РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. гр. Добрич , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Г.а Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500138 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№261371/22.12.2021г., подадена от Г. Г. Б., ЕГН **********, с адрес
гр. Ш., ***, чрез упълномощения адв.М.Т.-ДАК, срещу решение
№260029/04.12.2020г. по гр.д.№570/2018г. на РС-К., с което е отхвърлен
предявеният от него Р. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. К., ***, иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че Р. П. Г., дължи
на Г. Г. Б., сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща
задължение за връщане на получен от ответника на 06.04.2016 г. паричен
заем, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
131/03.05.2018 г. по ч.гр.д. № 305/2018 г. по описа на Каварненски районен
съд.
Според въззивника решението не отговаря на изискванията на чл.236,
ал.2 от ГПК тъй като не е мотивирано. Съдът не обсъдил представените
1
доказателства. Задоволил се единствено да противопостави твърденията на
страните. Неправилно изведените по тълкувателен път диспозитивни
изявления на страните по съдържанието на задължението довели до
неправилни изводи относно фактите. Игнорирани били свидетелстващите
изявления относно договорките и условията за връщане на дадения паричен
заем. Повторно излага обстоятелства относно твърдяното заемно
правоотношение- имал две банкови сметки в Уникредит Булбанк АД от преди
изследвания период, банковите документи сочели на извършени преводи в
общ размер от 65000лева, представено било платежно, че на 06.04.2016г.
превел по банкова сметка на ответника 25 000лева с посочено от самия него
основание „паричен заем“, установено било и получаването на сумата от
ответника по неговата банкова сметка, последният я изтеглил на 04.06.2016г.
Излага се, че при наличие на документ за предаване на сумата няма забрана за
установяване на останалите елементи на договора със свидетелски показания,
в подкрепа на който довод сочи практика на ВКС. Анализират се показанията
на св.П. П. и се извежда извод да е доказано предаването на сумата от общо
65 000лева в заем, с уговорката след като се разпореди със закупения със
заетата сума недвижим имот, да върне парите и съответно да предостави и
част от печалбата. Така страните поставили връщането на сумата под условие
– бъдещо събитие, без да договарят срок. Инициирал събирането на сумата
след като изминал достатъчно дълъг период и същата не била върната.
Недоказана била тезата на ответника, че е въвлечен в измамлива схема и, че
преведените суми са за закупуване на ретро автомобил, че с цел спестяване на
данъци купувача ще ги внесе по негова сметка , а той следва да ги изтегли и
предаде на продавача. Показанията на водените от ответника свидетели били
ирелевантни, тъй като същите не били присъствали на нито една уговорка, а
св.Й. Т. , за който се твърдяло, че е попълвал документите на ответника за
откриване на банкова сметка и присъствал на тегленето на парите на
04.04.2016г., не познавал нито една от страните.Иска отмяна на решението и
уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна. Счита я за неоснователна. Счита, че съдът подробно е
мотивирал своите фактически и правни изводи, изведени от всички събрани
доказателства. Правилен бил извода, че ищецът не установил при пряко и
пълно доказване наличието на възникналото заемно правоотношение между
2
страните. Възразява по изложеното във жалбата относно доказателствената
стойност на показанията на св.П. П. и на показанията на водените от него
свидетели. Правилно съдът достигнал до извода за липса между страните на
твърдяното заемно правоотношение, отчитайки многобройни противоречия и
неясноти в изложените от ищеца обстоятелства, каквито противоречия имало
и във въззивната жалба. Повторно излага обстоятелства , излагани и пред
районния съд, анализира същите и събраните доказателства. Извежда извод за
правилност на съдебното решение, чието потвърждаване иска.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, с начало 14.12.2020г.
чрез изпращането и по пощата на 22.12.2020г.,отговаря на изискванията на
чл.260 и 251 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е по
предявен с искова молба вх.№2704/31.07.2018г., уточнена по реда на чл.129
от ГПК с молба вх.№2653/19.07.2019г., от Г. Г. Б. с ЕГН **********, от гр. Ш.,
***, срещу Р.П. Г. с ЕГН **********, от гр. К., ***, положителен
установителен иск за установяване съществуването на парично вземане на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК с №131/03.05.2018г. по ч.гр.д.№305/2018г. на ДРС- сумата от
25 000лева, неизпълнено задължение, произтичащо от договор за заем,
сключен на 06.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 30.04.2018г. до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба и уточняващата молба, че ищецът се
познава с ответника от м.март 2016г., като ги запознал техен общ познат П.
П.. На една от срещите им в средата на м.март 2016г. ответникът споделил за
3
възможността да закупи изгодно земеделска земя в землището на с.К., от
която можело да изкара пари и показал копие на нотариален акт за нива от
около 49дка. Цената, която Г. обявил била доста по-ниска от пазарната. Той
казал, че цената е такава заради него, иначе била по-скъпа, но нямал пари да я
купи. Договорили се ищецът Б. да му предостави в заем за сделката сума в
размер на 65 000лева, която ответникът Г. обещал да върне след продажба на
имота, както и да заплати на ищеца половината от печалбата след
продажбата. Ответникът поискал парите да му бъдат преведени с отделни
бордера по 10 000лева и едно по 25 000лева. Според уговорките Б. превел на
Г. на четири пъти по 10 000лева и процесната сума от 25 000лева. Сумата от
25 000лева била преведена по банкова сметка на Г. на 06.04.2016г. Парите
били част от заем, който Б. получил от ***ООД . Минало известно време и Г.
казал на Б., че имало проблем с документите, че единия от собствениците
починал и трябвало да издири наследниците, че покупката ще се забави.
Скоро след това спрял да вдига телефона. Два пъти през 2016г. Б. посещавал
адреса му, но не го намерил. На 20.03.2018г., чрез упълномощен адвокат Б.
изпратил покана до Г. да му върне сумата от 25 000лева. Имал намерение да
се разберат извънсъдебно и мислел, че няма нужда да образува дела за тази и
останалите суми. Разбрал, че след като получил поканата Г. незабавно се
разпоредил с цялото си недвижимо имущество. Това за Б. било ясен сигнал,
че Г. няма намерение да връща заемите, нито този от 25 000лева, нито
останалите по 10 000лева. Записаното основание в платежното нареждане
легитимирало прехвърлянето на сумата като предоставяне именно на паричен
заем. Доколкото не били уговорили падеж, изискуемостта настъпвала след
покана, каквато бил отправил.
На 30.04.2018г. Б. подал заявление вх.№1485/30.04.2018г. до РС-К. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 25 000лева
неизпълнено задължение по договор за заем,сключен на 06.04.2016г. Била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
№131/03.05.2018г. по ч.гр.д.№305/2018г. на КРС за същата сума. На
26.07.2018г. длъжникът-ответник в настоящото производство депозирал
възражение срещу заповедта. Иска установяване съществуването на същото
вземане от 25 000лева, произтичащо от договор за заем, сключен на
06.04.2016г.
4
В писмения отговор вх.№3743/06.11.2018г. на исковата молба и вх.
№3694/15.10.2019г. на уточнителната молба, ответникът, чрез
упълномощения адвокат К.К., е изразил становище за липсата на
облигационна обвързаност между него и ищеца, произтичаща от договор за
заем. Излага фактически твърдения, че бил *** отдавна, по наследство имал
земи и апартамент в гр.К., но нямал постоянна работа и доходи, нямал
семейство. През 2014г. се запознал с Н. С. С. по прякор „***“, от с.Г., общ.Ш.,
който се интересувал какво работи ищеца и има ли собствени недвижими
имоти. С него ответникът споделил, че е безработен и понякога си намира
сезонна работа в *** или като ***, а през зимния период не работи и се
издържа от получената рента. В началото на 2016г. Н. С. С. започнал да му
предлага работа в гр.В. и околностите по поддръжка на дворове и градини на
къщи и вили. Той запознал ответника със съученик на ищеца - П. Д. П. по
прякор „***“, тогава съдружник в ***“ООД гр.В.. На 02.03.2016г. П. П. взел
ответника от гр.К. и го завел в гр.В., настанил го в стая на ул.“***“, близо до
гарата, и му осигурил работа- изпращал го да поддържа градини на къщи и
вили в с.С. и гр.В.. Тогава запознал ответника и с ищеца Б.. При едно от
пътуванията до с.С. П. П. взел по пътя своя приятел и съученик – ищеца Б..
Оставили ответника да реже дърва в двора на някаква къща , а те отишли на
разходка около езерото. След това тримата се върнали в гр.В.. Това пътуване
в началото на м.март 2016г. било единствената им среща. Никога след това не
се били срещали или разговаряли за каквото и да било, още по-малко за
парични заеми и сделки със земя. В средата на м.март 2016г., един дъждовен
ден, П. П. се обадил на ответника Г. и му казал, че този ден няма да е на
работа и, че иска да го запознае с един човек на име Й. Т. по прякор „***“, от
гр.П., женен за варненка, който имал ***. При срещата им Д. помолил
ответника за съдействие при разплащане по сделка с ретро автомобил. Имал
клиент за негов ретро автомобил, но разплащането трябвало да стане по
банков път. За да не вземела държавата процент от парите на купувача, Й. Т.
помолил ответника да си открие банкова сметка и да помогне. П. П. също го
помолил да върне жеста и да помогне на приятеля му. До 04.04.2016г.
ответникът нямал банкова сметка. На същата дата си открил такава в клон на
„УниКредит Булбанк” АД в гр.В.. За откриването на банковата сметка му
помогнал Й. М. Т./***/. Било му обяснено, че купувачът ще внася парите по
новооткритата сметка, а от него се иска да ги изтегля и да ги предава на Д..
5
Ответникът не знаел нито кой е купувача, нито каква сума ще се превежда.
На 04.04.2016г./понеделник/ по сметката били преведени четири пъти по
10 000лева, които били изтеглени на същата дата, като 10000лева били
изтеглени в същия клон на банката на ул.“габрово“, а останалите в други
клонове. Два дни след това на 06.04.2016г./сряда/ били преведени още
25 000лева, изтеглени на същата дата на два пъти-съответно 10 000лева и
14870лева в клон на банката в МЕТРО. Всички суми били преведени от
ищеца Б.. При всяко теглени с ответника бил и Д., на когото ответникът
веднага предавал изтеглените суми. При последното теглене в клона на
МЕТРО бил и П. П., който чакал в колата си. След предаване на парите
личният му шофьор откарал ответника до Колхозния пазар в гр.В. за да се
прибере в гр.К.. За т. нар.“услуга“ ответникът получил от Д. общо 300лева-
200лева при тегленето на първите суми и 100лева при последното теглене.
След приключване на трансферите с парите ответникът търсил по телефона
П. П. , който не му се бил издължил със сумата от 225лева за ***ската работа,
но до среща и плащане не се стигнало. На 11.04.2016г. ответникът отишъл в
клона на банката на ул.“Габрово“ и закрил сметката.
Правното основание на иска като такъв по чл.422, ал.1, вр. с чл.415,ал.1
от ГПК, вр. с чл.240, във вр. с чл.79,ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, изхожда от
изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неизпълнено
задължение за връщане на получена по договор за заем сума.
Установява се, че Г. Г. Б. е подал заявление вх.№1485/30.04.2018г. до
РС-К. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 25
000лева неизпълнено задължение по договор за заем,сключен на 06.04.2016г.
с Р. П. Г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК с №131/03.05.2018г. по
ч.гр.д.№305/2018г. на КРС за сумата от 25 000лева, неизпълнено задължение,
произтичащо от договор за заем, сключен на 06.04.2016г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 30.04.2018г. до окончателното
изплащане, с която е разпоредено длъжникът Р. П. Г. да заплати на кредитора
6
Г. Г. Б. заявеното вземане, описано по-горе, както и сторените съдебно-
деловодни разноски- 500лева държавна такса и 640лева адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 26.06.2018г. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 27.06.2018г. длъжникът е подал възражение. При
това положение заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало
06.07.2018г. и край 06.08.2018г. заявителя е депозирал искова молба вх.
№2704/31.07.2018г. за сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Не е спорно, установява се и от събраните по делото
доказателства/платежни нареждания, извлечения от сметки, заключение по
съдебно-счетоводна експертиза/, че и ищеца и ответника са имали банкови
сметки в „УниКредит Булбанк” АД . Според изслушаното в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице Г. Н. по
допуснатата ССЕ, ответникът Р. П. Г. е бил клиент на „УниКредит Булбанк”
АД само в периода 04.04.2016 г. до 11.04.2016 г. с една банкова сметка с
IBAN *** тип „многофакторен спестовен влог“, разкрита в банков клон Хан
Омуртаг гр. В. на 04.04.2016 г. и закрита на 11.04.2016г. Ищецът Г. Г.
Б. е бил клиент на „УниКредит Булбанк” АД преди и след периода
04.04.2016г.- 11.04.2016г. с две банкови сметки - банкова сметка с IBAN
*** тип „разплащателна сметка фл“, открита на 29.12.2015г.в банков клон
Явор, гр.В. и закрита на 07.08.2017г., и банкова сметка IBAN *** тип
„дебитна карта фл.“, открита на 06.06.2011г.
Вещото лице е констатирало, че в периода 04.04.2016г.- 11.04.2016г. по
7
сметката на ищеца Г.Б. тип „дебитна карта фл.“ са внесени „на каса“от самия
него общо 65 000лева, като на датата 04.04.2016г. на каса са внесени на
четири пъти по 10 000лева / съответно в 9.38.06часа, в 10.34.07 часа, в
11.20.13часа и в 12.00.49часа/, а на датата 06.04.2016г. в 14.47.23часа сметката
е захранена от титуляра Г.Б. със сумата от 25 000лева. Минути след внасянето
от Б. по неговата сметка на всяка една сума е нареден превода и по сметката
на Р. П. Г., като в деня на откриването на последната на датата 04.04.2016г. са
преведени общо 40 000лева на части по 10 000лева - в 9.48.53часа са
преведени 10 000лева, в 10.37.37часа - 10 000лева, в 11.28.36часа - 10 000лева
и в 12.05.09часа - 10 000лева, а на датата 06.04.2016г. в 14.54.57часа е нареден
превод от 25 000лева. Като основание на всички преводи в платежния
документ е посочено „паричен заем“. Съответно същите суми са и постъпили
по банковата сметка на Р.Г.. По сметката на Р.Г. няма други постъпления.
Всяка постъпила по сметката на Г. сума е изтеглена от него минути след
постъпването и /с удържане при теглене на дължимите такси/, като
последната вноска от 25 000лева е изтеглена на 06.04.216г. на два пъти -
10 000лева в 15.32.56часа и 14 870лева в 16.09.23часа/с удържане на
дължимите такси/. Внасянето на сумата от 25 000лева от Б. по неговата
сметка, вътрешнобанковият превод по сметката на Г. и тегленото на сумите
на два пъти от Г., са извършени в един и същи банков клон – ТЦ Явор в
интервала 14.47часа-16.09часа.
За установяване на отношенията между страните във връзка с
предаването на сумите и в частност на процесната сума от 25 000лева са
събрани гласни доказателства чрез посочените от ищеца свидетели П. Д.
П./приятел на ищеца/ и посочените от ответника-С. Д. К./*** на ПТК с.С., без
родство със страните/, Д. С. К./първи *** на ответника/, Й. М. Т./ без родство
със страните/.
От показанията на свидетелите С. Д. К., Д. С. К. и Й. М. Т. не съдържат
информация относно каквито и да е отношения между страните. Св.Й. М. Т. е
заявил, че не познава нито ищеца, нито ответника, за първи път ги вижда. Не
е имал автокъща и автосервиз. Няма автомобил от 2013г.на негово име,
последният бил върнат на моргата, не бил ретро автомобил .
Свидетелят С. Д. К. споделя, че познава Р.Г. по повод арендуването на
земите му. Неговите родители предоставили, а след смъртта им самият той
8
предоставил за обработване наследствената си земеделска земя в кооперация
ПТК с. С., на която тя е ***. Отначало имали 17дка, които заменили за 38дка,
във връзка с поставяне на ветрогенератори от третите лица-заменители. По
повод замяната ответникът се допитал до свидетелката. Струвало му се
странно да даде 17дка, а да получи 38дка. Към момента земята била
продадена. На свидетелката правело впечатление, че винаги си правел
сметката като взема рентата – не я вземал наведнъж, за да не я изхарчи,
вземал колкото му трябвало да си покрива разходите. Кооперацията имала
такава практика, не бил единствения. По банкова сметка никога не му били
превеждали рентата. Споделял е, че няма постоянна работа, а работи каквото
намери. Не е споделял да се нуждае от голяма сума пари, както и да е
извършвал посредническа дейност при продажба на земи. Ответникът ,според
впечатленията и, бил доверчив, наивен и много честен. Ако имал някакви
задължения би поискал авансово плащане на рента, но държал да си плати и
да няма задължения към никого.
Според св.Д. С. К. с ответника поддържали нормални роднински
отношения. Свидетелят бил един от малкото роднини на Р. и по-големият от
двамата, ответникът винаги се обръщал към него за съвет или при нужда. Р.
имал наследствени имоти от които получавал доходи под формата на рента, а
освен това често си намирал и работел неквалифицирана обща работа.
Свидетелят знае, че през 2016 г. Р. работел известно време в гр. В.. През
пролетта на 2016г., в началото на месец април го видял пред входа на магазин
Метро в гр. В. да дава пачки с пари на някакъв непознат човек. Сторило му се
странно, но бързал, а и знаел, че когато хора си разменят пари не е хубаво да
се месиш, не се спрял при тях, а продължил по работата си. По-късно, около
сбора на гр. К./празника на града/, който се провеждал на 06 май, свидетелят
се видял с Р. и се пошегувал, че е отишъл във В., забогатял и раздавал пачки,
да дадял някоя пачка и на него за сградата, да стане по-бързо /по него време
свидетелят извършвал строителство на стопанска сграда и по този повод
ходил в МЕТРО да си търси бетонобъркачка/. На шегата му Р. отговорил, че
прави услуга на приятел. Повече не са разговаряли по повод видяното от
свидетеля. Едва през 2018 г. свидетелят помолил *** си да му помогне за
двора около стопанската сграда и докато работели, Р. му разказал, че онези
хора, на които свидетелят го видял да дава парите го търсели, че дал парите и
9
сега се оказало, че искат да им ги върне. Не можел да повярва, че той
помогнал на човека, а в същото време този човек иска да го унищожи.
Разказал му и, че тези хора са му открили банкова сметка, с цел закупуване на
ретро автомобил и за да спестят пари за данъци, трябвало парите да минат
чрез друг човек. За откриването на сметката му помогнал човекът, който ще
продава автомобила. След като му открили сметка и превели парите, с
човекът който щял да продава автомобила изтеглили парите и това което
свидетелят видял пред Метро било предаването на тези пари. Свидетелят не
го е питал за имената на хората, но си спомня ответникът при разказа си да е
споменал прякор „***“ или „***“. Свидетелят не знаел Р. да е вземал заеми от
банки, ако има нужда от пари би се обърнал към него, както правел винаги.
Според него Р. не можел да се справи с банкови операции – да открива,
закрива сметки, да тегли заеми. Хващал се на тежка, трудна, мръсна работа,
но боравенето с документи не било за него. Не би се и оправил в гр.В. с
толкова много банкови клонове. Някой трябвало да го води за ръката. Не е
споделял със свидетеля, че има вариант да закупи някаква земя и му трябват
пари, и след това да я продаде и да получи печалба. За такава работа щял да
каже, че не е за него.
Според св. П. П., с ищеца Г.Б. са съученици и близки приятели,
израснали заедно и продължавали да поддържат близките си отношения. При
среща в гр.В. през 2014г. с Н. С. С., съученик на баща му, свидетелят се
запознал с ответника Р.Г.. Запознанството им било случайно, без повод. В
периода 2014г.- 2016г. с Р.Г. се били виждали няколко пъти. През 2016г.
свидетелят бил с Н. С. в заведение в гр.В., когато към тях се присъединил
ответникът Р.Г.. Казал, че няма работа в гр.К. и си търси работа в гр.В..
Свидетелят му намерил работа - да почиства дворове и къщи на негови
приятели, които плащали на свидетеля, а той на Г.. Р.Г. и Г.Б. се били
виждали в периода 2014.-2016г., но лично се запознали през 2016г., когато
Р.Г. започнал да работи в гр.В.. Свидетелят ги запознал. От време на време
Р.Г. се прибирал в гр.К.. При едно от прибиранията си се върнал с някакъв
нотариален акт, копие. Казал на свидетеля и на Г.Б., че негови познати имат
за продаване земеделска земя. Земята била в землището на гр.К.. Можел да я
закупи много по-евтино от пазарната цена, но нямал пари. Казал, че за
49.5дка трябват около 65 000лева с прехвърлянето. След това имало и други
разговори, обмисляли се нещата. Г.Б. казал, че има познати и ще се опита да
10
осигури такава сума. Поискал той да купи земята, но Г. казал, че само на него
я дават на такава цена. Разбрали се, Р.Г. да купи земята на негово име, след
това да я продаде. Не знаели за колко точно може да се продаде земята. Със
сигурност знаели, че земята тогава струвала по 2000лева/дка., а Р. трябвало да
я купи на около 1200лева/дка. Печалбата щели да я разделят на три. Целта
била да се изкарат пари. Б. превел сумата на Г. по банков път за да има нещо
налице, че му е дал тези пари. Превел я на части защото последният така
поискал, имало повече наследници. Свидетелят гарантирал за Р.Г., защото го
познавал от доста време преди това и убедил Б., „че няма да има никакъв
проблем, че Р. не е такъв човек и няма да се случат някакви неприятности”.
Не знаел преди Р. да е посредничил преди това за други сделки. Свидетелят
не знаел нищо за откриването на банковата сметка на името на Г., не бил
участвал или присъствал при разкриването и. Р.Г. му предал номера на
банковата си сметка в квартирата си в гр.В., а свидетелят лично я предал на
Г.Б.. Р.Г. не предал номера на банковата си сметка директно на Г.Б., защото
тогава последния бил на работа. След като Б. превел сумата на Г., последният
заминал за гр.К. за да купи земята. Чували се няколко пъти. Г. казал, че
нещата се бавят, след това престанал да вдига телефона. Свидетелят го търсил
на адреса му, но не го намерил. Свидетелят не знаел дали Г. е купил имота.
Знаел, че сумата не била върната. По-късно Г. решил да си търси парите по
съдебен ред. Нямал възможност да води дела по-рано, да плаща такси,
защото февруари 2017г. му се родили две деца-близнаци. Г.Б. споделил със
свидетеля, че изпратил покана на Р.Г. да си оправят отношенията доброволно.
По делото е представена покана, изпратена чрез куриерска фирма
„Еконт”от адв. Е. Е., в качеството й на пълномощник на Г.Б., получена от
ответника Р.Г. на 23.03.2018 г., за връщане на сумата от 25000 лева,
представляваща получен заем съгласно предоставените на адвоката данни и
писмени документи, в петнадесет дневен срок. Както беше посочено по-горе
на 30.04.2018г. Г.Б. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 25 000лева неизпълнено
задължение по договор за заем,сключен на 06.04.2016г., а на 31.07.2018г.
исковата молба за установяване съществуването на същото вземане, за което
е издадена поисканата заповед за изпълнение.
В хода на исковото производство, след връчване на исковата молба на
11
04.10.2018г., ответникът е сезирал Прокуратурата с подаване на жалба вх.
№13988/22.10.2018г. по описа на РП-В., срещу Г. Г. Б. за извършени измамни
действия от последния, обоснована с твърдения, идентични на изложените в
отговора на исковата молба. С Постановление от 30.05.2019 г. на ВРП,
потвърдено с постановление от 29.07.2019 г. на ВОП е отказано образуването
на наказателно производство, с мотива, че се касае за спорни гражданско-
правни отношения, които не са от компетентността на прокуратурата и следва
да бъдат разрешени по гражданско-правен ред. По повод проверката по
образуваната преписка №13988/2018г. са снети обяснения от ищеца Г.Б..
Според обясненията на Г.Б. пред разследващия орган /по преписка вх.
№365000-40278/2018г. по описа на ОД на МВР гр.В. и преписка вх.№13988 на
ВРП-л.225 от делото на КРС/ с Р.Г. го запознал П. П.. Р.Г. поискал П. да му
намери работа в гр.В., което той направил. Работата му се изразявала в
почистване на дворни места и къщи. Р. се преместил да живее в гр.В., в
жилище, собственост на един от хората при които работел. Сприятелили се,
много мъти му ходел на гости в гр.В. на ул.“***“. Известно време след като се
преместил в гр.В., Р.Г. предложил на него и П. П. да закупят 49дка земя,
находяща се в гр.К. , за да изкарат някой лев. Обяснил, че била собственост
на негови познати на възраст, дори им показал нотариален акт за собственост.
Цената която им посочил -1200лева/дка била много изгодна. При набавяне на
сумата той щял да движи всичко по сделката. Уговорката била след
закупуването и да бъде продадена, а печалбата да разделят на три- за него, за
П. и за Р.. Г.Б. обяснява и, че заявил на Р.Г., че иска при закупуването земята
да е на негово/на Б./име. Той му от говорил, че първо трябва да е на негово
име за пред продавачите. Г.Б. се заел с отговорността да осигури паричните
средства, като взел заем от „***“ООД на 24.03.2016г. на стойност 80 000лева.
От същата сума 15 000лева си оставил за текущ ремонт на жилището, а
останалите 65 000лева трябвало да предостави на Р.Г.. Първоначалната им
уговорка била да му ги даде на ръка срещу разписка, но когато Г. се върнал от
гр.К. , казал, че е говорил с нотариус и парите трябвало да минат по банков
път. В следствие на което ги превел по банков път на Р.Г. с посоченото
основание „договор за заем“, за да започне покупко-продажбата на имотите.
Сумите превел на четири части по 10 000лева и една част от 25 000лева по
искане на Р., поради факта, че всяко отделно плащане ще отиде за отделен
собственик. Сумата от 25 000лева превел в друг ден поради факта, че
12
попълването и обработката на банковите бордера отнемало време, а той не
можел да отсъства толкова дълго от работа. По данни на Р. собствениците на
земята по документи били двама , като единия починал и оставил четирима
наследника. В последното плащане от 25 000лева влизали и разноските по
прехвърлянето. След като му прехвърлил парите Р. заминал за гр.К. да
сключи сделката. След няколко дена им заявил, че сделката пропаднала, тъй
като единият от собствениците починал. Известно време поддържал версията,
че издирва наследниците. Първоначално той/Г.Б./ и П./св.П. П./не се
усъмнили в искреността му. След известно време поради необходимост от
връщане на кредита потърсил П. за да извика Р. да се разберат за връщането
на парите, защото станало ясно, че сделка няма да има. П. го търсил в гр.К.,
но не го намерил. Р. ограничил контактите си с тях, спрял да отговаря на
телефонните им обаждания. Отрекъл е да има отношения с някого по повод
покупка на ретро автомобил.
В хода на първоинстанционното производство, в о.с.з. проведено на
11.02.2020 г., по реда на чл. 176 ГПК ищецът излага идентични на
твърденията, излагани пред разследващите органи, обстоятелства относно
познанството си с ответника, произхода на средствата, които предоставил на
ответника. Заявява и, че уговарянето с ответника било устно. Единственото
което направили било парите да минат по банков път и там да пише
„паричен заем“. Той самият решил така като един вид гаранция. Ответникът
знаел какво е вписано като основание. Банковата сметка на Р. му била
предоставена от П. П..
Заемът е реален договор, при който едната страна предава в собственост
на другата страна пари или други заместими вещи, а получателя се задължава
да ги върне/чл.240 от ЗЗД/. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за
заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание.
Договорът за заем е неформален договор, за действителността на който
не се изисква нарочна писмена форма. За да бъде доказано, обаче,
сключването на действителен договор за паричен заем за суми над 5000 лева
е необходима винаги писмена форма, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1,
т.3 от ГПК.
13
В случая спорът е за наличието на съществуващо договорно отношение
по смисъла на чл.240, ал.1 от ГПК – заем за сума от 25 000лева, при липса на
писмено съглашение.
Установеното предаване на процесната сума от 25 000лева по банков
път, не освобождава ищеца от тежестта да докаже при какви условия е била
предадена същата, т.е. че основанието за това е договор за заем.
Даването/получаването на нещо, в това число пари, може да е по причина на
различни по своя характер и вид отношения между страните /по договор за
дружество, по договор за доверително управление, по договор за поръчка, по
договор за дарение и пр./ или дори без основание. Само по себе си
посочването от ищеца в платежните нареждания на основание „договор за
заем“ не е достатъчно да се приеме, че между страните е възникнало заемно
правоотношение. Платежните нареждания като частни свидетелстващи
документи доказват какво ищецът е наредил, но нямат обвързваща съда
материалната доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление са се осъществили както се твърди в
документа. Събраните по делото доказателства чрез разпита на св.П. П. сочат
страните да са искали да бъдат обвързани по друг начин. Сам ищецът, в
противоречие с твърдението си, че той и ответника са обвързани с договор за
заем, на фона на обстоятелства, сочещи на друго съглашение, е обяснил по
реда на чл.176 от ГПК, че в преводното нареждане е вписано „договор за
заем“ като „един вид гаранция“. Следователно писмените доказателства,
преценени съвкупно с обясненията на самия ищец, сочат категорично
единствено предаване на сумата от ищеца на ответника, и направеното
изявление от страна на ищеца с посочване в преводното нареждане „договор
за заем“, че очаква сумата да му бъде върната, но не и поето в изпълнение на
договор за заем задължение от страна на ответника да върне заетата сума.
Съвпадащите с твърденията на ищеца показания на св.П. П. също не съдържат
информация за отношения между страните, покриващи фактическия състав на
чл.240, ал.1 от ЗЗД. Вън от това същите са и неубедителни по отношение на
отделни обстоятелства и създават убеждение за вероятност тези
обстоятелства да не са се е осъществили по начина по който се сочи от
свидетеля. Такова обстоятелство е узнаването от ищеца на банковата сметка
на ответника, открита в началото на работния ден на 04.04.2016г. Според
14
свидетеля ответникът предал на него/на свидетеля/ номера на банковата си
сметка в квартирата си, а не директно на ищеца, защото последният бил на
работа. Документираните данни сочат откриването на банковата сметка на
ответника, превода на сумите от сметката на ищеца по тази сметка на
ответника, включително внасянето им преди това от самия ищец по
собствената му банкова сметка, да е извършено все на 04.04.2016г.
непосредствено след началото на работния ден и в последователност на
неголеми интервали от време, до към обяд. Няма логично житейско
обяснение и обстоятелството, че за да даде на 04.04.2016г. в заем на
ответника 65 000лева ищецът е взел заем на 23.03.2016г. от ***ООД -
80 000лева, предадени му по банков път, за което представя писмен договор и
извлечение от сметка в ЦКБ АД-клон В.. Със същите средства захранва
собствената си сметка в УКББанк АД, но като внася на каса и на части общо
65 000лева. Ищецът и не твърди да е взел заем с цел да даде заем. Според
обясненията му пред разследващия орган, с характер на извънсъдебно
признание, той поел задължение да осигури средства за финансиране на
съвместната между него, ответника и св.П. П. дейност – планирана
спекулативна сделка със земеделска земя /покупка на ниска цена и продажба
на по-висока/. Както и да се осъществили отделните обстоятелства относно
предаването на сумата на ответника, показанията на свидетеля и обясненията
на ищеца обосновават извод, че тя не му е предавана за лично ползване на
основание договор за заем.
След като събраните по делото доказателства не сочат заемно
правоотношение да е източник на задължението за връщане на процесната
сума, предявеният иск, който съобразно изложените от ищеца твърдения е за
реално изпълнение по договор за заем, настоящата инстанция намира за
недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне, респ. правилно е отхвърлен от
районния съд. Обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора в полза на ответника Р. П. Г., заел позицията на
въззиваема страна, следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски в удостоверения с представения договор за правна
защита и съдействие/л.35/ размер от 500лева адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260029/04.12.2020г. по гр.д.№570/2018г.
на РС-К.
ОСЪЖДА Г. Г. Б. с ЕГН **********, от гр. Ш., ***, да заплати на Р. П.
Г. с ЕГН **********, от гр. К., ***, съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 500лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл. 280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16