О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№......
гр.В.Търново, 12.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, дванадесети състав, в закрито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБКА МИЛКОВА
като разгледа докладваното от районния съдия Гр.д.№54 за
2019г. по описа на ВТРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Д.М. от гр.В.Търново,
чрез пълномощника му адв.Е.Т. от САК, против ответника "Макс Колект"
ООД със седалище гр.София, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК.
С исковата молба ищецът претендира съдът да приеме за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 19,90лв., представляваща
задължение, отразено във фактура №********** по Договор № DE **********/06.07.2011г., сключен между "Макс
телеком" ООД и длъжника М.Д.М., като вземането е прехвърлено с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на ответника по настоящия иск
"Макс Колект" ООД, и законната лихва върху главницата, считано от
16.10.2015г. до окончателното плащане на вземането, за които са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение №1500/19.10.2015г. по
чгр.д.№2866/2015г. по описа на ВТРС, и ИЛ, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20188090400878 по описа на ЧСИ Силвия Косева с рег.№809 на
КЧСИ с район на действие ВТОС.
С молба вх.№856/15.01.2019г.
ищецът, чрез пълномощника си адв.Т. от САК, сезира съда с искане за повдигане
на спор за подсъдност по реда на чл.122 от ГПК. На основание чл.118 ал.1 от ГПК
всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, съответно
правомощието по чл.122 от ГПК принадлежи изцяло на преценка на съда. В случая
въпросът за подсъдността на спора на ВТРС е окончателно разрешен с влязло в
сила на 30.11.2018г. определение на СГС по гр.д.№13755/2018г. по описа на СГС и
е недопустимо пререшаването му по реда на чл.122 от ГПК.
Съдът, след като се
запозна с изложеното в исковата молба и извърши служебна проверка по редовността на същата и по допустимостта
на предявеният иск, съгласно изискванията на чл.130 от ГПК, намира, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради което и на основание чл.130 от ГПК ИМ
следва да бъде върната, респ. производството по делото прекратено. Съображенията за това са следните:
От изложеното в исковата молба се установява, че при Великотърновски
районен съд е било образувано ч.гр.д. №2866/2015г., по заявление на ответника по настоящия иск "Макс
колект" ООД гр.София против настоящия ищец М.Д.М. и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №145/24.01.2017г. за сумата 19.90 лв. (деветнадесет лева и деветдесет
стотинки), представляваща
задължение, отразено във фактура №********** по Договор №DE
**********/06.07.2011 г., сключен между „Макс Телеком” ООД и длъжника, като
вземането е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
на „Макс Колект” ООД, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 16.10.2015
г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ разноски по
делото, от които 25,00 лв. държавна такса и
100,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство.
Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, срещу която не е постъпило възражение от длъжника в
двуседмичния срок по чл.414 ал.2 от ГПК, поради което и на основание чл.416
пр.1 от ГПК е влязла в законна сила на 18.11.2015г. и като
правна последица от това в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист на 30.11.2015г.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп.дело №20188090400878 по описа на ЧСИ Силвия
Косева с район на действие ВТОС, страни по което длъжник и взискател, са
съответно ищецът и ответникът по настоящото дело.
В глава тридесет и седма от ГПК е предвиден специален ред за защита на
длъжника, срещу когото е издадена Заповед за
изпълнение, а именно: чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, възражение
по чл. 423 от ГПК или предявяване на иск по чл. 424 ГПК, който ред изключва
общия исков ред. При осъществяване на принудително изпълнение въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква от момента на изтичане срока за възражение,
когато съдът служебно издава изпълнителен лист. В този случай съществуването на
вземането не е установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичането на
сроковете по чл.424 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено
нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, тъй като същите са преклудирани. В този смисъл е практиката на ВКС - Определение № 643 от 02.11.2009 г. по
ч.т.д.№ 680/2009 г. на ІІ т.о.,
Определение № 194 от 08.03.2010 по ч.т.д.№ 772/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, Определение №292 от 03.06.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело
№156/2011 год., ІІІ г.о., ГК.
Съдът намира, че за длъжника – ищец в настоящото производство
не съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата
от 19,90лв. и законната лихва върху нея, считано от 16.10.2015г. до
окончателното плащане на вземането, за които има издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, при положение, че законът му е предоставил правна
възможност за защита по друг процесуален ред, а именно
чрез подаване на възражение по чл.414 срещу заповедта
за изпълнение, а в случаите на депозиране на такова и
предявяване на иск по чл.422 от ГПК от страна на заявителя – чрез релевиране на
възраженията, респ. представяне на
доказателства за недължимост на сумите. Длъжникът е имал правна възможност да подаде
възражение по чл.414 от ГПК по частно гр.дело №2866/2015г. по описа на ВТРС и
да направи възражението си за погасяване на вземането на заявителя по давност на
основание чл.111 б."в" от ЗЗД, като това възражение се разглежда в
исково производство по чл.422 ал.1 от ГПК, но в случая поради липса на подадено
възражение не се е стигнало до провеждане на производство по предявен
положителен установителен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439
от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, при който отрицателен
установителен иск за недължимост на парично вземане, какъвто е настоящият иск,
предмет на делото, длъжникът
може да се позовава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание, а настоящата хипотеза
не е такава, доколкото, видно от изложеното в исковата молба ищецът се позовава
на факт /изтекла кратка 3г. погасителна давност, предвид периодичния характер
на вземането, за което срещу него се води изпълнение, въз основа на издаденото
изпълнително основание/, която, съобразно твърденията му за посочен падеж и
изискуемост на оспореното вземане за абонаментни такси за сумата от 19,90лв. -
16.10.2012г. /която дата е посочена като краен срок за плащане в процесната
фактура №**********/01.10.2012г./ е изтекла на 16.10.2015г., т.е. в деня на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, предмет на чгр.д.№2866/2015г. по описа
на ВТРС, т.е. преди приключване на съдебното дирене в заповедното производство,
приключващо с изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение, по което е издадено изпълнителното основание,
доколкото и съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и самият
ищец, подаването на заявление по чл.410 от ГПК не прекъсва давността, доколкото
не представлява действие от категорията на чл.116 от ЗЗД. Оспореното вземане,
предмет на воденото срещу ищеца изпълнение, е погасено по давност на основание
чл.111 б."в" от ЗЗД, която е изтекла, т.е. който факт е настъпил
преди приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, позоваването на който факт е недопустимо по реда на чл.439
от ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК, доколкото искът по чл.439 от ГПК може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание, каквато хипотеза в
случая не е налице, предвид което предявеният от ищеца отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК е
процесуално недопустим, поради което на основание чл.130 от ГПК ИМ следва да
бъде върната, респ. производството по делото прекратено.
Изходът на делото обуславя
неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски.
Водим от горното и на основание
чл.130 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА ИМ, предявена от М.Д.М.
***, с ЕГН **********, против ответника "МАКС
КОЛЕКТ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Триадица, бул."Христо Ботев" №17, ет.1, ап. офис 208,
поради ПРОЦЕСУАЛНА НЕДОПУСТИМОСТ на предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на сумата
от 19,90лв., представляваща задължение, отразено във фактура №********** по
Договор № DE **********/06.07.2011г., сключен между "Макс телеком"
ООД и длъжника М.Д.М., като вземането е прехвърлено с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ на ответника по настоящия иск "Макс
Колект" ООД, и законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2015г.
до окончателното плащане на вземането, за които са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение №1500/19.10.2015г. по чгр.д.№2866/2015г. по
описа на ВТРС, и ИЛ, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№20188090400878 по описа на ЧСИ Силвия Косева с рег.№809 на КЧСИ с район на
действие ВТОС, и ПРЕКРАТЯВА
производството по Гр. дело №54/2019г. по описа на ВТРС.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, от
която препис за връчване не се представя.
Препис от определението да се връчи на ищеца, чрез
пълномощника му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:................