№ 1847
гр. С., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110204658 по описа за 2024 година
и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. А. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-4332-030300 от 12.12.2023г., издадено от Д. Д.а Д.–
началник сектор в ОПП-СДВР, с което на Б. А. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2021г. на МВР на водачът му се
отнемат общо 10 точки.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се явява.
Представлява се от адв. В., упълномощен процесуален представител. В хода
на делото по същество адв. В. моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Пледира, че от
събраните гласни доказателствени средства се установява, че жалбоподателят
не е преминал на червен сигнал на светофара, а на зелен такъв, което според
нея се подкрепя от всички доказателства по приобщени делото. Заявява, че не
1
претендира разноски.
Наказващият орган- редовно призован, не изпраща представител.
Депозира становище по делото чрез юрк. М.. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите на жалбоподателя, съда намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
На 30.11.2023г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA № 831708 от актосъставителя К. В. В. в присъствието на
свидетеля Д. Й. И.- свидетел при установяване на нарушението за това, че на
същата дата 30.11.2023г. в 00.39 часа в гр. С., като водач на товарен
автомобил „***** ******“ с рег. №********, жалбоподателят управлявал
автомобила по ул. “******“ с посока на движение от ул. “***** ********“ към
бул. “****** ***** ****“, като на кръстовището образувано от ул. “******“ и
ул. “******* *****“ навлиза и преминава червен сигнал при работещ
нормален режим на светофарната уредба.
В деня на съставянето на акта 30.11.2023г. той е връчен на извършилия
нарушението и е подписан от него, актосъставителя и свидетеля.
Жалбоподателят е бил приведен в знание с констатираното от актосъставителя
нарушение и не е направил възражения на място. Допълнително в
законоустановения срок не са били депозирани възражения от жалбоподателя
срещу съставения му акт.
Въз основа на така издадения АУАН е било съставено обжалваното
наказателно постановление, с което на Б. А. Д., ЕГН ********** на основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2021г. на МВР на водача му се отнемат общо 10
точки.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
05.03.2024г.
След извършения разпит на актосъставителя В. П. Н. се установява, че
той е съставил АУАН в присъствието на неговия колега И. М.- свидетел при
установяване на нарушението. Посочва, че конкретика не си спомня, но
2
потвърждава всичко написано в АУАН. Показанията на актосъставителя
изцяло се подкрепят от материалите по административно- наказателната
преписка, поради което съдът ги кредитира с доверие. Свидетелят И.
потвърждава, че той е подписал АУАН като свидетел. Заявява, че не си
спомня за случая. Категоричен е, че тъй като за него е важна пряката видимост
никога не му се случвало да прави извод в подобни ситуации без пряка
видимост. Не си спомня конкретното местоположение на него и колегата му
актосъставител.
Показанията на горните свидетели сочат, че двамата са подписали
съставения АУАН- единият в качеството на актосъставител, другият в
качеството на свидетел при установяване на нарушението. Показанията на
свидетелите в тази им част се потвърждават и от самия АУАН. В хода на
съдебното следствие по искане на адв. В. беше разпитана и свидетелката К.,
която е пътувала, като клиент в управлявания от жалбоподателя таксиметров
автомобил. В показанията си същата твърди, че действително жалбоподателят
е бил спрян на посоченото в АУАН място от полицейски служители, които му
извършили проверка за около 20 минути. След като се върнал обратно в
автомобила жалбоподателят и заявил, че му били съставили акт за нарушение
на червен светофар. В показанията си свидетелката заявява „Предполагам, че на
кръстовището на „******“ и „******* *****“ момчето мина на зелен светофар.“
Веднага след това посочва „Убедена съм, че момчето не е минало на червен
светофар“. Сами по себе си показанията на тази свидетелка сочат, че самата тя
не е убедена на какъв точно сигнал на светофара е преминал автомобила на
кръстовището. С първоначално заявеното от нея тя „предполага“, че
жалбоподателят е минал на „зелен светофар“. „Предположението“ води до
несигурност в показанията на свидетелката досежно това-какво точно е
възприела. Тази несигурност се задълбочава от последващо заявеното от нея-
„убедена съм, че момчето не е минало на червен светофар“. От така заявеното от
свидетелката не става ясно, какво точно тя е възприела при движението на
автомобила през кръстовището, а именно на какъв точно сигнал на светофара
той е навлязъл и преминал през кръстовището.
С оглед на горното съдът не кредитира показанията на тази свидетелка,
като стабилен доказателствен източник относно случилото се. Затова тези
показания не биха могли успешно да се противопоставят на установеното със
съставения АУАН от фактическа страна.
3
Извършената от съда проверка установи, че процесният АУАН съдържа
изискуемите от закона в чл.42 от ЗАНН реквизити, а именно посочени са
името и длъжността на лицето, което го е издало, дата на съставяне на акта.
Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и точно е
формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере
нарушението. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено за това лице.
С оглед на приложените по делото писмени доказателства съда намира,
че обжалваният административен акт- Наказателно постановление № 23-4332-
030300 от 12.12.2023г., издадено от Д. Д.а Д.– началник сектор в ОПП-СДВР е
издадено от компетентен за това орган, като е спазена формата и изискуеми от
закона реквизити заложени от законодателя в чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен АУАН , при
който не е установено наличие на пороци. От приложения акт и издаденото
наказателно постановление се установява, че както съставения акт, така и
издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити изискуеми
по чл. 42 , съответно по чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в издаденото въз основа
на него Наказателно постановление е извършена коретктна правна
квалификация на констатираните административни нарушения, като правилно
са приложени разпоредбите, съгласно които за извършеното нарушение е
определено административно наказание.
Жалбоподателят не е ангажирал в хода на настоящото производство
други гласни доказателствени средства /освен показанията на св. К./ или
писмени доказателства, които да доведат до други фактически констатации
освен посочените в АУАН.
С оглед горното съдът намира, че издаденото НП е правилно и
законсъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5
от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
4
помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото
производство се изразява в депозиране на писмени бележки от името на
наказващия орган, касателно законосъобразността на издаденото наказателно
постановление и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза
на Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-030300 от
12.12.2023г., издадено от Д. Д.а Д.– началник сектор в ОПП-СДВР, с което на
Б. А. Д., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз- 2539 от
17.12.2021г. на МВР на водачът му се отнемат общо 10 точки.
ОСЪЖДА Б. А. Д., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващо
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд С.-град от съобщението до страните за постановяването
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5