МОТИВИ
към присъдата по НЧХД
N 183/2017г. по описа
на Районен съд –
гр.Девня.
В Районен съд – гр.Девня е постъпила тъжба от Д.П. *** с
която е повдигнато обвинение срещу:
А.Д.М., ЕГН ********** за това, че:
На 28.04.2015г. в гр.П., обл.В. умишлено причинил
на Д.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в
дясната челна половина, обусловило разстройство на здравето не опасно за живота
- престъпление по чл.130, ал.1 НК.
В съдебно заседание частния
тъжител се явява лично и с адв.Т.К. *** надлежно упълномощен. В хода на
съдебните прения, процесуалния представител на частния тъжител поддържа обвинението
като счита същото за безспорно доказано. Твърди, че в хода на съдебното
следствие са събрани достатъчно доказателства които потвърждават обвинителната
теза – свидетелски показания и заключение по СМЕ. Прави подробен анализ на
доказателствата по делото, като твърди, че показанията на св.К.М. неясни,
непълни и неточни и не отразяват действително случилото се на 27.04.2015г.
Твърди също така, че безспорно е доказано, че подсъдимия М. е нанесъл два силни
удара в областта на лицето на частната тъжителка П. в следствие на което тя е
получила описаните в СМЕ телесни увреждания.Моли съда, да наложи на подсъдимия М.
справедливо наказание, както и да уважи изцяло предявения граждански иск в
размер на 2000 лева.
Пострадалото лице и частен тъжител
Д.П.П. желае
да бъде конституирана като граждански ищец, като предявява грждански иск срещу подс.М.
в размер на 5000 лева, представляващ обезщетение за нанесени неимуществени
вреди. Във фазата на съдебното следствие не дава показания.
Подсъдимият А.Д.М. се явява в с.з, представлява
се от адв.П.В. ***, надлежно упълномощен. В хода на съдебното следствие дава подробни
обяснения, като твърди, че е имал само вербален конфликт с частния тъжител П. и
то по нейна вина, но не и е нанасял удари.Възползва се от правото си на
последна дума и заявява, че не се признава за виновен. Моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Защитникът
на подс.М. – адв.П.В. *** заявава в хода на съдебните прения, че неговият
подзащитен не е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение. Моли съда
да не кредитира показанията на свидетелите Х.П., Т.П. и М. Т. Т., като твърди, че по никакъв начин в хода на
съдебното следствие не са се доказали твърденията на частния тъжителя, че подсъдимият и е нанесъл два
силни удара в областта на лицето. Твърди, че показанията на единствения
независим свидетел – очевидец на случилото се – К.М. са точни, детайлни и много
ясно описват случилото се на 27.04.2015г. пред вратата на апартамента на
частния тъжител П..Моли също така да бъдат кредитирани заключението от
назначената и изготвена СМЕ, както и резултатите от проведения съдебно –
следствен експеримент. Моли съда подс.М. да бъде признат за невиновен, както и
да бъде отхвърлен предявеният срещу него гр.иск в размер на 5000 лв.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: частната тъжителка Д.П. *** на посоченият в частната
тъжба адрес.Също в гр.П. живеел и подс.А.М., който бил полицейски служител в РУ МВР П.. На Коледа през 2014г., съседка на
подс.М., която знаела, че той е полицейски служител го помолила да вземе
отношение по повод на силен шум, който се чувал от апартамента на частния
тъжител П..Първоначално М. отказал, тъй като не бил на работа в този момент, но
поради многократните молби на съседката се обадил в РУ МВР П. и помолил дежурния офицер да
изпрати патрул на адреса на частния тъжител и да провери случая.След като в РУ
П. била извършена проверка по случая
и подс.М. бил разпитан като свидетел, частния тъжител П. разбрала, че подс.М. е
подал сигнала в районното управление. На 28.04.2015г.в около 17.30 часа подс.М.
и св. В.С. с която живеели на семейни начала си били в къщи.Подс.М. излязъл за
малко, като казал на св.С.,***.Малко след като той излязъл, на вратата на
апартамента се позвънило. Св.С. отворила вратата и видяла частния тъжител П.,
която държала в ръката си цигара и я размахвала. Според възприятията на св.С., П.
била в нетрезво състояние.П. попитала къде е А.М., като междувременно отправила
обиди към св.С. и подс.М.. В процеса на нанасянето на обидите станало ясно, че
поведението на П. е предизвикано от факта, че подс.М. е изпратил в жилището и
полицейски патрул по сигнал за нарушаване на тишината.Малкото дете на св.С. и
подс.М. се разплакало и частния тъжител П. си тръгнала. След известно време
подс.М. се прибрал в къщи и св.С. му споделила какво се е случило.Тогава подс.М.
решил да отиде в домът на П. за да и потърси сметка защо притеснява семейството
му. Отишъл във входа на П., качил се на етажа и й позвънил на вратата. Отворила
му лично Д.П.. Подс.М. се представил и я попитал какво иска от него и от
семейството му.Веднага след това П. започнала да му нанася обиди, като го
нарекла „мухльо”, „лъжец” и го заплашила с военна прокуратура. Подс.М. възприел,
че П. лъха на алкохол, но въпреки това и агресивното й поведение, се опитал да й
обясни защо и как е станал свидетел по случая с нарушаване на нощната тишина. След
като разбрал, че не може да проведе нормален разговор с П., подс.М. си тръгнал.
В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подс.М. твърди, че не е
имал никакъв физически контакт с П., не й е нанасял удари, а само е имал
словесен спор с нея. Неволен свидетел на случилото се станала св.К.М., която
била на посещение в домът на родителите си, който се намирал на етажа под
апартамента на частния тъжител П. и в момента на пререканията между частния
тъжител и подсъдимия се намирала на стълбищната площадка.От местоположението на
св.М. имало ясна видимост към входната врата на жилището на П. и тъй като спора
между П. и М. са разиграл пред входната врата на апартамента на П., тя го
възприела непосредствено.Малко след като подс.М. си тръгнал, от работа се
прибрал св.Х.П. – син на частния тъжител П.. П. му се оплакала, че подс.М. я е
ударил по лицето. След това частния тъжител П. ***, че полицейския служител М.
и е нанесъл удари и дежурния я посъветвал веднага да си извади медицинско
свидетелство за случая.Въпреки това П. отишла на преглед в МБАЛ „***”, клиника по съдебна медицина едва
на 30.04.2015г.в около 11.10 часа и заявила, че й е нанесен удар с шамар по
лявата лицева половина и удар с юмрук по дясната половина на лицето.При
проведения преглед от проф. д-р Д.Р. обективно се установило, че няма промени
по лявата буза, а в дясна челна половина, на границата с окосмената част на
главата над слепоочието има синкавомораво кръвонасядане с диаметър 4-5 см.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена
СМЕ /в.л проф.д-р Д.Р./ от чието заключение е видно, че съгласно данните от
проведения преглед на 30.04.2015г. се установява синкавомораво
кръвонасядане с диаметър 4-5 см. по челото в дясно, което е било получено по
общия механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет.Според заключението по
чисто медицински път не може да бъде направено по – точно прецизиране дали това
кръвонасядане е причинено при инцидента на 28.04.2015г. или около това време,
защото при освидетелстването не е описан оток. Според вещото лице не може да се
изключи и друг механизъм и време на причиняване на кръвонасядането.Ако е имало
плесница по лявата буза, то тя е била с малка сила и не е оставила по – трайни
видими следи до момента на прегледа. Такава повреда в теоретичен план би
обусловила чувство на болка.
В с.з
вещото лице изцяло поддържа заключението си, като заявява, че при проведения
преглед частната тъжителка е заявила, че са и нанесени два удара - с шамар и с
юмрук, а непосредствено след случилото се на 28.04.2015г. при проведен разпит от
полицейски служител е заявила, че и е нанесен един удар- с шамар по лявата буза,
поради което няма основание да се приеме, че обективно описаното кръвонасядане
в челото в дясно е причинено при въпросния инцидент по описания механизъм.
В
хода на съдебното следствие е проведен и съдебно – следствен експеримент със
задача да се установи има ли видимост от трето и четвърто стъпало на стълбището,
находящо се между коридора на третия етаж и стълбищната площадка между трети и
четвърти етаж към входната врата на ап.10.При провеждането на експеримента се
установи, че има видимост от трето и четвърто стъпало на стълбището, находящо
се между коридора на третия етаж и стълбищната площадка между трети и четвърти
етаж към входната врата на ап.10. Бе изготвен и фотоалбум.
След съвкупната преценка на доказателствата, съдът
стигна до извода за невиновността на подсъдимият А.Д.М. за това, че на 28.04.2015г.
в гр.П., обл.В. умишлено причинил на Д.П.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в дясната челна
половина, обусловило разстройство на здравето не опасно за живота - престъпление
по чл.130, ал.1 НК.
Разпоредбата на чл.303 от НПК указва, че присъдата не може
да почива на предположения и че съдът признава подсъдимия за виновен само
тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. От доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие, по предвидения в НПК ред се установява
единствено, че на 28.04.2015г. в около след обяд , подс.М. отишъл в домът на
частния тъжител П. и се опитал да проведе с нея разговор относно по – ранното и
посещение в домът му и отправените по време на него обиди към него и към св.В.С..След
като не успял да проведе смислен диалог с частната тъжителка, поради агресивното
и поведение, подс. М. се отказал да продължи разговора с П. и се прибрал в
домът си.Разговора между П. и М. се провел на входната врата на жилището на П.
и бил възприет от св.К.М..Както подс.М., така и св.М. твърдят, че по време на
разговора и след него, М. не е имал никакъв физически контакт с П.. След като подс.М. си тръгнал, на место
пристигнал св.Х.П. – син на П., на когото тя се оплакала , че подс.М. и е
нанесъл удари в областта на лицето.Малко след това в апартамента на П.
пристигнал и св.Т.П. - брат на частната
тъжителка, на когото тя също се оплакала, че подс.М. и е нанесъл удари в
областта на лицето.Според показанията му ,дадени в хода на съдебното следствие,
св.П. възприел, че лицето на сестра му е подпухнало от лявата страна и челото и
е зачервено.На същата дата – 28.04.2015г. в около 18.30 часа, частната тъжителка
П. ***, където заявила, че е ударена от полицейския служител А.М. и дала
обяснения пред св.П.П. – полицейски инспектор в РУ П..При проведения разпит св.П.
не възприел никакви видими увреждания по лицето на П..Въпреки указанията на св.П. веднага да бъде извършен преглед от съдебен
медик на Д.П. , тя отишла на преглед в МБАЛ „***”, клиника по съдебна медицина едва на 30.04.2015г.в
около 11.10 часа и заявила, че и е нанесен удар с шамар по лявата лицева
половина и удар с юмрук по дясната половина на лицето. При проведения преглед от
проф. д-р Д.Р. обективно се установило, че няма промени по лявата буза, а в
дясна челна половина, на границата с окосмената част на главата над слепоочието
има синкавомораво кръвонасядане с диаметър 4-5 см.
Съдът намира,
че в хода на съдебното следствие не се установи по безспорен и категоричен
начин твърдяното в частната тъжба.Не са доказани твърденията, че подс.М. е нанесъл
удари по лицето на частния тъжител П..
В
хода на съдебното следствие се оформиха основно две групи свидетели.Едната
група свидетели са близките на частния тъжител П.- брат и Т.П., синът и Х.П. и
близкия на семейството М. Т..Свидетелите П. и П. твърдят, че са възприели
състоянието на П. непосредствено след нанасянето на ударите, без да са очевидци
на случилото се, а св.Тошев твърди, че към момента на разговора между
подсъдимия М. и частния тъжител П. бил в апартамента на П. и възприел
нанасянето на ударите по лицето на П. от страна на подс.М..
Другата група свидетели се формира от В.С., П.П.
и К.М..Св.С. живеела на семейни начала с подс.М. и възприела агресивното поведение
на частния тъжител П., която преди разговорас подс.М. , посетила апартамента му
и отправила обиди и заплахи към него и към св.С.. Св.П. П. в качеството
му на полицейски инспектор снел обяснения от П. , непосредствено след твърдяния
от нея инцидент с подс.М. но не възприел никакви видими увреждания по лицето и въпреки
твърденията и че е ударена в областта на лицето от подс.М..Св.М. станала
неволен пряк очевидец на целия разговор между подс.М. и частния тъжител П.,
провел се пред входната врата на апартамента на П., но не възприела нанасянето
на удари от страна на М. към П..
Съдът счита,
че не следва да се кредитират показанията на първата група свидетели, тъй като
всеки един от тях е заинтересован от изхода на делото поради близки и роднински
отношения с частния тъжител.Освен това показанията на тези свидетели са в пълно
противоречие, както с показанията на единствения свидетел – пряк очевидец на
случилото се – св.К.М. и другите свидетели по делото, така и със заключението
на изготвената по делото СМЕ и проведения съдебно – следствен експеримент.
Съдът изцяло
кредитира показанията на втората група свидетели-на св.В.С. в частта им относно
поведението на частния тъжител П., станало причина за посещението на подс.М. в
дома й на св.П., който възприел състоянието на П. непосредствено след твърдяния
от нея инцидент и не възприел никакви увреждания по лицето и на св.К.М., която
непосредствено възприела разговора, проведен между подс.М. и частния тъжител П.
и не възприела нанасянето на удари от страна на М. към П.. Всъщност св.М. е
единственият свидетел, който, макар и неволно, е станал пряк очевидец на
случилото се пред входната врата на апартамента на П.. Показанията на тази
група свидетели кореспондират напълно помежду си, те са последователни,
обективни и непротиворечиви и съдът изцяло ги кредитира. Освен помежду си,
показанията на тези свидетели кореспондират изцяло и със заключението по
назначената и изготвена СМЕ, както и с резултатите от проведения съдебно – следствен
експеримент.
Съдът изцяло
кредитира и заключението на изготвената по делото СМЕ, като го намира за
обективно, безпристрастно и компетентно.
Дълбоко съмнение в тезата на обвинението, предизвиква
факта, че частния тъжител П. е посетила клиниката по съдебна медицина при МБАЛ
„***” едва на 30.04.2015г. – т.е два дни след твърдения от нея инцидент.Този
факт поставя под съмнение както твърдяния от П. механизъм на получаване на
обективно установеното при прегледа увреждане, така и времето на получаване на
това увреждане, тъй като според заключението на вещото лице, което съдът изцяло
кредитира, при проведения преглед на 30.04.2015г. се
установява синкавомораво кръвонасядане с диаметър 4-5 см.по челото в
дясно, което е било получено по общия механизъм на удар с или върху твърд тъп
предмет. Според заключението по чисто медицински път не може да бъде направено
по – точно прецизиране дали това кръвонасядане е причинено при инцидента на 28.04.2015г.
или около това време, защото при освидетелстването не е описан оток. Според вещото лице не може да се изключи и
друг механизъм и време на причиняване на кръвонасядането. Ако е имало
плесница по лявата буза, то тя е била с малка сила и не е оставила по – трайни
видими следи до момента на прегледа.
С оглед на събраната и
анализирана по делото доказателствена съвкупност съдът достигна до категоричния извод, за невиновността на
подс.А.Д.М., по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.130
ал.1 НК.
Писмените доказателства, потвърждаващи
приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК документи:свидетелство за съдимост, справка, СМЕ, съдебномедицинско
удостоверение.
По делото няма събрани преки или косвени доказателства
,които по безспорен и категоричен начин да водят до извода за извършване на
деяние по чл.130 ал.1 НК от страна на подс.А.Д.М..Поради
тази причина и съдът не може да формира убеждението , че подсъдимият е извършил
деянието за което му е повдигнато обвинение от страна на частния
тъжител.Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което
и съдът оправда подсъдимия на основание чл.304 пр.2 от НПК.
По отношение на предявеният гр.иск за сумата от 5000 лева
от страна на частния тъжител Д.П.П. срещу подс.А.Д.М., съдът го отхвърли изцяло
поради признаването на подсъдимия за невиновен.
На основание чл.190 ал.1 НПК съдът възложи на
частния тъжител Д.П.П. разноските по делото в размер на 1290.08 лева , от които
1000 лева за възнаграждение на защитника на подс.М., 273.00 лева за направени
разноски за възнаграждение на вещо лице и 17.08 лева за изготвяне на фотоалбум.
Не следва да са възлагат разноски по делото на подсъдимия.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: