№ 254
гр. Русе, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500338 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД обжалва Решение № 238
от 25.02.2022г., постановено по гр.д.№ 1460/21г. по описа на РРС в частта, с
която е осъден жалбоподателя да заплати на Е.И.П. сумата от 3 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ, причинени при
ПТП на 19.11.2019г., ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за
неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят смята, че с уважаване на частичния иск по първото заведено
дело са обезщетени в пълен размер вредите от процесното ПТП. Посочва, че
уврежданията на П., предизвикани от процесното ПТП, са леки и тя се е
възстановила от тях в период от около 15 до 25 дни. Поддържа, че между
травмата в горната трета на лявата бедрена кост и процесното произшествие
няма причинно-следствена връзка. Оспорва заключението на съдебно
психиатричната експертиза. Анализира свидетелските показания, като
твърди, че същите са силно пресилени относно търпените от ищцата болки и
страдания. Иска се от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част и да отхвърли предявения
иск. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от Е.И.П.. С
нея се обжалва Решение № 238 от 25.02.2022г., постановено по гр.д.№
1
1460/21г. по описа на РРС в частта, с която е отхвърлен иска на
жалбоподателката с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 19.11.2019г., за разликата над
3 000 лв. до претендирания размер от 6 000 лв., частично от 10 000 лв., както
и за сумата от 366 лв. обезщетение за имуществени вреди. Излагат се
оплаквания за необоснованост и неправилност на постановеното решение,
поради неточно приложение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила. Жалбоподателят смята, че съдът неправилно е
определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Анализира доказателствата в подкрепа на тезата си, като посочва, че във
връзка с травмите си, получени от процесното ПТП, П. е провела болнично-
санаториално лечение в с. Овча Могила. Твърди, че възстановителният
процес е бил по-продължителен от посочения в експертизата. Поддържа, че
ПТП-то е в причинна връзка с отключването на травмата в областта на лявата
тазобедрена става на П., съответно също подлежи на обезвреда. Иска се от
въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и да уважи предявените искове. Претендират се
разноски по делото.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната жалба.
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД обжалва Определение №
1492/12.04.2022г. по гр.д.№ 1460/2021г. по описа на РРС за изменение на
решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. Излагат се
оплаквания за неправилност и липса на мотиви на обжалваното определение.
Иска се от въззивния съд да отмени определението на първоинстанционния
съд и да уважи молбата за изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба.
Съдът констатира, че жалбите са подадени от процесуално
легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащи на
съдебен контрол актове, поради което са допустими.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
С Решение № 260168 от 22.02.2021г. по гр.д. № 4670/2020г. по описа на
РРС „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъдено да заплати на
Е.И.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 19.11.2019г., в размер от 2 000 лв., като иска е частично предявен от общ
претендиран размер от 12 000 лв.
С Фактура № ********** от 21.08.2020г. и касов бон се удостоверява,
че Е.И.П. е заплатила на „Специализирана болница за рехабилитация–
Национален комплекс“ ЕАД - филиал с. Овча Могила сумата от 352 лв. за
предоставена комплексна здравна услуга. От приложена по делото
застрахователна полица е видно, че за престоя си в „СБР–НК“- с. Овча
Могила Е.П. е сключила застраховка за гости на хотел/пациенти на лечебно
2
заведение, за която е платила застрахователна премия в размер на 14 лв.
В Епикриза от 28.08.2020г. от “СБР-НК“ЕАД е посочено, че Е.П.
постъпва с болка в лявата тазобедрена става с наличие на сутрешна скованост
и силно ограничена подвижност, като е била изписана с подобрение –
намаляване на болките в лявата ТБС.
По приложеното гр.д.№ 4670/2020г. по описа на РРС е налична
медицинска документация, намираща се от л. 7 до л. 22, която съдът взема
предвид.
В Лист за преглед на пациент № 022632/19.11.2019г. е описано
обективното състояние на Е.П. непосредствено след инцидента, както следва:
Лек хематом над лявата вежда. Дишане двустранно везикуларно. Стабилна
хемодинамика. От направените рентгенографии няма данни за фрактури.
В Амбулаторен лист № 3907/20.11.2019г. е описано обективното
състояние на Е.П. към датата на прегледа, както следва: Симптоматика в
областта на лявата ръка и лявото бедро – хематоми. По данни от анамнезата
има оплаквания от болки в лявата ръка и лявото бедро. Болки в кръста.
Притеснена, има гадене и разтреперване. Основната поставена диагноза е
контузия на раменния пояс и мишницата, а като придружаващи заболявания
са записани контузия в областта на тазобедрената става и контузия на
бедрото, както и разстройство на вегетативната нервна система.
В Амбулаторен лист № 3054/25.11.2019г. е описано обективното
състояние на Е.П. към датата на прегледа, като по данни от анамнезата се
оплаква от пристъпи на нощни събуждания със субективно усещане за
недостиг на въздух.
В Амбулаторен лист № 3191/11.12.2019г. е описано обективното
състояние на Е.П. към датата на прегледа, като по данни от анамнезата се
оплаква от обща отпадналост, нарушен нощен сън, с чести събуждания и
обща напрегнатост. Поставена е и диагноза за придружаващо заболяване –
тревожно разстройство, неуточнено.
В Амбулаторен лист № 4201/16.12.2019г. е описано обективното
състояние на Е.П. към датата на прегледа, като към основната диагноза се
доуточнява, че състоянието е след фрактура на трохатер на лявата бедрена
кост от 2014г.
В Амбулаторен лист № 277/02.03.2020г. е описано обективното
състояние на Е.П. към датата на прегледа, както следва: Тревожност,
Хипотимия, Хипобулия, като основна диагноза е: Други смесени тревожни
разстройства. По анамнеза не спи добре от 19.11.2019г., има кошмарни
сънища свързани с психотравмено състояние. С нарушено функциониране –
не пътува поради страх.
В Амбулаторен лист № 332/11.03.2020г. е описано обективното
състояние на Е.П. към датата на прегледа, като е посочено, че страда от
същите оплаквания като при предходния преглед.
3
С Болничен лист № Е20196212222/20.11.2019г. на Е.П. е предоставен
отпуск от 20.11.2019г. до 03.12.2019г., от общо 14 дни.
С Болничен лист № Е20198861777/05.12.2019г. на Е.П. е предоставен
отпуск от 04.12.2019г. до 23.12.2019г., от общо 20 дни.
С Болничен лист № Е20199299303/23.12.2019г. на Е.П. е предоставен
отпуск от 24.12.2019г. до 12.01.2020г., от общо 20 дни.
От Съдебномедицинското удостоверение и Съдебномедицинската
експертиза се установява, че при настъпване на процесното ПТП Е.П. е
получила следните увреждания: Колекция от кръв в меките тъкани над лявата
вежда, в областта на лявата ръка и лявото бедро, травматично увреждане на
коренчетата на нервите в шийната област, довело до функционални
нарушения, болков синдром в областта на лявото бедро, където е имало старо
счупване на бедрената кост с дегенеративни промени. Болки са налице след
травмата, като в един период от три–пет денонощия настъпва намаляване
интензитета и постепенно отзвучаване на болките в рамките на
възстановителният период, който е около 15-25 денонощия. От прегледите
след възстановителния период не са установени усложнения, свързани с
посочените травматични увреждания, получени при ПТП на 19.11.2019г.
Увреждането на коренчетата на нервите в шийния отдел е било без парези с
леко ограничаване на подвижността на движения в раменната става при
отвеждане, лечението за тази травма е болкоуспокояващо. По отношение на
колекциите от кръв в меките тъкани– обикновено отзвучават за около 10-15
денонощия, за лечение са предписани мехлеми за мазане. Само травмите,
описани в болничен лист № Е20196212222/20.11.2019г.: Контузия на
раменния пояс и мишницата е изцяло във връзка с травматичните увреждания
от ПТП на 19.11.2019г. Оплакванията в областта на лявата бедрена кост са от
настъпили дегенеративни промени в областта на същата от прекарана травма
през 2014г., както и от индивидуални промени в организма и влияние на
външни фактори. Според експертизата е видно, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между уврежданията, получени при ПТП от
19.11.2019г., и промените в областта на горната трета на лявата бедрена кост.
Въпреки това намира, че при всички случаи травмата от ПТП е
неблагоприятен фактор на съществуващите промени в областта на лявата
бедрена кост, същата се явява и отключващ момент на болкови синдром. В
този смисъл може да се приеме, че е налице опосредствена връзка на
съществуващите дегенеративни промени с посочената травма, без да може да
се определи процентно участие. Няма травматични увреждания на
централната нервна система, които да са в причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания, настъпили от ПТП. Налице е кратковременно
увреждане на коренчетата на периферните нерви в областта на шийния
сегмент довело до функционални нарушения. Същото е наложило лечение с
обезболяващи средства в посочения нормален възстановителен период и няма
трайни последици.
4
От Съдебно психиатрична експертиза се установява, че към датата на
изготвяне на експертизата Е.П. боледува от Смесено тревожно-депресивно
разстройство. Вещото лице счита, че съществува причинно-следствена връзка
между състоянието на П. и настъпилото на 19.11.2019г. ПТП. Смесено
тревожно-депресивно разстройство е психическо заболяване по смисъла на
МКБ 10 /Международен класификатор на болестите, 10-та ревизия/, като
провежданото лечение може да е както медикаментозно, така и
психотерапевтично. При провеждане на адекватно лечение прогнозата за
излекуване е в рамките на около една година след инцидента. В съдебно
заседание от 25.01.2022г. допълва, че след около една година ще се разбере
дали П. ще успее да преодолее заболяването си напълно или то ще се
хронифицира.
Съдът взема предвид и свидетелските показания на св. Д.П. и С.С.
относно търпените от Е.П. неудобства, болки и страдания.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно
и законосъобразно по следните съображения:
Съгласно т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 год. по т.д. № 3/2016г. решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Тоест съдът по настоящото дело е обвързан с изводите на Решение №
260168 от 22.02.2021г. по гр.д. № 4670/2020г. по описа на РРС за
правопораждащия вземането факт – ПТП от 19.11.2019г. Тоест предмет на
настоящото делото е единствено размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди над присъдената с това решение сума от 2 000 лв. и
обезщетението за имуществени вреди.
Съдът съобразява постановките на т. 2 на Постановление № 4 от
23.12.1968г. на пленума на ВС, съгласно което размерът на обезщетенията за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр.
Обстоятелствата, които съдът взема предвид при определяне
справедливия размер на обезщетението са следните:
Физическите травми, претърпени от П., в следствие на ПТП от
19.11.2019г. са изброените в съдебно медицинската експертиза – Колекция от
5
кръв в меките тъкани над лявата вежда, в областта на лявата ръка и лявото
бедро, травматично увреждане на коренчетата на нервите в шийната област,
довело до функционални нарушения, болков синдром в областта на лявото
бедро, където е имало старо счупване на бедрената кост с дегенеративни
промени. Болки от травмата са били най-интензивни в един период от три до
пет денонощия и са отшумели за около 15 до 25 денонощия, след което П. се
е възстановила напълно.
Най-значимото увреждане от претърпения инцидент е полученото от П.
Смесено тревожно-депресивно разстройство, проявило се чрез дистимия –
понижено настроение и хипобулия – понижена действена активност. Според
вещото лице това разстройство предизвиква в пострадалата страх да
управлява автомобил. Посочва, че това състояние все още е налице при П.,
като има възможност то да се хронифицира, независимо от провежданото
адекватно лечение. Съдът взема предвид, обаче, че според данни от експерта,
а и показанията на свидетелите, пострадалата е започнала отново да шофира с
помощта на придружител и дори самостоятелно за кратки разстояния. Едно
подобно състояние силно е затруднило, а и продължава да затруднява до
известна степен ежедневието на П., поради което не е дотолкова
незначително, както нанесените телесни увреждания. Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на изготвената съдебно
психиатрична експертиза. Заключението напълно кореспондира с
приложената по делото медицинска документация, а не се основава само на
изслушване на пострадалото лице, както се твърди в жалбата. Данни за
психичното разстройство на Е. П. вещото лице извлича от Амбулаторен лист
№ 277/02.03.2020г. и Амбулаторен лист № 332/11.03.2020г. За обективните
прояви на това заболяване съдът прави изводи още от показанията на
свидетелите и анамнезата в Амбулаторен лист № 3907/20.11.2019г.,
Амбулаторен лист № 3054/25.11.2019г. и Амбулаторен лист №
3191/11.12.2019г., които сочат за обща отпадналост, нарушен нощен сън, с
чести събуждания, и общо напрегнатост на пациента. Съдът намира
заключението на съдебно психиатричната експертиза за пълно, обосновано и
изготвено въз основа на всички относими материали по делото, поради което
го кредитира изцяло.
Оплакването на жалбоподателя Е. П. за наличие на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и част от болките и страданията,
както и имуществените вреди, получени в резултат от него, е неоснователно.
За да се установи правно релевантна причинна връзка следва да се извърши
проверка чрез приложение на теорията за равноценността и адекватната
теория. Съгласно теорията на равноценността /„необходимото условие“/, ако
поведението на делинквента бъде мислено премахнато от цялата съвкупност
на факти, предхождащи резултата, той не би настъпил. Напротив, няма
причинна връзка, ако резултатът пак би настъпил, независимо от липсата на
поведение на делинквента. Действително вещото лице е приело, че ПТП от
19.11.2019г. е неблагоприятен фактор за съществуващите промени в областта
6
на лявата бедрена кост и се явява отключващ момент на болков синдром.
Тоест вещото лице намира, че процесното произшествие е необходимо
условие за последвалите го увреждания в областта на лявото бедро на
пострадалата и търпените от нея продължителни болки и страдания. След
като се установи наличието на връзка съгласно теорията на равноценността
следва да се направи проверка въз основа на адекватните теории. Причината
са само онези условия, които причиняват резултата редовно, нормално,
типично, адекватно, а не по изключение. Случайните вреди, които не са
типичен и устойчив резултат от поведението на делинквента са косвени. На
обезщетение подлежат само преките и непосредствени вреди съгласно чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. В случая според експертизата типичният резултат от увреждането е
причиняването на колекция от кръв в лявото бедро, която обичайно отшумява
за 15-25 денонощия. Не е пряк, съответно адекватен и устойчив, резултат от
леко по характера си увреждане възникването на дегенеративни промени в
областта на лявото бедро. Не са и в пряка причинно-следствена връзка
търпените от П. болки и страдания, както са описани от свидетелите П. и С.,
както и имуществените вреди, изразяващи се в заплащане за посещение на
санаториум за балнеолечение. Точно това е имало предвид вещото лице,
когато е посочило в експертизата си, че „е налице опосредствена връзка“,
тоест причинната връзка не е пряка и непосредствена, а косвена и опосредена.
Понятията преки и непосредствени са синоними, съгласно теорията, тъй като
са взаимствани от ФГК, където са ползвани като взаимнозаменяеми. /виж.
Облигационно право Обща част на А,К,, шесто издание, стр. 429./
Следователно съдът приема, че между процесното ПТП и уврежданията на П.
е налице причинна връзка, но тази връзка не е пряка, а косвена.
Правнорелевантна и пораждаща правото на обезщетение е само и единствено
пряката и непосредствена причинна връзка. По същите съображения вещото
лице в съдебно медицинската експертиза е посочило, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между уврежданията получени при ПТП на
19.11.2019г. и промените в областта на горната трета на лявата бедрена кост.
Експерта е отдал настъпването на дегенеративни промени в областта на
лявата бедрена кост на прекарана от П. травма през 2014г. С оглед горното
съдът споделя изводите на вещото лице за липсата на пряка причинна връзка.
Съдът намира за достоверно, а не за преувеличено, както посочва
жалбоподателят, описаното в показанията на св. Д.П. и С.С. състояние на
Е.П. след произшествието, както и за търпените от нея болки и неудобства.
Въпреки това, с оглед на горното, смята, че не следва да се вземат в предвид
при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение изпитваните
от П. болки, продължили след периода от 15 до 25 дни, определен от вещото
лице, като такива, които не са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Съдът за да определи размера на дължимото обезщетение отчете
стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на настъпване на ПТП-то от 19.11.2019г., както и причиненото на
пострадалата Смесено тревожно-депресивно разстройство и търпените от нея
7
болки, стоящи в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, до
пълното им отшумяване за период от 15 до 25 денонощия. С оглед горното
съдът се солидаризира с определения от районния съд размер на
справедливото обезщетение от 5 000 лв., което след приспадане с
присъденото по първото, водено между страните, дело следва да се намали на
3 000 лв.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Съдът намира частната жалба за частично основателна.
Взема предвид, че с исковата молба са предявени два обективно
съединени иска - иск за имуществени вреди и иск за неимуществени вреди,
причинени от ПТП.
По разноските, дължими на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, в първата инстанция: С договор за правна защита и съдействие,
находящ се на л. 21 от делото, е уговорено глобално възнаграждение за
защита срещу двата иска в общ размер от 650 лв. След като възнаграждението
не е било уговорено отделно за защита по всеки един от исковете, съдът
намира, че то следва да се разпредели съразмерно цената им. В случая цената
на иска за неимуществени вреди е 6 000 лв., а на иска за имуществени 366 лв.,
съответно за защита по първия се дължи 612,63 лв., а за втория 37,37 лв. След
като иска за неимуществени вреди е отхвърлен наполовина, то на
дружеството се следва половината от 612,63 лв. – 306,32 лв. или общо със
сумата за отхвърления иск – 343,69 лв., колкото е определил и районният
съд. Поради това определението на районния съд следва да се потвърди в
тази му част.
По разноските, дължими на Е.И.П., в първата инстанция:
За предявяване на иска е била събрана държавна такса от 290 лв., като
същата е била изчислена от общата сума по двата иска, поради което следва
да бъде присъдена отново съразмерно с общата сума или в размер от 136,66
лв.
Внесени са били депозити за вещите лица в общ размер от 600 лв.
Съдът също смята, че тези разноски следва да се присъдят пропорционално на
уважена спрямо отхвърлена част на глобалната сума, представляваща цена на
всички предявени искове, или 282,75 лв.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Възнаграждение, когато е предоставена безплатна правна
помощ, както в случая уговорена с пълномощно на л. 8 от делото, не се дължи
на страната, а на представляващия я адвокат. Първоинстанционният съд нито
в решението си, нито в определението по чл. 248 ГПК, е осъдил ответника да
плати на адвокат за предоставената от него правна помощ. Не е било
8
направено искане за допълване или изменение в частта за разноските от
заинтересованата страна. Определението се обжалва единствено от „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, поради което за съда важи забраната за
влошаване положението на въззивника и той не би могъл да присъди
възнаграждение на адвоката на насрещната страна в ущърб на жалбоподателя.
Като взе предвид горното съдът намира, че разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да се включват към дължимите на ищцата такива.
Общата дължима на Е.И.П. сума за направени разноски по делото е
419,41 лв., но определението следва да се отмени само за обжалваната сума
до 445 лв.
С оглед отхвърлянето и на двете въззивни жалби разноски за втората
инстанция не се следват.
Мотивиран така окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 238 от 25.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 1460/21г. по описа на РРС.
ОТМЕНЯ Определение № 1492/12.04.2022г. по гр.д.№ 1460/2021г. по
описа на РРС в частта, с която е отхвърлена молбата на „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД за изменение на Решение № 238 от 25.02.2022г. в
частта за разноските, с която се иска вместо 725,73 лв. на ищцата да се
присъдят разноски само в размер на 445 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 238 от 25.02.2022г., постановено по гр.д.№
1460/21г. по описа на РРС, в частта за разноските, както го ОТМЕНЯ в частта,
с която съдът ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп да заплати на
Е.И.П. сумата над 445 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1492/12.04.2022г. по гр.д.№
1460/2021г. по описа на РРС в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9