ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. Силистра, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20233400500010 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД с
ЕИК ********* срещу Разпореждане № 2693 от 07.12.2022 г. по ч.гр.д.№
1687/2022 г. на Силистренския районен съд, с което изцяло е отхвърлено
искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД гр.София, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение против В. Д. К., ЕГН **********, А. К. К.,
ЕГН **********, и Р. К. К., ЕГН **********, от гр.Силистра, за
претендираните от тях суми, съобразно наследствените им дялове от
сключения от наследодателя им К А К., (починал на 19.11.2015г.) – 1832.88
/хиляда осемстотин тридесет и два лева и осемдесет и осем ст./ лева –
главница, сумата 579.44 / петстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и
четири ст./ лева – неплатено договорно възнаграждение за периода
10.10.2015г. – 10.01.2017г., сумата 1154.40 / хиляда сто петдесет и четири
лева и четиридесет ст./ лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, дължимо до 10.01.2017г., сумата 854.93 / осемстотин
петдесет и четири лева и деветдесет и три ст./ лева – законна лихва от
10.01.2017г. до 24.11.2022г., с изключване на периода 13.03.2020г. –
13.07.2020г.съгласно чл.6 ЗМДВИППП, законната лихва от датата на
постъпване на заявлението пред съда на 24.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, разноски по делото – 180 лева юрисконсултско
възнаграждение и 88.43 лева – заплатена държавна такса, във връзка с
Договор за потребителски кредит № ********** от 16.06.2015г., сключен
между К А К., ЕГН 55041565585 (починал на 19.11.2015г.) и ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД гр.София, ЕИК *********.
За да постанови обжалвания акт районният съд е направил анализ на
част от клаузите на приложения договор за потребителски кредит и е приел,
1
че клаузите за заплащане на т. нар. пакети с допълнителни услуги, са
нищожни поради противоречието с добрите нрави. Посочил, че
същевременно включването на сумите за т. нар. „допълнителни услуги“ в
размера на вноската за чистата главница води до неправомерно определяне и
размера на възнаградителната лихва и на обезщетението за забава. Изтъкнал,
че този подход е начин за заобикаляне на императивните разпоредби в Закона
за потребителския кредит, които ограничават максималния размер на
годишния процент на разходите - чл.19 ЗПК. По този начин се стига до
значително завишаване на сумите, които в действителност длъжникът следва
да плати за ползвания от него заем – при отпусната сума от 2000 лева се
претендира връщане на 4421,65 лева.
Жалбоподателят излага множество доводи срещу обжалваното
разпореждане, които могат да се обобщят в две основни оплаквания.
Първото, че районният съд е излязъл извън обхвата на служебната проверка в
заповедното производство, като неправомерно се е произнесъл по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Второто, че
правоотношението между кредитора и длъжника се е развило на плоскостта
на договорната свобода, с която страните разполагат съобразно чл. 9 от ЗЗД, и
не са налице нарушени императивни норми на Закона за потребителския
кредит, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит.
Освен това допълнителните услуги са по искане на клиента, не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране и предвид характера си те са изведени
от ГПР.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се
постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени
вземания. Претендира разноски.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Свободата за договаряне, която е прокламирана в чл. 9 ЗЗД, е принцип,
който търпи редица ограничения. Едно от тях е свързано със защитата,
предоставена от закона, на по-уязвимите участници в гражданския оборот,
каквито са потребителите. Затова преценката на процесния договор за кредит
следва да е спрямо специалните закони: Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите. В тази връзка подробно изложените
мотиви на заповедния съд, относно квалифицирането на допълнителните
услуги по споразумението за предоставянето на пакет от услуги като средство
за заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, въззивната инстанция
преценява като правилни и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Във връзка с повдигнатите в жалбата въпроси следва да бъде посочено, че
въззивният съд многократно в постановени актове се е придържал към
становището, че всички включени в допълнителния пакет „услуги” се
свеждат до средство за съществено увеличаване на цената на кредита,
2
съответно се отразява на действителния размер на годишния процент на
разходите, който в такъв случай не съответства на посочения в договора.
Свидетелство за това е и факта, че възнаграждението по договора за
допълнителни услуги - като глобална сума, се начислява и дължи
предварително, без все още да е налице яснота дали длъжникът ще се
възползва от предоставените възможности по пакета. Изхождайки от
легалната дефиниция на годишния процент на разходите в чл. 19, ал. 1 ЗПК,
въззивният съд е намирал, че така уговореното плащане влиза в нейния
обхват, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит,
същевременно същото е включено в погасителния план към договора за
кредит. В конкретния случай при съобразяване на размерите на договорените
възнаграждения по споразумението за предоставени допълнителни услуги,
които заедно надхвърлят размера на възнаградителната лихва за целия период
на договора, се достига до извода, че ГПР със сигурност е над законовото
ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а не както е по договор 49,91%. Налице е
съмнение за неточното посочване на ГПР, респ. основание това да се
приравни на липсващ ГПР, а в такива случаи чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК гласи, че договорът е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита. В случая съдът не би могъл да приложи чл. 23 ЗПК и да
присъди остатъкът от чистия кредит след приспадане на направените
плащания, тъй като е извършвано частично погашение на дължимите суми и
също - в заявлението неясно е заявената разделна отговорност на длъжниците.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е
неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради
което следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2693 от 07.12.2022 г. по ч.гр.д.№
1687/2022 г. на Силистренския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4