Р Е
Ш Е Н
И Е №43
гр.Видин 03.01.2020 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд, търговска
колегия в открито заседание
на трети
декември
две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.В.
при
секретаря ....Н. К.................. и
в присъствието на прокурора .............. като разгледа докладваното от съдия В.В.
..................т.д. №46 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правното
основание на предявения иск е чл.432, ал.1 и чл.498, ал.3 от КЗ във връзка с
чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба от Г.И.Г. ***, с ЕГН:********** против ЗАД „Б….“ АД
гр. С…, с ЕИК:... Поддържа се в исковата молба, че същата се подава след изпълнена
процедура по чл.380 от КЗ и след постановен отказ от ответника за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. Поддържа се в исковата молба, че на
15.12.2016г. по пътя от с.А. за гр.В. в околностите на с.А.. при управление на
МПС с рег.№… със застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ … в ответното дружество, при нарушаване на правилата за
движение по ЗДвП, водачът В. К. К., управлявайки посочения автомобил, е
причинил смъртта на сестрата на ищеца – И.И. В. Наказателното производство е
приключило с влязла в сила присъда на ВОС. Поддържа се в молбата, че в
следствие на причинената смърт ищецът търпи и до края на живота си ще търпи
болки и страдания от загубата на сестра му. Преди инцидента отношенията между
ищеца и сестра му били изключително близки. След смъртта на сестрата, същата
много липсвала на ищеца, тъй като социалните контакти помежду им били
непрекъснати. В последните три години преди смъртта й изключително ищецът се
грижил за нея с оглед на това, че същата имала здравословни проблеми и се била
разделила със съпруга си. Ищецът се грижел за нея, като й осигурявал всичко
необходимо за съществуването й. Поддържа се, че ищецът тежко изживява загубата
на сестра си, като в резултат от стреса получил няколко заболявания. Предвид
настъпилата смърт и наличието на посочената по-горе застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се иска да бъде постановено решение, с което
ответното дружество бъде осъдено да заплати сумата 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В…,
ведно със законната лихва, считано от 15.12.2016г. до окончателното изплащане,
както и сумата 2 330 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1.
От страна
на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се
оспорва както по основание, така и по размер. Поддържа се, че не е изяснен
механизмът на ПТП-то, както и че съществува съществен принос на пострадалата за
настъпилото произшествие. Според ответника ТР №1/16г. на ВКС разширява кръга на
лицата,които имат право да получат застрахователно обезщетение,но тези лица
следва да са в близост с пострадалия,която да е с по-голям интензитет от
обикновените роднински отношения. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С присъда №38 от 07.06.17г. по НОХ
дело № 95 по
описа за 2017
год. ВОС е признал В.К. ,ЕГН:********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ на г. на
път … между с.А… и вилна зона „Р…“ в посока вилна зона „Р…“, при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил марка Р…“, модел „М…“ с рег. № …“ ЕООД – гр.В. в посока от с.А. към вилна
зона „Р.“ е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП –
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и
интензивността на движението с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението; на около 150 метра от табелата за населено място/с.А…/блъснал с
предна дясна част на автомобила И… И…В.. ЕГН: ********** ***, движеща се по
платното за движение попътно на трафика, в нарушение на чл.108, ал.2 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинил смъртта й, като подсъдимия след деянието е
направил всичко зависещо от него за указване на помощ на пострадалата като му е
наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 8/осем/ месеца . Видно от представеното удостоверение за
родствени връзки ищеца по делото е брат на починалата при ПТП-то –И… И… В...В
отговора на искавата молба не се оспорва наличието на застрахователно
отношение,което е възникнало от застрахователна полица „Гражданска отговорност“
на автомобилистите №… за автомобил марка
„Р…“, модел „М…“ с рег. № ...Видно от представената кореспонденция между
страните по делото по претенцията на ищеца във връзка със застраховката пред
ответника е образувана претенция за щета №3311/06.07.18г. Видно от
представеното споразумение от 09.02.17г.
сключено между настоящия ответник и Л… Н… И.. / която видно от представеното
удостоверение за родствени връзки е майка на И… В../,ответкика се е съгласил да
изплати сумата 70 000лв. представляваща обезщетение за претърпените от И…
имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й при ПТП-то
описано по-горе. С определение от 14.10.19г. съдът е приел,че е ноторно
известно,че при концентрация на алкохол в кръвта 4,6 промила,реакциите на човек
са изключително забавени,а човека е неадекватен.Във връзка с механизма на
ПТП-то е назначена съдебно-техническа експертиза.Съгласно заключението на
вещото лице пострадалото лице се е движело в тъмната част на денонощието по
пътното платно в района,в който е станало произшествието, като е било облечена
с тъмни дрехи.Непосредствено преди удъра товарният автомобил се е движел със
скороост 71 км/ч.При разминаване на къси светлини с насрещно движещо се МПС
водачът на автомобила причинил произшествието е забелязал пешеходеца като опасност
на разстояние 36 метра при зона на осветеност на фаровете на къси свитлини от 50м.Поради невъзможността да спре навреме
товарният автомобил е ударил пешеходката, при което е причинен вредоносния
резултат.Съгласно заключението пешеходката е имала възможност да забележи
приближаването на автомобила от поне 300м.По делото са разпитани трима свидетели,които
установяват следното:С..Б. Н. установява,че е съседка на ищеца и починалата
му сестра му в с.С….Ищецът и починалата
му сестра имали много малка разлика във възрастта, поради което са живели
заедно през цялото време,живели и във В.
и в С.. Ищецът живял повечето време в с.
Симеоново като сестра му често му идвала на гости.Ищецът се грижел много за
сестра си и били много близки. Ищецът преживял загубата на сестра си много
тежко. След като почина сестра му развил диабет,което налижило често да го карат в „Бърза помощ“, защото вдигал
високо кръвно.Ищецът, се грижел за сестра си и за родителите им. Сестрата на
ищеца имала здравословни проблеми от психично естество, което налагаше той да
се грижи за нея. В последните години преди смъртта на И. ищеца се грижел за
нея. За храната също той се грижел. Св. . В… съседка на ищеца в с.С.
установява,че ищеца и сестра му са си помагали,били в добри отношения, грижели
се един за друг.Грижите за семейството били изключително от страна на ищеца. В последната
година преди смъртта си, сестрата на ищеца постоянно живеела в С…. Г. й носел
продукти, водел я в болница, когато се налагаше. Когато сестра му живеела на
Рациария, ищеца я карал и взимал от там. И.. и Г. бяли в много добри отношения.
Сестрата имала здравословни проблеми, което налагало Г. често да я води на
лекар. След смъртта на сестра си ищеца преживял тежко загубата, поради което
отключил диабет и вдигал често кръвно.Отношенията между двамата били много
добри.Св. Л. И. /майка на ищеца и на пострадалата/ установява,че двамата израснали заедно и били много привързани един с друг. Отношенията между Г. и сестра му
били много добри, те постоянно се търсели и
си помагали. След като се разделила със съпруга си И. отишла да живее в
дома им в с. С.. От време на време И.
ходела в къщата им в Р.,като до там и обратно я карал основно Г..Г. преживял
тежко смъртта на сестра си, вследствие на това отключил диабет,получил лек
инсулт и започнал да вдига високо кръвно. Видно от представените амбулаторни
листи ищеца има следните заболявания:
-по
амбулаторен лист от 16.08.17г.-болест на щитовидната жлеза
-по
амбулаторен лист от 15.08.17г.-синдром на вертебробазиларната артериална
система
-по
амбулаторен лист от 17.08.17г.-неинсулозависим диабет
При така
установената фактическа обстановка съдът счита,че предявеният иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен изцяло.Съобразно разпоредбата на чл.
429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността
на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди. Същевременно разпоредбата на чл.
477, ал. 1 и 2 КЗ
предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност". Непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно
включва: 1. деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3. противоправност на
деянието; 4. причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина,
която се предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази
отговорност по отношение на пострадалия, цели да обезпечи предвидената в
законодателството задължителна застраховка "гражданска отговорност"
на автомобилистите. Следователно, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение-каквото в случая е налице,
е необходимо да се установят и елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност. Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника по
делото. Три от предпоставките, а именно деяние, което е извършено противоправно
и вина се установява от представената по делото влязла в сила присъда по
отношение на водача В…К..Съгласно Чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Налице е основанието по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране
отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди,
свързани с претърпените от него болки, страдания и негативни изживявания,
последица от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма, при
реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП водач
при ответника - застраховател по време на настъпването на застрахователното
събитие и на второ - осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на застрахователното
правоотношение,което не се оспорва,че е налице, е поел задължение да обезщети вредите, причинени на трети лица от
водача на застрахованото превозно средство.
Съдът
счита,че по делото са ангажирани доказателства във връзка с наличието на вреда
причинена на ищеца вследствие смъртта на сестра му. Установи се от показанията
на разпитаните свидетели,че между ищеца и починалата му сестра съществували
изключително близки отношения. Двамата били особено привързани един към
друг,което се дължало,както на близката им възраст,така и на факта,че ищеца
полагал грижи за сестраси,която имала семейни и здравословни проблеми.Установи
се от показанията на разпитаните свидетели,че след смъртта на сестра му ,ищецът
е започнал да вдига кръвно и е заболял от диабет.Наличието на последното
заболяване се потвърждава и от представения по делото по амбулаторен лист от
17.08.17г. Посочените отрицателни душевни вълнения и заболявания представляват
причинени неимуществени вреди на ищеца,вследствие смъртта на сестра му,които
следва да бъдат овъзмездени.
Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение №
1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът счита,че по делото се
ангажирахо доказателства относно изключително близките отношения между ищеца и
неговата сестра,поради което претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени.Предвид
характера и интензитета на причинените на ищеца значителни морални болки и
страдания на основание чл.
51, ал. 1 вр. чл.
52 от ЗЗД Видинският окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените
от него неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е 60 000, като този размер на обезщетение е от естество
да репарира негативните емоционални преживявания и физически страдания на
ищеца.
При
определяне на този размер на обезщетението,което следва да бъде присъдено съдът
взе предвид на първо място практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения
за подобен род неимуществени вреди.На следващо място съдът взе предвид размера
на обезщетението договорено между ответника и майката на починалата И. В.
със споразумение от 09.02.17г. който е 70 000лв.При
установените по делото изключително близки отношения между ищеца и неговата
сестра съдът счита,че размера на обезщетението,което следва да бъде присъден е
60 000лв.След като ответника се е съгласил доброволно да заплати на
майката на В.. 70 000лв.,то при установената семейна близост, липсва
житейска логика да се приеме,че обезщетението
следва да бъде в значително по-малък размер.Вредите и за майката и за
брата-настоящия ищец произтичат от един и същ
факт-смъртта на И… В… и
обстоятелствата,при които е настъпила тази смърт.Този извод на съда не се
разколебава и от наличието на съпричиняване от страна на пострадалата при
настъпване на ПТП-то.Дори и да се приеме,че пострадалата има значителен принос
за настъпване на произшествието ,то следва да се има предвид,че този принос би
трябвало да е отчетен от ответника при
сключване на споразумение от 09.02.17г.
с майката на пострадалата.
С оглед на
горното предявения иск следва да бъде уважен като бъде присъдена сумата
60 000лв.
По
отношение на претенцията за присъждане на лихва
По силата на задължителната съдебна практика на ВКС / Решение № 45 от
15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК/ отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението би следвало да бъде
начислена от по принцип от датата на увреждането, но КЗ съдържа специални
разпоредби - чл.
429, ал. 2 и ал.
3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следва да се
съобрази разпоредбата и на Чл. 380 КЗ, по силата на която лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. По настоящето
дело липсват преки доказателства за датата,на която претенцията на ищеца по
чл.380 от КЗ е предявена пред ответника.съдът счита,че за такава дата следва да
бъде приета датата 06.07.18г. която дата е посочена в писмото на ответника до
ищеца /лист 10 от делото/ след посочване на входящия номер на претенцията-вх.№3311.С
оглед на горното законната лихва върху сумата от 60 000лв. следва да бъде
присъдена считано от 06.07.18г. до окончателното изплащане.
С
оглед на това следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва считано от деня на увреждането-15.12.16 г. до датата на
предявяване на застрахователната претенция-06.07.18 г.
Предвид изхода на спора на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 330лв.На основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ОС-Видин държавна такса върху
присъдената сума в размер на 2 400лв.
Р Е Ш И :
Осъжда ЗАД „Б….“ АД гр. С…, с
ЕИК:… да заплати на Г.И.Г. ***, с ЕГН:**********
сумата 60 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди
причинени от смъртта на неговата сестра И. И. В., настъпила на 15.12.16г.
вследствие ПТП,причинено виновно от водача на товарен автомобил марка Р…“,
модел „М…“ с рег. № …,застрахован по застрахователна полица „Гражданска отговорност“
на автомобилистите № …. при ответника,ведно със законната лихва считано от 06.07.18
г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 330лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на законната лихва за периода от
деня на увреждането-15.12.16 г. до датата на предявяване на застрахователната
претенция-06.07.18г.
Осъжда ЗАД „Б….“ АД гр. С…, с
ЕИК:… да заплати на ОС-Видин държавна такса върху присъдената сума в размер на
2 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването на препис пред САС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: