№ 1287
гр. Плевен, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430102869 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.26 и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба предявена от Л. В. С. с ЕГН
********** от гр.**** против „***** ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.*** 1404 район *** ул.*** №25, представлявано от Б. Б. и
С.Г.. Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит №****,
съгласно който дължи такса бързо разглеждане в размер на 295,02 лева.
Посочва, че така предвидената клауза заобикаля закона и накърнява правата
на другата страна по облигационното отношение. Ищцата твърди, че липсва
еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя.
Посочва, че съгласно чл.144 т.9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имат възможност да се
запознае преди сключването на договора. Посочва, че съгласно чл.146 ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, при които предварително потребителят е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Твърди, че ищецът е потребител на финансова
услуга по смисъла на §13 т.1 ЗЗП, поради което така предвидените клаузи имат
1
неравноправен характер по смисъла на чл.114 т.9 33П и с тях се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да
е извършена конкретна услуга. Ищцата твърди, че тези такси представляват
скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такси
преди отпускане и усвояване на кредита и цели реално заобикаляне на закона
– чл.19 ал.4 ЗПК. Ищцата твърди, че сумата търсена съгласно договора за заем
за такса бързо разглеждане и такса динамично плащане е недължима, поради
недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на
предпоставките на чл.21 ал.1 ЗПК вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2 ЗПК. Ищцата
твърди, че цитираните разпоредби са императивни, защото въвеждат
изисквания, а именно, че „Кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит“, и „Кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.“ В посочения сключен между страните
договор, ищцата навежда доводи, че такава такса представлява уговорената
такса за бързо разглеждане и такса динамично плащане. Посочва, че тези
такси са свързани с усвояването и управлението на кредита. Посочва, че така
уговорената такса е недопустима по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин
кредитодателят заобикаля изискванията на ЗПК, което е забранено с чл.21 и
поради което такава клауза е нищожна. Ищцата твърди, че е налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПK, като с уговорката да се
заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не
бъде по - висок от пет пъти размера на законна та лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. В договора са уредени условията, при които
се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет oт допълнителни
услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не ставал автоматично
с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на
заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит. Ищцата
твърди, че няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на
добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК
и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователното обогатяване, се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към
договорената възнаградителна лихва.
2
В заключение моли съда да постанови решение, с което да прогласи
договор за кредит №**** сключен между ищцата Л. В. С. и *** ООД за
нищожен поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, като противоречащ на
добрите нрави – чл.26 ЗЗД, като заобикалящ материално-правните изисквания
на чл.19 ал.4 ЗПК, като накърняващ договорното равноправие на страните и
нарушаващ предпоставките на чл.11 т.9 и т.10 ЗПК и чл.10а, чл.19 ал.3 и ал.4 ,
чл.21 ал.1 ЗПК, както и да осъди ответника да и заплати сумата от 50 лева
представляваща платена без правно основание сума за такса за бързо
разглеждане и такса за динамично плащане. Прави искане за назначаване на
експертиза.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва претенциите. Навежда доводи, че посочените клаузи в договора не
накърняват добрите нрави. Оспорва доводите на ищцата за нищожност поради
нееквивалентност на престациите. Оспорва твърдението, че таксата
представлява възнаградителна лихва. Оспорва твърденията че таксите в
договора са част от ГПР.
В проведеното на 01.10.2024г. е допуснато изменение на цената на исковата претенция,
която се счита предявена за сумата от 295,02 лева.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
В доклада по делото съдът е указал на ищцата, че не сочи доказателства, че е в
облигационни отношения с ответното дружество, не сочи параметрите на договора и че е
сключен при общи условия. Указал е на ищцата, че не сочи доказателства за извършени по
договора за кредит плащания, нито за съществените елементи на договора.
Също в доклада по делото съдът е указал на ответника да представи договора за
кредит, Общите условия при които е сключен и СЕФ.
В хода на делото страните не са представили доказателства, с които да докажат
твърденията и доводите си, като единствено ищцата е направила доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и е представила заявление за предсрочно
погасяване на договора за кредит.
Това са и единствените доказателства, представени по делото, като параметрите по
договора би могло да бъдат изведени единствено от заявлението за предсрочно погасяване
на кредита и заключението на вещото лице. Съдът кредитира изготвеното по делото
заключение, което кореспондира с твърденията на страните и с представеното от ищцата
заявление.
От приетото по делото заключение се установява, че на 25.01.2023г. е сключен
3
договор за кредит MAX_**** по силата на който ответното дружество предоставило на
ищцата в заем сумата от 900 лева, която ищцата се задължила да върне на 10 вноски всяка от
които по 106,43 лева, включваща главница и лихва. Страните са уговорили крайния срок за
връщане на кредита 20.11.2023г. В заключението е отразено, че страните договорили освен
договорна лихва в размер на 164,30 лева, също и заплащане на две други услуги – бързо
разглеждане на кредита, за което ищцата да заплати такса 327,80 лева и динамично плащане
срещу такса в размер на 491,80 лева.
Таксата динамично заплащане не е предмет на спора, поради което не следва да се
разглежда каква е предоставената срещу това услуга. Такава такса не е заплащана от ищцата
и не се претендира по делото.
По отношение на таксата за бързо разглеждане, съдът приема, че е такса, която се
дължи за бързо разглеждане на подадената молба за кредит и бързо отпускане на кредита, за
което ответникът навежда доводи, че представлява допълнителна услуга, поискана от
кредитополучателя.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, ГПР договорът за кредит трябва да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора. Спорно е следва ли уговорената такса за бързо разглеждане да бъде включена
в ГПР, както и дали неточно посочен ГПР се равнява на липса на ГПР и води до
нищожност на договора.
Таксата за бързо разглеждане представлява разход по кредита, пряко
свързан с договора за кредит, който е предварително известен на кредитора, а
в общото задължение на кредитополучателя изрично е посочено и
задължението за такса за бързо разглеждане в размер на 327,80 лева.
Плащането на таксата за бързо разглеждане обаче не е отразено като разход
при формирането на посочения в договора ГПР, въпреки че е включено в
общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл.19 ал.1 ЗПК. Макар формално процесният
договор да покрива изискуемите реквизити по чл.11 ал.1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират с изискуемото съдържание по чл.11 т.10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя.
Отделно следва да се посочи, че ответното дружество по занятие
предоставя кредити и основно негово задължение е разглеждането на
документите, включително молби и заявки за отпускане на кредити, подадени
от всеки потенциален клиент. Законът в чл.10а дава възможност на кредитора
да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на
4
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредита. Съгласно чл.10а ал.2 ЗІПК, Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те
са част от дейността му по предоставяне на кредита. Уговорената в
разглеждания договор такса за бързо разглеждане на документи представлява
такса, свързана с усвояването на кредита, поради което спрямо нея се прилага
установената в чл.10а ал.2 ЗПК забрана. При разглеждане на документите за
отпускане на кредит кредиторът не прави допълнителни и неприсъщи
разходи, за които да събира отделна такса. Бързото разглеждане на искането за
отпускане на кредит не представлява допълнителна услуга, която следва да се
заплаща от потребителя отделно. Ако кредитодателят прецени, че бързото
разглеждане на заявлението за отпускане на кредит оскъпява договора, то
следва възнаграждението за лихва да бъде увеличено, а не да се дължи
допълнителна такса. В този смисъл Р.№3609/04.07.2023г. по в.гр.д.
№8049/2022г. по описа на СГС, Р.№2364/10.05.2023г. по в.гр.д.№6968/2022г.
по описа на СГС) и др.). Предвид изложеното и след като ищецът е подал
заявление за предоставяне на паричен ресурс, което е задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то от него не следва да
се изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на
това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Освен това, след като
не е представен договор и кредитното досие на ищцата, по делото не може да
се установи какво точно означава „бързо разглеждане“ – един ден, една
седмица, един месец. Не може да се установи и кога е подадена молбата за
кредит, кога е отпуснат същия и кога е усвоен, за да се обсъди дали изобщо
кредитодателят е предоставил такава услуга.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а според ал.2 годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
5
Като съобрази разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 21
март 2024г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд, съдът счита, че таксата за бързо разглеждане по
процесния договор за потребителски кредит следва да бъде включена в общия
разход по кредита, защото отговаря на поставените в чл.19 ЗПК изисквания.
При така изложеното, съдът прави извод, че в договора не е посочен
правилно ГПР. Допустимият размер към момента на сключване на договора е
бил 57 %, но включвайки таксата за бързо разглеждане, видно от
заключението на вещото лице, ГПР би стигнал над 150 %.
Съдът приема, че Договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема
буквално, че при посочен, макар и неправилно определен ГПР, е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен реалният
размер на ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7 - 12 и 20, ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което
предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за кредит се явява
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
В случая чистата стойност на кредита възлиза на 900 лева, колкото е размера на
главницата и ищцата е дължала връщане само на тази сума. От заключението се установи, че
на 17.02.2023г. ищцата е заплатила освен главницата от 900 лева също и сумата от 295,02
лева. Поради това се явява основателен предявеният иск за заплащане на недължимо
6
платената на ответното дружество сума в размер на 295,02 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер на 100 лева и разноски за вещо
лице в размер на 200лв.
За осъществената от адв.Е. И. безплатна правна помощ е дължимо адвокатско
възнаграждение. Съдът приема, че са предявени два иска, които касаят един материален
интерес. Съдът прецени и обстоятелството, че делото е разгледано в едно съдебно заседание,
на което не се е явил процесуален представител на ищцата и не са представени
доказателства във връзка с разпредЕ.та доказателствена тежест.
Като прецени прецени качеството на предоставената на ищцата услуга, съдът счита,
че следва да бъде присъдено минимално възнаграждение по Наредба №1/2004г. в размер на
480лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 т.10 ЗПК
Договор № MAX-****, сключен на 25.01.2023г. между Л. В. С. с ЕГН
********** от гр.**** и „***** ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.*** 1404 район *** ул.*** №25, представлявано от Б. Б. и С.Г.,
на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД вр. чл.23 ЗПК „***** ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.*** 1404 район *** ул.*** №25,
представлявано от Б. Б. и С.Г. да ЗАПЛАТИ на Л. В. С. с ЕГН ********** от
гр.**** сумата от 295,02 лв., представляваща недължимо платени суми за
такса за бързо разглеждане по Договор № MAX-****/25.01.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***** ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.*** 1404 район *** ул.*** №25, представлявано от Б. Б. и С.Г. да
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС разноски в размер на 300 лева за държавна
такса и експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.78 ал.1 ГПК „***** ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.*** 1404 район *** ул.***
№25, представлявано от Б. Б. и С.Г. да ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И., Булстат
*********, със съделен адрес **** №3 сумата от 480лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна
помощ на ищцата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8