№ 522
гр. Търговище, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря С. Й. Й.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100655 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС.
Ищците Л. И. М. и М. И. М., двамата от *****, действащи чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Р. М.-ТАК твърдят в исковата молба, че ответниците И.
А. А. и А. Х. А., двамата от *****, са родители на ищцата.Излагат, че през 1993г., по силата
на реституционен закон, на ищцата и родителите й била възстановена собственост върху
празно дворно място с площ от 605кв.м., находящо се в ************* при квоти от 1/3
ид.ч. за ищцата и 2/3 ид.ч. за ответниците.Сочат, че веднага след придобиването на
собствеността през 1993г., ответниците оставили на ищцата пълномощни, по силата на
които тя можела да се разпорежда с тяхната ид.ч. от имота и заминали за Република Турция,
където се установили да живеят за постоянно.През 2006г. ищцата придобила собствеността
и върху техните 2/3 ид.ч. от имота по силата на дарствен акт, като в нотариалното
производство ответниците са представлявани по пълномощие от ищцата.Още през 2006г.
ищците, които са съпрузи, започнали проектиране за строителство, получили разрешение за
строеж през 2007г., който започнали със средства от банкови кредити за строителство и
ремонт, като сградата била завършена през 2009г. и отразена в КК на града със
самостоятелни обекти в нея, а ищците продължили довършителните работи, като през
2018г. газифицирали сградата.Посочват още, че след като се установили в Република
Турция, през първите десетина години ответниците не са се връщали в страната, а
следващите години си извали за по един месец по време на отпуските, като тогава ищцата се
грижела за тях и ги настанявала в своето жилище; предала им и ключ от сградата след
1
построяването й както и ключ от едното от жилищата в нея.Признава се, че някои от
довършителните работи в това жилище са извършени от ответника-полагане на подова
настилка, боядисване и др. Поддържа се, че през останалото време, в това жилище ищцата е
настанявала свои близки и приятели, които са им гостували.В обобщение се твърди, че
никога ответниците не са заявявали претенции относно собствеността върху процесното
жилище, представляващо самостоятелен обект с ид. 73626.509.534.1.4 по КК на града с
площ от 80,21кв.м. с адм. адрес ************** не са оспорвали извършеното дарение, нито
са демонстрирали пред ищците действия по своене на имота, при което последните били
изненадани да разберат, че ответниците са се снабдили с КНА № 136, т. VI, д. №1182 на СВ
гр. Търговище.Поради изложеното и като считат, че с посочения акт ответниците оспорват
правото им на собственост върху процесното жилище, ищците приемат, че за тях е налице
правен интерес от предявяване на настоящия ревандикационен иск за установяване на
собствеността и предаване на владението върху посоченото жилище; претендират като
последица от уважаването на иска и отмяна на посочения КНА; претендират разноски.В
съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищците адв.Р.
М.-ТАК, която пледира за уважаването й, ведно със законните последици.В писмени
бележки адв. М.-ТАК излага следните доводи и съображения: ответниците не са установили
в процеса, че са направили изявление към ищците, че променят държането на имота във
владение, нито че са отблъснали владението и ползването на имота от ищците; счита, че
твърдението на ответниците е за наличие на уговорка за връщане на част от собствеността
във връзка с дарението, ако е съществувала, е следвало да е включена в договора, като сочи,
че дарението е безвъзмезден акт, а ако такава уговорка е съществувала, то би била налице
прикрита сделка; не е налице и оспорване на дарението на посочените 2/3 ид.ч. от дворното
място.В заключение се сочи, че поведението на ответниците да отнемат собствеността върху
жилището е неморално, тъй като не са участвали в строежа на сградата, в която същото се
намира, липсва и равнозначност по стойност между частта от празното дворно място и
изграденото самостоятелно жилище от 80кв.м., а също, че ответниците се опитали да скрият
обстоятелството, че са граждани и на Република Турция.В заключение отново иска
уважаването на ревандикационната претенция изцяло, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от двамата ответници,
действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С. М.-ТАК, в които
предявения иск се оспорва изцяло, като неоснователен.Твърди се, че между ищцата и
ответниците е съществувала уговорка за прехвърляне на 2/3 ид.ч. от празното дворно място
на ищцата, за да може тя и съпругът й да построят жилищна сграда, едно от жилищата в
която да остане за ответниците, поради което и същите я упълномощили да се разпореди с
техните ид. ч. от имота. Оспорва се твърдението на ищците, че от 1993г. ответниците се
изселили в Република Турция, като се сочи, че както през 1993г., така и в периода от 2000г.
и до момента ответниците имат адресна регистрация по постоянен адрес в *****, като от
06.07.2010г. са регистрирани на **********, където живеят и до момента.Оспорва се
твърдението на ищците, че ответниците са се връщали в страна през последните години само
2
за по месец, като се излага, че действително ответниците често са пътували до Република
Турция, предимно през зимните месеци, доколкото жилището все още е било без
отопление.Твърди се, че след пускане на сградата в експлоатация, ответниците са започнали
извършване на довършителни работи в апартамента, като закупили врати, вкл. входна
такава, започнали да боядисват и постепенно да оборудват жилището с необходимите
мебели и електроуреди, но когато говорели с ищцата за уреждане на въпроса със
собствеността върху жилището, тя отлагала с различни аргументи, най-често зарази
съществуващата ипотека, при което ответниците приемат, че са придобили собствеността
върху имота въз основа на упражнявано десетгодишно давностно владение, при което се
снабдили с посочения по-горе КНА. С оглед на изложеното, ответниците, чрез адв.С. М.-
ТАК оспорват предявения иск, като неоснователен и искат отхвърлянето му, претендират
разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки доводите и възраженията на
ответниците се поддържат от процесуалния им представител адв.С. М.-ТАК, която пледира
за отхвърлянето на иска, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за това, че през 1993г., по силата на реституционен закон, на
ищцата и родителите й била възстановена собственост върху празно дворно място с площ от
605кв.м., находящо се в *************, видно от Договор за прехвърляне на държавен
недвижим имот на граждани от 13.12.1993г., сключен между Кмета на Община Търговище
от една страна и ищцата и първия ответни-от друга страна, по силата на който ищцата е
придобила собствеността на 1/3 ид.ч. от мястото, а ответникът-2/3 ид.ч. както и за
извършеното разпореждане от страна на ищцата с ид.ч. на ответниците под формата на
договаряне сам със себе си въз основа на дадените й от ответниците
пълномощни(приложени по делото) с НА № 7, том III, рег.№ 3638, дело № 501/2006г. по
описа на нотариус Я.Б. рег.№ 164 с район на действие РС Търговище.Не е спорно и
обстоятелството, че ищците са построили сградата в имота, в която е и процесното жилище,
видно от приложената документация, като сградата е въведена в експлоатация през 2009г.,
видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № РВЕ-01-1/12.01.2009г.,
изд. от Гл. архитект на Община Търговище. Видно от Схема № 15-250951/26.05.2016г., изд.
от СГКК гр.Търговище, процесното жилище е отразено в КК на града като самостоятелен
обект с ид. 73626.509.534.1.4 с площ от 80,21кв.м., построено в сграда № 1 разположена в
ПИ с ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж 73626.509.534.1.5, под обекта
73626.509.534.1.2, над обекта няма, а от удостоверение за данъчна оценка №
**********/27.04.2022г., изд. от Община Търговище се установява, че процесното жилище с
данъчна оценка от 39 601,50лв.От представените договори за кредит и молби за вписване на
договорна ипотека се установява, че ищците са сключвали договори за кредит за
строителство и ремонт като е учредена и ипотека върху построената сграда, вкл. и върху
процесното жилище, като крайният срок за изплащане по договора за кредит е 2028г.От
договор за доставка на природен газ, № В-02-2345/08.08.2018г. сключен от ищцата с
3
„АРЕСГАЗ”ЕАД се установява, че е газифицирано жилището в сградата на ***** с площ от
92 кв.м. По делото не е спорно и обстоятелството,че ответниците сами са извършили част от
довършителните работи в това жилище, като от представените гаранционни карти и
фискални бонове от ответниците се установява, че на 17.06.2009г. ответникът , с посочен
адрес на ******** е закупил два броя врати, през 2010г. е купил електроуреди, през 2012г. е
купил бойлер и фурна.От вносна бележка от 1.09.01.2019г. се установява, че ответницата е
внесла по сметка на „АРЕСГАЗ” ЕАД сумата от 1365,28лв. от името на ищцата.От
представените две удостоверения за постоянен адрес №№ 4350 и 4347, двете от 29.03.2022г.,
изд. от Община Търговище се установява, че ответниците са регистрирани по постоянен
адрес в гр.Търговище, като в периода от 18.09.2000г. до 06.07.2010г. са регистрирани в **, а
от 06.07.2010г. ответниците са с постоянен адрес в *******.От приложената справка рег.№
363000-15281/13.06.2022г., изд. от ОДМВР се установява, че ответниците са пътували до
Република Турция в периода от 05.12.2014г. до 24.11.2021г. многократно, като периодите на
отсъствие от страната варират от няколко дни до четири-пет месеца и то предимно през
зимните месеци.Подобна е и справката на ищците, приложена към Удостоверение рег.№
363000-23952/2-.09.2022г., изд. от ОДМВР Търговище.От приложеното копие на нотариално
дело № 136/13.05.2022г. по описа на нотариус С.Г., рег.№ 327 с район на действие РС
Търговище се установява, че на осн. чл. 587,ал.2 от ГПК ответниците са признати за
собственици при равни квоти въз основа на давностно владение на процесното жилище с ид
73626.509.534.1.4 по КК на гр.Търговище, като се легитимират като собственици въз основа
на КНА № 158, том I, рег.№ 2064, дело № 136/2022г. по описа на нотариус С.Г., рег.№ 327 с
район на действие РС Търговище, който НА е вписан под № 136, т. VI, д. №1182 на СВ гр.
Търговище.По нотариалното дело е приложено и удостоверение от Община Търговище рег.
№ УД-308/03.05.2022г., в което е удостоверено, че процесното жилище е декларирано и
записано на ответниците И. и А.А.И.. С оглед разпределената от съда доказателствена
тежест, страните са ангажирали и гласни доказателства.От разпита на свидетеля на ищците
Д.И.Д.-съсед на страните се установява, че той е участвал в нотариалното производство по
извършване на КНА на ответниците.Свидетелят твърди, че след като се явил при нотариуса
казал на ищцата за това, а тя била учудена.Твърди още, че познава страните от
построяването на къщата им през 2009г. и твърди, че от тогава и ответниците живеят в
процесния апартамент.Свидетелят не знае да е имало спорове между страните във връзка с
жилището.Другите двама свидетели на ищците са дъщеря им Й.М.И. и съпругът й
Х.М.И..Св. Й.И. твърди, че знае, че ответниците са заминали за Турция през 1993г. и са
работили там и си идвали само през отпуските.Поддържа, че не знае да са искали да им се
прехвърли апартамента, а са им идвали само на гости, като през другото време в жилището
са отсядали техни близки и приятели, дори самата свидетелка и съпруга й докато са
ремонтирали своето жилище, а отношенията на страните били нормални, като едва наскоро
свидетелката разбрала защо са влошени отношенията им.Твърди още, че жилището е
собственост на родителите й и те са построили къщата, а и тя не знае ответниците да са
възразявали срещу ползването на жилището и от други хора.Твърди, че има ключ от него,
както и родителите й.Свидетелят Х.И. твърди, че е в брак с дъщерята на ищците от една
4
година, но познава страните от четири-пет години и никога не е имало проблеми помежду
им, но сега отношенията им са променени заради образуваното от ответниците дело.За
ползването на жилището от други хора и това, че ответниците не стоят постоянно в
България, свидетелят твърди, че е узнал от семейството на ищците и поддържа, че
ответниците стоят в Турция по 6-7 месеца най-малко и там имат апартамент. Съдът,
преценявайки показанията на доведените от ищците свидетели и като съобрази
обстоятелството, че първият от тях е незаинтересован от изхода на спора, а другите двама
(дъщеря и зет на ищците) са заинтересовани, приема, че следва да кредитира показанията на
св. Д. изцяло, като логични и непротиворечиви и отговарящи и на писмените доказателства
по делото.Показанията на св. Й.И. съдът не кредитира не само защото същата е пряко
заинтересована от изхода на спора, но и защото показанията й противоречат на писмените
доказателства по делото, както и на показанията на незаинтересованите свидетели, вкл. и на
казаното от ищцовия свидетел Д..Показанията на св.Х.И. съдът също не кредитира не само
поради заинтересоваността му, но и защото посоченият свидетел не е познавал страните по
времето когато е прехвърляно дворното място и показанията му се базират на казаното от
ищците, а и като противоречащи и на останалите гласни и писмени доказателства. По
делото са разпитани и свидетели, водени от ответниците-С.Б.-зет на ответниците(родинна на
ответниците по сватовство от първа степен), св. Ф.С.Д. без родство със страните и св.
А.А.А.-брат на ответника. Св. С.Б. твърди, че познава семейството от 20 години, а от 2013г.
е женен за другата дъщеря на ответниците.Твърди, че са водени разговори на които и той е
присъствал още преди прехвърлянето на ид.ч. от дворното място, като твърди още, че
ответниците се съгласили да прехвърлят имота, за да могат ищците да построят къща, в
която им обещали едно жилище и ответниците искали и другата им дъщеря да даде
съгласие, поради което страните поканили свидетеля и съпругата му в България да
разговарят по този въпрос през 2002г. и те са извали няколко пъти в тази връзка. Поддържа,
че страните се уговорили, че срещу цялото дворно място, ищците ще прехвърлят на
ответниците един апартамент, който да е на тяхно име.Свидетелят твърди още, че
ответниците се нанесли в жилището си още през 2009, като започнали да поставят врати,
паркет и т.н., а през 2018г. било много студено и свидетелят изпратил на ответниците
7000лв. за да газифицират жилището си.Свидетелят твърди още, че ответниците никога не
са се изселвали в Република Турция, а са идвали само като туристи и поради здравословни
причини, тъй като дъщеря им е там медицинска сестра.Твърди, че ответниците имат и
турско гражданство, но не са осигурявани в Република Турция и нямат имоти там. Твърди
също, че страните многократно са разговаряли за прехвърлянето на жилището, но ищците
отлагали това заради кредитите, които имат за къщата. Св. Ф.А.Д.-бивш колега на
ответника твърди, че познава ответниците още от работата му с ответника в БКС до 1992г. и
знае, че имат имот, който е бил отчужден, а те били изселени от града, но след промените
през 1989г. по силата на закон им било върнато друго дворно място.Свидетелят е разговарял
с ответника, който му споделял, че дъщеря му искала да строи къща в този имот, но не й
стигала собствената й част като квадратура и помолила майка си и баща си да й прехвърлят
тяхната част, като обещала да им даде един от построените апартаменти, но в последствие
5
непрекъснато отлагала прехвърлянето.Свидетелят твърди още, че ответникът му се
похвалил, че зет му му предложил да си избере апартамента, който да е за тях и той избрал
на третия етаж от към главния път, като ответниците влезли в жилището след построяването
му през 2009-2010г., но то било на голи стени- тогава И. първо сложил две врати, а после
започнал да го обзавежда, като се оплаквал, че парите не му стигат да довърши жилището и
другата му дъщеря от Турция им изпраща пари.Свидетелят твърди също, че ответниците
никога не са се изселвали в Република Турцшя, но са ходели често при другата си дъщеря за
по 2-3 месеца през зимата и след това се връщали тук.Свидетелят обяснява, че тъй като
живее близо до ответниците и знае, че ответниците от настаняването си в жилището и до
момента живеят все там.Св. А.А.А.-брат на ответника, твърди, че през 1989г. ответниците
били интернирани, а старата им къща на ****** била отчуждена, като през 1993г. в замяна
им дали празно дворно място на *******, като ищцата имала 1/3 ид.ч., а ответниците 2/3
из.ч. Свидетелят твърди, че ищцата помолила родителите си да й дадат своите 2/3 ид.ч., за да
построят къща на 2-3 етажа, като им обещала в замяна да им даде един апартамент и
свидетелят твърди, че брат му повярвал на дъщеря си и така се съгласил да й прехвърли
останалата част от имота. Твърди още, че ответниците влезли в жилището през 2009г. и
започнали веднага да го довършват, поставяли врати, боядисвали го и пр., като ответникът
все казвал, че имотът е негов и „вече е обещано”, но ищцата все отлагала прехвърлянето му.
Свидетелят знае, че брат му се е снабдил с КНА и от тогава отношенията на страните се
влошили, а брат му се чувствал излъган, тъй като за да си прехвърли дела в имота му
обещали жилище, а сега за него нямало нищо. Свидетелят твърди още, че пред него ищците
са казвали, че това жилище е на брат му и той никога не е чувал ищците да говорят, че
имотът е техен и ответниците нямат право да живеят там.Съдът, преценявайки и тази група
свидетелски показания по реда на чл. 172 от ГПК и съобразявайки обстоятелството, че
първият свидетел е роднина на ищците по сватовство от втора степен, вторият е
незаинтересован, а третият-съребрен роднина и на двете страни приема, че следва да
кредитира показанията и на тримата свидетели като еднопосочни, последователни и
непротиворечиви, а също и като дадени от лица, имали непосредствени наблюдения върху
живота на ответниците и отношенията им с ищците, както и като съответстващи и на
писмените доказателства по делото.Относно показанията на св. Б. за това, че изпратили на
ответниците 7000лв. за газифициране на жилището, съдът съобрази, че същите попадат под
изключението на чл. 164,ал.1,т.3, предл. второ от ГПК и са допустими, а показанията му за
това, че ответниците имат и турско гражданство, съдът приема за недопустими поради
забраната по чл.164,ал.1,пр. първо от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Съдът е сезиран с ревандиационен иск за установяване на собствеността и предаване
на владението върху жилище в гр.Търговище с ид 73626.509.534.1.4 обосновавайки правото
си на собственост с придобиването му въз основа на реализирано право на
стоеж.Ответниците оспорват иска, като се бранят с възражение за придобиване на
процесния имот въз основа на упражнявано десетгодишно давностно владение по чл. 79,ал.1
от ЗС. Страните не спорят за това, че процесното жилище се намира в сграда, построена от
6
ищците след като ответниците са прехвърлили на ищцата своите 2/3 ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата.Спорът е основно за това на какво основание
ответниците са живели в имота и дали са придобили собствеността върху него въз основа на
упражнявано десетгодишно давностно владение.Тезата на ищците е, че те не са изгубили
правото на собственост върху процесното жилище, тъй като ответниците са живели
преимуществено в Република Турция и са се връщали за по месец през лятото, когато
ищците им предоставяли имота за да отседнат в него, а и никога ответниците не са
заявявали владелчески или собственически претенции за този имот пред тях, а
пребиваването на ответниците в имота ищците обясняват единствено с чувството на дълг и
грижа към родителите.Анализирайки тезата на ищците, съдът счита, че те се домогват да
установят, че ответниците не живели в имота в качеството си на владелци, тъй като не са
налице изискванията по чл. 79,ал.1 от ЗС, а всъщност от изложените от ищците твърдения
може да се направи извод, че те твърдят пребиваването на ответниците в имота да се
характеризира като т.нар.”търпими действия”(различни и от владението, и от държането),
които се извършват със съгласието на собственика и почиват в случая на близки родствени
връзки - родители-деца.Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът
приема, че тази теза е опровергана, поради следното: На първо място, събраните
доказателства по делото-регистрирания постоянен адрес на ответниците, справките за
пътуванията ми, както и показанията на св. Б., св.Д. и св. А., а също и тези на ищцовия
свидетел Д., опровергават твърденията на ищците за това, че ответниците не са живели в
имота в периода от 2009г. до момента, а са пребивавали в Република Турция и са се връщали
за по месец в годината на гости, когато ищците са ги настанявали в жилището.На следващо
място, събраните доказателства опровергават твърденията на ищците и за това, че
ответниците никога не са заявявали претенции за собствеността върху имота, доколкото
съдът приема за установено по делото, че между тях и ищците е имало уговорка срещу
прехвърлянето на 2/3 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, ответниците да
получат жилище( св. Б., св.Д. и св. А.) и само нежеланието на ищцата да изпълни поетите
към ответниците задължения е мотивирала последните да защитят правата си на владелци
по реда на нотариалното производство и същите са се снабдили с КНА, тъй като уговорките
им с ищцата имат характер единствено на предварителен договор.В тази връзка, не могат да
се слушат аргументите на процесуалния представител на ищците адв.Р. М.-ТАК за това, че
ако е имало такава уговорка, тя е щяла да бъде отразена в прехвърлителния договор за
дворното място, тъй като сделката е сключена от ищцата в хипотезата на договаряне сам със
себе си по см. на чл. 38,ал.1 от ЗЗД и в нейна власт е било да реши дали да изпълни поетите
задължения и да ги включи в прехвърлителната сделка или не и тя е решила да не го
направи, осъществявайки прехвърлянето на собствеността върху техните 2/3 ид.ч. от
дворното място под формата на дарение, което е едностранна сделка.Пак по същите
съображения не могат да се слушат и твърденията на адв.М.-ТАК за това, че ответниците са
постъпили неморално, снабдявайки се с КНА за жилището, тъй като, както се посочи по-
горе, ищцата, възползвайки се от доверието на родителите си, е отказала да изпълни поетите
задължения към тях. С оглед на изложените съображения, съдът приема за установено, че
7
ответниците не са осъществявали „търпими действия”, живеейки в имота, а са установили
свое владение върху процесния имот, считано най-късно от датата на регистриране на
постоянния си адрес на 06.07.2010г., където продължават да живеят и до момента.Що се
отнася до твърденията на ищцовата страна, че ответниците имат и двойно гражданство и
жилище в Република Турция, съдът приема, че такива обстоятелства не са установени по
делото, а показанията на св. Б. в тази връзка са недопустими, на осн. чл. 164,ал.1,т.4, пр.
първо от ГПК.Но дори и тези обстоятелства да са безспорно установени по делото, биха
били ирелевантни, доколкото законът в чл. 79,ал.1 от ЗС не поставя изисквания относно
двойно гражданство и притежаване на друг имот. С оглед разпределената на ответниците
доказателствена тежест, следва да се прецени дали за тях са налице условията по чл. 79,ал.1
от ЗС за придобиване на имота въз основа на десетгодишно давностно владение, като в тази
връзка, съдът приема следното: Съгл. чл. 79,ал.1 от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.Посочената норма изисква упражняването на фактическа власт с намерение за
своене в продължение на 10 години, които в случая са изтекли на 06.07.2020г., доколкото
съдът приема за начална дата на установяване на владението на ответниците датата на
регистрирането им в имота като на техен настоящ адрес. Анализът на събраните по делото
доказателства и приложението на неопроверганата презумпция по чл.69 ЗС мотивират съда
да приеме, че упражняваното от ответниците владение е било спокойно (не е установено с
насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че ищците са имал възможност да
научат за това, живеейки в една сграда; не е установено по скрит начин), постоянно
(упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля на ответниците трайно да
държат жилището по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица),
непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца -
чл. 81 ЗС, като се съобразява и презумпцията на чл.83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че
ответниците са владели имота въз основа на договореното с ищците и последните не са
имали възражения поне до снабдяването на ответниците с КНА). Владението по правило се
осъществява върху чужда вещ (т.е. извън хипотезите на промяна на намерението,
осъществено от сънаследник/съсобственик, който първоначално е владял вещта за своите
идеални части и е бил държател за идеалните части на останалите) и в този смисъл е без
правно значение обстоятелството дали владелецът знае кой е собственик на вещта,
съответно – дали е осведомил собственика за намерението си, че свои вещта му. В тази
хипотеза, за разлика от съвладението от съсобственици не се поставя изискването
владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се зачете
изтичането на срока по чл.79, ал.1 ЗС като завършващо фактическия състав на
придобиването чрез давностно владение. Тази последица не би настъпила само при
наличието на действия на собственика, предприети срещу самия владелец, които съгласно
чл.116 ЗЗД водят до прекъсване на давността чрез отстраняването му от имота, тъй като
само такива действия смущават владението, а такива не са налице от страна на ищците(в
този смисъл решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на II г.о., решение № 144 от
02.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на ВКС, II г.о., определение № 518/18.11.2019г. по
8
гр.д.№1962/2019г. на ВКС I г.о. и др.).Поради изложените доводи съдът приема за изцяло
неотносими доводите на ищците, че ответниците не са установили в процеса, че са
направили изявление към ищците, че променят държането на имота във владение, нито че са
отблъснали владението и ползването на имота от ищците, доколкото такива изявления,
както се посочи по-горе, не са били необходими, а ползване на имота от страна на ищците
не е осъществявано.Този извод на съда не се променя и от твърденията на ищците, че по
време на пътуванията на ответниците до Република Турция, в имота са отсядали техни
близки и приятели, доколкото самата дъщеря на ищците св. И. твърди, че ответниците не са
възразявали срещу това настаняване на гости. Неоснователни са и доводите на ищците за
прекъсване на владението за повече от шест месеца, тъй като по делото не е установено
ответниците да са пребивавали на територията на Република Турция за повече от шест
месеца, а дори и да беше така, това не би било основание за прекъсване на владението им,
поради следното: С Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о.,
ГК, е прието, че: „Съгласно чл. 83 ЗС който докаже, че е владял в различни времена,
предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Веднъж
установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде
упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде
доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата
да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната
само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да
упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия
следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този
смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване
на владението в продължение на повече от шест месеца.В настоящия случай липсват
доказателства, а и твърдения от страна на ищците същите да са отстранили ответниците от
имота за повече от шест месеца.С оглед на изложеното до тук, съдът приема, че ответниците
са провели успешно пълно и главно доказване на твърдяното от тях придобивно основание
по чл. 79,ал.1 от ГПК, обуславящо извод, че те са придобили правото на собственост върху
процесното жилище с ид. 73626.509.534.1.4 по КК/2005г. на гр.Търговище с адм. адрес
********* с площ от 80,21кв.м., въз основа на упражнявано десетгодишно давностно
владение в периода 06.07.2010г.-06.07.2020г., за което са се снабдили с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 158, том I, рег.№ 2064, дело № 136/2022г. по описа на
нотариус С.Г., рег.№ 327 с район на действие РС Търговище, който НА е вписан под № 136,
т. VI, д. №1182 на СВ гр. Търговище, обстоятелство, изключващо ревандикирането на
процесното жилище от ищците и обуславящо отхвърлянето на иска за установяване на
собствеността и предаване на владението върху същото, като неоснователен, на осн. чл. 108
от ЗС.С оглед неоснователността на ревандикационния иск, съдът не следва да се произнася
по искането за отмяна на КНА№ 158, том I, рег.№ 2064, дело № 136/2022г. по описа на
нотариус С.Г., рег.№ 327 с район на действие РС Търговище, явяваща се последица от
уважаването на такъв иск.
9
С оглед изхода от спора, ответниците имат право на разноските по делото, които,
съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 2000лв., като съдът следва да се
произнесе по възражението на ищцовата страна за прекомерност на уговореното адв.
възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК, като съдът приема следното:На първо място,
доколкото видно от представеното пълномощно от 19.10.2022г.(л.147), с което адв. М. е
преупълномощила адв.В. да извърши всички процесуални действия по гр.д.№ 227/2021г. по
описа на РС Омуртаг, следва да се приеме, че посоченото преупълномощаване е ирелевантно
за настоящото производство. Адв. С. М.-ТАК е представлявала ответниците по делото и е
представила списък на разноски по чл. 80 от ГПК за сумата от 2000лв. платено адв.
възнаграждение, като само по него съдът дължи произнасяне.Съгл. чл.7,ал.1,т.4 от
НМРАВ(ред. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.) за защита и съдействие по дела с определен
интерес от 10 000лв. до 100 000лв. възнаграждението е в размер на 830лв. и 3% за горницата
над 10 000лв.Така при данъчна оценка на процесния имот от 39 601,50лв., минималното адв.
възнаграждение е в размер на 1718,05лв., при което и като съобрази множеството искания и
възражения по делото, съдът приема, че настоящото производство не се характеризира с
ниска фактическа и правна сложност, поради което уговореното и заплатено
адв.възнаграждение от 2000лв. на адв.С. М.-ТАК не може да се приеме за прекомерно,
обуславящо оставяне без уважение на възражението на ищцовата страна, на осн. чл. 78,ал.5
от ГПК.С оглед на изложеното, ищците следва да заплатят на ответниците разноски в
размер на 2 000лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. М. с ЕГН ********** и М. И. М. с ЕГН
**********, двамата от *******, против И. А. А. с ЕГН ********** и А. Х. А. с ЕГН
**********, двамата от *******, ревандикационен иск за установяване на собствеността и
предаване на владението върху имот, представляващ жилище с адм. адрес *******, ***,
отразен в Схема № 15-250951/26.05.2016г., изд. от СГКК гр.Търговище като самостоятелен
обект с ид. 73626.509.534.1.4 с площ от 80,21кв.м., построено в сграда № 1 разположена в
ПИ с ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж 73626.509.534.1.5, под обекта
73626.509.534.1.2, над обекта няма, като неоснователен, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Л. И. М. с ЕГН ********** и М. И. М. с ЕГН **********, двамата от
*******, да заплатят на И. А. А. с ЕГН ********** и А. Х. А. с ЕГН **********, двамата от
*******, разноските по делото в размер на 2 000лв.(две хиляди лв.), на осн. чл. 78,ал.3 от
ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищцовата страна за прекомерност на
платеното от ответниците адв. възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
10
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11