РЕШЕНИЕ
№ 1293
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330201725 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 3828226, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на ИВ. Ч. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание - глоба в размер на 650 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят ИВ. Ч. Ч. обжалва електронния фиш, с който му е
наложено наказание глоба, по изложени в жалбата съображения. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и пледира за преквалификация на
извършеното деяние. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирано становище, моли за потвърждаване на
обжалвания електронен фиш, претендира и разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в наредбата.
1
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу ИВ. Ч. Ч., за това, че на
07.07.2020 г. в 07:22 ч. на път 2-64 км 50 в посока от гр. Пловдив към гр.
Карлово, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % от
засечената скорост над 100 км.ч., МПС, лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик 5ДР“, с рег. № .... се е движил със скорост от 115 km/h, като е
превишил скоростта от 60 км/ч. въведена с пътен знак В26 с 55 km/h и това е
било установено с АТСС TFR1-№529. Електронният фиш е бил издаден на
жалбоподателя ИВ. Ч. Ч. в качеството му на собственик на процесния
автомобил.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото - снимков материал от автоматизираното
техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 на БИМ и приложение към него, протокол за проверка с № 2-32-
20/12.06.2020г. на БИМ, протокол за използване на АТСС, разпечатка на фиш
серия К № 3828226, справка за нарушител/водач, справка за собственост на
автомобила, справка от автоматизирана система на ОД на МВР Пътна
полиция за издадени фишове, писмо от БИМ, писмо от АПИ относно
разположение на пътен знак В26, ведно със сателитна снимка на участъка,
снимки на стикери от БИМ поставени върху АТСС, снимка на
разположението на патрулния автомобил при установяване на нарушение,
както и наличния знак, инструкция за ползване на АТСС.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП и не страда от
пороци. Посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
2
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Сред посочените реквизити няма изискване
фишът да е датиран.
Нарушението е установено и заснето от мобилно автоматизирано
устройство, което с оглед Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1–M, е от одобрен тип
със срок на валидност на удостоверението до 24.02.2020г. Освен това
мобилната система за видеоконтрол „TFRM-1” e минала периодична
техническа проверка на 12.06.2020 г. за която е издаден протокол № 2-32-20
от същата дата. Тоест уредът е бил валиден според заповед № 616/11.09.2018
г на председателя на ДАМТН до 12.06.2021 г.
В конкретния случай е бил съставен и протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в който отразените данни съответстват на процесното
време и място, както и на номера на статичното изображение. Налице е ясна
връзка между процеснoто НП и приложения към него клип от „TFRM-1”.
Последният съдържа всички необходими реквизити, включително и точното
място на нарушението, както и регистрационния номер на МПС-то, който се
вижда достатъчно ясно от самия клип. По делото е наличен и снимков
материал, относно разположението на процесното АТСС.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на ИВ.
Ч. Ч., чиято собственост е процесният автомобил към момента на
нарушението, което обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената
по делото справка за регистрация на МПС. Жалбоподателят не се е
възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен съставът на административно нарушение, но
този по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Последната
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности
на скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не
3
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег. №
... се е движил на път 2-64, км. 50 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово със
скорост от 115 km/h. Не се установява обаче поведението на водача на
автомобила да е противоправно на именно основанието, сочено в издадения
фиш. На въведеното във фиша място на извършване на нарушение на път II-
64, км. 50, което съвпада с това в протокола по чл. 10 от Наредбата, в посока
към гр. Карлово не е действало въведено ограничение на скоростта на
движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно представеното писмо от
ОПУ Пловдив такъв знак действително е бил поставен на същия път и в
същата посока, но на различно място, а именно км. 49+860, което е
обслужвало единствено пътната връзка на „Рефан България“ ЕООД, която
съгласно писмо на ОПУ Пловдив, се намира след местонарушението и
същото не е обхванато от действието на този знак, от което следва
несъмнения извод, че към мястото на установяване на нарушението не са
действали забрани или ограничения на скоростта за водачите извън
предвидените в закона. Видно от справката от ОПУ Пловдив, става ясно, че
към км 50 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 km/h и за
него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като допустимата
скорост е била 90 km/h.
В тази насока съдът счита, че наказващият орган неправилно е
квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
ал.1 от ЗДвП, въвеждащ задължение за водачите на ППС-та да спазват
скоростта, въведена с пътен знак, при положение, че деянието е извършено
извън населено място и при липса на пътен знак, въвеждащ съответно
ограничение.
С оглед на гореизложеното жалбоподателят е следвало да бъде
санкицониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждащ санкция
– "Глоба" в размер на 100 лева, за водач на ППС, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч.
Така констатираната материална незаконосъобразност, обаче не е
основание за отмяна на електронния фиш, а само за неговото изменение, тъй
като приложимата разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от
4
ЗДвП е значително по-благоприятна и не нарушава забраната за reformation in
pejus. Изложеното намира потвърждение и в дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2020 г. на ВАС, в което е прието, че при липса на съществено
изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на
основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН
първоинстанционният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в ЕФ изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под
друга нарушена законова разпоредба, без да отменя електронния фиш.
Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено
пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа
страна, тоест да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва
съдържанието на различна от посочената в електронния фиш законова
разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното
наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява
частично основателна, поради което и обжалвания електронен фиш следва да
се измени по отношение на приложената разпоредба на чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 2, т.6 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като я
преквалифицира по чл. 182, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и намали
наказанието "Глоба" от 650 лева на 100 лева.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
атакуваният електронен фиш серия К № 3828226, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на ИВ. Ч. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание - глоба в размер на 650 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, следва да бъде ИЗМЕНЕН като
НАМАЛИ размера на наложената глоба на 100 /сто/ лева.
Следва да се отбележи, че делото е разглеждано от друг състав на
Пловдивски районен съд - III н.с. под № АНД 6735/2021г, което е обжалвано
5
на касационна инстанция по к.а.н.д. 228/2022г. по описа на Административен
съд – Пловдив. Касационна инстанция е отменила Решението по АНД
6735/2021г. по описа на Пловдивски районен съд и го е върнала за ново
разглеждане пред настоящия състав по АНД 1725/2022 по описа на
Пловдивски районен съд.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. На основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадени жалби за пред въззивната инстанция при първоначално разглеждане
на делото, за пред касационна инстанция и в настоящото производство,
всички в размер от по 300 лева, минимален размер, предвиден в Наредбата. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 900 лева. Възражението на въззиваемата
страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда
възнаграждение в минимален размер. С оглед защитената част от интереса
му, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
възнаграждение в размер на 761,54 лв. Разноски са дължими и на
въззиваемата страна, при направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в хода на предходните и настоящето
производство. Съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез
депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва
да определи в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от по 80 лева. С оглед защитената част
от интереса му, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски в размер на 36,92 лв.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 3828226, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на ИВ. Ч. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание - глоба в размер на 650 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП като ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА
ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО НАРУШЕНИЕ и определя наказание по реда на
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв.
/сто/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Ч. Ч. с ЕГН
**********, сумата в размер от 761,54 лева, представляваща разноските по
АНД 6735/21г. по описа на III н.с. на РС-Пловдив, по к.а.н.д. № 228/2022г. по
описа на Административен съд-Пловдив, XIX н.с. и по АНД 1725/22г. по
описа ХХІІ н.с. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА ИВ. Ч. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер от 36,92 лева, представляваща разноските за
юрисконсулт по АНД 6735/21г. по описа на III н.с. на РС-Пловдив, по к.а.н.д.
№ 228/2022г. по описа на Административен съд-Пловдив, XIX н.с. и по АНД
1725/22г. по описа ХХІІ н.с. на РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7