Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 300 05.04.2019 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският Районен съд
четвърти наказателен състав
На шестнадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея Янкова
Членове
Съдебни
заседатели
Секретар Т.В
Прокурор ……………………..….
като
разгледа докладваното от съдия Янкова
административно-наказателно дело № 329 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И. Я , гражданин на Република Турция, роден на ***
г. в Бакъркьой, живущ в гр.Истанбул, кв.“Бейликдузу“–*/13, притежаващ паспорт номер ***, изд. на
24.08.2017 г., персонален № 15128897180, действащ чрез процесуалния пълномощник
- адв. М.Д.Д. *** със
съдебен адрес:***, против Наказателно постановление /НП/ № 301/2018г. на
Началник на Митница Бургас – ВС И, с което на основание чл.18, ал.1, във вр. с чл. 11а, ал.1
от Валутния Закон /ВЗ/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв., както и на основание
чл.20, ал.1 от ВЗ предмета на нарушението
сумата от 23 000 евро, преизчислени в български лева, съответно 44
984.09 лева, е отнета в полза на държавата, за това, че на 11.02.2018 г. около
20.25 часа на МП „Лесово", на трасе “вход леки автомобили" не е
декларирал с валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на
финансите, пренасяната чуждестранна валута – 23 000.00 евро, надхвърляща размера на паричните средства,
които могат да бъдат пренесени за или от трета страна без писмено деклариране
пред митническите органи.
В жалбата си жалбоподателя излага твърдения издаденото
НП да е неправилно и незаконосъобразно,
с доводи, възприетата от административно - наказващият орган фактическа обстановка да не
отговаря на действителната такава, както
и в производството по издаване на атакуваното НП да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка сочи, че
митническите служители не са обяснили на „разбираем” за жалбоподателя Я език
правата и задълженията му на линията за митническа проверка, при извършване на
проверката не присъствал преводач, а
жалбоподателя лично и устно е декларирал, че носи пари и иска да ги декларира, както и че не е бил питан
от митническите служители дали има парични средства за деклариране, а само дали пренася цигари,
алкохол или злато. Липсата на разбиране
между митническите служители и жалбоподателя според изложеното е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Поради тези си съображения,
жалбоподателят желае съда да отмени изцяло обжалваното Наказателно
постановление на началника на Митница Бургас като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, представлява се от упълномощен от
него процесуален пълномощник адв. Д..
В хода на съдебните прения жалбата се поддържа на
изложените в нея основания, излагат се и допълнителни аргументи, за опорочаване
на митническата проверка, както и за
субективна несъставомерност на нарушението.
За административно-наказващият орган, издал НП, в
съдебно заседание се явява процесуалният му представител – юрисконсулт Д Т-И.
Жалбата се
оспорва. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното от жалбоподателя НП като правилно и законосъобразно. Счита
вмененото на жалбоподателя нарушение за безспорно установено, а в хода на
производството да не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
РП – Елхово редовно призована не изпраща
представител в с.з. и не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 11.02.2018 г., в 20:25 часа, на MП„Лесово“, на
трасе „вход леки автомобили" от Република Турция за Република България е
пристигнал лек автомобил, марка „Opel" , модел “Vectra", с peг. № B-08-NAZ,
управляван от Б К /B K/, с паспорт ***. В автомобила като пътник е пътувал
жалбоподателят И. Я /I Y/, паспорт номер
***, турски гражданин. При пристигането на автомобила в зоната за митнически
контрол – актосъставителят - С.Х.П. - старши
митнически инспектор в присъствието на свидетелите К.Д.К. и Д.В.Д. и двамата митнически
служители, запитал водача на лекия автомобил Б К и
спътника му жалбоподателя И.Я.,
дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите
органи. Въпросът бил отправен на турски език. Водачът и неговият
спътник дали отрицателни отговори. След
което водача и жалбоподателя И. Я
били отклонени за извършване на щателна
митническа проверка. При извършената щателна митническа проверка на лекия
автомобил митническите служители не са открили нарушения на валутното и
митническото законодателство. В хода на проверка жалбоподателя И. Я бил
поканен да извади съдържанието на
джобовете си. Жалбоподателя
изпълнил даденото му разпореждане и
извадил от джоба си сумата от 23 000
/двадесет и три хиляди/ евро, в банкноти в купюри по
50 /петдесет/ евро, равняващи се на 44984.09 лв., преизчислени по курс за
митнически цели към 11.02.2018 г.: 1 EUR = 1.95583 лева. По
отношение на намерената в него сума жалбоподателя заявил, че е била
предназначена за закупуване на
автомобил от Румъния и не му е било
известно, че следва да я декларира.
Шофьорът на автомобила също е бил проверен, като в него не са се установили
валута, валутни ценности и други стоки, предмет на митническо нарушение.
Във връзка с
извършената проверка са съставени протокол за извършена митническа проверка №
613/BG001011/11.02.2018 г., протокол за личен преглед на лицето I Y /И.Я./
от 11.02.2018 г. и протокол за личен преглед на B K /Б К / oт 11.02.2018 г,
в които са описани действията по претърсване. Видно от протокола проверката е
започнала в 20.25 часа на 11.02.2018
година и е завършила в 20.50 часа на същата дата. Протоколите са били надлежно
подписани от проверяваното лице - жалбоподателя и лицата извършили проверката. Откритата
недекларирана валута, на обща стойност
23000 евро е била задържана, във връзка с което е била съставена разписка №
0107456/11.02.2018 година.
В снето писмено обяснение лицето I Y /И.Я./
заявява, че на въпросите има ли злато, цигари и пари за деклариране е
отговорил, че няма злато и цигари, но имал пари за деклариране. Същите били в
джоба му, от където ги извадил, за да ги декларира. Искал да ги декларира, но
митничарите не приели, парите не били скрити, той сам ги дал. Парите били негови и на спътника му.
За така констатираното нарушение на 11.02.2018 година
свидетелят С.Х.П. – старши митнически инспектор в МП Лесово, Агенция „Митници“
в присъствието на свидетелите К.Д.К. и Д.В.Д., съставили против I Y /И.Я./
Акт за установяване на административно нарушение № 223/11.02.2018 година, в
който актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението, което
квалифицирал правно като такова по
чл.10а, ал.3, вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 9, ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ,
както и обстоятелствата при извършването и установяването му.
Така съставеният акт е бил подписан и предявен на
жалбоподателя с участието на преминаващото през ГКПП - Лесово лице И А И , с ЕГН **********, паспорт № ***, владеещ
турски и български език, като последният е превел на жалбоподателя съдържанието
на АУАН. Жалбоподателя е подписал акта и
на мястото за обяснения и възражения вписал възражението си на турски /което не
е преведено по делото/, и препис от Акта е бил
връчен на жалбоподателя. При предявяване на акта жалбоподателят е бил
запознат и с правото си да направи допълнителни писмени възражения по него.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, на 13.02.2018г. И. Я е депозирал писмени възражения пред
административно-наказващият орган. Със същите И. Я е оспорил описаната фактическа обстановка в
АУАН и последвалите го действия, с довода,
че устно бил казал, че носи пари и иска да ги декларира. Бил попитан
дали носи цигари, алкохол, злато, на което отговорил, че няма нищо от
изброените за деклариране, но има пари. Извадил парите от джобовете на якето си
и ги показал на митническите служители. Заявява, че актът не му бил преведен.
На 13.02.2012г.е входирана
молба от адвокат М.Д.Д. ***, към
която е приложено адвокатско пълномощно от 12.02.2018г., с което е упълномощен
да представлява турския гражданин И. Я , в която е заявил съдебен адрес за
уведомяване и връчване на съобщения доверителя му Я - гр. С , бул. „България“ № *.
Въз основа на горния Акт, и.д. началник на Митница
Бургас – ВС И издал срещу жалбоподателя I Y /И.Я./ обжалваното Наказателно постановление №
301/2018г. от 09.08.2018 година, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/ на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв., за това, че
на 11.02.2018 г. около 20.25 часа на МП „Лесово", на трасе “вход леки
автомобили" не е декларирал с валутна митническа декларация по образец,
утвърден от министъра на финансите, пренасяната чуждестранна валута – 23 000.00
евро, надхвърляща размера на паричните
средства, които могат да бъдат пренесени за или от трета страна без писмено
деклариране пред митническите органи,
както и на основание чл.20 от ВЗ предмета на нарушението сумата от 23000 евро е отнет в полза на
държавата,
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя
чрез адв.М.Д.Д. на
14.08.2018 г. година, видно от приложената към преписката разписка известие за
доставка № ИД PS 8000 01XTCY Q. Жалбата
е депозирана чрез процесуален
пълномощник адв. М.Д., същата е била
изпратена чрез Български пощи на 20.08.2018 година и е
постъпила пред АНО на 22.08.2018 година.
От приетата към доказателствата заповед № ЗМФ –
495/21.04.2010 година на министъра на
финансите е видно, че последният е
делегирал правомощия на митническите
органи да съставят актове за установяване на административни нарушения по
чл.18, ал.1 и ал.5 от ВЗ, а на
началниците на митници да издават
наказателни постановления въз основа на посочените по - горе актове за
установяване на валутни нарушения. В периода
06-17.08.2018 година длъжността началник на Митница Бургас, съгласно заповед № О
- 1913/23.07.2018 година на Директора на Агенция
„Митници“, е изпълнявал издалият, обжалваното наказателно постановление
- ВС И.
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и
гласните доказателства са относими към релевантните
по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания
на разпитаните по делото митнически служители - С.Х.П., К.Д.К. и Д.В.Д.,
първият от които актосъставител, а другите двама
свидетели по установяване на нарушението и съставянето на акта, са безпротиворечиви по
отношение на относимите основни факти и обстоятелства
във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на
жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги
на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни,
обективни, логични и последователни, открояващи си с необходимата
еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана
убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Същите,
възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при
констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената комуникация между тях и
нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената административна
процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези
гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и
анализирани по-горе.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седемдневен срок /видно от разписката за
получен препис от наказателното постановление и от датата на депозиране на
жалбата пред административно наказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Преценена по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съдът счита, че в производството по установяване на
административно нарушение и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателят, които да водят до отмяна на процесното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН
административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение, освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия
орган. В настоящия случай, производството е протекло в хипотезата на чл. 36,
ал.1 от ЗАНН – със съставяне на АУАН. Обжалваното НП е издадено в рамките на
шестмесечния срок от съставяне на АУАН и преклузивният
срок, уреден в чл. 34, ал. 3 ЗАНН, е спазен.
Акта и НП са издадени от компетентни органи в
съответствие с чл.37, ал.1 от ЗАНН, във вр.чл.18,
ал.10 от ВЗ. Съгласно нормата на чл.18,
ал.10 от ВЗ актовете за установяване на
нарушенията по ал. 1 - 6 се съставят от оправомощени
от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се
издават от министъра на финансите или от оправомощени
от него длъжностни лица. Правомощията на актосъставителя П. да съставя актове за установяване на валутни нарушения
по чл.18, ал.1 от ВЗ и на Началника на Митница Бургас, да издава НП във връзка
със съставени актове за нарушения по цитираната законова разпоредба следва от оправомощаването им със Заповед № № ЗМФ – 495/21.04.2010
година на министъра на финансите, с
която на последните изрично са делегирани правомощия по чл.18, ал.10 от ВЗ.
Съдът счита, че в конкретния случай са били спазени
императивните изисквания на чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при констатиране на
административното нарушение и съставянето на акта за това, този акт да бъде
предявен по надлежния законов ред на нарушителя. Тъй като лицето, срещу което е
съставен I Y /И.Я./ не е български гражданин и не владее
български език, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК, към която препраща
чл.84 от ЗАНН, съставеният му АУАН е бил преведен на турски език от И А И , с ЕГН **********, паспорт № ***,
владеещ турски и български език. Ето
защо съдът приема, че след като съставеният АУАН е бил преведен на разбираем за
нарушителя език – в случая от български на турски език, е налице и валидно
предявяване на акта на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. В
подкрепа на извода, че жалбоподателя е
разбрал за какво нарушение се ангажира
отговорността му са депозираните в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения, както и дадените от
него саморъчни обяснения пред
митническите органи, които са индиция, че
същият е бил наясно и е разбрал още в началната фаза на административно –
наказателното производство какво нарушение му е било вменено със съставения акт
и е упражнил правото си на защита.
С оглед на така изложеното съдът намира, че не са
налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, поради неучастието на преводач
при проверката, респ. с участието
в качеството на преводач на лице, нямащо
необходимата квалификация и чийто познания на езика са неясни.
Дадените от жалбоподателя писмени обяснения и
депозираните от него писмени
възражения чрез адвокат, са в логична връзка и адекватни на
съдържанието на съставения срещу него акт, от което следва, че същият
изцяло е разбрал съдържанието на
съставяния срещу него АУАН и по безспорен начин сочи, че още при съставяне
на АУАН жалбоподателя е бил наясно какво
именно нарушение му е било вменено във
вина.
Обстоятелството, че в адм.наказателното
производство липсва нарочен акт за назначаване на заклет преводач, не опорочава
процедурата по предявяване и връчване на АУАН, още повече, че ЗАНН не изисква и
не задължава административният орган да издаде такъв акт. Същевременно каква е
степента на владеене на турски език от извършилия превода на АУАН и от самия
нарушител, са обстоятелства, които са извън правомощията, респ.задълженията на
митническите служители и са ирелевантни досежно осъществената митническа проверка. Предвид на това
съдът приема, че в настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, което право той е реализирал в пълен обем, включително
и чрез жалба до съда.
Доводите на пълномощника на жалбоподателя за опорочаване на проверката
съдът намира за неоснователни. Няма
основание да не се приеме, че митническите служители не са запитали
жалбоподателя на турски език има ли валута или валутни ценности за деклариране,
доколкото се касае действие което е
рутинно в работата им. Обстоятелството,
че протокола за митническа проверка не е изготвен от никой от тримата свидетели не опорочава проверката,
предвид на това, че той е бил подписан
от извършилите проверката и обективираните в него
действия се потвърждават и от разпита на свидетелите. Няма основание да се счита, че протокола от проверката не е
бил предявен на жалбоподателя, както и
че не той го е подписал.
Актовете – АУАН и НП са издадени в надлежната форма,
при спазване на процесуални изисквания на чл. 43 от ЗАНН, и съдържат всички
изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и
конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни
признаци, посочена е цифрово и нарушената законова разпоредба. Даденото
описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4,
съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както
тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на
нарушението. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение,
като актосъставителят е посочил, че с деянието си жалбоподателката
е осъществила състава на чл.233, ал.1 от ЗМ.
Досежно материалноправната
законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното
НП за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Редът, по
който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От показанията на разпитаните свидетели С.Х.П., К.Д.К.
и Д.В.Д., може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е
нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата –
11.02.2018 г. при влизане от Република Турция в Република България е внесъл
през границата на страната чуждестранна валута в размер на 23 000 евро, без да е изпълнил задължението си за
писменото й деклариране по установения ред пред митническите органи,
подавайки валутна митническа декларация
по образец.
Горното е в съответствие и с чл. 3 от Регламент /ЕО/ №
1889/2005 г. на ЕП, според който всяко физическо лице, което влиза /какъвто е процесният случай/ или излиза от Общността и носи пари в
брой на стойност 10000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред
компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от Общността,
в съответствие с този Регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е внесъл валута
над законоустановения размер, освободен от митнически
контрол, поради което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация.
В случая, с бездействието си И. Я е
нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. В тази връзка от показанията на
разпитаните свидетели митнически
служители бе установено, че митническите изисквания към пристигащите и
заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно
място, на няколко езика, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати. Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява престъпление
по смисъла на НК.
Нарушението е съставомерно и
от субективна страна. Установи се, че жалбоподателят макари и да е бил запитан изрично за налични валута, стоки и
ценности за деклариране от митнически служител и въпреки наличните указателни табели,
разясняващи задължението за деклариране, предшестващи извършения митнически
контрол от служителите на МП-Лесово, той не е декларирал намиращите се в него
23 000 евро.
Поради това същият е действал виновно, като е бил наясно с действащото законодателство във
връзка с пренасянето на парични средства в размер на повече от 10 000 евро или
тяхната равностойност в левове или друга валута от трета страна, каквато се
явява Република Турция, което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи.
В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл, като без значение за съставомерността
на административното деяние е за каква нужда е била пренасяна чуждестранната
валута, както и какъв е произхода на паричните средства и чия собственост са
същите.
Санкционната норма на чл. 18, ал. 1 от ВЗ предвижда за
този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 и
3 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба
в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя И. Я е наложена глоба в минимален размер от 1000.00
лева. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът намира за целесъобразно
по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание
- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Правилно и законосъобразно на основание чл. 20, ал. 1
от ВЗ с атакуваното НП са отнети в полза на Държавата задържаните с разписка №
0107456 на Агенция „Митници“ от 11.02.2018 година парични средства в размер на
общо 23 000 евро, като предмет на нарушението. Разпоредбата на чл.20 от ВЗ е
императивна и е недопустимо при наличие на нарушение да бъде върнат предмета на
същото.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид адм.деяния са във висок размер. Независимо, че от
нарушението на И. Я не са настъпили
вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на
това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния
характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че
процесното деяние не се отличава от останалите
нарушения от същия вид, то не би могло да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния
случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема,
че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните
си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно -
наказателна отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е
приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно
и законосъобразно Наказателно постановление
301/2018г. от 09.08.2018 година на и.д. Началник Митница –
Бургас – В С И, с което
на основание чл.18, ал.1, във вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/ на I Y /И.Я./, роден на *** г., персонален № ***, притежаващ паспорт
номер ***, изд. на 24.08.2017 г. от Република Турция, със съдебен
адрес:*** адв. М.Д.Д.-*** в
Бакъркьой, е наложено административно наказание – глоба в размер
на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата
предмета на нарушението, а именно - 23 000 евро /двадесет и три хиляди евро/, равняващи се на 44984.09 лв., /преизчислени
по курс за митнически цели към 11.02.2018 г.: 1 EUR = 1.95583 лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………….