Р
Е Ш Е
Н И Е
№
4112 29.11.2018
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19336 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против А.О.Р., ЕГН **********, Р.А.А., ЕГН **********, Х.А.Р., ЕГН ********** и В.А.С., ЕГН **********,
с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответниците като съсобственици на придобит и по
наследство топлоснабден имот, находящ се в гр. П, ул.“М.“
№.., бл. , вх., ап. , имали качеството на клиенти на топлинна енергия, а като
такива били длъжни да заплащат месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължали обезщетение за
забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор
за покупко - продажба на топлинна енергия,
дружеството доставило такава на стойност 2537,41 лв. през периода 01.04.2014 г.
– 30.04.2017 г, която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от
476,09 лв. - обезщетение за забава за периода 02.01.2015 г. – 04.12.2017 г.
От тези вземания, съобразно правата на ответниците,
се моли за осъждането им да платят следните суми: А.О.Р. – 1585,89 лева –
главница и 297,53 лева – лихва, а останалите трима ответници – по 317,18 лева –
главница и 59,52 лева – лихва за всеки. Моли се за уважаване на исковете, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от постъпване на исковата молба в
съда – 05.12.2017 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали
писмени отговори. В съдебно заседание, отв. Р.А.
твърди да се е отказала от наследството на баща си, при което да не отговаря по
исковете. Ответникът Х.Р. признава, че имотът е бил обитаван за исковия период,
като услугите са ползвани, но задълженията към ищеца не са погасени, т.к.
търсените суми били силно завишени, а били издавани и дублиращи се фактури. Не
се претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на исковете, дружеството – ищец следва да установи вземането си
на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, като докаже, че ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия и отговарят за задълженията при
твърдените права, както и изправността си - че през процесния
период е доставял
договореното количество и качество топлинна енергия, но въпреки осъщественото топлоподаване, съответната услуга не е била
заплатена в определените срокове.
При установяване на горното, в тежест на ответниците
е да докажат, че са погасили дълговете си.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема
следното:
По делото е представен препис – извлечение от сметка на абонат
Б.М.Р. за процесния период за имот, находящ се в гр. П., ул.“М.“
№ .., бл., вх., ап. , в която е отразено, че задълженията
са за консумирана топлинна енергия /ТЕ/ за битова гореща вода и сградна
инсталация.
Между
страните няма спор, а се установява и от представените писмени доказателства,
че посоченият апартамент е бил придобит от Р. /с имена А. М. Р. – удостоверение
за идентичност на лице с различни имена – л. 27/, в режим на СИО с първата
ответница - А.О.Р.
– с. /удостоверение за семейно положение и гр. брак – л.135/, в която връзка
двамата са подали декларация по чл. 14 ЗМДТ на 25.03.1998 г. /л.137-141/ пред
Община Пловдив, в която са посочили съсобственост от по ½ ид.ч.
А. М. Р. е
починал на ….., като негови наследници по закон според удостоверението на л. 28
са ответниците – с. и три д. След смъртта му, СИО е
прекратена по силата на закона /чл.26, ал. 1 СК/1985 г. – отм., приложим към
откриване на наследството през 2005 г./, а наследниците са придобили
съсобствеността по отношение на имота при следните квоти – 5/8 ид.ч. за съпругата и по 1/8 ид.ч.
за всяко от децата /чл.27, вр. с чл. 19, ал. 1 СК/1985 – отм. и чл. 9, ал.1, вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН/.
Доколкото
задълженията касаят период след смъртта на Р., претенциите са насочени против
ответниците в качеството им на съсобственици
на имота при посочените права.
Относно
доставката на ТЕ, начислените суми и тяхната дължимост:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие
на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба
на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая се установява
съществуването на облигационна връзка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната
енергия. Както се посочи, след смъртта на наследодателя, ответниците са
придобили наследството като съвкупност от права и задължения, вкл.
съсобствеността на имота с посочените по – горе идеални части. По тези въпроси
принципно няма спор.
В тази насока единствено следва да се обсъди въведеното от ответницата Р.А.
възражение, че не следва да отговаря по исковете, тъй като не е наследник,
поради заявен и вписан отказ от наследството на б. си. Същото е основателно.
По делото е
прието съдебно удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 6476/2018 г. по описа на
ПРС, XIV гр.с. /л.151/, от което се установява, че с Определение от 24.04.2018
г., в особената книга на съда по чл. 49 ЗН, е вписан отказът от наследство от
страна на ответницата. С вписването на отказа настъпват правни последици на
заличаване на наследственото правоприемство. По този начин наследникът се
лишава от включените в наследството права и не приема включените в него
задължения. Отказът произвежда действие от откриване на наследството и се
счита, че наследникът не е придобивал това си качество. Поради изложеното,
ответницата Р.А. не е наследник по закон на А. М. Р. и съответно не е придобила
чрез наследствено правоприемство 1/8 ид.ч. от
собствеността на процесния имот. Доколкото не е
титуляр на вещното право на собственост или ползване, тя не е материалноправно
легитимирана да отговаря по исковете и спрямо нея- главната и акцесорна
претенции за търсените суми, следва да бъдат отхвърлени.
Възражението
на ищеца, че отказът не следва да бъде зачитан, т.к. СУ е представено във второ
поред о.с.з., не се споделя. Срокът по чл. 131 ГПК
е ирелевантен спрямо представения отказ от наследство, доколкото обективира основание, рефлектиращо директно върху
материалноправната легитимация на един от ответниците – в този смисъл, постановеното
по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 145 от 23.11.2011 г. по т. д. № 1018/2010
г., I т. о., ВКС. Поради това и същият ще бъде съобразен. Следва да се
подчертае, че в случая отказът има отношение единствено към материалната, не и към процесуалната легитимация на
ответницата, т.к. исковете не са насочени срещу наследници на починало в хода
на процеса лице, а срещу лица с твърдени лични права на съсобственост спрямо
имота, до който е доставена ТЕ, при което въпросът дали са придобили същата, за
да отговарят за натрупани задължения, е такъв по същество на спора, а не по
допустимост.
Ето
защо, исковете спрямо нея са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Останалите ответници не оспорват правата си, както и
ползването на имота ведно с предоставените от ЕВН услуги.
Поради това,
съдът приема, че между тях и ЕВН са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения,
съгласно ЗЕ и Общите условия. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При
неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Определянето на размера на месечното задължение за плащане
на цената на потребената топлинна енергия, независимо
дали е за отопление или за битова гореща вода /БГВ/ на всеки потребител на
топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне на ТЕ,
респективно формирането на месечното задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото е прието заключение на
съдебно – техническа експертиза /л.158-164/, в което експертът отбелязва, че за
процесния период е доставена и начислявана ТЕ само за
БГВ. Разпределяна е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Сочи се, че
дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на
Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение. Технологичните
разходи в размер на 27,100701 MWh са за сметка на
ЕВН. В процесния период, на ответниците е начислявана
ТЕ само за битова гореща вода, при условията на т.6.7., вр.
с т.6.5. от Методиката, т.к. не е осигуряван редовен достъп за отчет на уредите
за измерване /водомер за топла вода/. Начислените стойности са според броя на
обитателите, за който са получавани сведения за съответни периоди, вкл. от
домоуправителя на ЕС. Отбелязано е, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, са извършвани в съответствие с нормативните изисквания.
Заключението не е оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Предвид горното, въведените едва във
второто о.с.з. от отв. Х.Р. възражения освен преклудирани са и неоснователни. Доказва се, че начислената
ТЕ съответства на потреблението, като разпределението й е направено според законовите
изисквания и получените данни от топлинния счетоводител.
За пълнота се
посочва, че съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването, количеството топлинна
енергия, отчетено от топломер в
сграда-етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези
с демонтирани отоплителни тела /както е при ответниците – според СТЕ/, се
разпределя по правилата съгласно
приложението, а според ал.2 - всички потребители са длъжни да осигурят достъп до имота си на представителите на топлопреносното предприятие за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода
и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Нормата
на чл.70, ал.4 от същата Наредба гласи,
че - на потребителите, неосигурили
достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се
начислява енергия по т.6.5 от Приложението
по чл. 61, ал. 1
като отоплителни тела без уреди.
В настоящия
случай се установява,
че за процесния период
ответниците не са изпълнили задължението си да осигурят достъп до имота си на
фирмата за дялово разпределение, поради което изготвената сметка е съобразно
разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването. Начислена е ТЕ
именно по реда на т.6.5 от приложението, в какъвто смисъл е заключението
на вещото лице по СТЕ. Не се твърди
и не са
ангажирани доказателства
от ответниците да са изпълнили
упоменатите задължения, при което начислението да е неточно, нито се поддържа да
са поискали извършване на допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
срока по чл.70, ал.5
от Наредба № 16-334.
При това положение следва да се приеме,
че дължат плащане на пълния размер на начислената топлинна енергия. В
този смисъл е налице и практика
на ВКС по реда на чл.290 ГПК -
Решение № 162/28.05.2014 г. по гр.д.№6397/2013г., в което е прието, че - когато не е
осигурен достъп за отчитане, не е
необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата
от съответния етажен собственик, както и, че в отношенията си с доставчика,
потребителят, който е възложил на
топлинен счетоводител индивидуалното отчитане
и разпределение на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените
в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи.
Ето защо, съдът
приема, че ТЕ е правилно определена и начислена, при което се дължи плащането
й. Въведените възражения за неточност и завишеност на
количествата са голословни и неподкрепени с никакви доказателства, докато от
ангажираните от ищеца такива се установява основателността на поддържаните в
исковата молба твърдения.
Относно ТЕ за
сградна инсталация – тя също е правилно определена и дължима.
Съобразно
чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост
се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление на
общите части и отопление на имотите. ТЕ за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството, отдадено от
сградната инсталация, зависи не от потребената ТЕ в
отделните имоти, а от вида и топлофизичните
особености на сградата, на отоплителната инсталация и прочие фактори. Сградната
инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени,
подове, тавани и т.н., т.е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Поради това, всички собственици на жилища,
находящи се в сграда-етажна собственост, следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация ТЕ, без оглед на това каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която -клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, начислената ТЕ е
дължима, като разпределеното от топлинния счетоводител количество, съвпада с
отразеното от ЕВН.
Конкретният размер на задълженията
се установява от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза /л.174-177/,
което изчислява доставеното количество ТЕ, на база данните от СТЕ, такива
предоставени от ищеца и нормативно определените цени за продукта. Експертът
сочи, че за процесните периоди, главните и акцесорни
вземания /за ТЕ и лихви/ съвпадат изцяло с претендираните
суми. Това заключение също не е оспорено и следва да се кредитира като
обективно изготвено. Същото опровергава възраженията на ответника Х.Р., че
сумите са завишени или неправилно определени – напротив, те съответстват на
определеното количество ТЕ и установените от ДКЕВР цени на услугите, като дублирани фактури няма, а ЕВН е съобразило издадените кредитни
известия /т.нар минусови изравнители сметки/, чрез които първоначално
начислените суми са намалени, за да се достигне до стойността на процесните.
С оглед изложеното, исковете за
главни и акцесорни вземания спрямо А.О.Р., Х.А.Р. и
В.А.С., са
доказани по основание. Размерът за всеки съвпада с търсения в ИМ /общата
главница за периода възлиза на 2537,41 лева, а лихвата на 476,09 лева, от които
за А.Р. при 5/8 се припадат 1585,89 лева – главница и 297,53 лева – лихва
/претендира се по – малко от реалната 297,56 лв./, а за останалите двама
ответници при 1/8 – по 317,18 лева – главница и 59,52 лева – лихва/.
За пълнота трябва да се има предвид,
че – вследствие на отказа от наследство от Р.А., нейните части от насл. са уголемили дяловете на останалите наследници, съгл.
чл. 53 ЗН. Поради това, съпругата и другите двама ответници, притежават по –
големи дялове в съсобствеността - съответно 4/6 ид.ч.
и по 1/6 ид.ч. за двете деца. Следователно,
припадащите им се задължения за суми за ТЕ и лихви също се увеличават като
размери, т.к. следва да се прибави и разпредели и задължението на отказалия се
наследник. Предвид диспозитивното начало в процеса обаче и доколкото не е
направено изменение на исковете чрез увеличение, съдът дължи произнасяне според
предявените права и размери, които се установяват.
Ищецът проведе пълно и главно
доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, поради
което същите следва да бъдат уважени /с изкл. на тези спрямо Р.А./. Ответниците
не доказаха плащане, като изрично признават, че за исковия период /повече от
три години/, въпреки ползване на услугите на ЕВН, не са плащали задълженията
си, при което се явяват неизправни страни в облигационната връзка. Сумите ще се
присъдят ведно със законната лихва върху главниците като последица от
уважаването им.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят
на ищеца и отв. А., на осн.
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е
направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л.178/ и доказателства за
сторени такива в размер на: 156,50 лева – ДТ; 150 лв. – СТЕ; 100 лв. – ССЕ,
като на осн. чл. 78, ал.8, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 НЗПП, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на сумата от 200 лева,
предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, проявената
процесуална активност, явяването в о.с.з., ангажирането на доказателства.
От
общата сума 606,50 лева – отв. А.Р. дължи 379,06 лева
/606,50*5/8/, а отв. Х.Р. и В.С. – по 75,81 лева
/606,50*1/8/.
Отв. Р.А. не е претендирала разноски
и такива не се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.О.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 1585,89 лева /хиляда петстотин
осемдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия съобразно
предявени права на съсобственост
за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.“М.“ № .., бл. , вх. , ет.,
ап. за периода 01.04.2014 г. –
30.04.2017 г.; 297,53 лева /двеста
деветдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ – обезщетение за забава за
периода 02.01.2015 г. – 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 05.12.2017 г. до
окончателното погасяване, както и 379,06
лева /триста седемдесет и девет лева и шест стотинки/ - разноски в
производството.
ОСЪЖДА Х.А.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 317,18 лева /триста и седемнадесет лева
и осемнадесет стотинки/ – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия съобразно
предявени права на съсобственост
за обект на потребление, находящ се в гр. П, ул.“М.“ № .., бл. ., вх. ., ет.,
ап. , за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2017 г.; 59,52 лева /петдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ -
обезщетение за забава за периода 02.01.2015 г. – 04.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда – 05.12.2017 г. до окончателното погасяване, както и 75,81 лева /седемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ -
разноски в производството.
ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 317,18 лева /триста и седемнадесет лева
и осемнадесет стотинки/ – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия съобразно
предявени права на съсобственост
за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.“М.“ № .., бл. , вх. , ет.,
ап. , за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2017 г.; 59,52 лева /петдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ -
обезщетение за забава за периода 02.01.2015 г. – 04.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в
съда – 05.12.2017 г. до окончателното погасяване, както и 75,81 лева /седемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ -
разноски в производството.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 против Р.А.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове за присъждане на следните
суми: 317,18 лева – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия съобразно
предявени права на съсобственост
за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.“М.“ №.., бл., вх. , ет., ап.
, за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2017 г. и 59,52 лева - обезщетение за забава
за периода 02.01.2015 г. – 04.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 05.12.2017 г. до
окончателното погасяване.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банковa сметкa на ищеца „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП