Р Е Ш Е Н И Е
356/19.6.2020г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№2238 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, и чл.92 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от
Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на
директорите, излага, че по ч.гр.д.№618/2019 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл.
от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника И.Д.Н., ЕГН **********,***, за сума в общ размер на 1 197, 70 лева,
представляваща незаплатено задължение по Договор за мобилни услуги №*********
/с предоставен телефонен номер **********/ и Договор за лизинг от 10.12.2015 г.,
Договор за мобилни услуги №*********, /с предоставен номер **********/ и
Договор за лизинг от 10.12.2015 г., Договор за мобилни услуги №********* /с
предоставен телефонен номер **********/ и Договор за лизинг от 03.10.2016 г., включително
и компесаторни неустойки за неизпълнено задължение по договорите, които
задължения били индивидуализирани по размер във фактура № **********/
15.01.2017 г., фактура № **********/ 15.02.2017 г., фактура № **********/
15.03.2017 г. и фактура № **********/ 15.05.2017 г., като е присъдена законна
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът
предявява настоящите искове. Ищецът твърди, че между страните са сключени
следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги №*********
/с предоставен телефонен номер **********/ и Договор за лизинг от 10.12.2015
г., по силата на които на ответника е осигурена възможността да ползва услугите
на ищцовото дружество, като му е предоставен телефонен номер **********, както
и мобилен апарат Telenor Smart
Plus II Black.
Предоставянето на устройството е уредено в договора за лизинг, като общата
лизингова цена на вещта се равнявала на сума от 183, 77 лева, която следвало да
се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 7, 99 лева.
Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги №*********, /с
предоставен номер **********/ и Договор за лизинг от 10.12.2015 г., по силата
на които на ответника е предоставен номер **********, както и мобилен апарат Telenor Smart Plus II White, като
общата лизингова цена на вещта се равнявала на сума от 183, 77 лева, която
следвало да се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 7,
99 лева. Също така, между страните бил сключен и
Договор за мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер **********/
и Договор за лизинг от 03.10.2016 г., по силата на които на ответника е
предоставен номер **********, както и мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi, като общата лизингова цена на
вещта се равнявала на сума от 23,00 лева, която следвало да се изплати чрез
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 1, 00 лев. Ответникът не бил
изпълнил свои парични задължения, начислени му в четири броя фактури, издадени
в периода от месец януари 2017 г. до месец май 2017 г. Поради неизпълнение в
срок на задълженията по договорите, ищецът бил начислил и неустойки, уговорени
в договорите, както следва: за номер **********- 303, 73 лева; за номер
**********- 277, 59 лева; за номер **********- 277, 59 лева, като общият размер
на неустойките по трите договора се равнява на сума от 858, 91 лева. Поради
неизпълнение и на договорите за лизинг, съгласно уговореното, била обявена
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, възлизащи както следва: за
мобилно устройство Telenor Smart
Plus II Black,
остатъкът от лизинговата цена е 55, 93 лева; за мобилно устройство Telenor Smart Plus II White,
остатъкът от лизинговата цена е 55, 93 лева и за мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi, остатъкът от лизинговата цена е
17.00 лева. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер
на 1197,70 лв., представляваща сбор от незаплатени задължения по следните
договори: Договор за мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер
**********/ и Договор за лизинг от 10.12.2015 г., Договор за мобилни услуги №
********* /с предоставен номер **********/ и Договор за лизинг от 10.12.2015
г., Договор за мобилни услуги № ********* /с предоставен номер **********/ и
Договор за лизинг от 03.10.2016 г., включително и компесаторни неустойки за
неизпълнено задължение по договорите за трите мобилни номера, индивидуализирани
по размер във фактура № **********/ 15.01.2017 г., фактура № **********/
15.02.2017 г., фактура № **********/ 15.03.2017 г. и фактура № **********/
15.05.2017 г. Претендира се и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни и недоказани, за
което излага правни и фактически доводи и възражения. Обективира възражение за
нищожност на клаузите за неустойка като противоречащи на добрите нрави.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№618/2019 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сума в общ размер на 1197,70
лв., главница, произтичаща от Договор за мобилни услуги №********* и Договор за
лизинг от 10.12.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 10.12.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 03.10.2016 г., индивидуализирани по размер във фактура № **********/
15.01.2017 г., фактура № **********/ 15.02.2017 г., фактура № **********/
15.03.2017 г. и фактура № **********/ 15.05.2017 г. Присъдена е законна лихва
от датата на подаване на заявлението- 25.02.2019 г. до изплащане на вземането,
както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от
събраните писмени доказателства, че между търговското дружество и ответникът са
сключени следните договори: Договор за мобилни услуги №********* /с предоставен
телефонен номер **********/ и Договор за лизинг от 10.12.2015 г., по силата на
които на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на ищцовото
дружество, като му е предоставен телефонен номер **********, както и мобилен
апарат Telenor Smart Plus II Black, с обща
лизингова цена на вещта 183, 77 лева, която следвало да се изплати чрез
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 7, 99 лева; Договор за мобилни
услуги №*********, /с предоставен номер **********/ и Договор за лизинг от
10.12.2015 г., по силата на които на ответника е предоставен номер **********,
както и мобилен апарат Telenor Smart
Plus II White,
с обща лизингова цена на вещта 183, 77 лева, която следвало да се изплати чрез
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 7, 99 лева; Договор
за мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер **********/ и
Договор за лизинг от 03.10.2016 г., по силата на които на ответника е
предоставен номер **********, както и мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi, като общата лизингова цена на
вещта се равнява на сума от 23,00 лева, която следвало да се изплати от
ответника чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 1, 00 лев. Видно
от представения частно заверен препис от Договор за мобилни услуги №*********,
ищецът се е договорил с ответника, последният да ползва предоставени му от
дружеството мобилни услуги, с посочен в договора телефонен номер **********.
Договорът е сключен на 10.12.2015 г. със срок от 24 месеца, с предварително
определена цена на описани услугите /месечна такса/ в размер на 39, 99 лева. На
същата дата между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който на
ответника е предоставен мобилен апарат Telenor Smart Plus II Black, с обща лизингова цена на вещта 183, 77
лева, която следвало да се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в
размер на 7, 99 лева. Ответникът е подписал и запис на заповед за сума от 183,
77 лева. От представения частно заверен препис от Договор за мобилни услуги
№*********, ищецът се е договорил с ответника, последният да ползва
предоставени му от дружеството мобилни услуги, с посочен в договора телефонен
номер **********. Договорът е сключен на 10.12.2015 г. със срок от 24 месеца, с
предварително определена цена на описани услугите /месечна такса/ в размер на
39, 99 лева. На същата дата между страните е сключен и договор за лизинг, по
силата на който на ответника е предоставен мобилен апарат Telenor Smart Plus II White, с обща
лизингова цена на вещта 183, 77 лева, която следвало да се изплати чрез
двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 7, 99 лева. Ответникът е
подписал и запис на заповед за сума от 183, 77 лева. На 03.10.2016 г. са
сключени и Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг, с които
страните са уговорили, че дружеството ще предоставя на ответника мобилни услуги
срещу месечна такса в размер на 19, 99 лева, чрез предоставен мобилен номер
**********. От договора за лизинг става ясно, че на ответника му е предоставено
устройство Huawei Telenor 4G MiFi с обща лизингова цена от 23.00
лева, която следвало да се изплати от ответника чрез двадесет и три месечни
вноски, всяка в размер на 1, 00 лев. По делото са представени и частно заверени
преписи от издадени от мобилния оператор фактури за задълженията. Във всяка
една от фактурите е отразена датата на плащане на задължението. Няма данни
месечните сметки, обективирани във фактурите да са оспорени от ответника.
Съгласно изготвеното по делото заключение по допуснатата ССЕ, по отношение на
което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, а
от друга страна същото е прието без възражения от страните, се установи, че
размерът на неплатени задължения по представените по делото фактури се равнява
на сума от 1 197, 70 лева, от която 179, 80 лева- лизингови вноски, 858,
91 лева- неустойки и 158, 99 лева- стойността на предоставени на ответника
услуги.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема за
безспорно установено, че между тях са били сключени валидни договори за мобилни
услуги така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел
задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни
услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно
уговорената цена на ползваните услуги. Ответникът не оспори, че за процесните
периоди, съобразно договореното, е ползвал предоставените му от мобилния
оператор услуги. Не се оспори и спиране на плащанията по договорите. Предвид
неизпълнение основните задължения на ответника, ищецът се е възползвал от
правото си да развали сключените договори. Ето защо и с оглед неоспореното
заключение по изслушаната ССЕ, съдът стига до извода, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и
предоставени му мобилни услуги, равняващи се общо на сума от 158, 99 лева.
Предвид гореизложеното счита тези искове за основателни, поради което следва да се уважат изцяло.
По отношение на
исковете за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключените договори за
лизинг, съобрази следното: Безспорно установено е, че във връзка с договорите
за предоставяне на мобилни услуги, между страните, през процесния период, са
сключени и три договора за лизинг, посочени по- горе, по силата на които ищецът
е предоставил на ответника за ползване описаните в договорите движими вещи,
срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената лизингова цена.
С оглед възможността, предвидена в договорите, при предсрочно прекратяване на
същите, неизплатените до края на срока на договорите лизингови вноски да станат
предсрочно изискуеми, съдът стига до извода, че тези договори за лизинг имат
характер на договори на продажба на изплащане. При това положение следва и
задължението на ответника да заплати уговорената в договорите, като лизингова
цена стойност на стоките. Ответникът не оспори, че вещите, предмет на
договорите на лизинг, са му предадени при сключване на договорите, както и
ползването на същите през процесните периоди. Тези обстоятелства се подкрепят и
от събраните по делото доказателства. Няма спор и относно вида и стойността на
вещите, предмет на договорите. Ето защо намира, че и тези искове, са изцяло
основателни и доказани, поради което следва да се уважат.
По отношение на
претенциите за неустойка, за да се произнесе съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която
длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от
негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер
без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката
следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания
казус, ищецът претендира неустойки за предсрочно прекратяване на договорите,
както следва: за договор с предпочетен номер **********- 277, 59 лева; за
договор с предпочетен номер **********- 277, 59 лева и за договор с предоставен
телефонен номер **********- 303, 73 лева. За соченото от ищеца неизпълнение
/предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължения за
плащане в срок на дължими според оператора суми/ действително е предвидена
неустойка. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в
частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от
законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на
договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните
разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се
съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за
присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от
15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно
решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен
случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени
примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази
преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други
правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение-
съществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. При настоящия
казус, не е спорно, че както в договора, така и в общите условия, част от
конкретния договор, е предвидена компесаторна неустойка, в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на
договора до изтичане на определения срок на ползване. Няма спор и, че
разглежданите договори са прекратени в срока за ползване на услугите, поради
неизпълнение задълженията на ползвателя да заплаща стойността на предоставяните
му ежемесечно далекосъобщителни услуги. Но така уговорените неустойки, на
основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави, съдът приема
за нищожни, поради необосновано висок размер /същите са равни по размер на
цената на уговорената услуга, която кредиторът следва да престира по време на
целия остатък от договора. Соченото води до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е
извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не
обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с
размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така
договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до извода, че
в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика,
като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника,
а да го обогати неоснователно. Поради изложеното заключава, че и тези искове са
изцяло неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 356, 54 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.Н.,
ЕГН **********,***, дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета
на директорите, сума в общ размер на 338,
79 лева /триста тридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, от
която 158, 99 лева /сто петдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща неплатени такси и услуги по Договор за мобилни услуги №*********
/с предоставен телефонен номер **********/, Договор за мобилни услуги
№*********, /с предоставен номер **********/ и Договор за мобилни услуги
№********* /с предоставен телефонен номер **********/, считано за периода от
15.12.2016 г. до 14.03.2017 г./, и 179, 80 лева /сто седемдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/- неплатени лизингови вноски по следните договори за лизинг:
Договор за лизинг от 10.12.2015 г, с предмет мобилен апарат Telenor Smart Plus II Black; Договор
за лизинг от 10.12.2015 г, с предмет мобилен апарат Telenor Smart Plus II White и
Договор за лизинг от 03.10.2016 г, с предмет устройство Huawei Telenor 4G MiFi, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 25.02.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. №618/2019 г. по описа
на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета
на директорите, срещу И.Д.Н., ЕГН **********,***,
обективно съединени установителни искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД,
за заплащане на сума в общ размер на 858,
91 лева /осемстотин петдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща общ размер на компесаторни неустойки, уговорени в Договор за
мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер **********/, Договор
за мобилни услуги №*********, /с предоставен номер **********/ и Договор за
мобилни услуги №********* /с предоставен телефонен номер **********/, при
прекратяване на договорите, поради
неизпълнение задълженията на ответника да заплаща стойността на предоставени му
услуги, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Д.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.
– член на Съвета на директорите, сумата от 356,
54 лева /триста петдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: