Решение по дело №75/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р. А. М.,В. А. К. ,М. И. М.,Д. Б. М. ,Л. В. В.,А. Л. В.,Н. Б. и И. М.,всички с адрес:с.М. ,Община Г ,Благоевградска обл. против решение №393/16.11.2009г. на РС-Г.Д по гр.д.№402/20019г.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора,с което предявения иск да бъде уважен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК от въззиваемата страна е подаден отговор ,в който се поддържа становище,че жалбата е неоснователна и решението на РС е постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

Като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства,Б окръжен съд намира следното:

Като наследници на К А. М. ,починал на 09.02.1948г., и Зорка К. М. ,починала на 25.11.1956г. настоящите въззивници са предявили иск против ДПФ –гр.С. за установяване ,че наследодателите им са били собственици преди образуване на ТКЗС на основание давностно владение на земеделски имот-нива с площ 2,979 дка в м.”А”,землището на с.М., Община Г. Твърди се ,че понастоящем този имот е отразен с №003001 по картата на землището на с.М. и е възстановен и записан на ответника-Д. П. Ф.,въпреки че ищците имат възстановително решение на ПК от 1994г. и оттогава са във владение на имота.От представената преписка на ПК/ОСЗ/-с.Г,Благоевградска обл.,заведена по заявление вх.№2562/29.01.1992г. на Б К М. като наследник на К А. М. се установява,че за наследници на посочения наследодател е заявено искане за възстановяване на един имот в м.”А”-землището на с.М.,описан като нива с площ 3.00дка .С протоколно решение №1696/ 17.06.1993г. ПК-с.Г е признала правото на собственост на наследниците на К А. М. върху заявения имот-нива с площ 3.00 дка в м.”А” и е определила способа на възстановяване-с план за земеразделяне.Към решението е издадена скица №164/01.04.1994г.,с която се установява,че възстановеният на ищците имот е парцел 1 от масив 3 по плана за земеразделяне ,с площ 2,98 дка при съседи:имот на А. Т ,полски пътища ,парцели на Т П и Д Т К и канали.Този имот е идентичен с имот №003001 по плана за земеразделяне,възстановен на ответника-ДПФ с решение №3980/03.01.1994г. на ПК и скица № 109/19.10.2001г. /на л.26 от първоинстанционното досие на делото/.От уведомително писмо №ПО-07-410/09.10.2009г. на ОСЗ-с.Г /на л.100 от делото/ се установява,че посочената във възстановителното решение на ДПФ преписка №6000М не съществува-преписката била създадена “служебно само в компютъра”.С експертното заключение по изслушаната в първата инстанция СТЕ се установява,че още по проекта за план за земеразделяне имот №003001 е записан на наследници на К А. М. .Планът за земеразделяне е обявен в ДВ бр.105/14.12.1993г.,което се установява с експертното заключение и от данните по представеното от ПК становище –писмо от 10.01.2002г./на л.11/.В същото становище органът на поземлената собственост признава,че по-късното записване на имота на ДПФ се дължи на допусната явна техническа грешка .В писмо №01-025/22.02.2002г. на Областна дирекция “Земеделие и гори”-Б е посочено,че в регистъра на одобрения ПЗ процесният имот е записан на н-ци на Костадин М. ,като отново се признава факта ,че по-късното му записване на ДПФ се дължи на явна фактическа грешка.Със заповед № РД-46-318/19.06.2002г. на министъра на земеделието и горите за с.Огняново /вкл.съставното село М./ са определени 8.477 дка за оземляване на безимотни и малоимотни граждани,като неразделна част от заповедта са протоколите на на ПК,вкл.представения по делото протокол №1 /23.04.2002г.,с който се установява,че процесният имот №003001 с площ от 2,979 дка в землището на с.М. попада в определените за оземляване имоти .

При тези фактически данни от правна страна се налагат следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.Ищците обосновават правния си интерес от исковата защита с този иск от настоящето записване на възстановения им имот с №003001 по плана за земеразделяне на землището на с.М. на ответника-ДПФ.Фактът,че имотът понастоящем е записан на ответника по регистъра на собствениците към ПЗ не обуславя правен интерес от исковата защита по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Поради това,че претендираният имот попада в местност,в която възстановяването е извършено с план за земеразделяне,искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ при заявените в исковата молба обстоятелства е лишен от правен интерес.Решение №3980/03.01.1994г. по преписка №6000М ,с което имотът е възстановен на ДПФ е нищожен административен акт ,защото е постановен без заявление –такава преписка не съществува,както е посочено в писмо №ПО-07-410/09.10.2009г. на ОСЗ-с.Г.Възстановяването на имота на ищците като наследници на К М. съобразно одобрения план за земеразделяне препятства повторно възстановяване на други субекти-ФЛ или ЮЛ,както е в случая.Страните не спорят за право на собственост към минал момент /образуването на ТКЗС/ ,а спорът е предизвикан от неправилното записване на вече възстановения на ищците имот с №003001 по плана за земеразделяне на землището на с.М. на ответника-ДПФ,което се признава като явна фактическа грешка от органа на поземлената собственост /вж. писмо №01-025/22.02.2002г. на Областна дирекция “Земеделие и гори”-Б и становище от 10.01.2002г. на ПК-с.Г./ Грешката в записванията на собствениците на имотите по регистъра към плана за земеразделяне не е свързана със спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.За отстраняването на явна фактическа грешка във влезлия в сила ПЗ е регламентирана процедурата по чл.17 ал.8 ЗСПЗЗ ,съответно чл.26 ал.1 ,10 и 11 от ППЗСПЗЗ.Погрешното записване на вече възстановения на ищците имот на друг субект по регистъра на собствениците към плана за земеразделяне не обосновава правен интерес от иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ.Ако това смущава правото на собственост на ищците върху възстановения им с влезлия в сила ПЗ имот ,те имат на разположение друг вид искова защита,а не чрез предявения в настоящето производство иск,който е недопустим поради отсъствие на правен интерес.

Като се е произнесъл по недопустим иск,РС е постановил недопустимо решение,което следва да се обезсили ,а производството по делото се прекрати.

Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.3 предл.първо ГПК,Б Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №393/16.11.2009г. на РС-Г.Д по гр.д.№402/20019г. поради недопустимост на предявения иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: