Решение по дело №638/2017 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 212
Дата: 28 юни 2019 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20175001000638
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 212

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ  28.06.2019 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година , в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ЧОЛАКОВА        

                                        КАТЯ ПЕНЧЕВА

                                                                                                                                                     

при участието на секретаря Катя Митева ,като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело638 описа на  ПАС за 2017 г., намери следното:

 

Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от Н.ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество чрез процесуалния си представител адвокат Д.А., против постановеното решение №54 от 22.08.2017 г. по търг.дело №113/2016 г. по описа на Окръжен съд Х..

           С обжалваното решение дружеството Н. ЕООД е осъдено да заплати на Ю. Б. АД  на основание чл.79, ал.1 ЗЗД  сумата в размер на 110 317, 20 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от 28.03.2016 год., по оспорени две транзакции, извършени на 04.05.2016 г. и на 01.06.2016 г., чрез терминално устройство ПОС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.08.2016 год. до окончателното й изплащане, както и  да заплати  сумата   9 796,29 лв. разноски  по делото ,от които ДТ - 4 412,68 лв., депозит за икономическа експертиза - 600 лв., депозит за графологична  експертиза - 300 лв. и  адвокатско възнаграждение, с ДДС  - 4 483,61 лв.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като го счита за  нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушения на материалния закон и  съществени процесуални правила, както и  необосновано. Изложил е подробни оплаквания.

Счита , че решението е нищожно,тъй като волята на съда не може  да бъде изведена, поради абсолютна неразбираемост.

Счита, че решението е недопустимо,тъй като е постановено при липса на положителни и наличие на отрицателни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск.

 Счита , че решението е немотивирано, че съществено са нарушени чл.235 и чл.236 от ГПК, което е довело до неправилност. Изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства  и на действителното фактическо положение между страните. Нарушени са процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата,като съдът е тълкувал превратно същите в противоречие с техния действителен смисъл и значение, като не е изключил недопустимите доказателства. Същевременно не е обсъдил голяма част от събраните доказателства. При постановяване на решението не се е съобразил с основните правни принципи на гражданския процес. Изложил е подробни съображения в подкрепа на оплакванията си,като не е съгласен с извода, че ищецът банка е изправна страна в договорните отношения, в т.ч. досежно изпълнение на задълженията и по договора, досежно извършеното възстановяване на процесните суми на банките, издатели на картите. Не е съгласен с извода, че операциите са извършени в режим офлайн, като в тази връзка счита, че този извод на съда противоречи на констатациите на съдебно-техническата експертиза. Счита, че не следва да се  кредитира съдебно графологическата експертиза, тъй като е изследван документ, който не е представен в оригинал. Не е съгласен със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице счетоводител няма технически компетентции, за да отговори на поставените задачи. Не е съгласен с изводите за присвоен авторизационен код. Счита, че  не са обсъдени доводите за нищожност на договора и приложенията към него, направени от ответника в отговора, както и за погрешни изводите на съда относно приложените счетоводни документи за извършени плащания от страна на банката към банките  - издатели на карти.

 Моли да се обезсили  обжалваното решение и върне на първата инстанция за ново разглеждане или да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което по същество да бъде отхвърлена предявената искова молба, ведно с произтичащите от това законови последици. Претендира направените разноски.

 Ответникът Ю. Б. АД  е представил отговор, в който оспорва въззивната жалба,като счита оплакванията в нея за неоснователни по подробни съображения.

 Моли да не се уважава въззивната жалба,да се потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски .

 Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 01.09.2017 г., въззивната жалба е постъпила на 11.09.2017 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбата е  срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо, следва  да се пристъпи към обсъждане на наведените оплаквания.

 Следва да се отбележи,че обжалваното решение не е нищожно, както се твърди във въззивната жалба, че волята на съда е абсолютно неразбираема. Действително  съдебното решение може да бъде нищожно, когато е налице абсолютна неразбираемост на волята на съда и тя не може да бъде изведена дори по пътя на тълкуването. В случая обаче не се установява тази хипотеза. Видно от изложените мотиви в решението, посочени са конкретни нарушения на договора от страна на търговеца и на тази основа съдът е изградил своите правни изводи. Ясно е защо той е достигнал  до тях и не е нужно волята му да бъде тълкувана. Ето защо и тъй като  съдебният акт изхожда от комтетентен орган в рамките на правомощията му,спазена е неговата форма , той не е нищожен.

Не се установява и посочената  липса на положителни и наличие на отрицателни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Предявени са осъдителни искове в условие на евентуалност,като съдът се е произнесъл в рамките, с които е бил сезиран.

Видно от исковата молба, предмет на делото са предявени в условие на евентуалност искове  с правно основание по чл.79,ал.1  от ЗЗД и по чл.55 от ЗЗД. Ищецът-банка претендира от ответника и настоящ жалбоподател Н.ЕООД сумата от 110 317,20 лв., с която е заверена сметката на Н.ЕООД, както следва: на **********г. със сумата от 14 112 лв. и на 02.06.2016 г. със сумата от 94 080 лв.

 Ищецът твърди , че между страните  е сключен договор  от 28.03.2016 г., съгласно който на ответника било предоставено терминално устройство ПОС с цел – заплащане на цената на предоставените от него хотелски услуги в ходел , находящ се  в гр.Х. на ул. В.Л.№ *.

 Съгласно договора , на търговеца била  предоставена допълнителна възможност  да извършва трансакции тип“без присъствие на карта“ чрез ръчно набиране на номера на картата на клавиатурата  на терминалното устройство. Чрез използване на тази функционалност  ответникът извършил две трансакции с две банкови карти ,собственост на  Т.Р.С. , със стойност  110 400 лв.,както следва:

-трансакция на 04.05.2016 г. ,9.39 часа за сумата от 14 400 лв. с карта на банка издател на картата  Б. ДСК ЕАД,

-трансакция на 01.06.2016 г.,6.19 ч. за сумата от 96 000 лв. с карта на банка издател на картата ЦКБ.

Трансакциите били извършени  в режим оф-лайн, като за всяка една от тях е извършена  предварителна авторизация  от банките-издатели на картите за суми, значително по-ниски  от реално извършените.

 Така с първата карта  първоначално на 03.05.2016 г. в 14.40 ч. е извършена авторизация на стойност  36 лв. с прочитане на  чип картата  на ПОС терминала, инсталиран в хотела. На 04.05.2016 г. е извършено приключване на взетата авторизация, като същата е приключила с операция тип “без присъствие на карта“ в оф-лайн режим за сума в размер на 14 000 лв.

 С втората карта  първоначално  на 31.05.2016 г. в 17.56 ч. е направена авторизация с прочитане пластиката на ПОС терминала за сума от 46 лв. На 01.06.2016 г.  е извършено приключване на взетата авторизация, както по първата карта, за сума в размер на 96 000 лв.

 Твърди , че с извършване на  посочените трансакции в размери , надвишаващи сумите, за които  са получени авторизации  от банките издатели на картите , ответникът е нарушил договорни задължения, а именно  чл.3.1,б.Б от Приложение №2 към подписания договор, съгласно който при разлика между предварително-блокираната сума с окончателната сума повече от 15 % се взима нов авторизационен код за втората транзакция.

 За втората трансакция, извършена с карта на ***  ЕАД, са  предоставени договор за изработка, сключен между ответника и К. ООД с управител картодържателят  Т.Р.С., с предмет  изработка на бронзови фигури. Това основание за трансакцията  е в нарушение на чл.9.06 от договора, като не е подписан анекс към него ,уреждащ трансакция с различно основание от  предоставяне на туристически услуги, хотериерски услуги и рент-а кар услуги, за които е сключен договора.

Вследствие на така извършените трансакции сметката на ответника е заверена със суми, както следва:

 -на **********г. със сума в размер на 14 112 лв.,

 -на 02.06.2016 г. със сума в размер на  94 080 лв.,като разликата с посочените по-горе суми на трансакции е удържаното от банката възнаграждение.

Ответникът се е разпоредил с тези суми,както следва:

 -на **********г. е изтеглил в брой 14 000 лв.,

           -на 02.06.2016 г. е превел по сметка на К.Ч.А. 94 000 лв.

Банките издатели на картите са оспорили извършените трансакции и са направили искания за възстановяване на сумите по тях. Сумите са им възстановени от ищеца  с платежни нареждания от 14.07.2016 г. С нотариална покана, връчена на ответника на  30.06.2016 г е поканил ответника  да възстанови сумите, като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл и не е налице изпълнение до този момент.

Допълнително се позовава и на чл.2 от анекс №2 за поемане на отговорност при оспорени трансакции, съгласно който търговецът  поема риска от настъпването  на вреди, вследствие на приемане на плащания с карти в случаи на измами или каквото и да е друго неправомерно използване  на картите.   

Прави искане да се конституира като трето лице картодържателя Т.  Р.С..

 Въз основа на тези твърдения предявява претенциите си, като е представил писмени доказателства, както и е поискал назначаването на три експертизи-счетоводна, графологическа и техническа.

           Ответникът не е съгласен с претенциите и ги оспорва в представения отговор, като ги счита за недопустими и неоснователни. Счита и ,че не следва да се назначава трето лице, тъй като не е ясно в какво качество ще се конституира и  само той има право да направи  такова искане.

           Оспорва твърденията в исковата молба, като възразява, че е извършено приключване на взета авторизация с операция “без присъствие на карта“. Навежда твърдения, че   трансакциите са извършени с присъствие на карта,  поставянето и в ПОС терминалното устройство от картодържателя  Т.Р.С..

           Оспорва, че е нарушил договорни клаузи, че ищецът е възстановил сумите на банките-картодържатели. В тази връзка счита, че оспорванията на банките издатели на картите са необосновани и незаконосъобразни и ищецът е следвало  да откаже плащане, поради липса на основание. Ако е платил, това е на негов риск, и сумите следва да търси от платеца картодържател.

            Възразява относно клаузата на чл.2 от анекса за поемане на отговорност , като счита ,че същата е нищожна , поради противоречие със закона, който е уредил последиците от измама или неправомерно  използване на карти.

            Излага подробни съображения, че плащанията са получени от него на правно основание , както и че не отговаря за това , че сметката му е заверена в резултат на това , че  трето лице платец е наредил изпълнението и и е разрешил операцията по този начин. Твърди, че  операциите с ПОС терминалното устройство могат да се извършват само он-лайн. За да се извърши каквато и да е операция от дебитна карта, трябва да има наличност  по съответната банкова сметка, ***. При липса на достатъчна наличност  е обективно невъзможно да се извърши превод въз основа на платежно нареждане. Освен това плащанията чрез банкови карти  се извършват и чрез набиране на ПИН код от картодържателя платец, който е известен само на него, както е станало в случая. Няма  законово основание ответникът да носи отговорност за действията,респ.бездействията  на трети лица - картодържател платец, банка и/или системата за банкови разплащания. Претенциите следва да се насочат към картодържателя платец, като фактът, че неговата сметка е „-“, опровергава факта , че сумата е възстановена на банката.

            Прави възражение и , че ищецът е неизправна страна по сключения между страните договор, поради което не може да черпи права от  собственото си виновно поведение. На първо място , с ПОС устройството може да работи лице, което е преминало обучение, а такова не е извършено от банката или е формално, фиктивно.На следващо място, позовава се на чл.52,ал.2 от Закон за платежените услуги и платежните системи, съгласно който банката е можела да блокира използването на платежния документ по обективни причини. Като не е сторила това, това е нарушение на закона от нейна страна.

            Позовава се и на чл.51,ал.1 и ал.2 от ЗПУПС и на значението на понятието авторизация, като счита , че не носи отговорност за действията на платеца и не е на ясно с отношенията между платеца и  банката картодържател. На практика  чрез своите действия банките картодържатели са отпуснали кредит-офърдрафт, за което ответникът не носи отговорност.

            Позовава се и на чл.29 от Наредба №3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, която не допуска изключение от изискването за авторизация, като счита, че не са допустими  трансакции като предвидените в договора. Всички уговорки в  тази връзка в договора са нищожни , поради противоречие  с посочените разпоредби на закона и не пораждат права и задължения. 

            Приложил е писмени доказателства, както и е поискал събирането на доказателства.

            В допълнителната искова молба ищецът поддържа претенциите си и фактите , въз основа на които ги обосновава. Не е съгласен с възраженията в отговора. Твърди , че ответникът не посочва правно основание, въз основа на което да е получил сумите от трансакциите. В тази връзка   за евентуалния иск посочва, че се основава на факта, че банковата сметка на търговеца е заверена с процесната сума вследствие на неоторизирани трансакции, поради което същият е получил сума, с която впоследствие се е разпоредил, без да има правно основание за това.

            В допълнителния отговор ответникът е доразвил  възраженията си. Ако са налице неоторизирани трансакции, счита, че не носи отговорност за това, а тя е на банките, на които ще се заплати застрахователно обезщетение

            С определението по чл.374 от ГПК  първоинстанционният съд е конституирал трето лице помагач на ищеца  Т.Р.С. на основание чл.219,ал.1 от ГПК, който е представил становището си по претенциите на ищеца. Счита, че са неоснователни и недоказани. Посочва, че лично е поставил картите в ПОС терминалното устройство, въвел е ПИН код и потвърдил съгласието си за плащане чрез натискане на съответен бутон. Впоследствие се разписал на касовата бележка, като уточнява, че има варианти на подписа си и понякога го полага доста небрежно. Отношенията между него и банките издатели на карти не касаят  ответника. Ищецът също няма  никакво отношение към тях. Ако е имало проблем с наличността, следвало е да се откаже плащане. Моли да се отхвърлят претенциите.

  В подкрепа на становищата си страните са  представили и доказателства. Ищецът е приложил процесния договор от **********г. за приемане на плащания, сключен между страните , приложение №1 към него-Инструкция за сигурност при приемане на разплащания с карти,приложение №2 към него-Инструкция за извършване на трансакция без присъствие на карта,авторизационна форма,приложение №5 към него-Предотвратяване на транзакции с компрометирани карти при хотели , анекс към договора за поемане на отговорност при оспорени трансакции от 28.03.2016 г.,жалба до ГДНП, нотариална покана до ответника, заявка за инсталиране на ПОС терминал, две преводни нареждания за кредитен превод от **********г. и от 02.06.2016 г., две преводни нареждания за кредитен превод за възстановяване  суми по трансакции от 14.07.2016 г., писма от  Б. ДСК АД и *** АД за възстановяване на суми, копия от двете дебитни карти В. и М., ведно с  бележки от ПОС терминала за  приключване на трансакции, доказателства за разпореждане с постъпилите суми от ответника - преводно нареждане в полза на К.А.и разписка за получаване в брой, договор за изработка от **********г., фактура от **********г. Приложен е и протокол за инсталация на ПОС терминал от **********г. и терминал статус.

 Ответникът също е приложил копия от двете дебитни карти В. и М., ведно с  бележки от ПОС терминала за  приключване на трансакции, както и дневник за продажбите за м.май и за м.юни 2016 г., хронология на сметка №**** за **********, фактура от **********г.,  фактура от **********г., приемо-предавателен протокол от **********г.,  договор за наем на недвижим имот от **********г., договор за изработка от **********г.  

 Изискана е информация от банките картодържатели.

 От Б. ДСК ЕАД е постъпило писмо  за банкова карта №**********за това към коя банкова сметка *** е издадена, за извършени трансакции в периода  от 03.05.2016 до 15.07.2016 г. , за проверка на **********г. във връзка с възникнало дебитно салдо по разплащателната сметка,за възстановяване на сумата от 14 364 лв. в резултат  на успешно оспорване. Към писмото са приложени копия от документи за откриване на банковата сметка и банковата  карта, извлечение от сметката за периода  03.05.2016 до 15.07.2016 г., в т.ч. договор за разплащателна сметка от **********г. ведно с приложения,Общи условия на банката, договор за банкова карта, Общи условия.

 От *** АД е постъпило писмо, ведно с договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта ,сключен с Т.Р.С.,както и извлечение по картовата сметка, по която е издадена В. дебит карта с №************за периода 31.05.2016 г. – 15.07.2016 г. Посочено е ,че няма застрахователен договор във връзка с правоотношението.

 От страна на ищеца е ангажирана съдебно-почеркова експертиза за това, дали подписите върху бележките от ПОС терминала за приключили трансакции са положени от Т.Р.С.. Видно от констатациите на вещото лице  А. и на база  посочения сравнителен материал – подписи върху фактура от **********г. и договор за изработка от **********г., се приема, че положените подписи върху бележките за приключили трансакции не са положени от лицето Т.Р.С.. От обясненията в с.з. на вещото лице се установява, че при  абсолютно небрежно полагане на подпис, дори да му се  представи допълнителен сравнителен материал с качество“случайност и небрежност“, този материал не може  да бъде изследван по методиката на почерковата експертиза, няма да има достатъчно  елементи за сравнение.

              По искане на страните е назначена съдебно-счетоводна експертиза.От констатациите на вещото лице се установява, че за банкова карта №  ********************, издадена от Б. ДСК ЕАД, с титуляр К.  ЕООД, е дадена авторизация на 03.05.2016 г., с авторизационен  код ******, за сумата от 36,00 лв. блокирана по клиентската сметка. Този авторизационен код присъства върху разписката от 04.05.2016 г., за сумата от 14 400 лв.

              За банкова карта   ****************, издадена от *** АД е дадена авторизацията на 31.05.2016 г., с авторизационен код ******, за сумата от  46,80 лв., блокирана по клиентската сметка. Този авторизационен код присъства върху разписката от 01.06.2016 г., за сумата от 96 000 лв.

              На **********г. Ю.Б. АД заверява сметката ***********************на Н. - ****  ЕООД,  с 14 112 лева, представляваща разликата между 14 400 лв. и договорената комисионна на банката в размер на 2 %, с банков документ, с уникален  регистрационен  номер  *************.

              На 02.06.2016 г. Ю.Б. АД заверява сметката ***********************на Н.ЕООД с 94 080,80 лв., представляваща разликата между 96 000,00 лв. и договорената комисионна в размер на 2 %,с банков документ с уникален  регистрационен номер *************.

              На 02.06.2016 г. Н. ЕООД превежда по сметката на  К.А.сумата от  94 000 лв., с основание  - погасяване на кредит.               

              На 14.07.2016 г. Ю.Б. АД възстановява  сумата  от 14 364 лв. по протестираната трансакция, с преводно нареждане с  уникален регистрационен номер *************по сметката на К. ЕООД, посочена в протеста от Б. ДСК ЕАД-  **********************.

              На 14.07.2016 г. Ю.Б. АД възстановява  сумата  от   95 953,20 лв. по протестираната трансакция, с преводно нареждане с  уникален регистрационен номер ************, по сметка на *** АД посочена в протеста- *************************.

              От констатациите се установява и, че на 18.04.2016 г. между Б. ДСК  ЕАД и  К. ЕООД е сключен договор за издаване и обслужване на банкова карта за бизнес клиенти М.С.В.S., обвързана с разплащателна сметка *********************, като пластиката е с   ****************и по тази сметка  няма сключен допълнителен договор за овърдрафт, така както е условието в чл.17/1/ от приложените по делото общи условия изпратени от банката. Причините според експертизата,  довели до това банката - ищец   да завери сметката на Н.**** ООД  със сумата от 14 112 лв./ разликата между 14 400 лв. и комисионната по договор за банката/ на **********г. е присвоеният авторизационен код на трансакцията от 04.05.2016 г. за 14 400 лв. - ******. ****** - авторизационен код е даден за трансакцията извършена на 03.05.2016 г., за сумата от 36,00 лв., която е била налична по сметката на К. ЕООД. Б. ДСК ЕАД, в качеството си на издател на дебитна карта, с №  ****************не е извършила превод в размер на 14 400 лв., при липса на такава наличност,кредитен лимит или договорна клауза за това с платеца картодържател.

                *** АД, в качеството си на издател на дебитна карта с номер  ****************, не е извършила  превод в размер на 96 000 лв., при липса на такава наличност, кредитен лимит или договорна клауза за това с платеца картодържател. Причините довели до това банката ищец да завери сметката на Н. - **** ЕООД, със сумата от 94 080 лв./разликата между 96 000 лв. и комисионната на банката в размер на 1920,00 лв./, на 02.06.2016 г. е присвоеният  авторизационен код на трансакцията от 01.06.20116 г. за 96 000 лв.  № ******, който авторизационен код е даден за трансакцията извършена на 31.05.2016 г., за сумата от 46,80 лв., която сума е била налична по сметката обвързана с дебитната карта. *** АД и Ю.Б. АД са извършвали действията въз основа на  авторизационен код ****** от операция на ПОС терминал, присвоен за трансакция извършена на 31.05.2016 г., за сумата от 46,80 лв.

               Видно от заключението на съдебно-техническа експертиза, с вещо лице А.К. трансакциите - приключване на  плащане с карта № ****************и с карта № **************** са извършени в реално време, тъй като времената за извършване  на трансакциите съвпадат с времената на обработка на информацията от сървъра, което според експертизата може да бъде извършено само, ако ПОС терминалът е в режим онлайн. Съгласно констатациите, плащането не е било отказано и е било одобрено, защото е отговаряло  на формално заложените критерии и в резултат на това компютърната система го е одобрила автоматично. Операциите  са приети  и одобрени автоматично от картовата система на банката.  Вероятната причина процесните трансакции да не са блокирани или отказани е, че са отговаряли  на формално  заложените критерии, поради което  компютърните системи са ги одобрили автоматично и тъй като не са били заложени  критерии за блокиране на такива трансакции. В обяснението си защо авторизационните  номера са еднакви посочва, че  номерът се генерира  в сървъра на банката и остава същия за всички плащания със съответната карта, като по този начин е станала възможна и втората трансакция, тъй като първата такава не е била приключена окончателно на 04.05.2016 г., след което е въведена втората сума  14 400 лв., след което  е приключена трансакцията и е  била  одобрена. Същият е и алгоритъмът  за  сумите от 46,80 лв. и за 96 000 лв.

               По делото са разпитани свидетели на страната на ответника. От показанията на свидетеля Д.Г.А.се установява , че на 01.06.2016 г. бил в хотела в гр.Х.  на път за гр.П.,за да остави камъни-ахати. Там се запознал с един възрастен мъж Т., който проявил интерес към камъните, докато изчаквали  Н.М. И.. След като слязъл Н.при тях, видял как Т. изкарал  някаква карта и я поставил в ПОС терминала, намиращ се на рецепцията, после подписали нещо.“Аз видях, че картата я извади Т., но не съм видял кой я поставя и кой какво натиска“.

               Разпитан като свидетел е и Н.М. И. за фактическото установяване на извършените   трансакции  чрез  дебитните  карти на Т.Р.С.. Посочва, че на 04.05.2016 г. отишли до ПОС терминала с неговата карта,настроил апарата на режим покупка,той си извадил картата,поставиля в ПОС теерминала и отразил кода.“Аз му давам апарата, който има много опции, правя го на опция покупка, излиза двойна бележка и аз правя това, което се изисква“.

    Пред въззивната инстанция  са събрани доказателства. Назначена е допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза на първата инстанция, а впоследствие и тройна съдебно-техническата експертиза. Приложени са договорите между ищеца и Б. АД, четири разпечатки от софтуера на  банката от 10.06.2016 г. Приложени от търговеца са двете бележки за авторизация /блокиране/ на сумите от 36 лв. и 46,80 лв.

     От изготвената  съдебно-техническа експертиза се установява технологията на работа на ПОС терминалното устройство  и технологичните действия , които следва да предприеме операторът му, като се имат предвид процесните  трансакции. Видно от констатациите на вещото лице К.,процесните операции са операции с предварително и окончателно авторизиране /разрешение/ за плащане. Те се изпълняват на няколко етапа, като степените зависят от конкретния случай. Операторът на ПОС терминала трябва да направи предварителна авторизация/преавторизация/ за сума, като следва ръководството за работа. След като завърши тази операция, сумата, която е въвел се блокира и ПОС терминалът отпечатва авторизационен код на операцията.  Операторът може да завърши платежната операция по няколко начина - прекратяване на предварителната авторизация или извършване  на операция за окончателна  авторизация. Сумата на окончателната авторизация може да варира. От данните по делото не може да се направи извод дали окончателните трансакции са направени  с или без присъствие на карта,но изискванията  към страните участници са подобни. Съществува  технологическа връзка между първите и следващите трансакции,тъй като са направени от един и същи ПОС терминал, като не може да се направи категоричен извод дали са били  заблудени сървърите.

    От констатациите на тройната съдебно-счетоводна експертиза се потвърждават изводите на първоначалното вещо лице, че  процесните операции  са от типа с предварителна авторизация и последващо разрешение/финализация.  На база приложените бележки за приключване на операцията и  изхождайки от ръководството за експлоатация на ПОС терминала считат, че процесните карти са били налични и са били ползвани  при преавторизацията и при завършване операцията по плащането. Посочват, че  терминалните устройства, вкл. и ПОС имат директна или индиректна он-лайн връзка  със системен оператор на система с окончателност на сетълмента, обработваща платежни операции, свързани с карти, която извършва нетен  сетълмент в определен момент в Р.. Не могат да отговорят има ли получена справка в сървъра на банката-въззиваема страна,както и има ли получен отговор при проверка на трансакцията от  банките издатели на картите, потвърждаващ наличността на сумите, тъй като са нямали възможност да изследват сървъра на банката-въззиваема страна. Не могат да направят категорични изводи  за заблуда на сървъри, както и дали операторът на ПОС  терминала е спазил напълно регламента  за осъществяване на трансакциите.

   Така на база  събраните доказателства следва да се даде отговор на основния въпрос по делото дали е налице неизпълнение на договорните задължения на търговеца, посочени в исковата молба, а оттук налице ли е фактическият състав на чл.79,ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на договорни задължения, съгласно който кредиторът  има право да иска обезщетение за неизпълнение, и какъв е обхватът на обезщетението за неизпълнение в съответствие с чл.82 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, то обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени  при пораждане на задължението.  

   Преценявайки  посочените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира, че се установява следната фактическа обстановка: между страните е сключен договор за плащания с карти чрез ПОС терминално устройство за хотелските услуги в хотела на ответника , находящ се в гр.Х., ведно с посочените приложения към него, както и че картодържателят и операторът на ПОС терминала/търговецът/ са извършили операции по предварително авторизиране /т.нар.преавторизация/ и по окончателно авторизиране /разрешение/ за плащане, в резултат на които е заверена сметката на търговеца с посочените суми в исковата молба и същият се е разпоредил с тези суми. Операциите са тип“ с присъствие на карта“, тъй като  не се установява картодържателят да е подписал  специалната авторизационна форма - бланка с необходимите реквизити, необходима за извършване на операции тип“без присъствие на карта“. В този смисъл, че лично картодържателят е поставил картите в ПОС терминалното устройство, са и свидетелските показания, които кореспондират с констатациите на вещите лица по назначените съдебно технически експертизи. Този извод е в съответствие и с обясненията на съдебно графологическата експерзита, съгласно които при  съществено небрежен подпис на картодържателя, не могат да се използват сравнителни методи за изследването  на този подпис. Операциите са извършени в онлайн режим.

    Видно от сключения договор, в чл. 2 от него са дадени определения за основни понятия използвани в него-карта, картодържател, дебитни известия, кредитни известия, максимален позволен лимит, лимит на Р./Е.Р.устройства, в които се поставя картата за целите на плащане на стоки и услуги, онлайн режим, офлайн режим, плащане без присъствие на карта и т.н. , в чл.3-основните задължения на търговеца, в раздели 4,5,6,7 са описани действията които следва да извършва, в чл.9 - условията за използване и функциониране на устройствата.

    Към договора са подписани приложения- приложение №1,което представлява инструкция за сигурност при приемане на разплащания с карти,уреждаща действията на търговеца при приемане на картата. В подписаното приложение№2 -инструкция за операции без присъствие на карта, страните са се съгласили да се извършват плащания тип“без присъствие на карта, при които търговецът набира ръчно на ПОС устройството данни от картата-номер на карта и срок за валидност,както и сумата за плащане. В тези случаи  картодъртажелят не присъства в търговския обект, но е предоставил на търговеца  писмено разрешение-авторизационна форма с определено съдържание. Това  се отнася до блокиране  на сума, която не се изплаща до  приключване на авторизацията. Приключването на авторизацията се извършва само с присъствие на карта, освен при МО/ТО транзакции. Те представляват  плащане без присъствие на карта и се използват само в конкретно посочени случаи, като няма спор, че в случая не се касае  до операции от такъв тип. Уредени са и специфичните особености при приключване на операциите  за сума, която е различна от предварително блокираната сума. Приложение №5 се отнася до предотвратяване на трансакции с компрометирани карти при хотели, като в него също са уредени задълженията на търговеца в тази връзка. Подписан е и анекс №2 за поемане на отговорност при оспорени трансакции.

   Договорът и посочените приложения към него са сключени при действието на Закон за платежните услуги и платежните системи, както и на Наредба  №3 от 16.07.2009 г. за условията и реда  за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни документи, в редакцията им към м.05-07.2016 г. Съгласно чл.29 от наредбата, действаща към момента на операциите, те се одобряват или отказват от авторизационната система на  издателя или обслужващия го оператор след проверка на размера на покритието. Съгласно чл.30 и чл.33,ал.2, терминалните устройства имат  задължително директна или индиректна онлайн връзка със системен оператор по системата на чл.78а,ал.5 от закона. Онлайн режимът е този, при който всяка операция с платежна карта незабавно се проверява от авторизационната система на доставчика на платежната услуга, издател на картата или от обслужващия оператор на картовата система, като определението на това понятие се съдържа в пар.1,т.6 от ДР към наредбата. Няма определение, съответно уредба за офлайн режим.

    Така, установява се, че определенията в чл.2 от договора и  понятията  в закона и наредбата си съвпадат  с изключение на понатието офлайн режим. Към посочения период м.05-м.07.2016 г. в закона и наредбата не е предвидена възможност за използване на такъв режим с оглед даденото за него определение в договора-режим, при който плащанията  се извършват чрез терминално устройство, като операцията с картата се извършва без  предварително одобрение  от авторизационната система на издателя на картата или обслужващия го системен оператор. При този режим не се извършва авторизация на трансакцията чрез проверка при издателя на картата в момента на нейното използване, а според редакцията на чл. 29, чл.30 и чл.33 от наредбата към м.05-07.2016 г. е задължително извършването на проверка. Ето защо, следва извод, че процесните операции са съобразени с изискванията на нормативната уредба, не е било възможно да се извършат в офлайн режим, а само в единствения съгласно правилата онлайн режим, което се потвърждава и от констатациите на вещите лица. Ето защо и не може да се приеме, че договорните условия са в такова противоречие със закона,за да е налице частична нищожност на договорни клаузите.  Във всички тях  страните са постигнали съгласие за извършване на авторизация и за проверки по смисъла на наредбата. Няма договорни клаузи за операции без проверки.

    Не са нищожни и клаузите в приложение № 2 за извършване на трансакции без присъствие на карта, поради противоречие със закона и наредбата. Както се посочва по-горе в мотивите, в тази хипотеза картодържателят делегира права на търговеца  да извършва дадена платежна операция от името на платеца чрез въвеждане на номер на картата,дата на валидността и  и сума за блокиране. Предвидена е за операции за предварително блокиране на суми /преавторизация/ и при МО/ТО трансакции. За да стане това е необходимо попълване на авторизационна форма от платеца-картодържател. След попълването и търговецът има правомощието  да блокира определена сума, като тя не му се изплаща до приключване на авторизацията. В този случай след ръчно въвеждане на необходимите реквизити се разпечатва дебитно известие с авторизационен код. Приключването на трансакциите се извършва само с присъствието на карта съгласно чл.1 от приложението и от картодържателя. То представлява  плащане с предварително блокирана сума, която се превежда на търговеца.   Изрично е предвидено, че ако за платежната операция по окончателното плащане картата не може да присъства, то предварително блокираната сума следва да се отблокира, а самата операция по плащане да се извърши като такава от типа МО/ТО трансакция. При МО/ТО трансакциите се избират бутоните МО/ТО на ПОС терминала и  се отпечатва дебитно известие със задължително съдържащо се отбелязване, което да показва, че плащането е от типа без карта. Това става, чрез изписване върху известието на израза S.-S.o.f. Чрез тези трансакции се извършва директно  задължаване и  авторизационната форма е задължителна при тях.   

     Така при тези операции са предвидени действия, които да се извършват от получателя. Такава възможност за даване на нареждане за извършване на дадена платежна операция според разпоредбите на ЗПУПС е предвидена и в патримониума на получателя. От друга страна, за действия от този тип според съдържанието на приложението се изисква изрично съгласие и на самия платец чрез попълване на авторизационен формуляр, а и са възможни в строго ограничени случаи. При извършването им не се засягат правилата  за изискванията към платежните операции в закона и наредбата, съобразени са с тях. Търговецът не може да извършва операция по приключване на авторизация, т.е. на плащане по предварително блокирана сума без присъствие на карта. Ето защо, не са нищожни правилата на приложение №2, поради противоречието им със закона.

    При положение, че се твърди неспазване на чл.3.1,Б от тези правила от страна на ответника-търговец, следва да се прецени дали това е така. Посочената разпоредба  се отнася до специфичните особености при приключване на трансакции за сума , която е различна от предварително блокираната сума. Съгласно разпоредбата, в случай, че окончателната сума, с която трябва да се задължи картата, е по-голяма с повече от 15% от предварително блокираната сума-извършете нова трансакция за разликата между двете суми, за втората трансакция вземете нов авторизационен код и издайте  ново дебитно известие, което картодържателят също да подпише. 

    Така търговецът предварително запазва, блокира пари от сметката на картодържателя за бъдеща транзакция, която може да бъде  приключена в рамките на  предварително определен от банката период. Това е т.нар.преавторизация. Операцията се стартира чрез избиране на съответната опция от главното меню на ПОС терминала. След въвеждане на картата се  предприемат проверки от обслужващата банка, като автоматично се проверява дали номера на картата е валиден, дали сумата е в границите разрешени за този тип карта, дали  сумата е налична и др. Във всички случаи се отпечатва бележка  с получен авторизационен  код за финализиращата операция.

   Вторият етап е завършване на покупката, финализация, вследствие на предишна операция авторизация/преавторизация/. Тази операция изисква операторът на ПОС терминала да въведе  код за авторизация, който вече е бил издаден и отпечатан върху бележката за авторизация. След въвеждане на картата се предприемат автоматични проверки. Във всички случаи се отпечатва бележка.

   При разлика между блокираната сума и окончателната сума с повече от 15 % за окончателната сума следва да се извърши нова трансакция и да се вземе нов авторизационен код.

      В случая не е спазено от страна на търговеца именно последното изискване при  разлика  между блокираната и окончателната сума. Той не е извършил нова трансакция и не е взел нов авторизационен  код. Така той е нарушил договорното си задължение, като не е изпълнил клаузата на чл.3.,б.Б от приложение №2, като се е достигнало до заверяване на сметката му с исковите суми, които не са били налични в сметката на картодържателя.

      Без значение е  фактът, че въпреки дадените указания и вменените й задължения банката ищец не е представила някои от допуснатите доказателства по смисъла на чл. 161 от ГПК. Това е така по причина, че за въззивния състав представянето им не би променил безспорния факт по неправилно проведена от страна на ответника операция по окончателно плащане на предварително блокирана сума и направените по-горе изводи във връзка със същата.

     По отношение на направените възражения от жалбаподателя за това, че ПОС терминалът не бил пряко изследван и че вещите лица говорили за модел терминал различен от инсталирания следва да се посочи, че в случая задълженията на търговеца работещ с терминала досежно операциите по преавторизация и продължаване на същите не са обусловени от модела на терминала. От друга страна видно от заключенията на вещите лица пряка проверка на терминала не е нужна, за да се формира извод, че той е работил он-лайн и в режим изискващ въвеждане на карта.

      Основателността на претенцията за вреди не е обусловена и от съдържанието на Анекса за поемане на отговорност при оспорени трансакции. Независимо от това тук за яснота е нужно да се спомене, че в него се уреждат отношения между търговеца и акцептиращата институция предоставила му ПОС терминала, а не такива от типа посочен в чл. 67 и сл. от ЗПУПС, т.е. между картодържател и банка издател на картата.

     Изложеното налага главният иск да се уважи в пълния му размер. Налице е хипотезата на чл.79,ал.1 от ЗЗД, като обезщетението следва да обхване претърпяните загуби при положение,че към исковата молба се съдържат данни за това-приложените  платежни нареждания от страна на  банката към  банките-картодържатели.Същите са преки и непосредствени загуби в резултат от установеното неизпълнение и са могли да се предвидят към момента на неизпълнението. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд и решението му ще бъде потвърдено, а жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззивамета страна направените от нея разноски пред ПАС в размер на 4 483, 16 лв по приложен списък по чл.80 от ГПК.

 

               Водим от това съдът

           

Р Е Ш И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА постановеното по търг. дело №№113/2016 г. по описа на Окръжен съд Х. решение №54 от 22.08.2017 г.

    ОСЪЖДА Н.**** ЕООД да заплати на Ю.Б. АД сумата  от 4 483, 16 лв. разноски за въззивното прозиводство.

    Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

           

                                                                                 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                             

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                          

                                                                                                                  2.