№ ....................../08.02.2022г.,
гр. София
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в закрито заседание, проведено на осми февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6318 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от съдебно заседание, проведено на 16.11.2020г. съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на ищцата, в едноседмичен срок, с допълнителна молба, с преписи за другите страни, да уточни исковата си претенция, като формулира ясен петитум на предявения иск, както и да изложи фактически твърдения, съответстващи на този петитум, като уточни кои са фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В продължения по реда на чл.63 от ГПК срок по делото е постъпила молба
вх.№ 301034/10.12.2020г. от пълномощника на ищцата, в която е уточнил, че
предмет на предявения иск е само сумата от 4256,47 евро, представляваща лихва
по чл.7 от Анекс от 01.06.2011г. към договор за банков ипотечен кредит за
физическо лице № 231/29.06.2000г., сключен с „У.Б.“ АД и сумата от 520,23 евро,
представляваща разноски по обслужване и администриране на кредита - част от
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парични задължения от 30.05.2012г. по ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС. Поддържа
се, че въпросът относно дължимостта на сумата от
157 647,45 евро главница, равняваща се на 355 690,76лв. е решен със
сила на пресъдено нещо, предвид отхвърлянето на
предявения от „У.Б.“ АД иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК с влязло в сила на 09.12.2016г. решение №
19338/22.12.2014г. по гр.д.№ 6021/2014г. по описа на СГС, ГО, I-7 състав, потвърдено с решение от
08.02.2016г. по гр.дело № 3790/2015г. по описа на САС, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 842/09.12.2016г. по т.д.№ 60080/2016г. по
описа на ВКС, III г.о.
Уточнено е, че сумата, по
отношение на която е уважен предявения иск по чл.422 от ГПК – 9342,41лв.,
представляваща левовата равностойност на 4776,70 евро /сбора
от сумите: 4256,47 евро - лихва
по чл.7 от Анекс от 01.06.2011г. към договор за банков ипотечен кредит за
физическо лице № 231/29.06.2000г., сключен с „У.Б.“ АД и 520,23 евро - разноски по обслужване и администриране на кредита
- част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парични
задължения от 30.05.2012г. по ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС/, е била платена от собственика на ипотекираните в полза на банката взискател
недвижими имоти „А.” ЕООД, поради което
и производството по изп.дело № 20128580400684 по описа на ЧСИ У.Д.с
рег.№ 858 при КЧСИ е прекратено
по силата на закона. Излага се, че ЧСИ не е издал постановление, с което да
констатира това обстоятелство, а вместо това е продължил да извършва изпълнителни действия по прекратеното по
силата на закона изпълнително дело, присъединил е други изпълнителни листове, извършил
е опис, оценка и публична продан на имуществото на ищцата.
С молба вх.№ 200703/05.01.2021г., подадена лично от ищцата, същата уточнява, че доколкото изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение от 30.05.2012г. по ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС не е обезсилен, въпреки частичното отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, както и поради обстоятелството, че производството по изпълнителното дело не е прекратено и изпълнението продължава по отношение на цялото вземане по изпълнителния лист, за ищцата е налице правен интерес да иска да бъде признато за установено, че не дължи цялата сума, възлизаща на 355 690,76лв., представляващи вземания, за които е издадена заповед за изпълнение от 30.05.2012г. по ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС и изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело № 20128580400684 по описа на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858 при КЧСИ.
След изпращане на преписи от посочените по-горе молби на взискателя и третото лице помагач, само взискателят е депозирал отговор на исковата молба, като е изразил становище, че предявения иск е недопустим, тъй като ищцата търси защита по исков ред срещу твърдяна от нея процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, а установителният иск по чл.439 от ГПК касае само защита срещу изпълняемото право. Изложени са съображения и за неоснователност на предявения иск, като ответникът се позовава на данните, съдържащи се в удостоверение изх.№ 13703/11.06.2019г., издадено от ЧСИ У. Д., представено пред САС, в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечение.
Доколкото още с исковата молба ищцата е уточнила, че предявява иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК срещу „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** за признаване за установено, че тя не дължи сумата от 355 690,76лв., представляващи вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парични задължения от 30.05.2012г. по ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС и изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело № 20128580400684 по описа на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858 при КЧСИ, който иск поддържа, видно от депозираната от нея молба вх.№ 200703/05.01.2021г. и независимо от уточненията, направени от пълномощника й с молба вх.№ 301034/10.12.2020г., като съобрази, че не е направено оттегляне или отказ от иска, съдът намира, че не са налице основания за прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение на указания на съда, съгласно предупреждението, отправено с определението от съдебно заседание от 16.11.2020г., с което производството по делото е било оставено без движение.
Независимо от горното, съдът счита, че са налице основания за частично прекратяване на производството по делото и че същото се явява процесуално допустимо само по предявения иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, до сумата от 9342,41лв., представляваща левовата равностойност на 4776,70 евро /сбора от сумите: 4256,47 евро - лихва по чл.7 от Анекс от 01.06.2011г. към договор за банков ипотечен кредит за физическо лице № 231/29.06.2000г., сключен с „У.Б.“ АД и 520,23 евро - разноски по обслужване и администриране на кредита/ – част от 355 690,76лв., представляващи вземания, за които е издадена заповед за изпълнение от 30.05.2012г. по ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС и изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело № 20128580400684 по описа на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858 при КЧСИ, в която част е бил уважен предявения от „У.Б.“ АД срещу М.Л.Г. иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК с влязло в сила на 09.12.2016г. решение № 19338/22.12.2014г. по гр.д.№ 6021/2014г. по описа на СГС, ГО, I-7 състав, потвърдено с решение от 08.02.2016г. по гр.дело № 3790/2015г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 842/09.12.2016г. по т.д.№ 60080/2016г. по описа на ВКС, III г.о.
По отношение на разликата над 9342,41лв. до 355 690,76лв.
производството по делото следва да бъде прекратено, независимо, че
изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС, не е обезсилен,
доколкото от представените по делото доказателства – удостоверение с изх.№
13703/11.06.2019г. по изп.дело № 20128580400684 по
описа на ЧСИ У. Димоларова, не се установява да се
извършват изпълнителни действия за събиране на вземания в размер над сумата от
9342,41лв. и то въз основа на сочения от ищцата изпълнителен лист от
30.05.2012г., издаден във връзка със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело
№ 23412/2012г. на СРС – 57 състав. В цитираното удостоверение от ЧСИ е
посочено, че по процесното принудително изпълнение са присъединени вземания по
още два изпълнителни листа: 1/ изп.лист, издаден на
23.01.2017г. по гр.д.№ 6021/2013г. по описа на СГС – 7 състав и 2/ изп.лист , издаден на 09.03.2017г. въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение по гр.д.№ 11589/2017г. по описа на СРС, 60 състав, както и
че на 17.12.2014г. по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сумата от
10 000лв., които са разпределени. Дали е налице плащане е въпрос, свързан
с основателността, а не с допустимостта на иска, като до установяване на това
обстоятелство в исковото производство с влязъл в сила съдебен акт ищцата би
могла да погаси всички задължения по изпълнителното дело, а при уважаване на
иска, в частта, в която съдът го намира за допустим, и погасяване на всички задължения
ще са налице основания за прекратяване на производството по изпълнителното дело,
поради което и за ищцата е налице правен интерес да предяви иска, за който
съдът счита, че е частично допустим.
Предвид цената на иска и като съобрази разпоредбата на чл.103 от ГПК,
съдът намира, че след влизане в сила на настоящото определение, делото следва
да бъде изпратено на надлежния съд - Софийски районен съд, който се явява
родово компетентен да го разгледа, на основание чл.118 ал.2 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6318/2019г. по описа на СГС, ГО, I-27 състав, образувано по предявен от М.Л.Г.
срещу „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** иск с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК, В
ЧАСТТА, в която се иска да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи сумата над 9342,41лв., представляваща левовата равностойност на
4776,70 евро /сбора от сумите: 4256,47 евро - лихва по чл.7 от Анекс от
01.06.2011г. към договор за банков ипотечен кредит за физическо лице №
231/29.06.2000г., сключен с „У.Б.“ АД и
520,23 евро - разноски по обслужване и администриране на кредита/ до 355 690,76лв, представляващи
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парични задължения от
30.05.2012г. по ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС и изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело № 20128580400684 по описа на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858
при КЧСИ и
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд по предявения от М.Л.Г. срещу „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 9342,41лв., представляваща левовата равностойност на
4776,70 евро /сбора от сумите: 4256,47 евро - лихва по чл.7 от Анекс от
01.06.2011г. към договор за банков ипотечен кредит за физическо лице №
231/29.06.2000г., сключен с „У.Б.“ АД и
520,23 евро - разноски по обслужване и администриране на кредита/- част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парични задължения от 30.05.2012г. по
ч.гр.д.№ 23412/2012г. на СРС и изпълнителен лист, по който е образувано изп.дело № 20128580400684 по описа на ЧСИ У.Д.с рег.№ 858
при КЧСИ, на основание чл.118 ал.2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните – ищцата,
ответника и третото лице помагач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: