№ 38150
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110154467 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с въпросите
в исковата молба, е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.11.2025 г., 11:00 часа, за когато да
се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет
на делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 450 лева, вносими от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок същите
следва да представи доказателства за внасяне на депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
Вещото лице да се призове, след представяне на доказателства за внесен
депозит.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът, твърди, че на 11.03.2014 г. е сключен договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който
банката се задължила да предостави на ответницата сумата в размер на 6845,41 лв.за
заплащане на такси за обучение в МУ – Пловдив. Съгласно уговореното между
страните, е предвиден т.нар. „гратисен период“, след изтичането на който главницата и
лихвата по кредита става изискуеми – т.2 и т.3 от договора. За предоставения кредит е
уговорена фиксирана лихва в размер на 7%, която се начислява върху усвоената част
от кредита, в т.ч. и през гратисния период. Кредитът се усвоява чрез преводи по
банковата сметка на висшето училище в началото на семестъра, в размер на
държавната такса за обучение и се извършва след представяне на документ от
учебното заведение, удостоверяващ качеството на студента с право да се запише в
следващ семестър. Усвояването на процесния кредит било на 11.03.2014г., при
условията на чл.21,ал.4 от ЗКСД и т.4.2. от Договора – за възстановяване на таксата,
дължима за първия семестър на първата година на обучението в размер на 6854,41 лв.
Считано от 25.10.2020г., кредитът /главница и лихви/ следвало да започне да се
погасява на равни месечни вноски, тъй като предвидения гратисен период изтичал на
30.09.2020г., а първата вноска по кредита е с падеж 25.10.2020г. Към датата на
подаване на исковата молба е налице пълно неизпълнение на задълженията по кредита,
поради което е налице правен интерес у ищеца от предявяване на исковете.
Ответницата дължи сумата в размер на 10 660,63 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 13.09.2024г.; възнаградителна лихва в размер на 1494,56 лв., за периода
25.10.2020г. – 25.09.2022г., както и мораторна лихва в общ размер на 3610,08 лв., за
периода 25.10.2020г. – 12.09.2024г. Претендират се и разноските по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита, че
процесният договор за студентски потребителски кредит е нищожен по см. на чл.11,
ал.1 от ЗПК, тъй като липсвали съществени реквизити от съдържанието му – ГПР по
кредита и методиката, по която се определял, както и че съдържа неравноправни
клаузи и анатоцизъм. Липсвали доказателства, че договорът за кредит е усвоен от
ответницата, както и че са налице непогасени задължения от нейна страна, като
погасителен план след изтичане на гратисния период не бил изготвян. Оспорва се
начисляването на възнаградителна лихва и на лихва за забава за един и същи период,
отправя се и възражение за настъпила погасителна давност.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорно и ненуждаещо
се от доказване е следното обстоятелство – че между страните по делото е било налице
облигационно отношение по силата на сключения между тях договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от
11.03.2014 г., с посоченото в исковата молба съдържание;
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
С оглед отделените за безспорни обстоятелства, за основателност на
предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че сключения договор е
действителен; че е предоставил процесната сума, която е била усвоена по начина,
посочен в исковата молба; размера на всяко от дължимите по договора, вземания,
както и настъпване на изискуемостта им.
2
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възраженията си за недействителност на процесния договор, в т.ч. на отделни негови
клаузи, както и възражението си за настъпила погасителна давност за вземанията по
кредита.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, има акцесорен
характер, като за основателността му в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава – изтичане на срока за изпълнение на
задължението по договора студентски потребителски кредит, сключен между
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3