Решение по дело №432/2018 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 167

град Велико Търново, 12.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА

при секретаря В.Г.

разгледа доклханото от съдията адм.дело № 432/2018 г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

I. За вида на производството:

Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ - обжалване на РА пред първа съдебна инстанция.

Образувано по жалба на търговско дружество с фирма „ГТ БРАНД” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Николаевска“ № 89.

Оспорва се Ревизионен акт/РА/ № Р-04000717005420-091-001/09.03.2017 г. на ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 104/23.05.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който в резултат на извършена ревизия по ЗДДС са определени допълнителни задължения за внасяне за ДДС в размер на 140 073.80 лв. и лихви за просрочие в размер на 15 838.15 лв.

Със съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения РА се иска отмяната му, а алтернативно обявяване на неговата нищожност.

II.Становища на страните:

Оспорващата страна твърди, че РА е незаконосъобразен, защото контатациите в него не са подкрепени ито събраните доказателства, представени още в хода на ревизията. Документите са надлежно оформени и в своята цялост водят до извод за действително извършена доставка. Счита, че са налице всички предпоставки за признаване и приспадане на данъчен кредит. Възразява срещу установените размери на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях.

По изложените съображения ПП на оспорващото дружество пледира в о.с.з. да бъде отменен РА и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски за ДТ и АВ.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Според ПП, оспорения ревизионен акт е правилен и законосъобразен. В тази връзка посочва, че в хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, които да опровергаят констатциите на ОП. Не са предприети и никакви процесуални действия от страна на жалбподателя, във връзка с откритото производство по проверка на автентичността и достоверната дата на оспорените писмени документи. За процесуална икономия препраща към подробните съображения, изложени в Решението на ДОДОП. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в размер на 4 143,51 лв., съгласно представен Списък в о.с.з.

III.За допустимостта на жалбата:

При преценка на допустимостта на производството настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че обжалваният РА е потвърден, в обжалваната част, с Решение № 104/23.05.2018г. на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен контрол, в тази му част. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронната пощата, като потвърждението за това е от дата 28.05.2018г., видно от разпечатката на л.18. Жалбата е изпратена, чрез АО на 11.06.2018, видно от отбелязването на вх. щемпел.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност, действали при образуването му, във вр. с § 150 от ПРЗ на ЗИД АПК/ДВ бр.77 от 2018г./. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.

IV.По доказателствата:

С Разпореждане от 13.07.2018г. за насрочване на делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. На оспорващия търговец, на основание чл. 171, ал.4 от АПК, във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и §2 от ДР на ДОПК, е указано, че че негова е доказателствената тежест в настоящото производство относно предпоставките за прилагане на нулева ставка на ДДС за декларираните ВОД, като докаже че правото на разпореждане като собственик с тези стоки е прехвърлено на приобретателя, че посочените стоки са изпратени или транспортирани в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране същите стоки са напуснали физически територията на страната. В тази връзка, следва да представи доказателства по вид и форма, предвидени в специалния закон – ЗДДС и ППЗДДС, че стоките са транспортирани от територията на България до територията на Гърция и съответно факта на получаването им именно от посочените във фактурите контрагенти.

На ответника по оспорването, на основание чл.170, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, е указано, че следва да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

От ответника е представена административната преписка, организирана в 2 бр. папки, общо 526 листа. Същата е попълнена с копия на електронните документи, издадени при ревизията – процесния РА, РД, ЗВР, ведно с файловете на прикачените към тях Удостоверения за КЕП, които също са електронни документи.

В о.с.з. на 14.03.2019г., посочен като краен срок по смисъла на чл. 158 от ГПК не са ангажирани доказателствени искания, в т.ч. не се оспори истинносттта на представените електронни документи по реда на чл.184, ал.2 от ГПК. В тази връзка се налага изводът, че валидността на издадения като електронен документ РА, не е спорна между страните и се подкрепя от доказателствата/писмени и веществени/, налични по делото.

От приетите с административната преписка писмени доказателства част са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от ПП на ответника. Оспорена е автентичността и достоверната дата и съдържанието на 18 бр. ЧМР и потвърждения и 11бр. пътни листи/вж. л.35/.

На основание чл.193, ал.2 от ГПК е открито производство по проверка автентичността на положените подписи в оспорените документи. Указано е на жалбоподателя/вж. л.38/, че доказателствената тежест за установяване на автентичността на положените подписи върху оспорените документи, а именно, че подписите действително са положени от лицата, за които се сочи, че са приели, съответно предали стоките по процесните документи, лежи върху оспорващото дружество и в тази връзка могат да се ползват всички доказателствени средства, в т.ч. гласни доказателствени средства и/или графическа експертиза.

В хода на съдебното следствие, въпреки дадените указания и възможност за това, от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателствени средства. В тази връзка при липсата на нови доказателства по делото не се стигна до промяна на установента при ревизията фактическа обстановка. Дали констатциите на РО са подкрепени от събраните доказателства е въпрос по същество на спора.

Посочените в този раздел доказателствени средства ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението.

V.По фактите:

Съдът взе предвид констатациите в РА, становищата на страните и доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното по фактите:

За акта на администрацията:

PA е издаден в резултат на извършена ревизия на „ГТ БРАНД" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 27.05.2016 г. до 31.07.2017 г. Ревизионното производство е образувано със ЗВР № Р-04000717005420-020-001/18.08.2017 г., връчена по електронен път на 28.08.2017 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04000717005420-020-002/24.11.2017 г. и ЗИЗВР № Р- 04000717005420-020-003/22.12.2017 г. За резултата от ревизията е издаден РД № Р- 04000717005420-092-001/09.02.2018 г., връчен по електронен път на 09.02.2018г. Срещу ревизионния доклад е подадено Възражение вх. № 5779/27.02.2018 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, което е прието за неоснователно.

Предмет на настоящото съдебно производство е РА № Р-04000717005420-091- 001/09.03.2018г., в обжалваната част, потвърдена от решаващия орган при адм. обжалване, с която по ЗДДС за данъчните периоди м.07, м.08, м.10 и м.12.2016г., м.01, м.02, м.04, м.05 и м.07.2017г. е начислен ДДС в размер на 145 513.00 лв., в резултат на което за същите данъчни периоди на „ГТ БРАНД" ЕООД е определено задължение за ДДС за внасяне размер на 140 073.80 лв. и лихви в размер на 15 838.15 лв.

За яснота следва ад посочим, че с РА не са установени допълнителни задължения, различни от декларираните от жалбоподателя по справки-декларации по ДДС за данъчни периоди от м.05, м.06, м.09 и м.11.2016г., м.03 и м.06.2017г. В тези му части РА не е обжалван и е влязъл в сила.

В хода на ревизията е прието, че събраните доказателства не подкрепят извод за реализирането на декларираните вътреобщностни доставки/ВОД/ по процесните фактури, издадени от страна на ревизираното дружество към дружества от Гърция. В тази връзка е посочено, че не е доказано транспортирането на стоките от територията на България до територията на Гърция и съответно получаването им от посочените във фактурите контрагенти. Поради това е направено заключение, че не е доказано и основанието за прилагане на нулева ставка на ДДС по документираните и декларирани вътреобщностни доставки.

При ревизията са осъществени следните процесуални действия:

На РЛ е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № Р-04000717005420-040-001 /25.08.2017 г. От „ГТ БРАНД" ЕООД са изискани документи във връзка с декларираните ВОД на стоки и доказателства за прилагане на нулева ставка. В това число копия на процесиите фактури; писмени потвърждения за получаване на стоките; документи за осчетоводяване изписването на стоките и за отчитане на приходите от извършените доставки; документи по чл.45 от ППЗДДС; данни за място на складиране на стоките до натоварването им и лица, взели участие в натоварването им; документи за извършени разплащания; търговска кореспонденция, търговски документи, ценови листи, правни и технически документи; сключени договори във връзка с транспортирането на стоките и др.

В отговор на това ИПДПОЗЛ, от дружеството с вх. № 15223/26.09.2017 г. са представени копия от процесиите фактури, издадени към дружества от Гърция, инвойс-фактури, международни товарителници /ЧМР/, потвърждения за получени стоки, извадки от счетоводни регистри, счетоводни справки, банкови извлечения и др. документи, както и писмени обяснения. Представени са и два договора за наем на складово помещение, находящо се в с.Вишовград, сключени на 25.05.2016г. и от 25.05.2017г. с „Мултизим" ЕООД гр.Павликени с ЕИК 201226207г.

Проверката на счетоводните и търговски документи е извършена в присъствието на управителя на дружеството и счетоводителя М., на мястото, определено за извършване на ревизията. Резултатите са отразени в Протокол сер. АА № 1019962/11.12.2017 г. Прегледани са оригинални документи на „ГТ БРАНД" ЕООД за ревизирания период - фактури, банкови извлечения, счетоводни справки, договори за заем, като от ревизираното лице са били представени справки относно счетоводни сметки 411 „Клиенти" /подсметки - въпросните дружества от Гърция/ и 532 „Предоставени краткосрочни заеми" - съответните подсметки на заемополучателите с копия на договорите за заем и РКО. В протокола е отразено изаявление на управителя, че няма сключвани договори, както и търговска кореспонденция между ревизираното дружество и гръцките клиенти на същото.

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на посочените доставчици на жалбоподателя, за което са сътавени протоколи за извършени насрещни проверки, от които се установява, че посочените във фактурите стоки действително са получени от дружеството жалбоподател.

В хода на ревизията са предприети и други процесуални действия за събиране на доказателства. Извършена е проверка в информационната стиема на Агенция „Митници” – „Пътни такси и разрешителен режим”, относно данните за амтомобилите, с които се сочи да е извършен транспорта на съответните доставки според представените ЧМР; Проверка на дружеството „ГТ-1”ЕООД-посочено за превозвач по три от фактурите; Приобщени са с Протокол серия АА №1019965/17.01.2018г. в хода на ревизията доказателства за факти, сужебно известни на администрацията от други ревизионни поризводства, отразяващи трайни обстоятелства, получени по линия на обмена на информация с данъчната администрация на Гърция.

Констатации и правни изводи на ОП:

Въз основа на извършения анализ на документите, представени от жалбоподателя, на резултатите от извършените насрещни проверки и на приобщените към настоящия РА доказателства, органите по приходите са направили извод, че по отношение на декларираните ВОД не е доказано транспортирането на стоките от територията на България до територията на Гърция, нито получаването им от посочените във фактурите контрагенти, поради което не е доказано основанието за прилагане нулева ставка за ДДС. Поради това, РО са начислили ДДС по тези непризнати при ревизията, декларирани от ревизираното дружество вътреобщностни доставки (ВОД) за следните данъчни периоди: м.07, м.08, м.10 и м.12.2016г. и съответно м.01, м.02, м.04, м.05 и м.07.2017г., в размер на 145 513.00 лв., на основание чл. 86, във връзка с чл. 7 и чл.26 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС.

Констатациите на ревизиращите органи по приходите са приети от решаващия орган на ДОДОП за подкрепени от събраните доказателства, а установените публични задължения за данъци за правилно определени по вид, основание и размер, поради което РА е потвърден, в обжалваната част, като законосъобразен.

Решаващият орган по чл.152, ал.2 от ДОПК е посочил, че съгласно разпоредбите на ЗДДС и Правилника за неговото прилагане, режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които по правило се облагат със стандартна ставка в държавата на доставчика. Предвид това, доказването на вътреобщностния им характер е в тежест на доставчика, за да се ползва от нулевата данъчна ставка. За целта следва да се представят документи за доставка и документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките, по вид и съдържание посочени в чл.45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал.2 от ЗДДС. Без тези документи, с изискуемите реквизити и съдържание, наличието на ВОД не може да бъде удостоверено.

В този смисъл решаващитят орган счита, че представените товарителници не могат да бъдат приети като годно доказателство, единствено представено за доказване на извършен транспорт от територията на страната до територията на Гърция, тъй като не отговарят на изискванията за съставянето им и за изискуемите реквизити, предвидени с Конвенцията за договора за международни автомобилни превози на товари. Представените от РЛ потвърждения за получени стоки не отговарят на изискванията за „писмено потвърждение", посочени в чл. 45, т. 2, б. „а" от ППЗДДС, и не могат да изпълнят тази функция, тъй като не съдържат данни за име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

В тази връзка е приел за обоснован и правилен извода на РО, че представените от ревизираното лице документи по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС не представляват годни доказателства, тъй като нито транспортните документи, нито писмените потвърждения, удостоверяват, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

VI. За приложимото право:

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.

Приложим материален закон относно облагането с косвен данък, в съответствие с времето на сделките, посочено в процесните фактури е Законът за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от 01.01.2007г. – от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз/, с последващи изменения и допълнения.

Ноторно е, че в рамките на Европейския съюз действа обща система на данъка върху добавената стойност, поради което в ДЧ на ЕС се прилагат нормите на първичното и вторично право на ЕС, свързани с този косвен данък, като се съобразява тълкуването на същите правни норми, дадено в практиката на СЕС по дела за преюдициални заключения.

Считано от 01.01.2007г./съгласно чл.413/, влиза в сила ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, която е транспонирана в законодателството на Република България с цитирания по-горе ЗДДС.

На основание чл. 267 от ДФЕС, вр. с чл. 19, § 3, б. "б" от ДЕС, Съдът на Европейския съюз се произнася преюдициално със заключения по искане на националните юрисдикции относно тълкуването на правото на Съюза. Решенията на СЕС, постановени преди присъединяването на България към ЕС, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България, съгласно поетите от Република България ангажименти като държава-членка на ЕС. В тази връзка вж. чл.2 от Протокола относно условията и договореностите за приемане на Република България и Република Румъния в ЕС/неразделна част от Договора за присъединяване/ и чл.2 от Акта за присъединяване. Понастоящем, след присъединяването, на основание Договора за присъединяване към ЕС и чл.633 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, задължително за националния съд е тълкуването на нормите на правото на ЕС, в т.ч. на Директива 2006/112 г., дадено от СЕС в Решения по преюдициални запитвания, постановени след 01.01.2007г.

Със ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., се осъществява хармонизацията на законодателството на Република България с това на Европейския съюз, при което е въведен режима на вътреобщностните доставки (ВОД) и вътреобщностните придобивания (ВОП), който е свързан с премахването на граничния и митническия контрол между държавите членки. Режимът на ВОД/ВОП се характеризира с нулева ставка на облагаемите доставки при доставчика и право на данъчен кредит при общите условия на закона по отношение на стоките, използвани за извършване на облагаемите ВОД, съответно с начисляване на ДДС със стандартната ставка на държавата членка при получателя за извършения ВОП и правото на данъчен кредит при общите условия на съответния закон. Режимът ВОД/ВОП замества режимите на износ/внос, когато транспортирането на стоките, предмет на доставките, се осъществява между страни – членки и доставката е между лица, регистрирани за целите на ДДС в две страни – членки. Най-общо казано срещу всяка ВОД, отчетена в държавата членка, където е регистриран доставчикът, следва да бъде отчетено ВОП в държавата членка, в която е регистриран получателят.

Във връзка с горното, вътреобщностните доставки попадат под режима на общата система на ДДС, въведен с Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, като подлежат на облагане в държавата на местоназначението. Съобразно един от основните принципи, заложени в европейските директиви в областта на косвеното облагане - принципът "държава на местоназначението" при облагането с ДДС на вътреобщностните доставки. В съответствие с този принцип облагането с данъка следва потреблението на стоките и услугите и се извършва в държавата членка, където те се доставят.

Този принцип е транспониран в ЗДДС/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от 01.01.2007г./. Така по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Според цитираната разпоредба, за да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стоки, е необходимо да са изпълнени следните кумулативно дадени условия: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната; получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка; транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и възмездност на доставката.

Съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с Правилника за прилагане на закона. Тези документи са посочени в разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС - по т.1. документ за доставката, в случая фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка на ЕС и по т.2. - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, като в зависимост от лицето, извършило транспорта, с чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС са определени следните документи, доказващи транспортирането на стоките:

- транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. В писменото потвърждение се посочва дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на транспортното средство, с което е извършен транспорта, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките и длъжностното му качество;

- транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или трето лице за сметка на доставчика;

Предвид горните разпоредби на закона и правилника за неговото прилагане, и тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които по правило се облагат със стандартна ставка в държавата на доставчика, доказването на вътреобщностния им характер е в тежест на доставчика, т.е. дружеството жалбоподател в случая.

Предвид цитираната правна уредба, без представяне на документ за доставка и документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките, съгласно чл.45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал.2 от ЗДДС, наличието на ВОД не може да бъде удостоверено.

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи следното, по отношение на РА, оспорен пред настоящия съд:

Оспореният РА е валиден административен акт.

Същият е издаден като електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на постановяването на акта. Този факт не се оспорва от страна на жалбоподателя, който в указания срок не се е възползвал от възможността по реда на чл.184 от ГПК да оспори електронните документи по ревизията, представени на СД. Заверено копие от разпечатаните на хартиен носител ЕД са приложени в административната преписка.

В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на заповедите за възлагане на ревизията и ревизионния доклад е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители /CD в плик на л.42 от делото/. Жалбоподателят не се възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис ((ЗЕДЕП, в редакцията действаща при издаване на РА, понастоящем с изменено заглавие-ЗЕДЕУУ с ДВ бр.85 от 2017г.) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър. Публичният електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия. Регистърът на самите доставчици на удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран електронен подпис е публичен и е наличен на интернет-страницата на Комисията за регулиране на съобщенията.

В случая след проверка на данните на СД със специализирания софтуеър DStool/свободно достъпен/ съдът установи следното:

И.Х.К., органът, възложил ревизията е имал валиден квалифициран електронен подпис при подписване на ЗВР и ЗИЗВР и РА, а посочените ЕД са подписани с КЕП.

М.Х.М., ръководител на ревизията е имала валиден квалифициран електронен подпис и е подписала издадените като ЕД РА и РД.

Същото обстоятелство се установи и по отношение на М.Ж.К.-член на ревизиращия екип, подписала РД с валиден КЕП.

Тази информация се потвърждава и от служебно извършените от съда справки на интернет-страницата на посочения доставчик на удостоверителни услуги. Предвид посочената по-горе нормативна уредба в чл. 28 от ЗЕДЕП и чл. 37 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, действала през процесните периоди, настоящият състав счита, че са налице достатъчно годни доказателства за наличието на издадени удостоверения за КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди.

С оглед изложеното съдът приема че изброените ЗВР, РД и РА са подписани от лицата които са посочени за техни автори с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи вкл. и РД и РА са валидни такива и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. Следва да се отбележи за пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен подпис в процесните електронни документи, при разпечатването на същите на хартиен носител не биха се появили цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито се съдържат във всички тях. Ето защо, съдът счита, че изискването за форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, тъй като е съставен електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи, което гарантира неговата автентичност и валидност. Предвид изложеното и доколкото РА съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК, включително подписи на издателите му, същият не страда от пороци, засягащи неговата формална законосъобразност и такива, компрометиращи компетентността на издателите му.

РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена от И.Х.К. на длъжност началник сектор „Ревизии“, който е определен със Заповед № 6/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, за орган компетентен да възлага ревизии/вж. л.303 в папка № 2/. От това следва извода, че същият е надлежно оправомощен от ТД в хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК /папка № 2/. С факта на посочване на органа по приходите в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който издава РА е лицето М.Х.М., която е имала качеството ръководител на ревизията, което я определя като компетентен АО по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.

При съпоставката на представените Заповеди за оправомощаване, които по време и предмет са относими към процесния акт и период, съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при постановяването му /09.03.2018г./, предвид отмяната и на препращата норма на чл.118, ал.2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът, че участието на лице с ръководни, а не с експертни функции в екипа издал РА не прави същия нищожен е изяснен междувременно и с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ОСС от ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС. Така посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително за настоящия съд.

РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, т.е. РО не са излезли извън предметната им компетентност. РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис.

Решението на ДОДОП № 104/23.05.2018г., с което е потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от титуляра на длъжността директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на мисли, същото е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е предпоставка за допустимост на съдебния контрол на РА.

В заключение, съдът прие, че оспореният РА е издаден от компетентни по материя, време, място и степен органи по приходите.

Оспореният РА е законосъобразен от формална страна.

РА е издаден в предвидената от закона писмена форма, такава за действителност. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, както в случая. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, т.е. мотиви. РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и съдебната практика същият изпълнява и функцията на мотиви към РА.

При издаване на РА са спазени процесуалните разпоредби.

Съдът установи, че е спазен срока за извършване на ревизията по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. В контекста на изложеното, в случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която съдът при съдебно обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материално-правния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощие да отмени РА само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

От административната преписка се установява, че приходните органи са събрали доказателства, предвидени в ДОПК, по надлежен ред, като относимостта и значението им за данъчните задължения е въпрос по съществото на спора. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата от приходния орган и формираните правни изводи не опорочава крайния акт на ревизията.

След преценка на констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по материалната законосъобразност на обжалвания РА:

С процесния РА № Р-04000717005420-091-001/09.03.2018 г. за посочените по-горе данъчни периоди м.07, м.08, м.10 и м.12.2016г., м.01, м.02, м.04, м.05 и м.07.2017г., органите по приходите са начислили ДДС в размер на 145 513.00 лв., на основание чл. 86, във връзка с чл. 7 и чл.26 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС. Данъкът е начислен във връзка с непризнати при ревизията, декларирани от ревизираното дружество вътреобщностни доставки, както следва:

-за данъчен период м.07.2016г. е начислен ДДС в размер на 29 576.00 лв. по 4 бр. фактури, издадени на KOUSOUNIS PROKOPIOS ALEXANDER от Гърция с VIN EL064831957 с предмет на ВОД - трансглутаминаза, натамицин, низин и хартия пергаментова;

-за данъчни периоди м.08, м.10 и м.12.2016г. и м.02.2017г. е начислен ДДС общо в размер на 55 309.00 лв. по 7 бр. фактури, издадени на NIKOLAEV МО MITKO NIKOLAEV MIKOS МО от Гърция с VIN EL168962558, с предмет на ВОД - трансглутаминаза, натамицин, низин, хартия пергаментова и тест антибиотици;

-за данъчни периоди м.01, м.02, м.04, м.05 и м.07.2017г. е начислен ДДС общо в размер на 60 628.00 лв. по 7 бр. фактури, издадени на „ILIYAS TRADE СО ЕМПОРIКН ONOПPOΣΩПH I K E ILIAS TRADE СО", от Гърция с VIN № EL800797611 с предмет на ВОД по една от фактурите - нес кафе, шоколадово яйце „Киндер", вафла „Чудо", Киндер Буено", а по останалите фактури - трансглутаминаза, натамицин, низин, хартия пергаментова и тест антибиотици.

1. Относно фактурите с получател „ILIYAS TRADE СО ЕМПОРIКН ONOПPOΣΩПH I K E ILIAS TRADE СО", от Гърция с VIN № EL800797611, на обща стойност 303 140,00 лв.:

В административната фаза от ревизираното дружество са представени копия на фактурите, придружени с копия на инвойси, международни товарителници (ЧМР), потвърждения за получени стоки и др.

ОП са извършили проверка в системата VIES. При това в предоставената информация от държавите членки на ЕС, за декларирани от техните търговци вътреобщностни придобивания /ВОП/ от български доставчици, органите по приходите са установили следните несъответствия:

„ILIYAS TRADE СО ЕМПОРIКН ONOПPOΣΩПH I K E ILIAS TRADE СО" е декларирало ВОП от българския търговец през м.01.2017 г. за 20 638.30,00 евро, през м.02.2017г. - за 15 906.00 евро, през м.04,2017г. за 53 550.00 евр, през м.05.2017г. за 0.00 евро, през м.06.2017г. за 22 103.17 евро и зам.07.2017г. за 28 062.75 евро.

„ГТ БРАНД" ЕООД е декларирало ВОД към гръцкото дружество през м. 01.2017 г. за 20 638.62 евро /разлика 0,32 евро/, през м. 02.2017 г. за 15 906.54 евро /разлика 0,54 евро/, през м.04.2017г. за 53 548.45 евро /разлика 1,55 евро/, през м.05.2017г. за 22 088.16 евро /разлика 22 088,16 евро/, през м.06.2017г. за 0,00 евро /разлика 22 103.17 евро/ и през м. 07.2017 г. за 42 813.71 евро /разлика 14 750,96 евро/.

От РЛ са представени банкови извлечения на „ПИБ" АД, от които е видно, че относно процесиите фактури са извършвани вътрешнобанкови преводи на суми от банкова сметка ***ка на ревизирания субект в същата банка. Изисканата информация относно титуляра на банкова сметка - ***„ILIYAS TRADE СО ЕМПОРIКН ONOПPOΣΩПH I K E ILIAS TRADE СО" .

Като доказателство за транспортирането на стоките, към фактурите за ВОД от ревизираното лице са представени международни товарителници /ЧМР/ с дати на издаване, съответстващи на датите на фактурите. В представените товарителници към четири от спорните седем фактури са посочени чуждестранни превозвачи, както следва: Fanty-G & Т-AG с VIN DE813557739 с автомобил с регистрационен номер ***, Eurotrucks KS NR 40 83106 Bratislava /не е посочен VIN/ с автомобили с регистрационни номера *** и *** и NV Transports Dandoy SA Lic.№10579 Belgium /не е посочен VIN/ с автомобил с регистрационен номер ***. В счетоводството на „ГТ БРАНД" ЕООД не е установено наличие на фактури за транспортни услуги, които да са издадени от посочените чуждестранни превозвачи. Същевременно, ревизираното дружество не е представило доказателства и не е дало писмени обяснения относно обстоятелството, за чия сметка е транспортът на стоките по тези фактури товарителници. При извършена в хода на ревизията проверка в информационната система на Агенция „Митници" - Пътни такси и разрешителен режим, документирана с Протокол № 1019963/30.11.2017г. относно горепосочените автомобили е установено следното: за автомобил с per. номер ***, посочен в ЧМР от 31.01.2017г. няма платени такси при напускане на страната в периода от 30.01.2017г. до 02.02.2017г., за автомобил с per. номер ***, посочен в ЧМР от 28.04.2017г. няма платени такси при напускане на страната в периода от 27.04.2017г. до 01.05.2017г.; за автомобил с per. номер ***, посочен в ЧМР от 29.05.2017г. с посочена дата на получаване на стоката - 30.05.2017г., на 31.05.2017г. е платена дневна винетка при напускане на страната на ГКПП Кулата, но с описание на стоката - строителни материали /гипс-картон/; за автомобил с per. номер ***, посочен в ЧМР от 03.07.2017г., на същата дата е платена седмична винетка при напускане на страната на ГКПП Кулата, но с описание на стоката - растителни продукти /домати/.

В представените товарителници към останалите три от спорните седем фактури за превозвач е посочен „ГТ-1" ЕООД с МПС с регистрационен номер ***. От страна на ревизирания субект са представени 2 бр. фактури № 24/24.02.2017г. и № 26/24.04.2017г. с предмет „Извършена транспортна услуга с бус per. номер ***, Вишовград - Солун /Гърция/", издадени на „ГТ БРАНД" ЕООД от „ГТ-1" ЕООД, или според така представените фактури, транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на доставчика, т.е. на ревизираното лице.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „ГТ-1" ЕООД, документирана с ПИНП № П-04000717152585-141-001/16.10.2017г. От РЛ са представени доказателства относно извършените транспортни услуги по конкретно посочени в искането фактури, в т.ч. заверени копия на издадените фактури за извършени транспортни услуги, международни товарителници, потвърждения за получени стоки, пътни листи, счетоводни регистри за отразяване на доставките на услугите, в т.ч. на приходи от извършените услуги, документи за притежавано МПС, 2 бр. свидетелства за управление на МПС, издадени на И.Г.И. и на Г.П.Т., трудов договор на И.Г.И., ведомост за изплатени възнаграждения на И.Г.И., Становище от Областна дирекция по безопасност на храните Габрово относно товарния автомобил „Опел Мовано" с per. номер ***, според което автомобилът отговаря на изискванията за транспортиране на пакетирани храни, неизискващи температурен режим на съхранение и др. Не са представени доказателства за извършено плащане по горепосочените две фактури, като в счетоводството е отчетен приход по двете фактури. В представено писмено обяснение от Г.П.Т., в качеството му на управител на „ГТ-1" ЕООД, е посочено, че няма сключвани договори и анекси във връзка с извършените услуги, както и че за автомобила, с който са извършвани услугите, не е необходим лиценз за извършване на международни превози. В обяснението е посочено още, че връзката с чуждестранната фирма при предаване на стоката е осъществявана чрез управителя на „ГТ БРАНД" ЕООД по телефона, като стоките не са заплащани при предаването им. Не са представени документи за закупено гориво, документи, съставяни при преминаване на границата, кантарни бележки, винетки, документи за платени магистрални такси, заповеди за командировка и отчети за извършена работа от шофьорите и др.

При извършена в хода на ревизията проверка в информационната система на Агенция „Митници" - Пътни такси и разрешителен режим, документирана с Протокол № 1019963/30.11.2017г., относно МПС с peг. номер *** е установено, че на датите 24.02.2017г., 24.04.2017г. и 27.07.2017г., посочени в издадените в случая три ЧМР, няма платени такси при напускане на страната. Освен това е установено, че „ГТ БРАНД" ЕООД и „ГТ-1" ЕООД са свързани лица, по смисъла на §1, т.3, буква „д" от ДР на ДОПК, тъй като се управляват от едно и също физическо лице.

От страна на „ГТ БРАНД" ЕООД към фактурите са представени и CONFIRMATION (потвърждение за получени стоки). Тези документи обаче не съдържат данни за име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

Съдът приема, че събраните в хода на ревизията и приети по делото доказателства правилно са били интерпретирани от органите по приходите, които са направили верният от фактическа страна извод, че не е доказано от страна на доставчика/жалбоподателя/ осъществяването на ВОД поради липса на доказателства за осъществен международен транспорт, а така също и редовни писмени потвърждения, които да изхождат от получателя на стоките.

Основният спорен въпрос в случая е дали изобщо има осъществен международен транспорт, свързан с процесните доставки. Последният факт съвсем не е без значение, тъй като и ЗДДС и Директива 2006/112 изискват стоките да са транспортирани от доставчика или получателя до територията на друга страна членка на ЕС, за да е налице ВОД.

В хода на съдебното производство не бяха ангажирани никакви нови доказателствени средства. Въпреки дадените указания по повод оспорените от ответника ЧМР, потвърждения и пътни листи. Настоящият сътав на съда приема, че съвкупната преценка на наличните доказателства води към единствения логичен извод, че стоките са реализирани на територията на България. Безспорно са налице несъответствия между декларираните от дружеството ВОД и ВОП в Гърция. Разплащането между търговците е осъществено по банков път и представлява вътребанков превод в ПИБ на територията на България, а управител на гръцкото дружество е български гражданин. РЛ държи и представя екз. 1 от ЧМР, който е за изпращача, а получаването настоките следва ад се удостовери с екз.№4 или следващ, в който да се попълни кл.24 на територията ан Гърция при получаването на стоките. Видно е, че няма заплатени винети такси за преминавенот на МПС, с които се сочи да е извършен транспорта. Относно транспортните услуги от „ГТ-1”ЕООД не са налице осчетоводени разходи, а страните по сделката са свързани лица. Всъщност липсват обяснения от управителя на РЛ за чия сметка е транспорта на стоките по ВОД.

Съдът приема, че горепосоченото подкрепя извода на РО, че документите между лицата са съставяни на територията на страната и не могат да удостоверят, че процесната стока е напуснала България. Освен това, в клетка 24 на представените товарителници не е упоменато точно място на получаване на стоките. В тази връзка, правилно РО приели, че представените товарителници не могат да бъдат приети като годно доказателство, единствено представено за доказване на извършен транспорт от територията на страната до територията на Гърция, тъй като не отговарят на изискванията за съставянето им и за изискуемите реквизити, предвидени с Конвенцията за договора за международни автомобилни превози на товари.

Видно е от съдържанието на представените от ЗЛ потвърждения за получени стоки към фактурите, че не отговарят на изискванията за „писмено потвърждение", посочени в чл. 45, т. 2, б. „а" от ППЗДДС, и не могат да изпълнят тази функция, тъй като не съдържат данни за име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Доколкото липсващите реквизити са съществени и съдържанието им не се допълва от други доказателства по делото, съдът не кредитира потвържденията като годни доказателства. Това определя като обоснован и правилен извода в РА, че в случая представените от ревизираното лице документи по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС не представляват годни доказателства, тъй като нито транспортните документи, нито писмените потвърждения, удостоверяват, че стоките са получени на територията на друга държава членка на ЕС.

От значение за оценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка е и информацията, установена от РО чрез обмен с данъчната администрация на Гърция. С Протокол сер. АА № 1019965/17.01.2018 г. за целите на ревизията са приобщени получени от органите по приходите отговори на изпратени до приходната/данъчната администрация на Гърция молби за обмен на информация с референтни номера VAT BG 024677 EL 188Н2017 20170509 G RI R и VAT_BG_024382_EL_122H2 017 20170712_G_RI_R, касаещи същия гръцки търговец. При проверката гръцката данъчна администрация е събрала доказателства и е установила следните факти и обстоятелства:

„ILIYAS TRADE СО ЕМПОРIКН ONOПPOΣΩПH I K E ILIAS TRADE СО" c VIN № EL800797611 е еднолично дружество c ограничена отговорност, регистрирано за целите на ДДС в държавата членка на 26.01.2017 г., адрес: Гърция, Солун, "AMYNTA 31 56431 - STAYPOYTTOAH". Управител на дружеството е И.И.Г.. При проверката гръцките ревизори са посетили обекта на гръцкото дружество, който бил затворен. След осъществяване на контакт с данъчния представител на гръцкото дружество MANIKATOVA DESISLAVA NIMATOUDI, управителят на дружеството ILIYAIVANOV GERGIEV се срещнал с гръцките ревизори на адреса по седалище на дружеството на 23/05/2017 г. По време на проверката на място, на адреса по седалище на дружеството, гръцките ревизори са установили, че в обекта няма никакви стоки, няма офис и офис оборудване, като компютри и телефони. Седалището на дружеството няма електрозахранване и по време на ревизията на място, то е било празно.

Съдът отчете, че липсват формалните доказателства, които изисква специалния закон – чл.45 от ППЗДДС, за да бъде удостоверено, че стоката е напуснала физически територията на България и е получена реално на територията на Гърция. Не са ангажирани и други доказателства, които в своята съвкупност да водят до непротиворечив извод за реализирането на декларираните ВОД. Получената информация по пътя на обмена на данни с гръцката данъчна администрация не сочи на факти относно реално осъществяване на търговска дейност от гръцкото дружество на територията на държавата членка Гърция. Предвид това, съдът намира за недоказан факта, че посоченото гръцко дружество е получило стоки по процесните фактури, издадени му от ревизираното дружество. РА в тази му част е обоснован и законосъобразен. Следва да се потвърди.

2. Относно фактурите с получател NIKOLAEV МО MITKO NIKOLAEV MIKOS МО от Гърция с VIN EL168962558:

За данъчни периоди м.08, м.10 и м.12.2016г. и м.02.2017г. от „ГТ БРАНД" ЕООД са декларирани 7 броя фактури за извършени вътреобщностни доставки на стоки с получател „NIKOLAEV МО MITKO NIKOLAEV MIKOS МО" с VIN EL168962558 на обща стойност 276 545.00 лв.

В отговор на връченото при ревизията искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с декларираните ВОД, от ревизираното лице са представени копия на фактурите, придружени с копия на инвойси, международни товарителници (ЧМР), потвърждения за получени стоки и др.

При проверка в системата VIES в предоставената информация от държавите членки на ЕС, за декларирани от техните търговци вътреобщностни придобивания /ВОП/ от български доставчици, органите по приходите са установили следните несъответствия:

„NIKOLAEV МО MITKO NIKOLAEV MIKOS МО" с VIN EL168962558 е декларирало ВОП от българския търговец през м.08.2016 г. за 0.00 евро, през м.10.2016г. за 141 456.97 евро, през м.12.2016г. за 0.00 евро и за м.02.2017г. за 20 183.26 евро.

„ГТ БРАНД" ЕООД е декларирало ВОД към гръцкото дружество през м.08.2016 г. за 33 285.63 евро /разлика 33 285.63 евро/, през м. 10.2016 г. за 47 857.68 евро /разлика 93 599.59 евро/, през м.12.2016г. за 40 070.58 евро /разлика 40 070.58 евро/ и през м. 02.2017 г. за 20 183.57 евро /разлика 0.31 евро/.

В представените товарителници към останалите пет от спорните седем фактури за превозвач е посочен „ГТ-1" ЕООД с автомобил с регистрационен номер ***. При извършена в хода на ревизията проверка в информационната система на Агенция „Митници" - Пътни такси и разрешителен режим, документирана с Протокол № 1019963/30.11.2017г., относно МПС с peг. номер *** е установено, че на датите 20.12.2016г., 27.12.2016г., 29.12.2016г., 06.02.2017г. и 27.02.2017г., посочени в издадените в случая пет ЧМР, няма платени такси при напускане на страната. От страна на РЛ са представени 5 бр. фактури за извършени транспортни услуги с МПС с посочения peгистрационен номер по маршрут Вишовград - Катерини, Гърция, издадени на „ГТ БРАНД" ЕООД от „ГТ-1" ЕООД, или според така представените фактури, транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на доставчика, т.е. на ревизираното лице.

При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на „ГТ-1" ЕООД, документирана с посочения по-горе протокол, са изискани и съответно представени документи и обяснения, аналогични на горепосочените /относно извършени транспортни услуги, свързани с фактурите, издадени към посочения по-горе гръцки търговец. Предвид това и установените факти и обстоятелства, съответно направените изводи на РО са идентични с горепосочените, в т.ч. и обстоятелството, че не са представени доказателства за извършено плащане по издадените пет фактури за транспортни услуги, като в счетоводството е отчетен приход по същите.

В представените от ревизираното лице 7 бр. ЧМР (екземпляр № 1 за изпращача) за изпращач е вписано "ГТ БРАНД" ЕООД, получател - гръцкия търговец, товарен пункт - България, Вишовград, разтоварен пункт Катерини, Гърция, като във всички ЧМР в кл.24 е поставен щемпел и подпис на „NIKOLAEV МО MITKO NIKOLAEV MIKOS МО". Така представените ЧМР (екземпляр № 1 за изпращача) не би следвало да съдържат заверка от получател в кл.24, тъй като този екземпляр е предвиден за изпращача и следва да остане в него, а превозвачът следва да върне друг екземпляр - с № 4 или следващ, в който да е направена заверка от получателя в кл. 24. Следва да се отбележи също, че в клетка 24 на представените товарителници не е упоменато точно място на получаване на стоките. В този смисъл представените товарителници не могат да бъдат приети като годно доказателство, единствено представено за доказване на извършен транспорт от територията на страната до територията на Гърция, тъй като не отговарят на изискванията за съставянето им и за изискуемите реквизити, предвидени с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/CMR/.

От страна на „ГТ БРАНД" ЕООД към фактурите са представени и CONFIRMATION (потвърждение за получени стоки). Тези документи обаче не отговарят на изискванията за „писмено потвърждение", посочени в чл. 45, т. 2, б. „а" от ППЗДДС, тъй като не съдържат данни за име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани нови доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест върху оспорващия. Поради това, установените при ревизията факти не претърпяха промяна. Настоящият сътав на съда намира констатациите на ОП за обосновани от събраните доказателства. Както в ЧМР, така и в потвържденията липсват съществени реквизити, като фактите, които следва да се удостоверят с тях не са изяснени чрез други безспорни доказателства по делото. Представените от РЛ документи, изискуеми според чл.45 от ППЗДДС, при ревизията не са приети за годни да изпълнят предвидената функция, а в първото о.с.з. бяха оспорени от ответника. В рамките на откритото пориводство по проверка на тяхната автентичност не бяха ангажирани никакви доказателства. Истинността на съдържанието им не се подкрепя от съвкупната преценка на наличните доказателства. Напротив доказателствената съвкупност, преценена ведно с обстоятелствата, които са установени в процеса на събиране на доказателства обуславя категоричен извод, че транспортирането на стоките от територията на България до територията на Гърция и предаването ми там не е доказано по предвидения в националния закон ред. Със формални писмени доказателства, които имат изричните реквизити и дават конкретна информация, така както са предвидени в чл.45 от ППЗДДС, вр. с чл.53, ал.2 от ЗДДС.

Поради изложеното съдът сподели извода на администрацията, че в случая представените от ревизираното лице документи по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС не представляват годни доказателства, тъй като нито транспортните документи, нито писмените потвърждения, удостоверяват, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Тази интерпретация на установените факти се подкрепя логическии фактически от информацията, предоставена от гръцката данъчна администрация по реда на Регламент ЕС № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.

С Протокол сер. АА № 1019965/17.01.2018 г. за целите на ревизията са приобщени отговори на изпратени до приходната/данъчната администрация на Гърция молби за обмен на информация с референтни номера VAT_ BG 024676JEL_187Н2017_20170509_G_RI_Rот 15.09.2017 г., VAT_BG_024727_EL_198 II2017 20170517 AF RI R от 15.09.2017 г. и VAT_BG_ BG 203857679_EL_205 Н2017_20170918_G_RI_R от 18.09.2017 г., касаещи същия гръцки търговец: „NIKOLAEV МО MITKO NIKOLAEV ||MIKOS МО" с VIN № EL168962558. Същият е бил регистрирано за целите на ДДС в държавата членка на 01.08.2016 г., на адрес в Гърция, Катерини. Гръцките ревизори са посетили адреса по седалище на гръцкия търговец, където са установили, че е затворено и че няма никакви индикации, че търговецът функционира. Няма знак на фирмата и вътре е празно. Наемодателят на обекта е предоставил писмена декларация, в която е декларирал, че гръцкият търговец никога не се е появявал в обекта, не е върнал ключовете и не е имал никаква професионална дейност в обекта. Гръцкият търговец не е подавал никакви ДДС декларации. Въпреки че гръцките данъчни органи са провели търсене, не са могли да открият гръцкия търговец. Гръцките данъчни органи не са потвърдили, че процесиите вътреобщностни доставки са извършени. Не се установяват положителни факти относно реално осъществявана търговска дейност от гръцкото дружество на територията на държавата членка Гърция.

При извършена в хода на ревизията проверка относно валидиране на VIN номера на „NIKOLAEV МО MITKO NIKOLAEV MIKOS МО" е установено, че същият е с невалидна регистрация по ДДС - дружеството е регистрирано на 01.08.2016г. и дерегистрирано на 19.09.2017г., поради причина, че търговецът не може да бъде открит, не е подавал Д ДС декларации и не е извършвал дейност в наетия обект.

Данните от различните доказателствени източници сочат непротивречиво, че приходната администрация е направила единственият логичен извод, обоснован с наличните доказателства, а именно: в случая представените от ревизираното лице документи по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС "не представляват годни доказателства, тъй като нито транспортните документи, нито писмените потвърждения, удостоверяват, че стоките са получени на територията на друга държава членка. По изложените съобажения, РА в тази му част следва да бъде потвърден като правилен.

3. Относно Фактурите с получател KOUSOUNIS PROKOPIQS ALEXANDER с VIN EL064831957, GREECE:

За данъчен период м.07.2016г. от „ГТ БРАНД" ЕООД са декларирани 4 броя фактури за извършени вътреобщностни доставки на стоки с получател KOUSOUNIS PROKOPIOS ALEXANDER от Гърция на обща стойност 147 880.00 лв.

При проверка в системата VIES в предоставената информация от държавите членки на ЕС е установено, че гръцкото дружество изобщо няма декларирани вътреобщностни придобивания /ВОП/ от „ГТ БРАНД" ЕООД, а ревизираното лице е декларирало ВОД към гръцкото дружество през същия данъчен период за 75 611.04 евро, т.е. е налице пълно несъответствие между данните, декларирани от двете дружества.

Като доказателство за транспортирането на стоките, към фактурите за ВОД от ревизираното лице са представени международни товарителници /ЧМР/ с дати на издаване съответстващи на датите на фактурите. В представените, товарителници към спорните четири фактури за превозвач е посочено „ГТ-1" ЕООД с автомобил с регистрационен номер ***. При извършена в хода на ревизията проверка в информационната система на Агенция „Митници" - Пътни такси и разрешителен режим, документирана с Протокол № 1019963/30.11.2017г., относно МПС с peг. номер *** е установено, че на датите 07.07.2016г., 15.07.2016г„ 22.07.2016г. и 31.07.2016г., посочени в издадените в случая пет ЧМР, няма платени такси при напускане на страната. От страна на ревизирания субект са представени 4 бр. фактури за извършени транспортни услуги с МПС с посочения peг. номер по маршрут Вишовград - Атина, Гърция, издадени на „ГТ БРАНД" ЕООД от „ГТ-1" ЕООД, или според така представените фактури, транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на доставчика, т.е. на ревизираното лице.

При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на „ГТ-1" ЕООД, документирана с посочения по-горе протокол, са изискани и съответно представени документи и обяснения, аналогични на горепосочените в т.1 от настоящото решение. Предвид това установените факти и обстоятелства и съответно направените изводи са идентични с горепосочените.

В представените от ревизираното лице 4 бр. ЧМР (екземпляр № 1 за изпращача) за изпращач е вписано "ГТ БРАНД" ЕООД, получател - гръцкия търговец, товарен пункт - България, Вишовград, разтоварен пункт Атина, Гърция, като във всички ЧМР в кл.24 е поставен щемпел и подпис на KOUSOUNIS PROKOPIOS ALEXANDER. Така представените ЧМР (екземпляр № 1 за изпращача) не би следвало да съдържат заверка от получател в кл.24, тъй като този екземпляр е предвиден за изпращача и следва да остане в него, а превозвачът следва да върне друг екземпляр - с № 4 или следващ, в който да е направена заверка от получателя в кл. 24. Следва да се отбележи също, че в клетка 24 на представените товарителници не е упоменато точно място на получаване на стоките. В този смисъл представените товарителници не могат да бъдат приети като годно доказателство, единствено представено за доказване на извършен транспорт от територията на страната до територията на Гърция, тъй като не отговарят на изискванията за съставянето им и за изискуемите реквизити, предвидени с Конвенцията за договора за международни автомобилни превози на стоки.

От страна на „ГТ БРАНД" ЕООД към фактурите са представени и CONFIRMATION (потвърждение за получени стоки). Тези документи обаче не отговарят на изискванията за „писмено потвърждение", посочени в чл. 45, т. 2, б. „а" от ППЗДДС, и не могат да изпълнят тази функция, тъй като не съдържат данни за име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

При тези констатации, непоменени в проиводството пред съда се налага изводът, че представените от ревизираното лице документи по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС не представляват годни доказателства, тъй като нито транспортните документи, нито писмените потвърждения, удостоверяват, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Аналогично на изложеното при предходните контрагенти, в хода на съдебното следствие не бяха ангажирани нови доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест върху оспорващия. Поради това, установените при ревизията факти не претърпяха промяна. Настоящият сътав на съда намира констатациите на ОП за обосновани от събраните доказателства. Както в ЧМР, така и в потвържденията липсват съществени реквизити, като фактите, които следва да се удостоверят с тях не са изяснени чрез други безспорни доказателства по делото. Представените от РЛ документи, изискуеми според чл.45 от ППЗДДС, при ревизията не са приети за годни да изпълнят предвидената функция, а в първото о.с.з. бяха оспорени от ответника. В рамките на откритото производство по проверка на тяхната автентичност не бяха ангажирани никакви доказателства. Истинността на съдържанието им не се подкрепя от съвкупната преценка на наличните доказателства. Напротив доказателствената съвкупност, преценена ведно с обстоятелствата, които са установени в процеса на събиране на доказателства обуславя категоричен извод, че транспортирането на стоките от територията на България до територията на Гърция и предаването ми там не е доказано по предвидения в националния закон ред. Със формални писмени доказателства, които имат изричните реквизити и дават конкретна информация, така както са предвидени в чл.45 от ППЗДДС, вр. с чл.53, ал.2 от ЗДДС.

Тази интерпретация на установените факти се подкрепя логически и фактически от всички доказателствен източници. Поради това, обосновано е прието от органите по приходите, че стоките, предмет на процесиите фактури са реализирани на територията на страната и на основание чл. 86, във връзка с чл. 82 от ЗДДС, за същите се дължи ДДС. РА и в тази му част е законосъобразен, поради което жалбата е неоснователна.

VII.Решаващ правен извод:

По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че РА, в обжалваната му част, е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна.

Съгласно чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Съгласно постоянната практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Следователно, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика; 2/ физическо преместване на стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Принципно в тежест на доставчика на стоките, а именно лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС, е да докаже, че са изпълнени условията за това.

С тази доказателствена задача оспорващото дружество не се справи. В Решение на СЕС по дело С-273/11 е посочено, че чл.138, §1 от директива 2006/112/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че се допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на ВОД, при условие, че бъде установено с оглед обективните фактори, че той не е изпълнил полагщите му се задължения в областта на доказването или, че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички, зависещи от него разумни мерки за избягване н асобственото си участие в тази измама. Пак там е посочено/вж. т.36 от Решението/, че при липсата ан конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да представят данъчно задължените лица, за да бъдат освободени от ДДС, в правомощията ан държавите членки е да определят, в съответствие с чл.131 от Директивата, условията/в националното си законодателство/, при които освобождават ВОД от ДДС, с оглед да гарантират правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреби.

В случая липсват годни преки доказателства за транспорта и предавенот на стоките в Гърция. В преписката липсват договори между „ГТ БРАНД" ЕООД и гръцките дружества, съдържащи уговорки за това как ще се осъществява доставката. Липсват заявки, писма и каквито и да било документи, за доказване на обстоятелството как „ГТ БРАНД" ЕООД е узнавало за конкретните предстоящи доставки и как е уведомявано на кого да предаде стоката. Няма данни и как е уговорено движението на документите и в частност - обратното получаване на подписан от получателя екземпляр от транспортните документи и/или писмено потвърждение от същия. Освен това, обстоятелството, че при жалбоподателя се намира първият екземпляр от ЧМР, който е с попълнена клета 24 от получател на стоката, както бе посочено по-горе, не би следвало да придружава стоката означава, че този реквизит е попълнен при изготвянето му в България. Това противоречи на задължението му по закон, а и съгласно Директива 112/2006/E0, да вземе всички разумни мерки, за да се увери, че стоката е напуснала територията на страната. Внимателният анализ и съпоставка на всички представени документи и установени факти и обстоятелства не води до извод за извършен транспорт на стоки, от „ГТ БРАНД" ЕООД - България до определено място в Гърция, а точно обратното - налага извода, че стоката не е напускала територията на България и е реализирана тук. Този извод се потвърждава от факта, че като основна дейност на дружеството е посочена именно търговия с процесиите стоки, което би улеснило реализацията им в търговската мрежа на страната.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна в хода на ревизията, което е непроменено в хода на съдебното дирене, че нее установено кои са извършители на транспортните услуги и за чия сметка, не е установено транспортирането на стоките като елемент от ВОД. При липса на доказателства за осъществен транспорт на стоките до територията на държава членка на ЕС, то следва да се приеме, че доставка с тях е извършена на територията на страната, поради което е облагаема.

VIII.По разноските:

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са поискани своевременно в размер на 4 143,51 лв., а установения по делото материален интерес е 155 911,95лв. Изчислени съобразно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. същите възлизат на 4 089,00лв., но не е налице възражение за прекомерност.

Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1, предложение първо от ДОПК, във връзка с чл.161, ал.1, изреч. 1-во от ДОПК, XI-ти административен състав на Административен съд Велико Търново

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като недоказана и неоснователна, жалбата на търговско дружество „ГТ БРАНД” ЕООД, с ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-04000717005420-091-001/09.03.2018 година на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната част с Решение № 104/23.05.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с която са определени задължения за ДДС за внасяне в размер на 140 073,80лв. главница и лихви в размер на 15 838,15лв., или общо задължения в размер на 155 911,95лв.

ОСЪЖДА търговско дружество с фирма „ГТ БРАНД” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново разноски по делото в размер на 4 143,51 лева/ четири хиляди сто четиридесет и три лева и петдесет и една стотинки/ за настоящата инстанция.

Решението подлежи обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	12 април 2019 г. (в сила от 2 май 2019 г.)
Съдия:	Дианка Денева Дабкова

Дело:	20187060700432
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	19 юни 2018 г.

Решение по дело №432/2018 на Административен съд - Велико Търново

Съдържание на акта