен от „***“ООД на купувачите по договора .Правните последици от
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по т.д.№130/2006г. на ПлОС и признатата относителна недействителност на
прехварлителната сделка с нот.акт№12 от 19.01.2006г., нямат вещнопрехвърлително
действие и не връщат правото на
собственост обратно в патримониума на длъжника - на „Инот Агро”ООД .Предвид на това при
откриване на производството по несъстоятелност на 10.11.2011г. имотът по нот.акт№12,рег.№246,дело №11, от 19.01.2006г не е собственост
на несъстоятелния длъжник „***“ООД и не е от масата на несъстоятелността
,поради което не е осъществено както основането на чл.638,ал.1 ТЗ ,така и на
чл.638,ал.4 ТЗ при издаване на постановлението за възлагане на 21.12.2011г. по
изп.д.№18/2006г. по описа на ЧСИ Ц.Н..
При извършване на възлагането с постановлението на ЧСИ от 21.12.2011г. длъжниците по изпълнителното дело №18/2006г. „***“ООД и ЕТ“И.-Р.Н.“ не са били заличени от търговския регистър,предвид фазата,на която се е намирало призводството по несъстоятелност по отношене на длъжника „***“ООД с постановеното решение от 10.11.2011г. по т.д.№246/2011г. на ЛОС и датата ,на която е постановено решението за откриване производство по несъстоятелност на ЕТ“И.-Р.Н.“ – решение от 20.08.2012г. по т.д.№26/2012г. на ЛОС.
Ищецът твърди
погасено по давност право на Павлов иск,като се позовава на датата на
нотариалния акт 19.01.2006г. и че
петгодишният срок е изтекъл на 19.01.2011г., което твърдение е неоснователно.Правото
е упражнено от кредитора Н.Х.М.-И. с предявяване на иска по чл.135 ЗЗД по
т.д.№130/3006г. ,който иск е уважен с постановеното по делото решение,което
опровергава твърдяната от ищеца изтекла погасителна
двност,при вече упражнено право на иск по чл.135 ЗЗД и влязло в сила решение по
него по т.д.№130/2006г. на ПлОС.
Правата
на ипотекарния кредитор и на държавата като присъединени взискатели ,кога и как
са упражнени и дали по отношение на тях ЧСИ е извършил незаконосъобразни
изпълнителни действия по изп.д.№18/2006г. по описа на ЧСИ Ц.Н., е ирелевантно
за настоящия спор,тъй като изпълнителните действия по отоншение на тези
кредитори по никакъв начин не засягат права на ищеца по изп.дело №18/2006г.,който
нито е кредитор,с конкуриращи права относно изнесеното на публична продан
имущество, нито собственик на това имщество.
На основание изложеното предявеният иск по чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл.441 ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски.
По делото е представен двустранно подписан договор за правна защита и съдействие №0003756 от 12.08.2019г./л.566 от делото/ ,сключен между ЧСИ Ц.Н.,рег.№*,представляван от Ц.Н. и Адвокатско дружество „М.“*** за защита по гр.д.№19/17г. на ОС-Габрово и пълномощно към договора от 12.08.2019г.,с което ЧСИ Ц.Н. пряко е упълномощил адв.Ст.М. за процесуално представителство по делото,каквато възможност е предвидена в чл.71,ал.2 ЗА.
С Договора за правна защита и съдействие ,сключен на 12.08.2019г. между ЧСИ Ц.Н. ,рег.№*,представляван от Ц.Н. и Адвокатско дружество „М.“*** за защита по гр.д.№19/17г. на ОС-Габрово ,е договорено възнаграждение от 11 685лв.,с начин на плащане „по банков път“ и отразено ,че сумата от 11685лв. е платена по сметка. Представен е платежен документ /л.565/- платежно нареждане с дата на плащане 12.08.2019г. на сумата от 14022лв. на Адвокатско дружество М. от Ц.Н.Н., с основание „защита по дело“ и посочена фактура.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца ,че не е доказано плащане на разноски по договора за правна защита и съдействие от кочан №0003756 от 12.08.2019г., като приложеното банково бордеро е за плащане на дружеството,а не на адвокат М. и посоченото в него основание е различно от договор №0003756 от 12.08.2019г. за правна защита,както е и различна сумата по платежното нареждане и договора.
Посоченото в платежното нареждане основание е „защита по дело“,както и първичния счетоводен документ -фактура с посочен в нареждането номер и дата. Вносителят и получателят на сумата по наредения превод с платежното нареждане,както и датата на плащане ,съвпадат със страните по договора за правна защита и съдействие №0003756 за защита по гр.д.№19/17г. на ОС-Габрово ,сключен на 12.08.2019г. – Адвокатско дружество М. и Ц.Н. като ЧСИ. Размерът на платената сума от 14022лв. съответства на договореното адвокатско възнаграждение от 11685лв. с ДДС ,който се дължи върху договореното между страните по договора от 12.08.2019г. адвокатско възнаграждение на основание §2а от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения при регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество,което обстоятелство е отразено в общодостъпен публичен регистър на НАП /опр.№660 по ч.т.д.№2784/2018,ВКС,II т.о;опр.109 по ч.т.д.№1983/2015,I т.о; опр.№ 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014г.на ВКС и др /.Обстоятелството, че плащането е извършено на адвокатското дружество e в съответствие със задължението по сключения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019г.,като осъществяането на процесуалното представителство от адв.Ст.М. /съдружник в адвокатското дружество съгласно данните в публичните регистри на адвокатските дружества и Булстат/ е по силата на извършеното пряко упълномощаване съглано чл.71,ал.2 Закона за адвокатурата и не обосновава недължимост на плащането на възнаграждението на адвокатското дружество,с което е сключен договора за правна защита и съдействие. Адвокатското дружество е правно-оранизационна форма, чрез която адвокатите могат да упражняват дейността си. Ответникът по делото е представляван от адвокат , упълномощен по чл.71,ал.2 ЗА и е заплатил уговореното с договора за правна защита и съдейстние адвокатско възнаграждение,както и дължимия върху него ДДС на Адвокатско дружество М.,с което е сключен договора на 12.08.2019г. за защита по гр.д.№19/17г. на ОС-Габрово.
Неоснователно е направеното оспорване от пълномощника на ищеца на размера на претендираните от ответника разноски по делото. Размерът на адвокатското възнаграждение по сключения договор за правна защита и съдействие от 11 685лв. съответства на минималния размер по чл.7,ал.2,т.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основание да бъде намален на основание чл.78,ал.5 ГПК.
Предвид изложеното на ответника по делото на основание чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 14022лв., заплатено адвокатско възнаграждение от 11 685лв. и ДДС върху него на основание
§ 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / опр.№490/2017 по ч.т.дело № 1082/2016г.,ВКС,IIт.о, опр.109 по ч.т.д.№1983/2015,I т.о и др/
Производството по чл.74 ЗЧСИ във вр. с чл.441 ГПК касае имуществената отговорност на ЧСИ и не е обсулавящо развитието на други производства /дисциплинарно или наказателно/,като не е предвидено в закона препис от постановеното решение служебно да се изпраща на лица и институции,които не са страни по делото- не е посочено такова изискване както в чл.74 ЗЧСИ,така и в чл.441 ГПК/ видно и от установената съдебна практика по тези производства/.
На основание изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Н.,ЕГН *** против ЧСИ Ц.Н.Н. с рег.№* по описа на КЧСИ, с район на действие ОС-Плевен,с адрес ***, иск по чл.74 ЗЧСИ във в вр. с чл.441 ГПК за заплащане обезщетение за имуществени вреди в размер на 507 725лв., които неправомерно е причинил на ищеца В.Н. - съдружник и управител на СД „***“ –гр.Плевен, вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №20067560400018/2006 по описа на ЧСИ Ц.Н., ведно със законната лихва от 01.01.2011г.
ОСЪЖДА В.Н.Н.,ЕГН *** да заплати на ЧСИ Ц.Н.Н. с рег.№* по описа на КЧСИ, с район на действие ОС-Плевен, на основание чл.78,ал.3 ГПК ,сумата от 14022лв. - разноски по делото .
Решението е постановено при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,ЕИК121076907,седалище и адрес на управление гр.София,р.Средец,ул.С. Караджа“№2, като трето лице поматач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. В. Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия