№ 3300
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110116675 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „**************“ ЕООД срещу И. Д.
И. и И. И. И., с която се иска да бъде обявен за относително недействителен спрямо ищеца
договор за покупко-продажба от 25.11.2019 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 138, том 8, рег. № 11205,
дело № 1258/2019 г. по описа на нотариус ***********, с който И. Д. И. е продал на И. И. И.
1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4358.224.11.10 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.
***********, с площ от 44.41 кв. м., стар идентификатор: няма, при съседи: самостоятелни
обекти в сградата с идентификатори 68134.4358.224.11.9, 68134.4358.224.11.11,
68134.4358.224.11.7 и 68134.4358.224.11.13, с прилежащо избено помещение № 10, с площ
от 3.30 кв. м., с прилежащи 1.479 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че „*************“ С.А. – клон България в качеството му на
кредитор е сключило с И. Д. И. в качеството му на кредитополучател Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-15926267 от 02.05.2018 г., Договор за кредит CARD-
16620560 от 08.12.2018 г. и Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-17451443
от 21.11.2019 г., въз основа на които кредитополучателят усвоил суми в общ размер на
11 673.62 лв., които останали непогасени. Излага, че с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 27.07.2022 г. „*************“ С.А. – клон България прехвърлило на
„**************“ ЕООД вземанията си за главници по процесните договори за кредит,
поради което ищецът има качеството на кредитор на ответника И. Д. И.. Сочи, че поради
неплащане в срок на задълженията са образувани пред СРС заповедни производства за
вземанията. Твърди, че след преустановяване на плащанията по отпуснатите кредити и след
предявяване на вземанията по съдебен ред И. Д. И. е продал на сина си И. И. И. 1/2 ид. ч. от
процесния имот, с което намалил имуществото си с цел да увреди кредитора. Излага, че
макар сделката да е оформена като възмездна, цената от 9 500 лв. не е реално платена. Като
аргумент за увреждащия характер на сделката сочи и това, че уговорената цена е много под
1
пазарната стойност на прехвърляното имущество, като дори е под данъчната му стойност, а
освен това продавачът е запазил за себе си право на ползване на имота. Изтъква, че предвид
факта, че купувачът е син на продавача, е приложима законовата презумпция за знание у
приобретателя за увреждането.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове. Признават сключването между „***********“ С. А. – клон
България и И. Д. И. на трите посочени в исковата молба договора за потребителски кредити.
Оспорват „**************“ ЕООД да притежава качеството кредитор по отношение на И.
Д. И., във връзка с което релевират възражение за нищожност на трите договора за кредит,
като излагат подробни съображения. Поради това считат, че вземанията по договорите за
кредит не се дължат. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1
ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца като кредитор на И. Д. И. на
увреждаща го сделка, сключена между ответниците.
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие,
извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex lege с
осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на
длъжника и от субективна страна – знание на длъжника за увреждането, а при възмездно
действие – и знание за увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял.
Ето защо в доказателствена тежест на ищеца в случая е да установи следните
обстоятелства: качеството си на кредитор на ответника И. Д. И.; действие или сделка на
длъжника И. Д. И., увреждащо удовлетворяването на вземанията за главници в общ размер
на 11 673.62 лв. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15926267 от 02.05.2018
г., Договор за кредит CARD-16620560 от 08.12.2018 г. и Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-17451443 от 21.11.2019 г.; знание на ответника И. Д. И. за увреждането; че
ответникът И. И. И. е син на ответника И. Д. И..
По отношение на първия елемент от фактическия състав на потестативното право по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното:
В мотивите към т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е
прието следното: „Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за
защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с
които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип
правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го
актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително
вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда
от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на
2
делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви
за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът
го уврежда /правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на
делото, единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането//. Той
може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо“. Ако
в друго производство ищецът предяви вземането си и качеството му кредитор бъде отречено
или отпадне, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова в производството по иска по чл.
135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията,
които легитимират ищеца като кредитор, а защитата си като длъжник по тези отношения
ответникът може да осъществи само по иска за вземането /в този смисъл: Решение №
65/25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение № 552/15.07.2010
г. по гр. д. № 171/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ако искът за вземането, което кредиторът
по отменителния иск цели да обезпечи, не бъде успешно проведен, то по-рано обявената от
съда относителна недействителност на прехвърлянето няма да прояви никакво действие,
включително между страните по сделката, а те ще останат обвързани от правните й
последици независимо от успешно проведения иск по чл. 135 ЗЗД. Ето защо страната,
поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор
като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правен интерес. Качество на кредитор не може да бъде отречено в инициирания
от тази страна процес поради възражения, които намалилият своето имущество длъжник би
имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и ищеца и
съществуването му, т.е. дали страните продължават да са обвързани от договор, или
изискуемостта. Възражения от подобно естество са неотносими към спора по чл. 135, ал. 1
ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес, щом те не
засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка /в този смисъл –
Решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. по описа на ВКС, III ГО/. Съобразявайки
цитираната съдебна практика, съдът счита, че не следва да обсъжда възраженията на
ответниците за нищожност на договорите за кредит, от които ищецът твърди, че произтича
качеството му на кредитор на ответника И. Д. И..
Само за пълнота следва да се посочи, че дори и възраженията в отговора да подлежаха
на разглеждане и да бяха основателни, при всички случаи съгласно чл. 23 ЗПК длъжникът
по договорите за потребителски кредит би дължал поне чистата стойност на кредитите, т.е.
главниците, именно с които вземания ищецът в случая обосновава качеството си на
кредитор.
В случая с Определение № 48300/27.11.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно сключването между „***********“ С. А. – клон България като кредитор и И. Д.
И. като кредитополучател на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15926267
от 02.05.2018 г., Договор за кредит CARD-16620560 от 08.12.2018 г. и Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-17451443 от 21.11.2019 г., както и прехвърлянето на
вземанията по трите договора от „***********“ С. А. – клон България на „**************“
ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2022 г.
Не се твърди, нито се установява вземанията за главници по трите договора да са отречени
със сила на пресъдено нещо, а дори от Изпълнителен лист от 22.11.2024 г., издаден по ч. гр.
д.№ 32768/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, е видно, че той е издаден за главницата по
договора от 21.11.2019 г. Всичко това съдът намира за достатъчно, за да приеме за
установена първата предпоставка на претендираното потестативно право.
Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи като обезпечение за
вземането на кредитора. Последният разполага с възможност да избира срещу кое
3
имущество на длъжника да насочи изпълнението и от кое негово имущество да се
удовлетвори. С право на такъв избор длъжникът не разполага. С оглед на това всяко
действие на длъжника, намаляващо имуществото му и създаващо или увеличаващо неговата
неплатежоспособност, се явява увреждащо за кредитора и от момента на извършването на
такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му. Увреждането на
кредитора като елемент от фактическия състав на Павловия иск е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си – когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора, като без правно значение е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност. Като увреждащи действия на длъжника следва да се
разглеждат всички действия, с които той намалява активите си или увеличава пасивите си.
По този начин той затруднява кредитора-ищец във възможността да удовлетвори вземането
си. В Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. по описа на ВКС, II ТО, е прието
следното: „Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия,
с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг,
обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане“.
В случая е обявено за безспорно по делото сключването на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със
запазено право на ползване № 138, том 8, рег. № 11205, дело № 1258/2019 г. по описа на
нотариус ***********, с който И. Д. И. е продал на И. И. И. 1/2 ид. ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4358.224.11.10 по действащите КККР. Следователно
установено е извършването на атакуваната сделка. Касае се за разпоредителна сделка, с
която длъжникът се е лишил от свои идеални части от недвижимо имущество, поради което
и с оглед цитираната съдебна практика тя има увреждащ характер.
Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със санкционен за недобросъвестността на длъжника
характер, поради което обективното знание на същия, че дължи, е достатъчно. Релевантно и
достатъчно е възникването на вземането, респ. възникване качеството „длъжник”, спрямо
който момент е преценимо и увреждащото действие. В случая атакуваната сделка е
извършена след възникване на вземанията за главници по трите договора за потребителски
кредит, от което следва, че длъжникът И. Д. И. е бил наясно при сключването й, че има
неплатени задължения по тях, което е достатъчно, за да обоснове извод, че той е знаел за
увреждането на кредитора. Като е съзнавал, че дължи главници по договорите за кредит, той
е бил наясно, че отчуждавайки идеални части от свой недвижим имот, намалява
имуществото си и затруднява събирането на вземанията.
Доколкото атакуваната сделка е възмездна, необходимо е знание за увреждането и у
лицето, с което длъжникът по трите договора е договарял – на ответника И. И. И.. В случая
по делото е безспорно, че последният е син на И. Д. И., поради което приложение намира
оборимата презумпция по чл. 135, ал. 3 ЗЗД. В тежест на ответниците е било да проведат
обратно доказване, но те не са ангажирали никакви доказателства в тази връзка.
Изложеното обосновава извода на съда, че за ищеца като кредитор на ответника И. Д.
И. с вземания за главници по три договора за потребителски кредит е възникнало правото да
иска обявяване за недействителна по отношение на него на увреждащата го сделка. Ето
защо процесната покупко-продажба следва да бъде обявена за недействителна по отношение
на ищеца на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
4
Съобразно изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. На същия обаче не се дължат разноски за вписване на исковата молба, защото не е
представил доказателства за извършването им. Що се отнася до претендирания от него
разход за адвокатско възнаграждение, следва да се посочи, че възражението на ответниците
за неговата прекомерност е основателно. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-
438/22, актуалната съдебна практика приема, че съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения, а те имат
характер на ориентир, като съдът следва да извърши преценка за фактическата и правна
сложност на делото и за съответния на нея размер на адвокатско възнаграждение. В случая,
извършвайки такава преценка, съдът намира, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар
не съответства на правната и фактическа сложност на делото, обусловена от
обстоятелството, че негов предмет са предявени субективно пасивно съединени искове с
правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД, проведено е само едно открито заседание, събрани
са малко по обем писмени доказателства, страните не са спорели по фактите, а положените
от процесуалния представител на ищеца усилия са в рамките на минималното. Ето защо
налице е основание за редуциране съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК на дължимото от ответниците
адвокатско възнаграждение до сумата от 800 лв. Следователно на ищеца се дължат разноски
в общ размер на 911.02 лв., както следва: 106.02 лв. – държавна такса; 5 лв. – такса за
съдебно удостоверение; 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на
„**************“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
************“, по предявения иск от него срещу И. Д. И., ЕГН **********, и И. И. И., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. **************, договор за покупко-продажба от
25.11.2019 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със
запазено право на ползване № 138, том 8, рег. № 11205, дело № 1258/2019 г. по описа на
нотариус ***********, с който И. Д. И. е продал на И. И. И. 1/2 ид. ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4358.224.11.10 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
14/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. ***********, с площ от 44.41 кв. м.,
стар идентификатор: няма, при съседи: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори
68134.4358.224.11.9, 68134.4358.224.11.11, 68134.4358.224.11.7 и 68134.4358.224.11.13, с
прилежащо избено помещение № 10, с площ от 3.30 кв. м., с прилежащи 1.479 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, и И. И. И., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. **************, да заплатят на „**************“ ЕООД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. ************“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 911.02 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5