Решение по дело №9/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 107
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Цветелина Маринова Янкулова-Стоянова
Дело: 20214400900009
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Плевен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Търговско дело № 20214400900009 по описа за 2021 година
Производство по Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове –
чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е образувано на основание искова молба, регистрирана с Вх.
№219/18.01.2021г. по регистъра на Плевенски окръжен съд, изпратена по пощата с
пощенско клеймо от 14.01.2021г.(л.29), чрез която са предявени обективно съединени
осъдителни преки искове с правно основание по чл.432 от КЗ, от ищеца Б. Г. Б. с адрес в
гр.П., ж.к.“С.“,бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,чрез пълномощника адв. П. К. от САК с адрес за
призоваване в гр.К., ул.“С.“№*, офис №*, срещу ответника ЗД“БУЛ ИНС“-АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№37, за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
***г., около 15:40ч. на третокласен път ***. С.***-с.***, Област-П., за което се твърди, че е
причинено виновно от Т. А. Ц. при управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***,със
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, както следва: Иск за
неимуществени вреди с цена 26000.00лв.(двадесет и шест хиляди лв.), предявен като
частичен от иск с цена 200000.00лв(двеста хил.лв.) и иск за имуществени вреди с цена
4518.86лв. ( четири хиляди петстотин и осемнадесет лв. и 86ст.), както и лихва върху
претендираното обезщетение, считано от 19.06.2020г.( дата, определена според ищеца
съгласно чл.429,ал.3 от КЗ във вр. чл.430 от КЗ)
В исковата молба се твърди следното:
Ищецът Б. Г. Б. е пострадал при ПТП на *** г.Произшествието е
1
настъпило при следния механизъм: Около 15.40 ч., на третокласен път PVN *** село *** -
село ***,Т. А. Ц., управлявайки л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № ***, при движение с
несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, след десен завой, губи контрол
над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, където удря правилно
движещия се в своята пътна лента л.а. „Ауди 80“ с per. № *** с водач Б. Г. Б.. Съставен е
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № *** г. от ОД на МВР - Плевен. По
случая е образувано наказателно производство - ДП - ЗМ № 146/2020 г. по описа на ОД на
МВР - Плевен, което към настоящия момент не е приключило с краен акт.
Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на
л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № *** нарушения на правилата за движение по пътищата и
съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Т. А. Ц. и
настъпилите общественоонасни последици - нанесените телесни увреждания на Б. Г. Б.. За
увреждащия л.а. „Фолксваген Голф с per. № ***. управляван от водача Ц. има сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в полица № BG***, със
срок на валидност от 06.10.2019 г. до 05.10.2020 г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от него
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 10 000 000лв. за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020г
В изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът Б. Г. Б. е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД“Бул инс“-
АД.Претенцията е получена от застрахователя на 16.07.2020г. и са били приложени всички
документи, с които е разполагал пострадалият. Образувана е била Преписка по щета
№***,но към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение.С оглед на
изложеното за ищеца са налице предпоставките да предявяване на иск за ангажиране
отговорността на ответника като застраховател за причинените неимуществени и
имуществени вреди:
При процесното ПТП ищецът Б. Г. Б. е получил следните травматични
увреждания:
фрактура на хумерус /кост в областта на лява мишница/;
фрактура на радиус /кост в областта на лява предмишница/;
фрактура на тибия и фибула /двете кости на дясна подбедрица/;
пневмоторакс в лява област на гръдния кош и оплаквания от диспнея
/задух/;
контузио торацис ет пулмонис /контузия на гръдния кош и бял дроб/;
контузио капитис /контузия на главата/;
охлузни рани върху гърдите и мишична ямка.
След настъпването на катастрофата, на ***г. е приет в Клиника по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“-Плевен, със силни болки в
2
областта на лявата предмишница и десен крак, дезориентиран, със затруднено дишане и
болка в лявата гръдна половина. Същия ден му е извършена торакоцентеза, при която е
евакуирана 600мл кръв и временно е поставен гипс на десен крак и в областта на лява ръка.
На 24.06.2020 г. му е извършена операция на крака, при която е поставен тибиален
интрамедуларен пирон. На 26.06.2020 г. му е извършена операция по фиксация на
фрактурата на хумерус посредством поставяне на пирон. Изписан е на 03.07.2020 г. с
препоръка за придвижване с помощен стол до трети месец и носене на лонгета в областта
на лява гривнена става.
В резултат на уврежданията ищецът е претърпял силни болки и
страдание. Поради спецификата на травмите, периодът на принудително обездвижване е
траял много дълго време, а поради успоредното заздравяване на различни травми, общият
период на заздравяване е бил значително удължен, тъй като прохождането с ползване на
помощни средства е било осуетено поради фрактурата в областта на мишница и
предмишница, както и нестабилността е била удължена поради травмите в областта на
гръдния кош и белия дроб.
Възстановителният период е бил съпътстван с много неудобства и
ограничения при извършването на ежедневните битови дейности, било е невъзможно сам да
се обслужва,нуждаел се е непрекъснато от някой, който да му помага. Преди процесното
ПТП Б. е бил активен млад мъж, работещ, в добро здравословно състояние, но поради
травмите, получени при инцидента за дълъг период от време е бил лишен от възможността
да работи, да се придвижва, да извършва обичайните си дейности. Б. все още е лишен от
обичайния си начин на живот, от обичайното си социално общуване. Освен болките,
ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с
получените от него физически травми се отразява изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото
съзнание. Поради получените травми, на Б. ще се наложи да се съобразява с какъв вид труд
да се занимава, ще бъде ограничен при избора си на работа, съответно - при осигуряването
на поминъка си. Ще търпи болки в местата на фрактурите при физическо натоварване и при
промяна на времето. Въпреки проведеното лечение и физиотерапия, Б. все още не е
възстановен от получените травми, още изпитва болки, не може да ходи нормално, щади
принудително десния си крак, значително е намаляла двигателната му активност. Травмата
в областта на гръдния кош и белия дроб все още му причинява неудобства и причинява по -
тежкото боледуване при обикновени вирусни инфекции.
С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-
голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да
замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените
телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
3
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и
изобщо нематериалните последици от настъпилото произшествие.
Освен неимуществени вреди, пострадалото от ПТП лице Б. Б. е
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени във връзка с
лечението на понесените от него травми - за закупуване на пироните, които са поставени за
фиксиране на фактурите, за медикаменти и лекарства, за процедури. За доказването им,
прилага разходни документи и моли да се допуснете съответен въпрос към вещото лице по
СМЕ.
Вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил Т. А. Ц., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по
делото ЗД “Бул инс“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което за ищеца ми е налице правен интерес да иска от съда определяне
и присъждане на справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени
вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдание от причинените травми, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Петитумът на исковата молба е, като се има предвид изложеното,
страните да се призоват на съд и след като се докаже твърдяното в обстоятелствената част,
съдът да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са
основателни и доказани по размер и да осъди ответника ЗД “Бул инс“ АД да заплати на Б. Г.
Б. сумата в размер на 26 000 лв., предявен като частичен от 200 000 лв. - обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и
неудобства,вследствие на причинените увреждания от ПТП на *** г., както и сумата в
размер на 4518.86лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи
извършени разходи за лечение.
Претендира се и лихва от датата 19.06.2020 г. - съгласно разпоредбите
на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите за
обезщетение.
Да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като пълномощникът адв. П.К. е
регистрирана по ЗДДС, като и да се счита настоящата молба за списък на разноски.
Представени са доказателства и са заявени доказателствени
искания, както следва:
I. Да се приемат като писмени доказателства по делото, приложените
към ИМ заверени копия от:
-Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № *** г. от ОД
на МВР - Плевен.;
4
-План-схема на ПТП към констативния протокол;
- Епикриза ИЗ № *** г. на Клиника по ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен;
- амбулаторен лист;
- медицински протокол на ЛКК № ***;
- болнични листове - 5 броя;
-Справка за разходи за лечение на стойност 4518.86лв. и приложените
към нея – Фактура на стойност 4280.00лв. и 5бр. фискални бонове;
- Писмо - претенция, ведно с обратна разписка, видно от която
претенцията е получена на дата 16.07.2020г., писмо изх. № НЩ *** г., видно от което
застрахователят отказва да изплати застрахователно обезщетение;
- Електронна справка oт информационния център на ГФ, от която е
видно, че към момента на процесното ПТП, увреждащото МПС е имало валидна ЗГО,
сключена с ответника по делото.
ІІ. Да се задължи ответника ЗД “Бул инс“ АД да представи следните
документи:
1.Застрахователна полица № BG***, със срок на валидност от
06.10.2019 г. до 05.10.2020 г., сключена за процесното МПС. В случай, че ответното
дружество' не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, моля да обявите
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство наличието на покритие по
застраховка ГО за процесния автомобил към датата на ПТП.
2.Преписката по щета, образувана по претенцията на ищеца Б. Г.Б..
ІІІ.Да се допусне СМЕ от вещо лице съдебен лекар, който, след като се
запознае с представените медицински документи и след извършване на личен преглед на
ищеца, да отговори на следните въпроси:
1. Какви травматични увреждания е получил пострадалият Б. Г. Б. в резултат на ПТП,
настъпило на дата *** г.?
2. Какво лечение му е проведено, какви манипулации/операции са му направени?
3. Нуждаел ли се е Б. от чужда помощ, за какви дейности и за какъв период?
4. Приключил ли е оздравителния процес, възстановени ли са напълно функциите на
десния крак и в областта на лявата мишница/предмишница?
5. Има ли остатъчни невъзстановени последствия от травмите на крака, на ръката и на
гръдния кош и в какво се изразяват те?
6. Настъпването на отделните травми едновременно представлява ли самостоятелен
фактор за забавяне на оздравяването им и в какво се изразява това?
7. Представените разходни документи за извършени разходи за лечение относими ли са
към лечението на уврежданията на ищеца и било ли е необходимо тяхното
извършване?
5
ІV.За доказване на причинените неимуществени вреди на ищеца да се
допуснат до разпит по двама свидетели при условията на довеждане за установяване на
претърпените от ищеца болки, страдание, неудобства и ограничения, предизвикани от
уврежданията му, причинени от ПТП на *** г.
С оглед становището на ответника и направените оспорвания и
възражения, да се даде възможност за ангажиране допълнителни доказателства.
Към исковата молба са приложени:Протокол от ПТП с пострадали
лица №19/2020г; Амбулаторен лист №***;Фишове; Ренгеново изследване;Декларация за
материално и гражданско състояние; Молба до застрахователя по чл. 498 от КЗ; Обратна
разписка;Пълномощно.
Исковата молба съдържа ОСОБЕНО ИСКАНЕ за освобождаване на
ищцата от внасяне на такси и разноски по производството на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
С Определение №255/22.07.2021г., съдът на основание чл.83,ал.2 от
ГПК е признал за установено, че ищецът Б. Г. Б. няма достатъчно средства за заплащане на
такси и разноски и го е освободил от заплащане на такива в производството по делото.(л.43
и сл.)
С Определение №160/29.04.2021г,влязло в сила на 29.12.2021г,
настоящият съдебен състав е СПРЯЛ на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК производството
по т.д.№9/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, до
приключване с влязъл в сила акт на наказателното производство по ДП – ЗМ №146/2020г.
на ОД на МВР-Плевен, образувано за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр.с
чл.342,ал.1 от НК – ПТП между два леки автомобила с водачи Т. А. Ц. и ищеца Б. Г. Б..
С Определение №70/21.02.2022, което не подлежи на обжалване,
спряното производство е възобновено на основание чл.230,ал.1 от ГПК и производството е
започнало от онова действие, при което е била спряно - от започване размяната на книга по
реда на чл.367 и от ГПК.
На основание Разпореждане №92/21.02.2022г., препис от исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ответника – ЗД “БУЛ ИНС“-АД, ЕИК-***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№37.(л.64 и сл.).
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на исковата
молба, регистриран с Вх.№2771822.03.2022г,подаден от ответника – ЗД “БУЛ ИНС“-
АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№37,
чрез пълномощника адв. И. М.Ж. от АК-Габрово, преупълномощен от адв. М. Г. от САК, със
съдебен адрес в гр.Г., ул.“Е. Д.“№*, ет.*(л.64 и сл.).
В отговора на исковата молба се изразява следното становище:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил
„Фолксваген Голф" с per. № ***.
6
Налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на
производството по делото, тъй като с оглед предявените претенции срещу упълномощилото
ни дружество е от съществено значение дали претендираните вреди са настъпили вследствие
виновно управлявания от застрахованото лице автомобил. В започнатото и неприключило
наказателно производство по ДП-ЗМ №146/2020г. по описа на ОДМВР-Плевен ще бъдат
установени факти, имащи пряко отношение към предмета, основанието и размера на
предявените искове. Съгласно установената съдебна практика на ВКС и съдилищата в
страната, производството по исковете с правно основание чл. 432 КЗ подлежи на спиране на
основание чл. 229. ал. 1. т. 5 ГПК. за да бъде съобразено решението по претенциите за
обезщетяване на вреди с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество. В
подобни на настоящата хипотези е приложимо разрешението, дадено от ОСГК и ОСТК на
ВКС в т. 2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г.,
което е в смисъл, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за
обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д" ГПК (отм.),
която разпоредба е аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК….
Липса на деликт:
Оспорва се механизма на ПТП, като считаме че представените с
исковата молба доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Относно механизма на възникване на произшествието ищцовата страна
се позовава единствено на Констативен протокол с пострадали лица№***г„ който не се
ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП" и не
установява сам по себе си механизмът на ПТП. Приложеният препис от протокола е
съставен близо месец след настъпване на произшествието, съставителят не е бил очевидец и
не е възприел непосредствено механизма на протичане на ПТП. Когато протоколът за ПТП
не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава,както е в настоящия случай,
ищецът, претендиращ обезщетение носи пълната тежест за доказване механизма на ПТП и
следва да ангажира и други доказателства. В този смисъл е практиката на ВКС по реда на
чл.290 ГПК. Без по делото да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен
извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2
ЗЗД.Оспорват се твърденията относно механизма на ПТП, изложени в исковата молба.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и
неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", се оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в
това число противоправност и вина в поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф".
Твърди се, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Видно
от констативния протокол за ПТП и посоченото в исковата молба, по случая е образувано
7
наказателно досъдебно производство и понастоящем твърденията за виновно поведение на
сочения за деликвент водач не са доказани в влязъл в сила съдебен акт. При това положение
и при липсата на акт по чл. 300 ГПК, твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от
непозволено увреждане вследствие ПТП, подлежат на пълно и главно доказване! Оспорват
се твърденията единствено водачът на л.а. „Фолксваген Голф" да е нарушил правилата за
движение, като се счита, че поведението на водача на л.а. „Ауди 80" също е в причинно-
следствена връзка с вредоносния резултат.
Съпричиняване на вредите - чл. 51, ал.2 ЗЗД:.
Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на л.а. „Фолксваген Голф", произтеклите от ПТП вреди са
съпричинени от ищеца,който е шофирал управлявания от него автомобил без поставен
предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП. Налице е
обективна причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия от една страна и
настъпилият вредоносен резултат, като същият произтича по вид и степен и от собственото
му противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан, вредите или не биха
настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен.
Оспорват се твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът
да е претърпялцитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен.
Оспорва се евентуално получените в следствие на ПТП увреждания на
ищеца да са довели до описаните значителни неимуществени вреди, продължителни болки и
страдания, силен стрес.
Оспорва се продължителността на възстановителния процес и
твърденията, че ищецът все още не е възстановен от получените травми и продължава да
търпи болки, затруднения и неудобства.На този етап няма данни и доказателства ищецът да
е претърпял описаните в исковата молба увреждания, които да са в следствие на
произшествието и в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на
сочения за деликвент водач. Оспорват се всички твърдения на пострадалия в тази насока.
Оспорва се предявеният иск за неимуществени вреди и по размер:
Заявената с исковата молба сума за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200 000 лева, претендирана в частичен размер от 26 000 лева, е силно
завишена, нереално висока и несъпоставима с характера на твърдените вреди, които не са
доказани. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на
трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на
принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на
деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя има определени граници, именно с оглед на които са
определените застрахователни лимити. Застрахователят отговаря само до размера на
съответния лимит. Съгласно съдебната практика и нормативните разпоредби обезщетението
по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните
8
лимити. При определяне на същото, съдът е обвързан със застрахователните лимити
единствено, доколкото застрахователя не отговаря над лимита.
Оспорва се искът за имуществени вреди в размер на сумата от
4518.86 лева като частично недопустим, както и по основание и размер:
В отправената до застрахователя претенция с писмената молба, не се
съдържа искане за заплащане на конкретно обезщетение за имуществени вреди като парична
сума, а е приложена единствено фактура №***г. на стойност 4280 лева. Искане за разходи
по фискалните бонове за лекарства, медицински процедури и услуги е отправено за първи
път с исковата молба до съда, което е в разрез с разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ и в тази
част претенцията е недопустима. Наред с това се оспорва претендираната обща сума за
имуществени вреди като разход да е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП
и настъпилите травматични увреждания Оспорва се сумата от 4280 лева по фактурата от
24.06.2020г. да съставлява задължителен разход свързан с лечението на ищеца в резултат на
ПТП, не става ясно за какви медицински изделия са заплатени двете суми по фактурата.
Оспорват се сумите по приложените фискални бонове, които са за различни услуги,
потребителски такси и медикаменти, да са свързани с процесното ПТП, като същевременно
не е посочено от кого са заплатени тези суми. '
Относно претенцията за лихва за забава:
Оспорва се претенцията за забава като се твърди, че застрахователят не
дължи лихва върху търсените обезщетения от датата 19.06.2020г., както се претендира с
исковата молба Застрахователят не е уведомяван за процесното ПТП от застрахования, а от
пострадалия чрез неговия пълномощник с претенцията, обективирана в писмена молба вх.
№397702/16.07.2020г. Тази молба обаче не съдържа всички посочени в закона реквизити, в
това число банкова сметка за изплащане на обезщетението - аргумент от чл. 380, ал.1 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва. Наред с това към претенцията за
изплащане на застрахователни обезщетения не са били представени изискуемите
доказателства относно виновността на застрахования водач, за което ищецът е бил уведомен
с писмо изх.№НЩ-***г. и следващо такова с изх.№ НЩ- ***г., получено на 14.08.2020г., но
не е предприел последващи действия.
В заключение ответникът моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани, а евентуално да намали
размера на претедираните обезщетения с оглед възраженията.Моли с оглед изхода на спора
да му се присъдят направените в производството разноски.
Изразява следното становище относно доказателствените искания:
1. В тежест на ищовата страна е доказване настъпването на процесното
ПТП и неговия механизъм, наличие на противоправно поведение на някой от участниците в
него, вредите, които са претърпени, и причинната връзка между ПТП и вредите.
9
2. Относно искането на ищеца за допускане на съдебно-медицинска
експертиза, освен поставените в исковата молба въпроси, вещото лице да отговори и на
въпросите:
-С оглед твърдените травми и механизмът на ПТП има ли медицински
данни по време на инцидента водачът на л.а."Ауди 80" Б. Г. Б. да е бил с поставен предпазен
колан?
-При какъв механизъм са получените травми, този механизъм може ли
да бъде избегнат или ограничен при поставянето на предпазен колан?
-Ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, щеше ли да
претърпи същите увреждания?
- Страда ли ищецът от съпътстващи заболявания, които да повлияят на
лечението му и на евентуално възстановителен процес?
3.За установяване възраженията по отговора относно поведението на
участниците и конкретните обстоятелства при механизма на ПТП, да се допусне събиране
на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване – водачът
на л.а.„Фолксваген Голф“ –Т. А. Ц., с адрес: с.***, обл.П., ул.“А. С.“ 72.
4.Да се приемат като писмени доказателства: молба вх.
№397702/16.07.2020г.; писмо изх.№ НЩ-***г. с обратна разписка от 14.08.2020г.
5.Да се даде възможност с оглед становището на ищеца, за
ангажиране и други доказателства в процедурата по размяна на книжа и по реда на чл.375,
ал.1 от ГПК.
В случай че претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител е в размер над минималния, се прави възражение за
прекомерност и молба на основание чл. 78 ал. 5 ГПК да се намали същото.
На основание чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане №
144/22.03.2022г. съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищеца, чрез
неговия пълномощник с указания по чл.372,ал.2 от ГПК.(л.80 и сл. от делото)
В предоставения 2–седмичен срок ищецът чрез пълномощника адв.
П.К. е подал писмено изявление, озаглавено „Молба“, изпратена по електронна поща,
регистрирана с Вх.№3905/20.04.2022г., със съдържание, определящо правен характер
на Допълнителна искова молба по смисъла на чл.372 от ГПК. В нея се твърди
следното:
I. По отношение становището на ответника по основателността на
исковете:
С оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна
полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ***, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за
10
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорват се всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни,неоснователни и недоказани.
1.Не са налице основания за спиране на делото, предвид представеното
по делото влязло в сила Споразумение, с което окончателно е приключило наказателното
производство по случая.
2.Освен приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП
с
пострадали лица, по делото сме представили и влязло в сила Споразумение от 15.02.2022 г.
по НОХД № 2415/2021 г. на РС - гр. Плевен. От същите става ясно какъв е механизмът на
ПТП. По отношение вината на водача на л.а. Т. Ц. и противоправността на извършеното от
него деяние, следва да се има предвид, че съгл. чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от съда
Споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Същото е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Предвид изложеното са неоснователни възраженията на ответника в тази насока.
3.Изложеното от ответника твърдение за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, е неоснователно.
Освен това същото е голословно и неподкрепено с доказателства. При наличие на
възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, то подлежи на пълно и главно доказване в настоящото производство
от ответника. От така представените доказателства не може да се направи извод за
извършено от пострадалия нарушение, което да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
4.Неоснователно е оспорването на получените от ищеца увреждания
и тяхната причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП. Същите се установяват от
влязлото в сила Споразумение, освен това са ангажирали и допълнително доказателства -
СМЕ. Всички получени от ищеца увреждания, травми и страдания, стрес и техния
интензитет, продължителност и проявление при него са настъпили следствие процесния
пътен инцидент. С исковата молба са представили медицински документи, установяващи
причинените му травми вследствие ПТП, както и сме направили доказателствени искания -
разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с поставени към нея въпроси.
Уточняват се получените от ищеца увреждания следствие процесното
ПТП – контузия на гръден кош и белия дроб, излив на въздух в лявата гръдна половина;
счупване на две леви ребра; счупване на костите на лявата подколенница; счупване на
лявата раменна кост; счупване на лявата лъчева кос
Във връзка с оспорването на ответника, приложено се представят с
молба да бъдат приети:болнични листа - 3 бр. за периода от 09.12.2020 г. до 07.03.2021 г.;
Експертни решения - бр. от дата 03.02.2021 г. и от 08.03.21 г.
11
5.Ответникът неоснователно оспорва размера на предявения иск.
Същият е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени
вреди на ищеца следствие процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица,
лимита на отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
6.Ответното дружество неоснователно оспорва настъпилите за ищеца
имуществени вреди. В резултат на процесното ПТП и получените от ищеца
увреждания,същият е претърпял имуществени вреди в размер, който размер се установява от
приложените към исковата молба фактури и в който размер следва да му бъдат
възстановени. За доказването им, с исковата молба е направено доказателствено искане -
назначаване на СМЕ, с поставен към нея въпрос.
7.Във връзка с претендираната от ищеца за заплащане лихва за забава,
моли да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение
възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен
срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай
застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква
задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в
исковата молба – 19.06.2019г.
Прави се искане, на основание чл. 192 от ГПК, да се задължи
трето,неучастващо по делото лице - деликвента - Т. А. Ц., да представи по делото
уведомление,заявление или по друг начин наименуван документ, с който е уведомил
застрахователя ЗД„Бул Инс“ АД за настъпилото с негово участие пътно транспортно
произшествие на г. на път PVN*** - с.*** - с. ***.
Най - късният момент, от който възниква задължението за лихви е
16.07.2020 г., за която дата са представени доказателства /обратна разписка, приложена към
ИМ, както и извънсъдебната претенция, приложена към отговора на ИМ/, че от ищеца е
постъпило уведомление до застрахователя, до окончателното изплащане.
І.По отношение доказателствата и доказателствените искания на
ответната страна:
1.Възразява по поставените от ответника въпроси към СМЕ. Първият
въпрос, представлява правен такъв и не е от кръга на компетенциите на вещото лице.
2.Възразява да бъде допуснат до разпит признатия за виновен за
процесното ПТП Т. Ц.. С оглед влязлото в сила Споразумение, не е ясно какви
обстоятелства ще установява същия.
12
Моли, с оглед принципа на равнопоставеност, да бъде допуснат и на
ищеца един свидетел за същите обстоятелства, които ще установява свидетелят на
ответника и във връзка с направеното възражение за съпричиняване.

ІІ.Не възразява по приемането на представените от него документи
към отговора на ИМ.
Ill. Заявено е доказателсвено искане:
Във връзка с оспорването на ответника, да бъде поставен следния
въпрос към исканата от ищеца СМЕ, а именно :
- Какъв е медико-биологичният признак на получените от ищеца
увреждания?
-Какво е значението на предпазния колан в случая, предвид
механизма на ПТП и как същият предпазва горните и долните крайници?
Възразява да се дава възможност на ответника да прави евентуално
други искания. Всички искания ответникът е могъл да направи с отговора на ИМ и освен
това е длъжен да ги изчерпи. В случай, че му бъде предоставена такава възможност, то и на
ищеца да бъде дадена възможност за допълнителни искания и възражения.
Прави възражение за недължимост на претендираното адвокатско
възнаграждение,респ. за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Поддържа изцяло направените искания по доказателствата с исковата
молба.
Моли да се даде възможност след изслушване доклада на съда и
указанията,да се възползва от правото си по чл. 146, ал. 3 ГПК за ангажиране на
допълнителни доказателства като бъдат дадени указания за кои твърдения не сочи
доказателства, в случай, че има такива.
Приложени са: болнични листа - 3 бр. за периода от 09.12.2020 г. до
07.03.2021 г.;Експертни решения - 2 бр. от дата 03.02.2021 г. и от 08.03.21 г.; препис от
настоящата за ответника, ведно с приложенията.
На основание чл.373,ал.1 от ГПК, с Разпореждане
№192/26.04.2022г., съдът е изпратил на ответника препис от Допълнителната искова
молба, с указание на процесуалните възможности по чл.373,ал.3 от ГПК.(л.95 и сл.)
В предоставения срок по делото е постъпил Отговор на
Допълнителната искова молба,регистриран с Вх.рег.№4701/17.05.2022г., подаден от
ответника ЗД“БУЛ ИНС“-АД, чрез процесуалния представител адв. И. Ж.: В него се
изразява следното становище:
1.След справка по делото чрез системата за електронен достъп,
предоставен след депозиране на отговора на исковата молба, установил, че преди започване
на процедурата за размяна на книжа, т.е. преди ответникът да бъде ангажиран за участие по
13
делото, съдебното производство е било спряно от съда на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК
и впоследствие възобновено с Определение 70/21.02.2022г. Определенията за спиране и
възобновяване на съдебното производство не са връчвани на ответника. Предвид на това,
искането по отговора на исковата молба за спиране на съдебното производство на същото
основание е станало безпредметно, поради което не се поддържа.
2.Извън гореизложеното заявява, че поддържа останалите възражения,
твърдения, и оспорвания, изложени в отговора на исковата молба.
След възобновяване на съдебното производство по делото,
действително в случая вече е налице акт по чл.300 от ГПК – протоколно определение от
15.02.2022г. за одобряване на споразумение по НОХД 2415/2021г. на PC Плевен, но същото
е със задължителна за гражданския съд сила само относно това, дали деянието е извършено
или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Фактите, имащи отношение
към гражданските последици от деянието, включително конкретните обстоятелства на
механизмът на ПТП и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат
установени с доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданските претенции от деянието.
В тази връзка поддържа оспорването на механизма на ПТП, описан в
исковата молба и на твърдението, че причина за произшествието е единствено поведението
на водача на л.а. Фолксваген.
С акта по чл.300 от ГПК е установено противоправното и виновно
поведение на застрахования водач, но не и механизма на ПТП и поведението на ищеца
/другият водач-участник/ при настъпването и протичането на произшествието. Поради това
навеждаме възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при
осъществяване механизма на ПТП, като твърдим, че освен управление без поставен
предпазен колан, същият е допуснал и други нарушения на правилата за движение и е
управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост. С това ищецът е допринесъл за
съпричиняване на вредоносния резултат. Възражението за съпричиняване в двете наведени
насоки подлежи на доказване в настоящия граждански процес, чрез допускане на САТЕ и
СМЕ,като от страна на ответника са ангажирали доказателствени искания.
Поддържат се оспорванията на предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди, на претендираните с исковата и допълнителната
молба телесни повреди по вид и степен, и на акцесорната претенция за забава. Поддържат се
всички изложени в тази връзка твърдения в отговора на исковата молба.
3.Становище по доказателствата и искания:
3.1 Неоснователно е възражението в допълнителната молба срещу
поставените от ответника с ОИМ въпроси към СМЕ, които същият поддържа. Същите са
допустими и относими с оглед възражението за съпричиняване, изразяващо се в управление
на автомобила от страна на ищеца без поставен обезопасителен колан.
3.2 Поддържа искането за разпит като свидетел на водача на л.а.
14
„Фолксваген Голф" Т. А. Ц., за обстоятелства във връзка с възражението за съпричиняване
относно поведението на другия водач в механизма на процесното ПТП и неговото
възникване.
3.3. При наличен акт по чл.300 от ГПК и с оглед възражението за
съпричиняване , изразяващо се в допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата при управлението на лекия автомобил от ищеца като участник в ПТП, моли да се
допусне САТЕ от едно вещо лице, което да даде заключение по въпросите:
- Да се определи мястото на удара между двата автомобила и какви са
техническите причини за възникване на на процесното ПТП, настъпило на ***г. между л.а.
„Фолксваген Голф" с рег.№ *** и л.а.„Ауди 80" с рег.№***.
-Да пресметне и определи каква е била скоростта на движение на л.а.
„Ауди 80", към момента на възникване ПТП.
- При установената скорост на движение, водачът на л.а. „Ауди 80"
имал ли е възможност да избегне удара с другия автомобил?
-Каква е зоната на видимост и с каква скорост би трябвало да се
движи л.а. „Ауди 80", за да може да се предотврати настъпването на ПТП?
Също моли да се даде възможност при необходимост след изслушване
на доклада по делото и дадените от съда указания по реда на чл.375, ал.1 от ГПК, да
предприеме съответните процесуални действия и ангажираме допълнителни доказателства,
в случай, че бъде указано за кои твърдения не сочи доказателства.
С Разпореждане №242/19.05.2022г., съдът е изискал от РС-
Плевен свършено НОХД №2415/2021г. по описа на същия съд, Наказателно отделение,
образувано по обвинение срещу Т. А. Ц., за прилагане към настоящето дело. Същото е
изпратено с писмо, регистрирано с Вх.№4945/25.05.2022г. по регистъра на Плевенски
окръжен съд.
От горното е видно, че размяната на книжа е извършена в пълен
обем и съдът е пристъпил към подготовка на делото в закрито съдебно заседание
съгласно чл.374 от ГПК, постановявайки Определение №185/28.05.2022г., с което е
обявил е на страните проекта за доклад,приел е представените писмените доказателства,
допуснал е сочените гласни доказателства, назначил е исканите съдебно-ведицинска и авто-
техническа експертизи, приложил е свършено НОХД№17/2021г. по описа на Районен съд -
Никопол.
По делото са проведени две открити съдебни заседания – на
06.07.2022г. и на 19.10.2022г.,в които са събрани допуснатите доказателства.
С Определение,постановено в о.с.з. на 19.10.2022г., съдът на
основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на иска за неимуществени вреди, чрез
увеличаване на цената от 26 000.00лв. на 120 000.00лв.-частичен иск от иск с цена
200 000.00лв.
В представените писмени бележки, процесуалните представители –
15
адв.П.К. за ищеца и адв. И.Ж. – за ответника, поддържат изразените становище в
подадените по делото писмени изявления и развиват подробни съображения.
Съдът, като се запозна с данните по делото и обсъди доводите на
страните, приема следното:
По допустимостта на съединените искове:
Както беше посочено в проекто-доклада по делото, съдържащ се в
Определение №185/28.05.2022г., двата обективно съединени искове са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Съображенията са следните:
Обективно съединените искове са предявени от надлежен ищец срещу
надлежен ответник, при наличие на правен интерес. Ищецът твърди, че е пострадало лице
по смисъла на чл.478 от КЗ, което е претърпяло увреждане от моторно превозно средство и
има право на обезщетение от застрахователя.
Първоначалното обективно съединяване на искове е допустимо
съгласно чл.210 от ГПК, тъй като са предявени между едни и същи страни, подлежат на
разглеждане по един и същ ред и претенциите по тях почиват на едно общо основание.
Тъй като с прекия иск на увреденото лице ( респ. с преките искове при
обективно съединяване), се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило през 2020г,
приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата
на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ, специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу
застрахователя по ГО на виновния водач на МПС, предварително сезиране на
застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезирането за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение. От писмото на л.25, изходящо от
ответника, Известие за доставяне на л.28 с клеймо от 16.07.2020г и молба на л.77, се
установява, че ищецът като пострадал, чрез адв. А.Б. е сезирал застрахователя по чл. 380 от
КЗ с Молба, регистрирана с Вх.№ОК-397702-16.07.2020г. По повод на последната
застрахователят е изпратил отговор с изх.№НЩ ***г, с който е уведомил пострадалия, че на
настоящия етап няма основание да удовлетвори претенцията му.(л.25,л.77 и сл.); Исковата
претенция по прекия иск е заявена на 14.01.2022г., тъй като исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящето дело е регистрирана с Вх.№219/18.01.2022г., но е изпратена
по пощата с пощенско клеймо на подателя от 14.01.2022г. Следователно, искът (исковете)
за обезщетение е предявен пред съд след изтичането на тримесечния срок по чл.380 от КЗ,
след отказ да се уважи претецията му, и е допустим/и.
.По основателността на съединените искове:
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност представените от
страните доказателства, приложеното свършено НОХД и заключенията на експертизите,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът Б. Г. Б., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.П., е
16
правоспособен водач на МПС. На ***г., след обяд, същият управлявал лек автомобил
„Ауди -80“, с рег.№ ***, собственост на неговия баща – свидетеля Г. Б. Б.. Около 15:40ч. на
третокласен път PVN ***, между гр.П. и с.***, настъпило ПТП, в резултат на сблъсък между
управляваното от ищеца МПС и лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ***,
управляван от свидетеля Т. А. Ц., живущ в с.***, Община-П., в който пътувал и
неучастващия в настоящето дело Т. Р. М. – син на свидетеля Р. М. М..
В резултат на пътно-транспортното произшествие, са пострадали
пътуващите и в двата автомобила лица – ищецът Б. Г.Б., управлявал л.а. „Ауди-80“,
свидетелят Т. А.Ц., управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ и неучастващо в делото лице Т.
Р.М.- пътник във втория автомобил. Всички са откарани до болнични заведения в гр.П.,
където им е оказана специализирана медицинска помощ.
По приложеното НОХД №2415/2021г. по описа на Плевенски районен
съд, Наказателно отделение, е одобрено Споразумение по чл.384 от НПК, с което
подсъдимият Т. А. Ц. се е признал за виновен, че на ***г. на път PVN ***, при управление
на МПС - л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата
(чл.16,ал.1,т.1, чл.20,ал.1,чл.21,ал.2 от ЗДвП и чл.47,ал.3 от ППЗДвП), като с деянието си по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:
-На неучастващо в делото лице Т. Р. М. от гр.П. – тежка телесна
повреда, подробно описана в споразумението;
-На ищеца Б. Г. Б. – средна телесна повреда, изразяваща се в контузия
на гръден кош и белия дроб, излив на въздух в лявата гръдна половина, счупване на две
леви ребра, счупване на костите на лявата подколенница, счупване на лявата раменна кост,
счупване на лявата лъчева кост, довели до разстройство на здравето временно опасно за
живота и трайно затруднение на движението на ляв горен крайник и на десет долен крайник
– престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“ във вр. ал.1,б.“б“, във вр. чл.342,ал.1 от НК във вр.
чл.16,ал.1,т.1, чл.20,ал.1,чл.21,ал.2 от ЗДвП и чл.47,ал.3 от ППЗДвП.На извършителя е
наложено наказание.
Между собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № ***, управляван
от виновния водач Т. А. Ц. – неговия баща А. Ц. Ц. като „застрахован“ и ответника
ЗД“БУЛ ИНС“-АД като „застраховател“ е сключен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и е издадена полица № BG***със срок на валидност от
06.10.2019г. до 05.10.2020г.
С молба, регистрирана с Вх.№ОК-397702-16.07.2020г, ищецът чрез
пълномощника адв. А. Б. от САК и поискал от ответника по реда на чл.380 от КЗ
доброволно заплащане на обезщетение за вреди, причинени от настъпилото ПТП с
участието на застрахования автомобил Фолксваген Голф“ с per. № ***(л.77). С Писмо изх.
№НЩ ***г, застрахователят е отговорил, че на този етап не са налице предпоставки за
удовлетворяване на претенцията, от което следва, че не е постигнато съгласие между
ищеца като увредено лице и ответника като застраховател за доброволно изплащане на
обезщетение.(л.25 и л.78)
17
От заключението на авто-техническата експертиза, назначена от
гражданския съд по настоящето дело, изготвена от в.л. инж А. П., след подробен анализ на
фактите и прилагане на специални знания, и поддържано в о.с.з.,се установява следното:
Причина за произшествието е поведението на водача на л.а.“Фолксваген Голф“ , който се е
движил с по-голяма скорост от критичната, при която се получава загуба на устойчивост
при движение в дъга на завой и мокра настилка, вследствие на което транслационното
движение се трансформира в приплъзване и ротация. – В следствие на загуба на
устойчивост автомобилът променил направлението си на движение първоначално към
десния банкет по посока на движението си, а след това към насрещната пътна лента, в която
се движел л.а. „Ауди 80“, управляван от ищеца. Последният като водач на МПС, участващо
в ПТП, след като е възприел промяната в посоката на движение на насрещно движещия л.а.
„Фолксваген Голф“ и навлизането му в насрещната лента за движение, в която се е движил
той, не е бил в състояние да предотврати сблъсъка между двата автомобила,
предприемайки маневра „спиране“, тъй като се е движил със скорост от 56.2км/ч при
разрешена 60км/ч, а за да може да спре до мястото на удара е следвало да се движи
максимум със скорост е 46.24км/ч. Същият е предприел действия по спиране, тъй като към
момента на удара с л.а. „Фолксваген Голф“, скоростта на управлявания от него автомобил е
намалена на 39.84км/ч.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
в.л. доц.д-р П.Л., се установява:
При постъпването на пострадалия ищец Б. Б. в Клиника по ортопедия
и травматология при УМБАЛ “Д-р Г.Странски“-Плевен, са били установени следните
травматични увреждания: счупване на костите на дясна подбедрица, счупване на лява
мишнична кост; счупване главичката на лява лъчева кост (радиус); счупване на две ребра
отляво -9-то и 10-то. Отбелязано е наличие на контузни рани по гърдите отдясно и в
предмишничната област отляво , както и контузия на главата( но без подробни описания на
вида им). При ренгеново изследване е установен и пневмоторакс ( навлизане на въздух) в
ляво плеврално пространство, както и хемоторакс ( излив на кръв - 500мл) при извършена
операция.
Извършени са три оперативни интервенции: торакоцентеза (
проникване в гръдната кухина) отляво и евакуация на 600мл кръв; фиксиране на фрактурата
на голяма пищялна кост с интрамедуларен пирон; фиксиране на фрактурата на раменната
кост с пирон.
Провеждано е медикаментозно лечение с антибиотици,
антикоагуланти, обезболяващи, водно-солеви разтвори, кръвопрелИ.е.
След операциите, през целия оздравителен и възстановителен период,
пострадалият се е нуждаел от помощ при предвижване и извършване на ежедневната
дейност.
Съгласно медицинските документи пациентът е изписан от Криниката
18
по ортопедия в добро общо състояние, без усложнения.
Възстановителният период при подобни увреждания е:
-за фрактурата на костите на дясната подбедрица – около 4-5 месеца;
-за фрактурата на раменната кост – около 4 месеца;
-за главичката на лъчевата кост – около 2 месеца;
-за фрактурата на ребрата – месец-месец и половина.
В делото са налични болнични листове за около 6 месеца, което е
достатъчен срок за възстановяване от уврежданията.
В делото няма данни за настъпили усложнения в този период.
Поставените метални пирони не са издавени.
Няма остатъчни последствия от причинените травми на гръдния кош,
движенията на крайниците са в пълен обем.
Множествеността на травмите (фрактура на кости), може да се отрази
върху продължителността на оздравителния процес по-бавно протичане.
В разходните документи са отразени цените на металните
остеосинтезни елементи и някои консумативи и лекарства, необходими за провеждане на
оперативно и медикаментозно лечение.
Оперативното лечение е било наложително да се извърши по начина,
описан в медицинските документи.
Уврежданията, които е получил ищецът, могат да бъдат причинени и
при поставен предпазен колан, като се има пред вид механизма на пътно-транспортното
произшествие – блъскане между два автомобила, като основните увреждания по л.а. „Ауди -
80“, са в лявата предна и странична повърхност.
Не са описани увреждания в областта на гърдите и главата, които са
характерни за водачи на МПС, участващи в ПТП при непоставен предпазен колан (удари във
волана- т.нар.“воланна травма“ и удар на главата в предното ветрово стъкло или тавана)
Причинените увреждания на ищеца са резултат на механични травми и
удари(блъскане) в/от части на купето на автомобила. Уврежданията са предимно вляво (ляв
горен крайник и ребра отляво), отговарящо н основните деформации на лекия автомобил.
В медицинската документация няма отразени налични съпътстващи
заболявания от преди произшествието или настъпили след него.
Получените увреждания са довели до:
- фрактурата на костите на дясната подбедрица – до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник;
- фрактурата на раменната кост и главичката на лъчевата кост – до
трайно затрудняване движението на левия горен крайник ( заедно, както и двете увреждания
по отделно);
19
- счупването на две ребра (разместено, със засягане на плевра и бял
дроб ) – до трайно затрудняване движението на снагата;
- кръвоизлив в лявото плеврално пространство – до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като тази опасност е била отстранена с извършената
операция.
В открито съдебно заседание, по повод въпросите на страните и съда,
в.л. доц.д-р Л., пояснява следното:
-В писменото заключение е посочил 6-месечен срок за възстановяване,
което е минималното време за грубо възстановяване. Следва допълнителен оздравителен
период, което налага удължаване на болничните.Представените болнични листове са за
девет месеца, което е напълно оправдано за възстановяване на пациента. Всички листове са
за уврежданията, произтичащи от катастрофата;
- След като пациентът е бил обездвижен с лонгета, болният е развил
контрафрактура, вписана в Експортно Решение № ***г.,настъпила в резултат на дългото
обездвижване и липса на усилия и на работа на съответния глезен Затруднената подвижност
на глезена може да се възстанови с продължителна и болезнена рехабилитация, но не би
трябвало да остави някакви трайни последствия. Възстановяването зависи и от усилията на
пациента, но може да продължи месеци;
- Пироните от остеосинтезата не са извадени от тялото на пострадалия.
Евентуалното изваждане зависи от обстоятелството дали му пречат. Ако не му пречат, могат
изобщо да не се изваждат. Ако има усложнение, нагнояване и пр., следва да се извадят по
медицински причини.. На пациента се предлага операция за изваждането, което е свързано
с нова болка и период на възстановяване и не са ясни последиците, които могат да настъпят.
На този етап при ищеца няма някакви усложнения или необходимост да бъдат махнати
металните пирони;
- При промяна на времето може да изпитва болки в областта на
фрактурите;
- Изключително наложителна е била операцията на белия дроб.
Пневмоторакс и хемоторакс са състояния, които притискат белия дроб по две ппричини са
опасни за живота. От една страна е кръвозагубата, която може да доведе до хеморагичен
шок.От друга - притиска белия дроб и води до дихателна недостатъчност.Торакоцентезата е
била необходима операция, за да се отстранят въздуха и кръвта.
Двете счупени ребра са били разместени и са наранили плеврата.
При ищеца е налице политрлавматизъм и затова зарастването върви
бавно, тъй като организмът трябва да се справи с няколко увреждания едновременно. Освен
това има загуба на кръв и наранен бял дроб, което забавя оздравителня процес.
Човек, на който са били фрактурирани няколко кости, ребра, или му
бъде наранен белия дроб, вече не може да бъде същият човек, както преди. Има
последствия, които винаги ще търпи.
20
Свидетелите Г. Б. - баща на ищеца и Р. М.- баща на другия пострадал
при ПТП-то Т. М., установяват следното:
Двете момчета първоначално са били в интензивно отделение, а след
това в клиника по ортопедия. Поставени са били в изкуствена кома за няколко дни. На Б.
първоначално е направена операция на белия дроб, след което е пребивавал около седмица
или девет дни в Интензивно отделение, а после е преместен в Ортопедия за операция на
крака и ръката. Там е престоял около три седмици, като негови придружители са били баща
му и приятелката му, които са се редували, за да има постоянно някой при него. Пред този
период пострадалият не е могъл да става, бил е напълно в безпомощно състояние и
неговите придружители са го подпомагали във всичко, включително и за тоалетна. Изпитвал
е силни болки,ревял е от болка и при закашляне са го болели ребрата. Дълго време не е
могъл да диша свободно. След изписването му, отново постоянно е обслужван от баща си,
като се наложило последният да напусне работа за да бъде с него. При транспортиране за
прегледи и при баня, бащата се е налагало да търси помощ от съседите. Б. е станал по-
затворен, преживявал е тежко катастрофата, постоянно е ревял, бил е неспокоен,
раздразнителен. На шестия месец след произшествието е започнал да се изправя с патерици,
но подпомаган от баща си. Бил е с лонгета на крака и на ръката, общо около шест месеца.
Приемал е различни обезболяващи. Понастоящем се е върнал на предишната си работа като
барман, но се оплаква от болки главно в крака и ръката, особено при натоварване.Изпитва
дискомфорт при клякане. Първоначално е изпитвал страх от качване в автомобил, но в
последствие със съдействието на баща си постепенно започва да го е преодолява. Преди
инцидента е спортувал, главно тенис, но не е възстановил формата си и се предпазва.
С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните
правни изводи:
Отговорността на ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй
като произтича от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на автомобила, управляван от виновния водач. Предпоставка за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя, обаче е деликт, осъществен от водача на застрахования
автомобил.
В тежест на ищеца е да установи следното: Настъпването на ПТП и
неговият механизъм; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между водача/собственика
на автомобила, причинил ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да има
действие за периода на застрахователното събитие; Предпоставките на чл.380 във вр.
чл.498,ал.3 във вр. чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото увреждане; Причинно-
следствена връзка между ПТП и настъпилото увреждане; Претърпени болки и
страдания;Претърпени имуществени вреди.
В тежест на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата
молба, като установи, че не са налице фактическите положения, описани в нея; Да установи
съпричиняване от страна на пострадалата..
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
21
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Съгласно чл.383,ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Следователно, съгласно чл.300 от ГПК във вр. чл.383,ал.1 от НПК,
въз основа на Споразумението, одобреното на 15.02.2022г. от Плевенски районен съд,
Наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав по НОХД №2415/2021г. отделение,
настоящият съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от деянието, приема за
установено, че на 12.06.202г., на път PVN ***, в отсечката Плвен-***, свидетелят Т. А.
Ц., при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата (чл.16,ал.1,т.1, чл.20,ал.1,чл.21,ал.2 от ЗДвП и чл.47,ал.3 от
ППЗДвП), като с деянието си по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от
едно лице, както следва:
-На неучастващо в делото лице Т. Р. М. от гр.П. – тежка телесна
повреда, подробно описана в споразумението;
-На ищеца Б. Г. Б. – средва телесна повреда, изразяваща се в контузия
на гръден кош и белия дроб, излив на въздух в лявата гръдна половина, счупване на две
леви ребра, счупване на костите на лявата подколенница, счупване на лявата раменна кост,
счупване на лявата лъчева кост, довели до разстройство на здравето временно опасно за
живота и трайно затруднение на движението на ляв горен крайник и на десет долен крайник
– престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“ във вр. ал.1,б.“б“, във вр. чл.342,ал.1 от НК във вр.
чл.16,ал.1,т.1, чл.20,ал.1,чл.21,ал.2 от ЗДвП и чл.47,ал.3 от ППЗДвП.На извършителя е
наложено наказание.
Безспорно е установено, че между собственика на автомобила,
управляван от дееца ( А. Ц.- баща на Т. А.Ц.), като „застрахован“ и ответниковото
застрахователно дружество – ЗД“БУЛ ИНС“-АД като „застраховател“ е сключен договор
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и е издадена полица № BG***със
срок на валидност от 06.10.2019г. до 05.10.2020г, от което следва, че ПТП от ***г., като
застрахователно събитие, е настъпило при действието на застрахователния договор.
Горното е достатъчно, за да се приеме, че предявените от ищеца против
ответника, обективно съединени преки искове по чл.432,ал.1 от КЗ са доказани по
основание.
Спорни между страните са въпросите: Налице ли е съпричиняване от
страна на пострадалия и какъв да бъде размерът на обезщетението за вреди -неимуществени
и имуществени..
Съдът посочва, че съпричиняването на вредоносния резултат не е
елемент от състава на престъплението, за което виновният водач е признат за виновен и
осъден, поради което този факт подлежи на установяване в гражданския процес,
22
разглеждащ гражданско-правните последици на престъпното деяние.
След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът приема, че от страна на пострадалия ищец Б. Б., не е налице
съпричиняване, поради следното:
От материалите в наказателното производство и от заключението на
авто-техническата експертиза, допусната от гражданския съд и изготвена от инж.А.П.,се
установява, че същият не е нарушил правилата за движение по пътищата,поради следното:
Движил се е със скорост от 56.2км/ч при разрешена 60км/ч. След като е забелязал
отклонението в движението на насрещно движещия се автомобил „Фолксваген Голф“,
управляван от виновния водач Т. Ц., е предприел маневра “спиране“, защото към момента
на удара скоростта на движение вече е била 39.84км/ч За да може обаче да спре до мястото
на удара е следвало да се движи с максимална скорост до 46.24км/ч. Следователно, същият
не е имал техническа възможност да предотврати удара.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
доц.д-р П.Л. се установява,че не са описани увреждания в областта на гърдите и главата,
които са характерни за водачи на МПС, участващи в ПТП при непоставен предпазен колан
(удари във волана- т.нар.“воланна травма“ и удар на главата в предното ветрово стъкло или
тавана) Освен това, уврежданията, които е получил ищецът, могат да бъдат причинени и при
поставен предпазен колан, като се има пред вид механизма на пътно-транспортното
произшествие – блъскане между два автомобила, като основните увреждания по л.а. „Ауди -
80“, са в лявата предна и странична повърхност.
Следователно, възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия Б.Болзишков, е неоснователно и недоказано.
Относно иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на здравето, причинено от ПТП, предизвикано съгласно влязлата в сила
присъда при управление на лек автомобил, застрахован по застраховка ГО при
ответниковото застрахователно дружество, в размер на 120 000.00лв.( сто и двадесет хиляди
лв.), като искът е предявен като частичен от иск с цена 200 000.00лв.. Съгласно чл.52 от
ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали.
В случая размерът на обезщетението следва да се определи само с
оглед критериите на чл.52, тъй като не се доказа пострадалият да е допринесъл за
настъпването на вредите, причинени от ПТП.
Въз основа на обемната медицинска документация, представена по
делото, заключението на в.л. доц.д-р П.Л. и показанията на свидетелите Г. Б. и Р. М., които
имат преки и непосредствени впечатления от състоянието на пострадалия от катастрофата
до сега, съдът приема следното:
23
В резултат на процесното ПТП на пострадалия ищец са причинени
множество тежки травматични увреждания, както следва: Счупване на костите на дясна
подбедрица, счупване на лява мишнична кост; Счупване главичката на лява лъчева кост
(радиус); Счупване на две ребра отляво -9-то и 10-то;Наличие на контузни рани по гърдите
отдясно и в предмишничната област отляво; Контузия на главата( но без подробни описания
на вида им);. Пневмоторакс ( навлизане на въздух) в ляво плеврално пространство;
Хемоторакс ( излив на кръв - 500мл). Т.е. налице е политравма, характеризираща се с около
пет отделни средни тересни повреди и неустановен брой леки телесни повреди.
- Фрактурата на костите на дясната подбедрица представлява средна
телесна повреда, тъй като води до трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник. Тъй като отделното счупването на всяка от двете кости на подбедрицата се
квалифицира като средна телесна повреда, може да се приеме, че при счупени и двете кости,
са налице кумулативно две средни телесни повреди;
- фрактурата на раменната кост и главичката на лъчевата кост, както
заедно, така и всяко увреждане по отделно са средни телесни повреди, водещи до трайно
затрудняване движението на левия горен крайник. ( Отново всяко от уврежданията
самостоятелно представлява средна телесна повреда, от което следва наличието на две
средни телесни повреди);
- Счупването на две ребра (разместено, със засягане на плевра и бял
дроб ) е средна телесна повреда, водеща до трайно затрудняване движението на снагата.
(Съдът приема, че отделното счупване на едно ребро, също води до трайно затрудняване
движението на снагата.);
- Кръвоизливът в лявото плеврално пространство е друга средна
телесна повреда, водеща до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-Множеството контузии по главата и тялото, описани при приемането
на пострадалия в болнично заведение, представляват отделни леки телесни повреди с
неустановен брой.
Причинената политравма, конкретният вид и разположение на
фрактурите в различни части на тялото, съчетани с кръвозагуба и затруднено дишане
поради наранен бял дроб и извършените три операции, водят до изключително тежко
състояние на пострадалия, свързано с много силни болки, състояние на пълно обездвижване
и безпомощност, затруднен и бавен процес на оздравяване. Както травматичните
увреждания, така и извършените медицински интервенции са свързани с търпени от
пострадалия болки и страдания. Същият е плакал от болка, приемал е значително
количество обезболяващи медикаменти. Бил е напълно неподвижен, поради което изцяло е
обслужван от своите близки (баща и приятелка),включително и при хигиенни и биологични
нужди. Като е престоял около три седмици в специализирано болнично заведение по
ортопедия, след изписването се е наложило бащата да напусне работа за да се грижи за него.
Пострадалият не е бил в състояние да става, след три месеца се е опитал да се движи с
помощни средства, но подпомаган от бащата. Поради имобилизиране с лонгета на десния
24
крак и лявата съка, е настъпила контрафрактура, която следва да се лекува с продължителна
и болезнена рехабилитация. Нарушила се е психическата му устойчивост – станал е
затворен, раздразнителен, плачел. В тялото му са останали метални пирони от
извършените операции на фрактурите, които за сега не създават усложнения.(Евентуални
операции за отстраняването им, според в.л. доц.д-р Л. отново ще са свързани с болки,
възстановителен период и неясни последици) Понастоящем ищецът се е върнал на
предишната си работа като барман, но изпитва болки при изкачване на стълби, клякане и
натоварване. Ограничили са се и възможностите му да спортува, в която насока преди това е
проявявал активност.
Пред вид на горното, съдът приема, че в резултат на настъпилите
увреждания, ищецът временно е бил в състояние опасно за живота, което е преодоляно с
операцията на белия дроб. В резултат на множеството увреждания и извършени операции е
имал продължителен възстановителен и оздравителен период, през който е търпял силни
болки и страдания, неудобства и ограничения, принудителна социална изолация.
Качеството му на живот рязко и трайно се е влошило. Пълното възстановяване не е
възможно, тъй като вещото лице доц.д-р Л. посочва в о.с.з., че с оглед многобройните
увреждания на крайниците и белия дроб, ищецът никога не може да бъде същият, какъвто е
бил преди травмата и последиците от нея винаги ще му се отразяват.
Уврежданията на ищеца са в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП и продължават да му носят страдания и неудобства.
Като съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата и
социална обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на
инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, на който са причинени множество
средни и леки телесни повреди, може да се определи в размер на 120 000.00лв.( сто и
двадесет хиляди лв.), която сума ответникът ЗД“Бул инс“-АД“ като застраховател на
деликвента по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде
осъден да заплати на ищеца Б. Г. Б. като увредено лице.Искът е предявен като частичен от
иск с цена 200 000.00лв.
При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид и
следното:
Пострадалият е в млада възраст. При настъпването на ПТП е бил на 25
години и с оглед многобройните и разновидни увреждания, през целия си живот ще търпи
последиците от неправомерното деяние, тъй като пълното възстановяване в състоянието
преди катастрофата е невъзможно. Ако му бъдат извършени операции за премахване на
металните елементи, вложени при операцията на лявата ръка и на десния крак, същият
отново ще търпи болки и страдания и ще поеме риска от неясните бъдещи последици. Ако
тези елементи останат в тялото му, постоянно ще му създават неудобства и ограничения
пред вид неизбежните контакти с многобройните електронни и магнитни устройства,
разпространени навсякъде в съвременната обкръжаваща среда.
25
Съдът посочва, че при служебна справка в електронната система на
съда се установява, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по приключило т.д.
№11/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско отделение, настоящото
ответниково застрахователно дружество е осъдено да заплати на другия пострадал от
къщата ПТП- Т. Р. М., обезщетение за причинената тежка телесна повреда в размер на
250 000.00лв. Макар сравнението да не е доказателство, определеното обезщетение на
ищеца Б.Б. от 120 000.00лв. е съответно на претърпените от него неимуществени вреди и е
съобразено с правните принципи на съизмеримост и съразмерност.
Относно иска за обезщетение за имуществени вреди:
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на
4518.86лв. представляващи разходи за лечение – медицински изделия за поставяне в тялото
при ортопедичната операция, за медицински услуги и лекарства. Разходите са описани в
справка на л.20 от делото. Представена е Фактура №***г. за закупено от УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“-Плевен, медицинско изделие за 4280.00лв. и 5 бр. фискални бонове, както
следва: 3 бр.фискални бонове, издадени от аптеки, съответно за 23.45лв,3.03лв и 125.78лв.;
Фискален бон за три броя медицински процедури на стойност 37.90лв. и фискален бон за
медицински услуги от 48.70лв.
Съдебно-медицинската експертиза е установила, че материалите по
представените фискални бонове, имат пряко отношение към лечението на пострадалия
ищец. С представената фактура на стойност 4280.00лв. са закупени металните
остеосинтезни елементи, използвани при ортопедичните операции, които са били
наложителни да се извършат именно по описания в документите начин. Останалите разходи
,за които са представени фискални бонове са за лекарства, необходими за провеждане на
медикаментозното лечение-.
Пред вид на горното, съдът приема, че исковата претенция за
имуществени вреди е основателна и доказана в претендирания размер.
Относно лихвата върху присъденото обезщетение:
В исковата молба се претендира присъждане на законна лихва върху
претендираните обезщетения за вреди, считано от 19.06.2020г., като се пояснява, че
съгласно чл.429,ал.3 от КЗ във вр. чл.430 от КЗ, това е датата, на която застрахованият е бил
длъжен да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие, каквото в
случая е ПТП от ***г. По делото обаче не се събраха доказателства, застрахованият да е
уведомил застрахователя на посочената дата, а точно обратно.- В писмена молба, намираща
се на л.198 от делото, собственикът на л.а. „Фолксваген Голф“ – А. Ц. – баща на виновния
водач Т. Ц., управлявал автомобила при ПТП, съобщава в отговор на искането на съда по
чл.192 от ГПК, че не е уведомил застрахователя за инцидента.
При това положение и при съобразяване разпоредбата на чл.429,ал.3 от
КЗ, съдът намира, че най-ранната дата, на която застрахователят е сезиран за настъпване на
застрахователното събитие и от която е изпаднал в забава, е на заявената от ищеца
26
претенция за обезщетение по реда на чл.380 от КЗ, с молба за доброволно плащане,
регистрирана с Вх.№ОК-397702-16.07.2020г, подадена от пълномощника адв. А. Б. от
САК. Следователно, лихвата върху присъдените суми за обезщетение, трябва да се
определи, считано от 16.07.2020г. до окончателното изплащане, като претенцията се
отхвърли за периода от 19.06.2020г. до 15.07.2020г.
Относно разноските:
Съгласно чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, ищецът не заплаща предварително
държавна такса, защото непозволеното увреждане, което е основание за ангажиране
договорната отговорност на ответника-застраховател, е резултат от престъпление. В
случая, искът за обезщетение е предявен преди приключване на наказателното производство
и по молба на ищците, съдът е освободил същите от предварително внасяне на разноски на
основание чл.83,ал.2 от ГПК.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2, и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати по Бюджета на
Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважените
исковете, както следва: 4800.00лв.( четири хиляди и осемстотин лв.) – д.т. върху уважения
иск за неимуществени вреди, предявен като частичен за 120хил.лв., от иск с цена 20хил.лв.;
180.75лв.(сто и осемдесет лв. и 75ст.) – д.т. върху иска за имуществени вреди с цена
4518.85лв.. Общо ответникът дължи д.т. по чл.78,ал.6 от ГПК в размер на 4980.75лв.( четири
хиляди деветстотин и осемдесет лв. и 75ст.)
Ищецът не претендира заплащане на разноски и не е доказал такъв
разход.
Пълномощникът на ищеца – адв. П. К. от САК претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Съдът съобразявайки
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото и участието на
адвоката в производството, намира, че върху уважения иск за неимуществени вреди, следва
да се определи възнаграждение от 9450.00лв.( девет хиляди четиристотин и петдесет лв.)
Съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от същата Наредба, върху уважения иск за
имуществени вреди следва да се определи възнаграждение от 751.80лв. Общият размер на
възнаграждението възлиза в размер на 10201.80лв. Тъй като адвокат П.К. е регистрирана по
ЗДДС, тази сума тгрябва да се увеличи с 20%, и в полза на пълномощника да се присъди
адвокатско възнаграждение от 12 241.16лв.с ДДС( дванадесет хиляди двеста четиридесет и
един лв. и 16ст.)
В полза на ответника не се присъждат разноски, тъй като предявените
срещу него искове са уважени в пълен размер.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско
отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

27


РЕШИ:

1.ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК - *** със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 и съдебен адрес адв. И. Ж.
от АК-Габрово, с кантора в с.гр., ул.“Е. Д.“№*, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б., ЕГН-
**********, с постоянен адрес в гр.П., ж.к.“С.“,бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и съдебен адрес в
гр.К., ул.“С.“№*, офис *, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, застрахователно обезщетение
за НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от Т. А. Ц.
на ***г.,при сключена от собственика на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с
Рег.№ ***, застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица BG*** със срок на
валидност от 06.10.2019г. до 05.10.2020г, издадена от ЗД“Бул Инс“-АД, в размер на
СУМАТА от 120 000.00лв.(сто и двадесет хиляди лв.), като искът е предявен като
частичен от иск с цена 200 000.00лв., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 16.07.2020г. съгласно чл.429,ал.3 от КЗ до окончателното изплащане и
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на законна лихва за периода
от 19.06.2020г. до 15.07.2020г.
2.ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК - *** със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 и съдебен адрес адв. И. Ж. от АК-
Габрово, с кантора в с.гр., ул.“Е. Д.“№*, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б., ЕГН-
**********, с постоянен адрес в гр.П., ж.к.“С.“,бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, и съдебен адрес в
гр.К., ул.“С.“№*, офис *, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, застрахователно обезщетение
за ИМУЩЕСТВЕНИ вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от Т. А. Ц. на
***г.,при сключена от собственика на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с Рег.
№ ***, застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица BG***, със срок на валидност
от 06.10.2019г. до 05.10.2020г, издадена от ЗД“Бул Инс“-АД, в размер на СУМАТА от
4518.86лв.(четири хиляди петстотин и осемнадесет лв. и 86ст.), ведно със законната
лихва съгласно чл.429,ал.3 от КЗ, считано от 16.07.2020г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на законна лихва за
периода от 19.06.2020г. до 15.07.2020г.
3.ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК - *** със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 и съдебен адрес адв. И. Ж. от АК-
Габрово, с кантора в с.гр., ул.“Е. Д.“№*, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6
във вр.чл.83,ал.2 и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК по Бюджета на Съдебната власт, в полза на
Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 4980.75лв.(четири хиляди деветстотин и
осемдесет лв. и 75ст.) върху уважените искове.
28
4. ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК - *** със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 и съдебен адрес адв. И. Ж. от АК-
Габрово, с кантора в с.гр., ул.“Е. Д.“№*, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Д. К. от
САК, ЕГН-********** с адрес на кантора в гр.С., ул.“Л.“№*, ап.*, на основание чл.38
от ЗА, сумата от 12 241.16лв. ( дванадесет хиляди двеста четиридесет и един лв. и 16ст.)
- адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство на ищеца Б. Г.
Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.


Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
29