РЕШЕНИЕ
№ ………, 12 юни
2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 6346 по описа за
2016г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са евентуално съединени
установителни искове по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за признаване за установено
съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност.
Ищецът С.А.Б. твърди, че по
предварителен договор от 4.09.2009г. е
закупил от „П.к.“ ООД недвижим имот –
апартамент № В 60 в жилищна сграда в гр.Русе, ул. „******* и е заплатил цената
на имота. Впоследствие собствеността върху имота му е била прехвърлена с
нотариален акт. Поддържа, че като собственик на имота е извършил множество
подобрения, в резултат на които апартаментът е станал луксозен Подобренията
възлизат на общо 41 216,60 евро,
подробно описани в уточнителна молба по вид и стойност. Твърди, че към датата
на сключване на нотариалния акт върху
имота са били учредени две ипотеки в полза на „ОББ“ АД, която е образувала
изпълнително дело и предприела изпълнителна действия. Счита, че има правото по
чл.177 от ЗЗД да получи при продажба на имота преди ипотекарния кредитор цената на необходимите разноски за имота и
увеличената му стойност. Поддържа, че
има право да претендира от „П.к.“
ООД по-голямата сума измежду
увеличената стойност на имота в резултат на подобренията и действителните
разходи за извършването им. Смята, че
има право да претендира от ответника сумата 150 000лв., с която се е увеличила
стойността на имота в резултат на направените подобрения, а при условията на
евентуалност – сумата 80 702,20лв., представляваща стойността на направените подобрения. Посочените суми са били предявени в
производството по несъстоятелност на „П.к.“ ООД, но не са били приети нито от
синдика, нито от съда по несъстоятелността по реда на чл.692 от ТЗ. Моли да
бъде признато за установено вземането му срещу „П.к.“ ООД (н) за заплащане на увеличената стойност на
имота от 150 000лв. или евентуално за стойността на разходите за подобрения в
размер 80 702,20лв. Претендира и разноските.
Ответникът „П.к.“ ООД (н) не заявява становище.
Ответникът Я.Н.С., синдик на „П.к.“
ООД (н) оспорва изцяло иска и поддържа,
че евентуално вземане на основание чл.177 от ЗЗД ищецът може да притежава срещу
ипотекарния кредитор, но не и срещу длъжника.
Софийски градски съд намира за
установени следните факти от значение за решаване на спора:
С предварителен договор от 4.09.2009г. „П.к.“
ООД и С.Б. са постигнали съгласие
дружеството да продаде, а Б. да купи недвижим имот, представляващ апартамент №
В 60 на тринадесети етаж в жилищна сграда „Р.-Т.“ в гр.Русе, ул. „******* с
площ 105,22кв.м. за сумата 38 373 евро. На 8.10.2009г. страните са сключили
договор за продажба на посочения имот чрез нотариален акт № 71, том $€, рег. №
7901, дело № 637 от 2009г. на
нотариус с рег. № 304.
На 20.03.2012г. строително предприятие „Д.С.“
– Франция, е издало фактура срещу ищеца за извършени работи по обзавеждане на
апартамент от около 105 кв.м. на тринадесети етаж в в сградата на ул. „*******,
гр.Русе. Стойността на всички извършени работи е била 41 215,60 евро. Във
фактурата е посочено, че тази цена е плате*** с банков превод от 12 000 евро на
12.12.2011г., банков превод от 18 000 евро на 18.02.2012г. и чек за 11 215,60 евро от 20.03.2012г. Плащането на
посочените суми се доказва и от представеното извлечение от банкова сметка на С.Б..
За
времето от 1.10.2008г. до 20.05.2016г. върху посочения апартамент е имало
вписани 2 договорни ипотеки в полза на „О.Б.Б.“ АД с длъжник № В 60 в жилищна
сграда в гр.Русе, ул. „*******, едната от 11.02.2008г., а следващата от
29.06.2009г. С уведомление от 7.04.2016г. от частен съдебен изпълнител с рег.
№ 832 ищецът С.Б. е бил уведомен, че на
10.05.2016г. ще бъде извършен опис и насрочена публична продан на имота.
С определение по реда на чл.692, ал.2 от ТЗ № 3980 от 21.07.2016г. по т.д.
4095/2012г. на Софийски градски съд е
оставено без уважение възражението на С.Б. срещу списъка на неприетите от
синдика на „П.к.“ ООД (н) вземания по отношение на вземане в размер
150 000лв. или 41 216,60 евро.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза увеличената стойност на имота след извършените подобрения е 165 370лв., а
стойността на направените подобрения е
80 612,66 лв. Експертизата е
изготвена на базата на продажната цена, посочена в предварителния договор за
закупуване на имота, а не на базата на цената по нотариалния акт, който е
по-ниска. Стойностите на строително-монтажните работи и на материалите са
приети по фактурата, тъй като става въпрос за труд и материали от Франция и
липсват аналози на националния пазар. Направените подобрения са луксозни и
строителството е хубаво направено.
Свидетелят С.В. дава показания че
познава апартамента, закупен от ищеца и го е посещавал, както и че знае какви са
помещенията в апартамента и какво е тяхното разпределение. При закупуването апартаментът
е бил предаден по БДС, както типично се предават жилищата и е имал нужда от
всички довършителни работи. Нямало е замазки, а подовите настилки са били на
циментова замазка. Стените са били шпакловани еднократно с груба шпакловка.
Вътрешни врати не е имало, а външната е била възможно най- евтината.
Електрическата инсталация не е отговарял на изискванията. С.Б. е изградил нова
електрическа и ВиК инсталации, сменил е
цялата дограма, сложил е масивна дебела входна врата, поставил е ламинат и
санитария в банята. Качеството на
ламината е било такова, каквото няма в България. В банята и и коридора е бил поставен
теракот. Поставени са и две вътрешни
врати. Част от мебелите в жилището са внос от Франция. Във всекидневната са
поставени поръчкови мебели, направени по дизайн за самото помещение. Стените са
шпакловани допълнително три пъти и са боядисани. Баните са били изцяло оборудвани от С.Б. с
продукти, донесени от него от Франция. Той е положил и плочките и теракота,
направил е и окачен таван, поставял е гипскартон. Поставено е и допълнително
осветление в окачения таван, а в дневната част е изградено подово отопление. Свидетелят
е участвал в пренасянето на ламината и е виждал всички тези подобрения.
Свидетелката К.Б. дава показания, че С.Б.
е получил апартамента в незавършен вид, не е имало мазилки, стените и подовете
не са били завършени. В баните не е имало теракот и фаянс. Б. е направил всичко сам. Направил е
шпакловки и боядисване на стените, сложил е паркет и теракот на пода, фаянс в
банята и тоалетната. Той е поставил и чешми и душове в банята. В стаите са направени мазилки, а в коридора и
в санитарния възел – окачени тавани. Направено е отопление на газ, като е
монтирал отделно котле за отоплението. Б. е сменил и вратите и е обзавел
апартамента. Свидетелката не знае точно в кой период са правени тези
подобрения, но извършването им е продължило около година.
При така установените обстоятелства
съдът достига до следните правни изводи:
Правилото на чл.177, ал.1 от ЗЗД е
създадено с цел избягване на неоснователно обогатяване във вреда на трето лице,
което е собственик на ипотекиран имот, но не е лично отговорно за дълга. Това
правило има както материално-правна, така и процесуално-правна страна.
Материално-правния аспект на разглежданата норма се изразява в създаването с
нея на конкретно вземане в полза на това трето лице, което вземане освен това
попада и в приложното поле на чл.91 от ЗЗД и по този начин на носителя му е
предоставена и правната възможност да упражнява задържане до реализиране на
вземането си. Процесуалният аспект на разглежданата норма се състои в това, че
нейното приложение е възможно само в хипотезата, когато е започнало
принудително изпълнение и то е насочено към ипотекирания имот, собственост на
това трето лице. Този извод следва от обстоятелството, че вземането може да се
реализира единствено от цената на имота, което предполага предприемане на
изпълнителни действия, насочени към имота. Процесуалният аспект на нормата също
така се изразява в създадената с нея привилегия в полза на собственика на имота
пред ипотекарните кредитори – третото лице получава вземането си от цената на
имота преди последните. Въпросната привилегия следва не само от разглежданата
норма, но и от изричното правило на чл.136, ал.1, т.4 във вр. с т.3 от ЗЗД. Съществуването
на подобна привилегия също е указание, че чл.177, ал.1 от ГПК е приложим само
доколкото е започнало принудително изпълнение, защото само в такава хипотеза се
поставя въпрос за привилегировани вземания.
Макар и да липсва изричен текст в
правилото на чл.177, ал.1 от ГПК очевидно е, че то намира приложение само за
частни производства по принудително изпълнение, но не и за производство по
несъстоятелност. Горният извод следва от обстоятелството, че ипотекираният
имот, предмет на принудително изпълнение, е собственост на трето лице и
следователно не попада в масата на несъстоятелността, както е определена тя в
чл.614 от ТЗ. При хипотезата, при която
в резултат на успешно преведен иск по чл.646-647 от ТЗ имотът се върне в масата
на несъстоятелността, въпросът за приложението на чл.177, ал.1 от ЗЗД не се
поставя, защото като последица от такъв иск третото лице би загубило качеството
си на собственик на ипотекирания имот. Затова възможността да се претендира
вземане по чл.177, ал.1 от ЗЗД изключва поначало наличие на производство по
несъстоятелност, в което ипотекираният имот е част от масата по
несъстоятелността. Възникналото по силата на чл.177, ал.1 от ЗЗД вземане
подлежи на удовлетворяване с предимство от стойността на имущество, което не съставлява
част от масата на несъстоятелността. Това е достатъчно основание да се приеме,
че вземане по чл.177, ал.1 от ЗЗД не може да съществува в полза на собственика
на ипотекиран имот срещу длъжник в несъстоятелност.
В допълнение, описаните по-горе
привилегии на разглежданото вземане, както и съпътстващото го право на
задържане, ясно сочат и пасивно легитимираната страна по вземането – това е ипотекарният кредитор,
спрямо когото собственикът на имота се ползва с привилегия и спрямо когото може
да упражни правото си на задържане. Подобни права собственикът няма спрямо
длъжника, поради което е очевидно, че той не разполага и с вземане срещу тази
страна. Така анализът на характера на вземането по чл.177, ал.1 от ЗЗД води също
до извод, че това вземане е противопоставимо само на ипотекарния кредитор. В
този смисъл е и правната теория[1].
На основание изложеното следва да се
приеме за основателно възражението на синдика на „П.к.“ ООД (н), че ищецът не притежава претендираното
вземане срещу длъжника или срещу масата на несъстоятелността. Поради липсата на
такова вземане предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно правилото на чл.694, ал.7 от ТЗ в тежест на ищеца следва да се възложи държавната такса по предявените
искове в размер 1 500лв., определена върху една четвърт от главното
вземане за 150 000лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ евентуално съединените искове
по чл. 694, ал.1,т.1 от ТЗ, предявени от С.А.Б., ЕГН **********,***, срещу „П.к.“
ООД ***, партер, и срещу Я.Н.С., синдик на „П.к.“ ООД (н), за признаване за
установено, че С.А.Б. притежава вземане на основание чл.177, ал.1 от ЗЗД срещу „П.к.“
ООД (н) за заплащане на увеличената стойност на недвижим имот в размер 150
000лв. или евентуално за стойността на разходите за подобрения в имота в размер
80 702,20лв.
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 1 500лв. (хиляда и
петстотин лева).
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: