Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.04.2019 г.
СГС, VI-4 с-в, в открито съдебно заседание при закрити врата на девети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието
на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
2369/2018 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС
е сезиран с молба от кредитора „И.К.“ ЕООД, с която се иска да се открие производство
по несъстоятелност на длъжника „Л.Б.“ ЕООД. Твърди се от молителя, че има срещу ответника вземания в размер на 5100
лв., произтичащо от извършени монтажни услуги, за които са издадени 3 фактури.
Твърди се, че ответникът е в състояние на неплатежеспособност и на
свръхзадълженост. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността, а при
условията на евентуалност да се обяви свръхзадълженост, да се открие
производство по несъстоятелност.
Ответникът, призован по реда на чл.50 ал.2 ГПК, вр. с
чл.619 ал.1 ТЗ, не взема становище.
Представена е
фактура N 176/26.03.2014 г., в която се сочи, че молителят
е извършил по възложение на ответника монтажни услуги срещу възнаграждение от
1416,67 лв.
Представена е
фактура N 194/29.08.2014 г., в която се сочи, че молителят е извършил по възложение на ответника
изработка и монтаж срещу възнаграждение от 2000 лв.
Представена е фактура N 177/28.03.2014 г., в която се сочи, че молителят
е извършил по възложение на ответника монтажни услуги срещу възнаграждение от
1166,67 лв.
Установява се
от заключението на ССЕ и от обясненията на вещото лице в съдебното заседание на
14.02.2019 г., че представените с молбата фактури са записани в търговските
книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит, както и че за периода 2014
г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. показателите на коефицентите за ликвидност са
над референтните стойности, но за периода след 31.12.2017 г. фанансовите
затруднения на ответника имат траен характер и е налице финансова загуба, която
е в особено голям размер за предприятието на ответника.
Представен е
ревизионен акт N Р
-22221017007894-091-001/12.06.2018 г., с който е установено, че „Л.Б.ООД за
периода м.01.2012 г. – м.08.2017 г. има задължения по ЗДДС в размер на 107606
лв. – главница, и в размер на 36384,70 лв. – лихва.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора
пред първоинстанционния съд е молба с правно основание чл.625 ТЗ.
В подкрепа на
фактическото твърдение, че молителят има качеството на кредитор на ответника са
представени с молбата по чл.625 ТЗ фактура N 176/26.03.2014 г., в която се сочи, че молителят
е извършил по възложение на ответника монтажни услуги срещу възнаграждение от
1416,67 лв.; фактура N 194/29.08.2014 г., в която се сочи, че молителят е извършил по възложение на ответника
изработка и монтаж срещу възнаграждение от 2000 лв., както и фактура N 177/28.03.2014 г., в която се сочи, че молителят
е извършил по възложение на ответника монтажни услуги срещу възнаграждение от
1166,67 лв. Процесните фактури не носят подписа на ответника, поради което в
качеството на едностранно издадени от молителя частни документи не притежават
доказателствена стойност за повдигнатите в молбата по чл.625 ТЗ факти.
От заключението
на ССЕ и от обясненията на вещото лице в съдебното заседание на 14.02.2019 г.
се установява обаче, че представените с молбата фактури са записани в
търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит. Направените от вещото
лице фактически констатации са основание за правния извод, че между страните са
възникнали търговски правоотношения, по които молителят е поел задължението да
извърши монтажни работи, а ответникът е поел задължение да плати възнаграждение
в размер, посочен във фактурите. След като ответникът е ползвал данъчен кредит,
следва да се приеме, че възложените монтажни работи са изпълнени от молителя и
приети от ответника, за който е възникнало задължение да плати уговореното
възнаграждение.
По делото няма
данни ответникът да е изпълнил паричните си задължения, поради което съдът
намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че молителят има
качеството на кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от търговска сделка. Следователно молителят е активно легитимиран да предяви
молбата по чл.625 ТЗ.
От заключението
на ССЕ се установява, че за периода 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
показателите на коефицентите за ликвидност са над референтните стойности. Видно
е от констативно-съобразителната част на заключението на ССЕ, че представеният
с писмо на НАП от 05.03.2019 г. ревизионен акт N Р -22221017007894-091-001/12.06.2018 г. не е бил изследван от вещото лице и
съответно наличието и размерът на публичните задължения на ответника по ЗДДС не
са били включени в пасивите при изчисление на коефицентите за ликвидност. Това
означава, че показателите на коефицентите за периода до 31.12.2017 г. следва да
се преизчислят при отчитане размера на публичните задължения по ЗДДС, които
следва да се включат в пасивите на ответника.
Според съда публичните задължения,
констатирани с ревизионния акт, следва да се вземат предвид при изчисление на
коефицентите за ликвидност не само към 12.06.2018 г., когато е издаден актът, но
и към предходните години. Това е така, защото наличието
на ревизионен акт е само средство за доказване на публичните
вземания, но данъчното
задължение възниква ex lege. От
мотивите на процесния ревизионен акт се
установява, че посочените в него задължения за ДДС са по декларирани
от молителя суми по
сделки, по които той е страна, което обстоятелство не се оспорва. Следователно
сумите, които молителят е декларирал в
справките-декларации, са дължими от него като данъчно
задължение ex lege.
Видно е от ревизионния акт, че молителят е
в неизпълнение на публични задължения по ЗДДС, които са започнали да се
натрупват още от 01.01.2012 г. Обстоятелството, че ревизионният акт е издаден
на 12.06.2018 г., не означава, че посочените в него стойности на задълженията
не следва да се отчитат като част от пасива за предходните години, защото този
акт само констатира възникналите по силата на закона публични задължения през
периода 01.01.2012 г. – 31.08.2017 г. Констатираните в ревизиония акт
задължения са възникнали през посочения по-горе период, а не от момента на
неговото издаване.
Видно е от
таблицата, която е част от ревизионния акт, че за периода до 31.08.2017 г.
натрупаните публични задължения на ответника за данък добавена стойност и за
лихва са в размер на общо 143 990,70 лв.
Следователно размерът на задължението от 143990,70 лв. следва да се включи в
пасива на молителя към 31.12.2017 г. при изчисленията на коефицентите за
ликвидност.
При наличие за 2017 г. на краткотрайни активи
от 344 и включени в пасива задължения от 299, към които следва да се прибавят и
натрупаните към 31.08.2017 г. публични задължения по ЗДДС от 143 990,70 лв. се
получава съотношение 344 - краткотрайни активи срещу 442 - пасиви. В този случай коефицентът за
обща ликвидност е 0,778 / 344 : 442/. Този показател на коефицента за обща
ликвидност, който има водещо значение за финансовото състояние на предприятието,
сочи, че още към 31.12.2017 г. ответникът не е бил в състояние да покрива
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Доколкото за 2018 г.
няма данни за стойностите на пасивите и активите, съдът приема, че влошеното
финансово състояние не е предоляно.
При тези факти съдът намира, че длъжникът е
в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Краткосрочните
задължения на молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните активи.
Коефицентите за обща и бърза ликвидност към 31.12.2017 г. са под единица / 0,778
и 0,1371/, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо
значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговото
ниско ниво /под единица/ е основание за фактическия извод за недостиг на
краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните
си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо
значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не
всичките групи. Нивото на този коефицент
/под единица/ към 31.12.2017 г. показва по категоричен и несъмнен начин, че е
налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с
наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за установено
по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на
обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със
своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на
трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени
блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
В подкрепа този извод е показателят на
коефицента за бърза ликвидност, който към 10.12.2017 г. е също под референтната
стойност.
Коефициентите на финансова автономност и
задлъжнялост са помощни, а техните стойности през периода потвърждават извода
за лошото финансово състояние на търговското предприятие на молителя. Лошият
показател на коефицента за финансова автономост /с норматив 0,33/ при ниски
показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност сочат на състояние на
неплатежеспособност на търговеца. Коефицентите за абсолютна и незабавна
ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши показатели в
конкретния случай /при ниски показатели на общата и бързата ликвидност/ също са
в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива
с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.
От събраните по делото доказателства не се
установяват факти, които да сочат, че
към настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово
състояние, в което се намира от 31.12.2017 г.
За начална дата на неплатежеспособността
следва да се определи 31.12.2017 г., защото задълженията по ЗДДС за главница и
лихва, които са констатирани с ревизионния акт от 12.06.2018 г., не са били
включени в пасивите на длъжника по отчетите до издаване на акта, но тези
задължения са били вече възникнали и
изискуеми към 31.12.2017 г., а това налага и включването им в пасива при
изчисление на коефицентите за ликвидност.
С
определение от 14.02.2019 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 19.02.2019 г.,
съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник и на неговите
кредитори, че в едноседмичен срок следва да внесат сумата от 5000 лв. по сметка
на СГС, която е необходима за покриване на началните разноски, ведно
с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ за внасяне
на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй
като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума,
необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение
по чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че длъжникът
следва едновременно да се обяви в неплатежеспособност
и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване
на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежеспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
гр.София, ул.“*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Л.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, гр.София, ул.“*******.
СПИРА на основание чл.632 ал.1
ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
гр.София, ул.“*******.
УКАЗВА на длъжника
„Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* и
неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР,
по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно
имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.
При непоискване да бъде възобновено
спряното производство по несъстоятелност в едногодишния
срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ,
производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника
от ТР.
Решението може да се обжалва пред САС в
7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: