Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с
участието на прокурора Силвиян И, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №1149 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Община Попово, чрез пълномощника
адв. Р.Д. срещу решение № 260519 от 19.04.2021г. на ВРС, постановено по НАХД №
4369/2020 г., по описа на ВРС, с което е изменено НП № НЯСС-140/27.08.2020 г. на Зам. председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Попово
за нарушение на чл. 190а, ал.2,
във вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл. 200 ал. т.39 от Закона за
водите е наложена “Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева,
като е намален размера на имуществената санкция до сумата от 8000 /осем хиляди/
лева.
С решението на
основание чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК са присъдени разноски в полза на ДАМТН в размер
на 40 /четиридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че така
постановеният акт е необоснован, незаконосъобразен и неправилен, поради
допуснати нарушения на материалния закон, като се претендира неговата отмяна с
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция касаторът, редовно призован не изпраща представител. С писмени
бележки, чрез пълномощник поддържа касационната жалба. По същество са
релевирани доводи, че решението на Районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано, поради
което се отправя искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован не изпраща
представител. С писмено становище, чрез пълномощник оспорва касационната
жалба. Изразява становище, че
постановеното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и следва да бъде
оставено в сила, както и процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Прави възражение за присъждане на разноски на касатора.
Отправя искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и дава
заключение, че са допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, които
представляват основание за отмяна на решението.
Настоящият състав на съда, като извърши
проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, приема следното:
С решение № 260519 от 19.04.2021г.,
постановено по НАХД № 4369/2020 г., ВРС е изменил НП № НЯСС-140/27.08.2020 г. на Зам. председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Попово
на основание чл. 200 ал. т.39 от Закона за водите е наложена “Имуществена
санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева за нарушение на чл. 190а, ал.2, във вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, като е намалил размера на имуществената санкция до сумата от 8000 /осем
хиляди/ лева.
За да постанови този резултат ВРС е приел, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на община Попово на основание чл. 200,
ал. 1, т. 39 от ЗВ. Същата разпоредба предвижда наказване с глоба, съответно
имуществена санкция, за физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл.138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1
000 до 20 000 лв.
В мотивите въззивния съд е приел, че наложеното административно наказание е
неоснователно завишено към средния размер, тъй като по делото не е установено
да са настъпили конкретни вредни последици, респ. опасността от увреждане да е
трансформирана от потенциална в реална. Същевременно като смекчаващо
отговорността обстоятелство съобразил фактът, че нарушението е отстранено преди
издаване на обжалваното НП. Доколкото са налице данни, че това нарушение е
възпрепятствало дейността на контролните органи за установяване техническото
състояние на язовирната стена съответно за проверка за готовността за безопасна
експлоатация на същата при индивидуализацията на санкцията ВРС съобразил
значителния период на реализирано противоправно бездействие. Поради
констатиране на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид липсата на данни за
финансовото състояние на Община Попово, които да бъдат съобразени при
индивидуализацията на санкцията, ВРС е приел, че справедливо и съответстващо на
целите визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН се явява административно наказание
„Имуществена санкция“ наложено между минималния и средния размер, а именно в
размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
Въпреки така изложените мотиви
Районен съд – Варна в диспозитива на решението изменил оспорваното НП до сумата
от 8 000/осем хиляди/ лева.
Настоящият състав на съда
намира, че по отношение на така постановеното решение на Районен
съд - Варна е налице отменителното основание по чл.348, ал.3, т.2, предл.
първо, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, т.е. обжалваното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по
смисъла на посочените разпоредби. В противоречие с изложените мотиви в насока изменение
на процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна постановява
диспозитив на съдебния акт, с който по същество потвърждава процесното наказателно
постановление, като посочва размера на имуществената санкция в размера
определен от административнонаказващия орган.
Всяко съдебно решение съдържа
безусловно необходими и взаимообвързани части: мотиви и диспозитив. Мотивите са
писмените съображения на съда, обосноваващи решението му. Те обхващат
преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз
основа на които съдът достига до решението. Mотивите са проявление на принципа
за вътрешно убеждение и върху тях се крепи убедителната сила, проверката на
правилността и тълкуването на решението и неминуемо касае правото на страните в
процеса да знаят кое мотивира съда да постанови решението. Следователно,
мотивите посочват съображенията на съда, поради които той достига до дадено
правно заключение, което се съдържа в диспозитива на решението.
От своя страна, диспозитивът на
решението, като правен акт в най-кратка и ясна форма, следва да е логическия
извод на съжденията на съда. Ето защо, при положение, че въззивният съд излага
убедителни и еднопосочни мотиви в насока на изменение на процесното наказателно
постановление като определя размера на санкцията от 4 000/четири хиляди/
лева, но въпреки това постановява диспозитив, с който изменя същото постановление
в определения от АНО размер от 8 000/осем хиляди/ лева, е налице хипотеза,
при която конкретно изложените мотиви се явяват неотносими и некореспондиращи
на крайния извод на съда за изменение на оспореното наказателно постановление.
Това противоречие между
мотивите и диспозитива на решението е равнозначно на липса на мотиви в
конкретния случай и поради това следва да се определи за съществено нарушение
на процесуалните правила - основание по чл.348, ал.3, т.2, предл. първо, във
връзка с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което касационната инстанция не може да
отстрани, и което е основание за отмяна на решението по реда на чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, и за връщане на делото на Районен съд - Варна
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260519 от 19.04.2021г. на ВРС,
постановено по НАХД № 4369 по описа на ВРС за 2020 г., и
вместо него постановява:
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: