РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. В.,27.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд В., гражданско
отделение, в открито заседание на двадесет
и седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
А. П.
Членове:
с
участието на секретаря и в
присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П. търговско
дело № 2 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск от „Б.“ ЕООД гр.П.против „РИ“ ЕООД гр.В. и Г.П.Б. ***, с правно
основание чл.647,ал.1,т.1 ТЗ, при условията на евентуалност по чл.647,ал.1,т.1 ТЗ, при условията на евентуалност по т.3 и евентуално по т.6 от същия текст.
Поддържа се в исковата молба, че на 15.01.2018г. Окръжен съд В. по т.д.1
от 2017г. постановява решение по чл.632 от ТЗ по подадена от молба за откриване
на производство по несъстоятелност на Р.инс ЕООД (в несъстоятелност), с което
решение се обявява неплатежоспособността на дружеството, открива производство
по несъстоятелност, налага запор и възбрана върху имуществото, прекратява
дейността на дружеството и обявява Р. инс ЕООД (в несъстоятелност). Решението
на ОС Видин е обжалвано по реда на ТЗ, като е отменено по отношение на
определянето на началната дата на неплатежоспособността на длъжника и е
потвърдено в останалата част с Решение №832 от 10.04.2019г. по описа на АС С.,
а с Определение №652 от 15.11.2019г. същото не е допуснато до касационно
обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.
Определената начална дата на
неплатежоспособността е 01.07.2015 година.
Търговско дело 1/2017г. Търговска колегия по
описа на ОС Видин е възобновено с Решение № 76 от 14.08.2020г., вписано в ТР по
партидата на дружеството на същата дата.
С Решение № 76 от 14.08.2020г., вписано в ТР
по партидата на дружеството на същата дата, производството по делото по
несъстоятелност е възобновено.
"Б." ЕООД е предявило вземането си в производството по
несъстоятелност с молба с вх.№ 200008 /18.08.2020 г. и същото е прието под № 4
в списъка на приетите вземания на кредитори по чл.686,ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното, в качеството на кредитор
на дружество ищецът е предявил настоящия
иск, като основанието на същия произхожда от следната фактическа обстановка, а
именно:
С молба с вх. № 541 от 19.02.2018 г. Г.П.Б.
предявява вземането си в производството по несъстоятелност срещу „РИ“ ЕООД,
като твърди, че работи в дружеството по силата на сключен трудов договор и то
не е изпълнило задължението си да изплати паричните си задължения към него в
размер на 264033,69 лв. В подкрепа на твърденията си е представил извлечение от
търговските книжа на ,.РИ“ ЕООД за начислени и неизплатени работни заплати на
работници и служители към 31.12.2017 г. Поискал е вземането му да бъде включено
в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност на „РИ“ ЕООД.
Твърдяното от Г.П.Б. вземане произтича от
Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „РИ“ ЕООД – П. Б., с която
е определено допълнително материално стимулиране на Г.Б. в размер на 280 000
лв.
„РИ“ ЕООД било изпаднало в неплатежоспособност на 01.07.2015 година, т.е.
към този момент дружеството е изпитвало сериозни финансови затруднения, а
икономическата му дейност не водела до реализиране на печалба. Финансовите
затруднения на дружеството налагали като извод, че не са били налице
предпоставките за начисляване на допълнително възнаграждение в толкова висок
размер. Допълнителното материално стимулиране на Г.Б. предполагало отлично
финансово представяне на „РИ“ ЕООД, каквото не било налице в процесния период.
Начисляването на подобно ДМС предполагало, работникът да е имал изключителен
индивидуален принос към търговската печалба на фирмата. Видно било от ГФО за
2016 г., „РИ“ ЕООД, че реализирало общо 43 хиляди лева нетни приходи от
продажби и не е реализирало печалба, а било на загуба от 196 000 лева. За 2017
г. по същото перо са осчетоводени приходи от 651 хил. лева. Въпреки че сумата е
значително по-висока от тази за 2016 г., същата не предполага начисляването на
претендираното от Г.Б. ДМС. Още повече, че въпросното ДМС е начислено след
изпадането на „РИ“ ЕООД в неплатежоспособност.
Поддържа се,
че било очевидно при скромните обороти на фирмата за 2016
година и натрупаните загуби през годините, изписването на такива суми за ДМС,
представляват действия по осуетяване на удовлетворяването на вземанията от
действителните кредитори.
Твърдят, че допълнително основание да се
приеме, че начисляването на процесното ДМС е извършено само и единствено с цел
увреждане на кредиторите на несъстоятелността е обстоятелството, че при
предявяването му то е посочено като глобална суми при пълна липса на
конкретизация за произход и основание за начисляване, както и при неспазване на
процедурата.
Молят да се вземе предвид, че съгласно
чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата с колективен трудов договор, с вътрешните правила за работната заплата
и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни
трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или
за друг период. В конкретния случай не става ясно как е определено ДМС, за
което е издадена Заповед № 2/19.12.2016 г. - с КТД или с вътрешните правила за
работната заплата или в индивидуалния трудов договор на Г.Б.. Следва да се има
предвид, че вътрешните правила за работната заплата са вътрешен акт на
предприятието по смисъла на чл. 37 от КТ, които регламентират организацията на
работната заплата по аргумент от чл. 22, ал. 1 от Наредбата и е необходимо да
бъдат зачетени реда и начина, при които същите се дължат, в случай че там са
уговорени.
Ищците потддържат в исковата
молба, че начисленото ДМС е извършено единствено с цел
увреждане на масата на несъстоятелността, посредством възползване от законовата
привилегия, с която се удовлетворяват неизплатените трудови възнаграждения.
Удовлетворяването на едно привилигировано вземане влече като последици
значителни вреди за правоимащите кредитори в несъстоятелността, включително и
държавния бюджет.
Аналогични действия,
включително и предявяване на вземания по привидни трудови договори, били извършени и в друго
производство по несъстоятелност, по което длъжник е пряко свързано с Петър Б.
дружество - „РК “ ЕООД /в несъстоятелност/, а именно по т. д. № 639/2014 г. по описа
на Окръжен съд – П.. В посоченото дело по
несъстоятелност на „РК “ ЕООД не били приети няколко вземания,
които се твърди да произтичат от подобни ДМС.
Изтъква се също така, че посочения от Г.Б. адрес за кореспонденция,
а именно: гр. Пловдив, ул. „В Л “ № 86, офис 203 е идентичен с посочения от
множество кредитори на „Р И “ ЕООД, и то преобладаващата част от които
претендират суми въз основа на трудови правоотношения с несъстоятелния търговец
и начислени огромни по размери ДМС. Твърди се, че посоченият адрес не е
на Г.Б. и не се обитава от същия. От значение било да се отбележи обаче, че
до 29.02.2016 г. адресът на управление на „Р И “ ЕООД е бил именно гр. П, п.к.
4003, р-н Северен, ул. „В Л “ № 8Б.
Не на последно място следвало да се отбележи, че Г.Б. и „Р И “ ЕООД са
свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на
работник и работодател, както Г.Б. посочва в молбата, с
която предявява вземането си. С оглед на гореизложеното считат, че са налице достатъчно
основания да се заключи, че претендираното от Г.Б. вземане е начислено с
цел увреждане на масата на несъстоятелността.
С оглед на гореизложеното ищецът счита, че начисляването на
процесното ДМС представлява:
Безвъзмездна сделка, по
която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
тъй като начисленото ДМС не представлява част от брутното трудово
възнаграждение на Г.Б. съгласно чл. 17 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата и в този смисъл
липсва насрещна престация от страна на Г.Б., която да бъде основание
за допълнително материално стимулиране. Заповедта, издадена от управителя на „Р
И “ ЕООД - П Б., с която е определено допълнително материално стимулиране на Г.Б. е от 19.12.2016 г., а
молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена в началото на м. януари 2017 г. Страни по
сделката са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в
качеството им на работник и работодател, както Г.Б. посочва в молбата, с
която предявява вземането си.
Ако съдът не приеме горното, то
тогава се сочи, че начисляването на ДМС
представлява възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по
чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността - 01.07.2015 г.
по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.
Пак при условията на
евентуалност, в случай , че съдът не приеме горното, гореописаната фактическа
обстановка попада в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, тъй като
представлява сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице
с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ
Увреждането на кредиторите
на несъстоятелността се състояло в това, че с начисляването
на процесното ДМС се създавало задължение, което увеличава
пасива на масата на несъстоятелността като в същото време не се увеличава
актива й.
Иска се от съда да обяви по отношение на „Б
“ ЕООД, ЕИК ********* и на всички кредитори в несъстоятелността за относително
недействителна на основание чл. 647, ал. 1,т. 1 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от
управителя на „Р И “ ЕООД – П. Б., в частта, с която е
определено допълнително материално стимулиране на Г.П.Б. , ЕГН ********** в размер на 280 000 лв.
Ако не бъде уважено
горното, в условията на евентуалност, молят да бъде обявена по отношение на „Б “ ЕООД, ЕИК
********* и на всички кредитори в несъстоятелността за относително
недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016
г., издадена от управителя на „Р И “ ЕООД - П Б., в частта, с която е
определено допълнително материално стимулиране на Г.П.Б. , ЕГН ********** в
размер на 280 000 лв.
Ако не бъде уважено
горното, в условията на евентуалност, молят да бъде обявена по отношение на „Б “ ЕООД, ЕИК
********* и на всички кредитори в несъстоятелността за относително
недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016
г., издадена от управителя на „Р И “ ЕООД - П Б., в частта, с която е
определено допълнително материално стимулиране на Г.П.Б. , ЕГН ********** в
размер на 280 000 лв.
В срока по
чл.373,ал.1 от ГПК /двуседмичен/ ответникът Г.П.Б. е подал отговор на
исковата молба, с която оспорва исковете изцяло като счита, че искът е
недопустим по съображеията изложени в отговора, а именно:
„Б“ ЕООД не бил
действителен кредитор, който има правата , вложени в чл.647 ТЗ. Ищецът, както
се посочва в отговора, се легитимира като кредитор в делото по несъстоятелност
въз основа договор за цесия със „С Ф Г“ ЕООД - кредитор на „Р И“ ЕООД. В
отговора се твърди, че цесията е нищожна поради липса на съгласие от страна на
управителя на „Б“ЕООД –И Д не може да се легитимира като кредитор в
делото по несъстоятелност, а и оттам да завежда искове по чл.647 от ТЗ.
Излага се, че дори
договорът за цесия да не е недействителен, то „Б“ЕООД било придобило вземането
си срещу несъстоятелното дружество едва на дата 23.07.2020 г. когато е сключен
договорът за цесия , т.е. преди тази дата не е било кредитор, поради което
считат , че искът е недопустим и на това основание.
При условията на евентуалност се поддържа , че предявеният иск е неоснователен , тъй като не
може да бъде подведен под нито една хипотеза на чл.647 ,ал.1 и сл. от ТЗ, тъй
като начисленото ДМС не е нито безвъзмездна сделка, нито възмездна, сключена в
сроковете преди подаване на молба по чл.625, т.З, нито даденото надхвърля
размера на полученото. Твърди се, че начисленото ДМС е част от трудовия договор
на лицето и са му били начислявани ДМС и преди това. Посочва се, че целевите
награди и премиите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и
да наградят висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови
възнаграждение с постоянен характер.
В
съдебно заседание ищеца поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени с
последиците от това.
Ответниците
оспорват исковете и молят да се
отхвърлят като неоснователни.
От данните по делото съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
В
началото на м. януари 2017 г. е подадена молба за образуване на производство по
несъстоятелност срещу „Р И“ ЕООД.С Решение № 47 от 15.01.2018 г., постановено
по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – Видин /л.8-10 от делото/на основание чл. 632, ал. 1
от ТЗ съдът обявил неплатежоспособността на дружеството с начална дата
30.06.2016 г., открил производство по несъстоятелност срещу него, наложил запор
и възбрана върху имуществото му, прекратява дейността на дружеството, обявил „Р
И“ ЕООД в несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал.
1 - 4 от ТЗ.
Решението
на Окръжен съд – В е обжалвано пред
Апелативен съд - София. С Решение № 832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т.
д. № 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд – С /л.11-16 от делото/ е променена началната дата на
неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част
обжалваното решение било потвърдено.
С
Определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по т. д. № 2088/2019 г. по
описа на ВКС, II т. о. /л.17-19 от делото/решението на Апелативен съд - С не
било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.
С
Решение № 76 от 14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на
Окръжен съд - В /л.21-22 от делото/производството е възобновено. Решението е
вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата дата.
Ищцовото
дружество е предявило вземането си в
производството по несъстоятелност с молба с вх. № 260008 /18.08.2020 г. /л.23
от делото/.Вземането на „Б“ ЕООД е прието под № 4 в списъка на приетите
предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1 от ТЗ /л.40 от делото/.
С молба с вх. № 541 от 19.02.2018 г. Г.П.Б. ,
ЕГН ********** предявява вземането си в производството по несъстоятелност срещу
„Р И“ ЕООД, като твърди, че работи в дружеството по силата на сключен трудов
договор и то не е изпълнило задължението си да изплати паричните си задължения
към него в размер на 280 000 лв. В подкрепа на твърденията си е представил
извлечение от търговските книжа на ,.Р И“ ЕООД за начислени и неизплатени работни
заплати на работници и служители към 31.12.2017 г. Поискал е вземането му да
бъде включено в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност
на „Р И“ ЕООД.
Предявеното от в размер на 280 000 лв.вземане
произтича от Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р И“ ЕООД -
П Б., с която е определено допълнително материално стимулиране на в размер на
280 000 лв.
По делото е
изслушана и приета съдебносчетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Р.К.Г.П.Б. е работил в дружество „Р И “ ЕООД въз
основа на сключен Трудов договор № 0021/13.10.2016 г. с дружеството, на длъжност „Организатор стопанска дейностРаботник сглобяване детайли“ с шифър на
длъжността по НКПД 2421-6011, категория по НКПД - аналитични специалисти,
КИД-2008 28-22 Производство на подемно-транспортни машини. Трудовият договор е
бил безсрочен. Договореното основно месечно трудово възнаграждение - 300,00 лева. Допълнителни трудови
възнаграждения: За трудов стаж и професионален опит 6,00% или 138,00 лева. Работникът се е задължил да постъпи
на работа на 13.10.2016 г.
Експертизата е анализирала начислените на Г.П.Б. суми
за трудови възнаграждения в Приложение № 1 към заключението и същите възлизат на
1910,50 лева - брутна сума. Същите са изчислени на база основно месечно трудово
възнаграждение, а начислените суми и за ДМС в Приложение № 1 към заключението и
същите възлизат на 280 000,00 лева - брутна сума.
От предоставените на експертизата
извлечения на задълженията към работниците и служителите не са установени
плащания от страна на ответното дружество по задълженията към Г.П.Б. за горните
трудови възнаграждения и ДМС.
Задълженията
на дружеството към персонала по аналитични данни към 31.12.2017 г. е 2 514
392,52 лева, а по Счетоводен Баланс към същата дата е 2 514 х.лв.
Със
Заповед № 2/19.12.2016 г. на Управителя на „РОМЕКС ИНС“ ЕООД, във връзка с
успешното участие в групите по „Функционално- стойностен анализ“ - ФСА към
заплатите за м.ноември 2016 г. е
разпоредено да се начисли допълнително материално стимулиране към работните
заплати, както следва:
1. П Д Т - 788 000,00 лева;
2. Е А Б - 687 000,00 лева;
3. А ПХ. 687 000,00 лева;
4. Г.П.Б. - 280 000,00 лева;
5.
Я Г.Б. - 31 000,00 лева.
Разликата
в размера на начисленото ДМС със Заповед № 2/19.12.2016 г. в размер на 280 000,00
лв. и посочената в молба с вх.№ 541 от 19.02.2018 г., с която Г.П.Б. предявява вземането си сума от
264033,69 лв. се дължи на:
1.
Начислени и неизплатени работни заплати на лицето за
периода 01.01.2013 г. 31.12.2013 г. в размер на 2394,46 лева.
2.
Начислени и неизплатени работни заплати за периода
от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г., болнични и ДМС за същия период в общ размер
на 36 217,21 лева, от които са приспаднати осигуровки за ДОО за сметка на
лицето 271,85 лева, Здравни осигуровки за сметка на лицето 89,68 лева и ДДФЛ в
размер на 28654,90 лева, и остава чиста сума за получаване 261 639,24 лева.
Данните са описани подробно от експертизата в Приложение № 1 към заключението.
Сбора
на стойностите по т.1, т.2 и т.З е 264 033,69 лева, колкото е предявил Г.П.Б.
с молба с вх.№ 541 от 19.02.2018 г. по несъстоятелността на „Р И“ ЕООД.
Данните
са описани подробно от експертизата в Приложения № 1 и № 2 към заключението.
При
така установените по делото обстоятелства ВОС приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ, може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.
625.
В съотвествие с чл.
649, ал.1 от ТЗ иск може да се предяви от синдика,
а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност.
Нормата на чл. 634а. от ТЗ постановява, че производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
В случая решението по чл.630,
ал.1 ТЗ е влязло в сила на
15,112019 г. Искът е предявен на 18.01.2021г., по т.д.№ 3/2021 г.
и следователно преклузивният срок по чл. 649,
ал.1 от ТЗ е спазен.
Молбата
по чл.625 ТЗ е била депозирана на м.01.2017 г., като атакуваната сделка е
възникнала на 19.12.2016 г., т.е. в срока по чл. 647, ал.1,
т.6 от ТЗ.
Отменителните
искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник
на определени правни действия и сделки с имуществени права от масата на
несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните
специфични за отделните фактически състави хипотези.
Начисленото ДМС, предмет на настоящия иск представлява сделка, която
уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ .Увреждането на кредиторите
на несъстоятелността се състои в това, че с начисляването на процесното ДМС се
създава задължение, което увеличава пасива на масата на несъстоятелността като
в същото време не се увеличава актива й.
Заповедта, издадена от
управителя на „Р И “ ЕООД - Петър Б., с която е определено допълнително
материално стимулиране на Г.Б. е от 19.12.2016 г., а
молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена в началото на м. януари 2017 г. Страни по
сделката са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в
качеството им на работник и работодател, както Я Б.
посочва в молбата, с която предявява вземането си.
По изложените вече
по-горе съображения приложимо спрямо нея е правилото на чл.647 ал.1 ТЗ т.6 /
обн.ДВ бр.20 от 28.02.2013 г. /, относно сделка увреждаща кредиторите по
несъстоятелността, по която страна е свързано с длъжника лице. По отношение на
срока законодателят е въвел изискването последната да е извършена в двугодишен
срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност, вместо двугодишен срок преди откриване на такова производство,
каквато е била редакцията на закона до последното изменение- чл.647 ал.1,т.7 ТЗ. Този срок е спазен.
Установено е по делото, че ищцовото дружество притежава качеството „кредитор“
спрямо „Р И “ ЕООД, поради което е налице правна легитимация от завеждане на
настоящото дело. От представените по делото писмени доказателства се установи
по недвусмислен начин, че настъпилото частно правоприемство в резултат от двата
договора за цесия е надлежно съобщено на „Р И “ ЕООД посредством няколко
връчвания на съобщение за цесия от местно компетентни съдебни изпълнители. Съобщения
заедно с доказателства за извършената цесия са приложени към исковата молба.
Приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството
му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея,
представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По делото са представени всички необходими
документи за установяване на настъпилото частно правоприемство, като същите
едновременно изпълняват и уведомителна функция спрямо длъжника, ответник в настоящото
производство. Съгласно константната съдебната практика изходящото от
упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи
цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т.
о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, II т. о. на ВКС, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС.
Освен гореизложеното, правната легитимация на ищеца се определя от това
дали е включен в съответния списък на кредиторите по т.д. № 1/2017 г. по описа
на Окръжен съд - Видин, а не от връчването на съобщение за извършената цесия. Ищецът
„Б“ е включено под № 4 в списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, с
вземане в размер на 10 000 лв. - главница, придобито с договор за цесия от
23.07.2020 г. Съгласно договора за цесия вземането е придобито заедно с
принадлежностите му, т.е. изтекли лихви и неустойки. Под № 9 в същия списък е
вписано дружеството "С Ф Г" ЕООД, ЕИК ********* с вземане в общ
размер на 237 632, 71 лв., произтичащо от Договор за заем № 297/20.12.2010 г.,
(изменен с Анекс № 1 от 15.10.2012 г., Анекс № 2 от 07.12.2012 г., Анекс № 3 от
12.06.2014 г., Анекс № 4 от 29.12.2014 г. и Споразумение № 1 от 10.05.2014 г.).
На 18.03.2021 г. между довереното ми дружество и "С Ф Г" ЕООД е
сключен втори договор за цесия /представен по настоящото дело в заверено копие
и оригинал/, по силата на който „Б“ ЕООД е придобило част от горното вземане в
размер на 100 000 лв. — главница, ведно с всички принадлежности към главницата,
включително и изтеклите лихви. Тази втора цесия отново е надлежно съобщена на
длъжника - ответник в настоящото производство „Р И“ ЕООД.
Няма
спор в правната доктрина и съдебна практика, че „придобиване на вземането“ от
цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия / така реш.№ 40 по
т.д.№ 566/2009 г. на I т.о. на ВКС, реш.№ 1279 по гр.д.№ 29/1996 г. на V г.о.
на ВКС /. Следователно, установено е в процеса качеството „кредитор“ на ищеца
спрямо ответника „Р и“. Дори да се приеме за доказано, че „Б“ ЕООД е изплатило на
ищеца сумата от 10 000 лв., то това не е довело да погасяване на вземането му
към ответното търговско дружество в несъстоятелност, респективно загубването на
качеството му на кредитор. Това е така, защото плащането не е достатъчно да
покрие вземането по договора за цесия от
23.07.2020 г. Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно
да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата.
С оглед на гореизложеното ищецът счита, че начисляването на
процесното ДМС не покрива признаците на :
Безвъзмездна сделка, по
която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
тъй като начисленото ДМС не представлява част от брутното трудово
възнаграждение на Г.Б. съгласно чл. 17 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата и в този смисъл
липсва насрещна престация от страна на Г.Б., която да бъде основание
за допълнително материално стимулиране. Заповедта, издадена от управителя на „Р
И “ ЕООД - П Б., с която е определено допълнително материално стимулиране на Я Б. е от
19.12.2016 г., а молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена в началото на м. януари
2017 г. Страни по сделката са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от
ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както Г.Б. посочва в молбата, с
която предявява вземането си.
В този смисъл предявеният иск за обявяване по отношение на „БИЛИИВ“ ЕООД, ЕИК ********* и
на всички кредитори в несъстоятелността за относително недействителна на
основание чл. 647, ал. 1,т. 1 от ТЗ Заповед №
2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р И “ ЕООД - П Б., в частта, с
която е определено допълнително материално стимулиране на Г.П.Б. , ЕГН ********** като неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск, за обявяване по отношение на „Б “ ЕООД,
ЕИК ********* и на всички кредитори в несъстоятелността за относително
недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016
г., издадена от управителя на „Р И “ ЕООД - П Б., в частта, с която е
определено допълнително материално стимулиране на Г.П.Б. *** в размер на
280 000 лева, съдът намира, че начисляването на ДМС не представлява възмездна
сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото,
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не
по-рано от датата на неплатежоспособността - 01.07.2015 г. по смисъла на чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ., поради което и този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изложените съображения, настоящия съдебен
състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на
предявения като
евентуален отменителен иск с правно основание чл.647,ал.1,т.6
от ТЗ.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси
и разноски по производството на основание чл.649,ал.6 ТЗ ответниците следва да
заплатят в полза на ОС-В направените по делото разноски, а именно: 2800лв.-д.
такса, или по 1400 лева всеки един от тях.
При този изход на делото ищците имат право на разноски,
но липсват доказателства за направени такива за адвокатско възнаграждение. По
делото са представени само пълномощни, но не и договор за правна помощ и за
заплатено възнаграждение, поради което не следва да се присъждат разноски на
ищците.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
Обявява
за относително недействителни по отношение на "Б" ЕООД, гр. П,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Марица 93 и
на всички кредитори в несъстоятелността на основание чл. 647, ал.
1, т. 6 от ТЗ Заповед №
2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Р И “ ЕООД - П Б., в
частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Г.П.Б. , ЕГН ********** в размер на
280 000 лева.
ОСЪЖДА „Р и “ ЕООД, гр. В, в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.В 3000, бул.М О “ № 28 , представлявано
от П Б. ***,ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.П 4003, район
северен, ул.“В Л №** , представлявано от А Х да заплатят по сметка на ОС-В.дължимата д. такса в размер на по 1400 лева
всеки един от тях, както и по 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :