Р Е Ш Е Н И Е
№ 2340
гр. Пловдив, 29.11. 2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с
участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа административно дело № 2065/2021г. по описа на съда, докладвано от председателя, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.203 и сл. АПК във вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на П.М.П., ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Х.Д. *** с искане да бъде осъден ответникът да заплати
претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, в резултат на
отмяната по съдебен ред на наказателно постановление /НП/ №18-1030-003516 от
15.05.2018г, издаден от Началник група към ОД на МВР – Пловдив и представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 3938/2018г. по описа на Районен
съд - Пловдив разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лв., ведно със законната лихва върху сочената сума, считано от 01.08.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява, като не ангажира доказателства и становище по същество на спора. Претендира
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, с писмен отговор
чрез пълномощника юрк.П. оспорва исковата молба като недопустима, неоснователна
и недоказана. Редовно призован, не изпраща представител и не дава допълнително
становище в подкрепа на искането си да бъде отхвърлена. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият в
производството прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив изразява
становище за основателност и доказаност на предявения иск, поради което
предлага да бъде уважен.
Съдът, като изслуша становището на страните и
съобразно събраните в хода на производството доказателства, прие следното от фактическа страна:
С НП №18-1030-003516 от 15.05.2018г, издаден от
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, на ищеца в настоящото производство е
наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лв. за нарушение на
чл.139 ал.1 т.1 Законът за движението по пътищата /ЗДвП/. Така връченият му
административен акт е обжалван по съдебен ред, за което е образувано АНД № 3938/2019
г по опис на Районен съд – Пловдив -7 н.с.. В хода на производството са
проведени общо пет съдебни заседания, по които като защитник редовно се е
явявал адв. Х.Д. като защитник на нарушителя П., който е ангажирал
доказателства и становище по съществото на спора. С Решение № 1171 от 17.06.2019г.
атакуваното НП е отменено. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на
26.07.2019г.. По производството не са присъдени разноски. В хода на настоящото
съдебно производство към исковата молба не се представят пълномощно, договор за
правна защита и съдействие или друг документ, въз основа на който е
осъществявано процесуалното представителство пред Районен съд и доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства: материалите по АНД № 3839/2018 г. по описа на РС – Пловдив.
При така изяснената фактическа обстановка, съобразно
събраните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност съдът намира
за установено следното от
правна страна:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова
същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните за това
съображения:
Предявен е иск с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 ал.2 от АПК, с който се
претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменен с
влязло в сила съдебно решение административен акт- наказателно постановление
№18-1030-003516 от 15.05.2018г, издаден от Началник група към ОД на МВР –
Пловдив. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран, на основание
чл.205 от АПК ответник по иска – ОД на МВР – Пловдив, което е юридическото лице, издало отменения акт. По аргумент на чл.204
ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1
от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния
ред, за който към момента на отмяната му не е имало друг ред да се търсят
разноски, защото законодателят едва с допълване на разпоредбата на чл.63 ал.3
от ЗАНН /ДВ, бр. 94/2019г./ е предвидил възможност в това производство пред
съда страните да имат право на присъждане на разноски. В случая тези
предпоставки към момента на отмяна на НП не са налице, което определя
допустимостта на исковата молба за разглеждане по този процесуален ред. Съгласно
ТП №2/2014 от 19 май 2015год., постановено по тълкувателно дело №2/2014г. по
описа за на ВКС- ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, административното
наказване касае административна санкционираща управленска дейност. НП, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, е дейност по
налагане на административно наказание и на основание разпоредбата на чл.1 ал.1
от ЗОДОВ с оглед правната природа на отменения акт е възможно да се предяви
иска за вреди с оглед на това, че същият е правен резултат от упражнена и
установена като незаконосъобразна административна дейност. Предявеният иск по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни
актове в рамките на административно наказване, като исканията касаят
обезщетяване на направени разноски в производството по съдебно обжалване. Съобразно
чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейнос. За да възникне правото на иск за обезщетение,
задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може
да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Затова
и обезщетяването за имуществени вреди, представляващи разноски за осъществена
адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство,
следва да отговаря на всички елементи от посоченият състав. С плащането на
уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която
е в пряка причинна връзка с издадения незаконосъобразно НП, тъй като същият е
упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в
административнонаказателния процес. Няма съмнение, че от издаването на
обсъждания незаконосъобразен акт за ищеца са настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административнонаказваща дейност, длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице
е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда. Винаги адвокатското възнаграждение за
процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление, ако същото е заплатено, съставлява имуществена вреда, причинена
пряко от отмененото наказателно постановление. Същевременно изискването е отношенията между адвокат и клиент
да бъдат уреждани от писмен договор, който да съдържа и условията за заплащане на
възнаграждението. В договора
следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Такъв не е представен по настоящото дело, нито по
първоинстанционното дело пред районен съд. Липсват каквито и да е представени
доказателства за заплатено възнаграждение за процесуалното представителство
пред съда. Липсва индивидуален договор за правна защита и съдействие, по силата
на който адв. Д. е представлявал ищеца пред съответните съдебни инстанции, като
е участвал в съдебните заседания. Съобразно т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждение. В настоящия случай е налице хипотеза, при която не са представени никакви
доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение, което да подлежи
на обезщетяване в настоящото производство. В този смисъл и направеното
възражение на ответника, изразено в представеното по делото отговор, че липсата
на представен договор за правна защита и съдействие, както и на документ за
плащане, водят до недоказаност на иска. В настоящият случай ищецът не е
доказал по категоричен и несъмнен начин настъпилите за него имуществени вреди
във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на отмененото НП за сумата от общо 300.00 лева. Липсват
доказателства, че това възнаграждение е било реално заплатено във връзка с
образуваното пред първоинстанционния съд съдебно производство по обжалване на
НП. Ищецът в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да проведе пълно и
главно доказване на предявения от него осъдителен иск, каквото в конкретния
случай не е проведено. При липса на такива доказателства, не следва да бъде уважена
и предявената искова претенция за тази сума. Ищецът не е представил
доказателства, касаещи сключен договор за правна помощ и съдействие, какъвто
договор би следвало да е представен по административно-наказателните дела. Същите
не са депозирани в оригинал за първи път и в настоящото исково производство. Липсват
доказателства, доказващи реалното настъпване на претендираните вреди, както и
наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
евентуалните вреди и отмененото като незаконосъобразно НП, поради което и искът
е останал недоказан както по основание, така и по размер. Предвид
гореизложеното възражението в тази връзка на ответника е основателна, а
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на направените искания за разноски от страните в настоящото съдебно
производство, с оглед изхода на съдебния спор, такива се дължат в полза на
ответника. С отговор на
исковата молба до настоящата инстанция чрез процесуалния си представител
претендира и присъждане на разноски по настоящото дело за юрисконсултско
възнаграждение. Ето
защо следва такива да се присъдят в полза на ответника по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП, вр. чл.24 от НЗПрП в размер от 80.00 лева.
По
изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.М.П., ЕГН **********, постоянен адрес *** иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ОД на
МВР – град Пловдив в размер на 300.00 /триста /лева, представляващ
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на заплатени адвокатски
възнаграждения за обжалване по съдебен ред на отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление №18-1030-003516
от 15.05.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН**********,*** да заплати на Областна дирекция на
МВР- град Пловдив направените в производството разноски в размер на 80.00/осемдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: