Р Е Ш
Е Н И Е
Номер… ………2019год. гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД-НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на шестнадесети май 2019година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:Станчо Савов
Румяна
Петрова
Секретар Родина Петкова разгледа
докладваното от съдия САВОВ ВНЧХД
№438 по описа на ВОС за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъдата №9 по НЧХД №1459/2018г.
на Районен съд гр.Варна, първи състав, постановена на 17.01.2019г. с която подсъдимия В.Т.К. живущ *** ЕГН ********** е
признат за виновев в това, че на 27.01.2017г. в съдебно заседание по НЧХД № 652/2015г.
по описа на РС-Добрич разгласил позорни обстоятелства за д-р Д.Г.Д., ЕГН **********,
в качеството му на експрет – съдебен лекар и му преписал престъпление по чл.301
от НК, с което е осъществил състава на престъпление по чл.148 ал.2, вр.чл.148
ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.78А ал.1 от НК е освобаден от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева.
С
присъдата си на осн. чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подс. В.Т.К. да
заплати на гражданския ищец Д.Г.Д. сумата в
размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва
от момента на увреждането до окончателното й изплащане,
която сума представлява обещетение за претърпени от
деянието неимуществени вреди, като е отхвърлен предявения
граждански иск за разликата над 1000 /хиляда/ лева до първоначално предявените
5000 /пет хиляди/ лева, като недоказани по размер.
Въззивното производство е
образувано по жалба от подсъдимия. Обжалва се присъдата в нейната осъдителна
част, като се твърди, че подсъдимия не е осъществил състава на престъплението
за което има обвинение както от обективна, така и от субективна страна. Твърди
се, че изразеното от подсъдимия мнение обективирано в съдебния протокол е
отражение на неговата лична преценка и е една лична констатация, което от своя
страна не подлежи на наказателна отговорност. Твърди се, че в съдебния протокол
по НЧХД №625/2015г. на ДРС никъде не се съдаржа думата подкуп, както и никакви
позорни обстоятелства , както и не се приписва престъпление на тъжителя. Твърди
се, че в качеството на адвокат подсъдимия е изразил собственото си свободно
мнение, което е гарантирано от Конституцията. Твърди, че с израза ,,в полза на
този, който си плати,, е имал предвид , че заключенията на тъжителя в
качеството на вещо лице са в полза на
този който е поискал експертизата и е платил определения от съда депозит.
Претендира се, че разноските за три
инстанции възложени на подсъдимия не следва да му бъдат възлагани. Моли се подсъдимия да бъде оправдан изцяло, а алтернативно
делото да бъде прекратено и изпратено на РП Добрич за преценка дали не е
извършено престъпление от общ характер.
Пред въззивната инстанция
подсъдимия сам и чрез своя защитник адв.К. поддържа жалбата си и уточненията, като
отново се преповтаря изложеното в нея.
Моли се подсъдимия да бъде
оправдан.
Адв. Д. в качеството на
доверител на тъжителя моли присъдата да бъде остававена в сила, като правилна и
законосъобразна. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция.
След преценка на доводите на
страните по делото , както и след цялостна служебна проверка, на присъдата на осн. чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на
ВОС счита, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
В съответнствие с всички
събрани по делото доказателства относими към предмета на доказване,
първоинстанционния съд е приел за установено следното:
Подсъдимият В.К. работел като
адвокат в АК Добрич и познавал тъжителят Д., който работел като съдебен лекар в
съдебен район Добрич. Последния също
познавал подсъдимия К..
На 27.01.2017г. в
РС Добрич било
проведено съдебно заседание по НЧХД №625/2015г. по описа на РС Добрич. Подсъдимият по това дело бил
защитник на подсъдимия Б.А., а тъжителят С.С. бил представляван от адв.В.К..
По делото било поискано от адв.Кондова
назначаването на комплексна съдебно –медицинска и и съдебно психиатрична
експертиза. Пред съда – съдия Д. Д., адв. К. възразил
срещу назначаването на съдебно-психиатрична експертиза и заявил, че ако такава
експертиза бъде допусната, то в нея не следва да участва д-р Д.Д., а специалист
експерти от гр.Варна, като мотивирал становището си с думите: „…защото в
последно време повечето от експертизите на Д. са в полза на този, който си
плати. Това е ноторно известен факт“.
Тези думи на адв. К. били надлежно
протоколирани и в последствие станали известни освен на страните по НЧХД
№625/2015г., но и на тъжителя Д.Д..
Според тъжителя Д. думите на подс.К.
са станали известни на широк кръг от юристи в гр.Добрич, като по този начин са
уронили престижа му и доброто му име в обществото. Тъжителят Д. е
преживял по свой начин изречените по негов адрес клеветнически твърдения и е
потърсил помощ от лекар психиатър.
От
приетата по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимия е не осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Гореизложената фактическа обстановка
първоинстанционния съд е изградил на
база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства по реда и със средствата на НПК, като е
събрал наличните фактически данни,
свързани с обстоятелствата, изложени в частната тъжба, които допринасят за
тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина.
Събирайки поисканите от страните
доказателства, районният съд логично и обосновано,
подробно мотивирайки се, е заключил, че
се налага извод, за извършено от подсъдимия престъпление по чл.148 ал.2,
вр.чл.148 ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК изричайки в съдебно заседание по НЧХД
№625/2015г. по описа на РС Добрич думите „…защото в последно време повечето от
експертизите на Д. са в полза на този, който си плати. Това е ноторно известен
факт“. Същите тези думи са били и протоколирани в съдебния
протокол по това дело.
Възраженията на защитата на подсъдимия
във въззивната жалба, изложени и
пред настоящата инстанция съдът намира за неоснователни.
Възражения сходни с тези направени
пред въззивната инстанция са били наведени и пред ВРС, като съдът правилно е анализирал
събраните по делото доказателства и е
направил законосъобразен извод, че в случая от
страна на подсъдимия е осъществен състава на чл.148 ал.2, вр.чл.148
ал.1 т.1, вр.чл.147 ал.1 от НК, тъй като в гр.Добрич е разгласил позорни
обстоятелства за д-р Д. в качеството му на експерт- съдебен лекар и
му приписал престъпление, като е казал, за д-р Д. / в качеството на експерт-
съдебен лекар/, че в последно време повечето от експертизите му
са в
полза на този, който си плати, както и че това е ноторно известен факт.
Правните изводи направени от ВРС и
изложени подробно в мотивите към присъдата се споделят и от
въззивната инстанция, поради което и счита, че не следва да ги
преповтаря.
Намира за нужно обаче да отбележи, че правилно
районният съд в цялост е кредитирал показанията на св.Иванова,
която установява психическото състояние на тъжителя,
след като узнал за думите изречени от подс.К. по отношение на
неговата личност и работа като експерт.
Също правилно е прието за безспорно
установено, че на 27.01.2017г. в съдебно заседание по НЧХД № 652/2015г. по
описа на РС-Добрич в гр.Добрич подсъдимия К. е изрекъл
описаните в частната тъжба думи по адрес на тъжителя Д.,
като същите надлежно са докуметнирани в съдебния протокол. Правилно е прието,
че тези думи недвусмислено сочат, че тъжителят Д. изготвя
заключенията по своите експертизи според това дали ще получи облага, която не
му се следва за да извърши действие по служба, като друго тълкуване
на тези думи не е било направено
при провеждане на съдебното следствие пред първата инстанция.
Както за
първоинстанционния съдия, така и за настоящия съдебен състав е безспорно, че
с тези думи се отправят клеветнически твърдения и се приписва
престъпление,
а именно че
тъжителя д-р.Д. не извършва експертните си заключения по
поставените му задачи по назначените съдебно медицински експертизи на базата на
събраните доказателства и според обективните находки, а според това дали ще
получи неследваща му се имотна облага, под формата на плащане.
Безспорно е също така , че доколкото тъжителя Д. работи
като съдебен лекар и изготвя съдебно-медицински експертизи думите на подс.К. са
изречени именно по този повод.
Правилно е прието също така
от районния съдия, че е доказано по делото, че тъж.Д. е
узнал за изречените от страна на подсъдимия думи в
проведеното открито съдебно заседание в РС Добрич с които думи е засегната честта и достойнството
на тъжителя, като тези думи от страна на подсъдимия са били възприети както от лицата, които са се
намирали в съдебната зала към него момент, така и от множество
други
лица - познати на тъжителя, юристи, полицаи и др.
Деянието е
извършено с пряк умисъл, като подсъдимия е целял и е искал настъпването
на вредните последици, като в конкретния случай подсъдимия
на практика е заявил, че тъжителя Д. е подкупен
и изготвя експертните си заключения според това коя от страните ще му заплати.
Както и първоинстационния
съд, така и настоящия съдебен състав не споделя становището на защитата на
подсъдимия, че с думите си подсъдимия е изразил
лично мнение и че това са негови конституционни
права.
Вярно е, че всеки има право
на свободно изразяване,
но това негово право следва да се разграничава от изричането на
клеветнически твърдения по адрес на определено лице- какъвто е настоящия случай.
Твърдението,
че тъжителя получава недължимо заплащане за изготвяне на
експертни заключения и съответно с оглед на това дали ще получи такова заплащане зависи и експертоното
заключението
което ще изготви /което на практика е казал подсъдимия/ и настоящия
съдебен състав намира за
клеветническо твърдение и такова приписващо престъпление.
С постановената присъда правилно подсъдимия е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, като настоящия съдебен състав счита също така, че размерът на санкцията от
1000лева е правилно определен предвид тежестта на извършеното от подсъдимия и неговото
имуществено състояние.
Намира също, че правилно РС по справедливост е уважил и предявения
граждански иск в размер на 1000лева, представляващ обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от частния тъжител,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от момента на извършване на
престъплението до окончателното изплащане на сумата.
Относно искането на проц. представител на частния тъжител за присъждане на
направените съдебно деловодни
разноски за въззивната инстанция в
размер на 500лева, съдът намира, че
същото е основателно и че следва да бъде уважено- предвид неоснователната
въззивна жалба на подсъдимия.
Относно направеното възражение от подсъдимия за възлагане на направените разноски в
различните инстанциии, съдът намира същото за неоснователно, предвид
постановения осъдителен съдебен акт по отношение на него.
Относно искането на подсъдимия за прекратяване на делото и изпращането му
на Районна прокуратура Добрич за преценка дали има извършено престъпление от
общ характер, съдът намира това искане за неоснователно, предвид на
обстоятелството, че извършеното от подсъдимия не е престъпление от общ характер, а се преследва по тъжба на
пострадалия, а именно по реда по който е
образувано и разгледано делото.
По съображенията на ВРС и тези изложени в настоящия съдебен акт въззивната
инстанция намира, че присъдата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена
като неоснователна.
При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка
не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №9 по НЧХД №1459/2018г. на
Районен съд гр.Варна, първи състав, постановена на 17.01.2019г.
ОСЪЖДА В.Т.К.
живущ *** ЕГН:********** да заплати на Д.Г.Д., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 500/петстотин/лева –съдебно
деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.