№ 551
гр. С., 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100508099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 09.05.2022 г., гр.д. 51658/2021 г., СРС, 144 с-в се признава
за установено на основание чл.422 от ГПК във вр чл.7, т.1 б. „б“ от Регламент
261/2004 г. на ЕС във вр. с 1 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
съществуването на вземане в полза на С. К., чрез нейната майка Н. К. спрямо
„Б.Е.“ ЕООД за сумата от 400 евро, като обезщетение за забавен полет №
LВ266 за датата 02.06.2018 г. с дестинация от летище Москва, Внуково до
летище Бургас, с повече от три часа, както и за сумата от 219.93 лева -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.07.2018 г. до
30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
03.06.2021г. по ч.гр.дело № 28726/2021 г. по описа на СРС, 144 състав и
осъжда ответника да заплати на ищцата съдебни разноски от 25 лева за
държавна такса в ч.гр.дело с № 287263/2021г. и 75 лева за държавна такса по
гр.дело с № 51658/2021г., както и 300 лева за възнаграждение за адвокат по
гр.дело с № 28763/ 2021г. по описа на СРС.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Б.Е.“
1
ЕООД. Релевира оплаквания, че в решението не е обсъждан чл. 135 ЗГВ от
приложимият материален закон - ЗГВ, който е специален спрямо ЗЗД относно
обезщетение на пътници при закъснял полет. Не е категорично доказано
явяването на пътника за регистрация 45 минути преди полета. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемата – ищцата С. К., чрез нейния законен представител и майка
Н. К., оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.7, § 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Безспорни и подкрепени с доказателствени средства са следните
обстоятелства по делото: Насрещните страни са обвързани от договорно
2
правоотношение за въздушен превоз, спрямо който е приложим Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
От издадените разписка за електронен билет и разписка за чекиране се
установява качеството на пътник в борда на самолета на ищцата С. К..
Разписката за чекиране удостоверява и потвърдената резервация на
полета за притежателя на бордната карта, поради което следва да се приеме за
спазен чл. 5 от Регламента, изискващ явяване на гишето за регистрация не по-
късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
Касае се за полет с № LВ266, с превозвач ищеца „Б.Е.“ ЕООД, по
направление летище Москва, Внуково - летище Бургас, определен за датата
02.06.2018 г., с момент на излитане 11.30 часа и време за кацане - 14.00 часа
на същата дата, по летищна програма в 05.00 часа.
Безспорно е осъщественото кацане на самолета в 06.37 часа на
03.06.2018 г., т.е. закъснението на полета превишава 3 часа.
Изпълнена е и третата хипотеза на чл.1, § 1 от Регламента, с който се
признават минимални права за пътниците, когато: а) им е отказан достъп на
борда против тяхната воля; б) техният полет е отменен; в) техният полет е
закъснял.
Съгласно решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и С-
403/2007, членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че
пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и
същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на
полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа
(в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три
или повече часа след определения от превозвача част на пристигане по
разписание).
В тази връзка, следва да се ангажира договорната отговорност на
ответника по реда на чл.7, § 1, б. „в“ от Регламента, според който при отмяна
3
на полет съответните пътници (на които са приравнени пътниците по
закъснял полет) имат право на обезщетение от опериращия въздушен
превозвач по член 7. Размерът на обезщетението следва да се определи в
съответствие с чл.7, § 1, б. „б“ от Регламента - 400 евро за всички полети над
1 500 км., какъвто е настоящия случай. Изцяло основателен е искът за същата
сума.
Неоснователно е възражението за погасяване на иска по давност.
Регламентът не урежда със специални норми сроковете за
погасителна давност спрямо исковете за обезщетение при закъснял или
отменен полет. Затова и предвид задължителната тълкувателна практика на
Съда на ЕС, обективирана в решение от 22.11.2012 г., дело № С - 139/11,
приложимо е националното право на държавата-членка, чийто съд разглежда
конкретния спор.
Разпоредбата на чл. 135 от Закона на гражданското
въздухоплаване (редакция преди изм. ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда
специален 2-годишен давностен срок. Систематичното място на нормата в
Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“
предпоставя приложимост на този срок единствено към случаите, за които
ЗГВ предвижда рекламационно производство, а именно при липси и повреди
на багажи или товари, какъвто не е настоящия казус. Същевременно според
чл. 137 ЗГВ сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Не подлежат на обсъждане мотивите на
законодателя за последващо приемане на новите чл. 135 ЗГВ, обн. ДВ бр.
16/23.02.2021 г., които нямат тълкувателен характер, поради което не
произвеждат ретроактивно действие спрямо заварени случаи.
Предвид изложеното, спрямо процесното обезщетение намират
приложение общите гражданскоправни норми на Закона за задълженията и
договорите. След като размерът на обезщетението за вреди от закъснял или
отменен полет е предварително определен в Регламента, обезщетението
представлява законна неустойка за неизпълнение. В съответствие с чл. 111, б.
„б“ ЗЗД, искът за неустойка се погасява с изтичане на 3-
годишен давностен срок. При условията на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането става изискуемо.
Считано от процесното закъснение на 03.06.2018 г. възниква вземането за
4
съответно обезщетение и поставя началото на давността. За неговото
изпълнение няма предвиден срок, поради което вземането става изискуемо от
същата дата - чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Подаденото преди изтичането й заявление по
чл. 410 ГПК на 21.05.2021 г. прекъсва теченето на давностния срок съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, поради което правото на иск не е погасено по давност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Въззиваемият пред настоящата инстанция не установява направени
разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.05.2022 г., гр.д. 51658/2021 г., СРС,
144 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5