Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019
г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
73 по описа на Софийския окръжен съд за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Б.м.г.” ЕАД, срещу отказа на
ЧСИ Наталя Дангова да прекрати
производството по изп. д. № 20177930400530.
Жалбоподателят оспорва решаващия извод на съдебния изпълнител, че не били налице предпоставки за исканото прекратяване.
Счита, че имотите в гр. С., върху които е насочено принудителното изпълнение,
не са негова собственост, а принадлежат на третото лице „А. с.“ АД, което
неправилно било конституирано в изпълнителното производство в качеството му на ипотекарен длъжник.
Твърди, че ипотекираните в полза на взискателя
„И АР БИ Л.“ ЕАД имоти не били идентични с притежаваните от „А. с.“ АД, върху
които била наложена възбрана. Сочи, че през 2014г. имотите с номера съответно №
000313 и № 000314 в землището на гр. С., ЕКАТТЕ 67372, били закупени от „А. с.“
АД в резултат от проведена продажба по реда на ЗОЗ от страна на „Триплекс корп.“ – заложен
кредитор на длъжника по изпълнителното дело „Б.м.г.” ЕАД. Въпреки това съдията
по вписванията отказал да заличи ипотеката върху тях, учредена в полза на „И АР
БИ Л.“ ЕАД, но отказът му бил отменен с определение на СГС по ч.гр.д. №
12025/2014г. При тези данни жалбоподателят прави извод, че не следва да се
насочва принудително изпълнение върху тези имоти, доколкото те са принадлежат
на третото лице „А. с.“ АД, а не на длъжника „Б.м.г.” ЕАД. Счита, че
подновената ипотека не касае тези имоти. В подкрепа на горното представя
удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имоти с
идентификатори 67372.115.313.1, 67372.115.313.2, 67372.115.313.3, 67372.115.313.4,
67372.115.313.5, 67372.115.313.6, 67372.115.314.2, 67372.115.314.3,
67372.115.314.4 и 67372.115.314.5, от които се установява, че върху същите няма
възбрани, ипотеки и други тежести. Позовава се на ТР № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Намира за ирелевантен предявения от взискателя иск за прогласяване нищожността на определението
на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014г., и на постановената обезпечителна мярка –
спиране на неговото действие. Поддържа, че ГПК не предвижда такава възможност,
както и че не била издадена обезпечителна заповед за привеждане в действие на
тази мярка. Като последица от всички горни обстоятелства, жалбоподателят
обосновава извод, че, в качеството си на длъжник по изпълнителното дело, не
притежава никакво друго имущество, поради което изпълнителното дело следва да
се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК. Моли съда да отмени
обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство като неправилен
и незаконосъобразен, и да прекрати изпълнителното дело.
По делото няма данни за датата, на която
жалбоподателят е получил съобщението с изх. № 11550/19.11.2018г., поради което
съдът приема, че подадената на 28.11.2018г. по пощата жалба е в срок. Същата е
насочена срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й. Поради това съдът
намира, че жалбата е редовна и допустима.
Постъпили са писмени възражения по чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на взискателя „М л.“ ЕАД (с предишно
наименование „И АР БИ Л.“ ЕАД), който счита жалбата за неоснователна. Намира,
че изпълнението е насочено срещу имот, който обезпечава вземането му чрез
учредена върху него ипотека. Изтъква, че извършената продажба на имота по реда
на ЗОЗ не е довела до погасяване на ипотеката, като в подкрепа на този извод се
позовава на разпоредбата на чл. 37, ал. 8 от ЗОЗ. Подчертава, че е подал иск за
обявяване нищожността на определението на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014г., като
за обезпечаване на последния е спряно действието на въпросното определение.
Сочи, че Службата по вписванията е уведомена служебно за така наложената
обезпечителна мярка, поради което не било необходимо да се издава обезпечителна
заповед. Оспорва довода на жалбоподателя за липса на идентичност между
ипотекирани и възбранени имоти с аргумента, че
ипотеката обхваща всички приращения и подобрения в тях.
Оспорва относимостта на цитираното от жалбоподателя в
тази връзка тълкувателно решение. Счита, че изводи в тази насока не следва да
се правят от представените от жалбоподателя удостоверения за тежести, доколкото
те отразявали само обстоятелства, настъпили след учредяването на ипотеката.
Сочи, че не следва да се поставя въпрос за несеквестируемост
на имущество на длъжник – юридическо лице. Прави извод, че към настоящия момент
договорната ипотека в полза на „И АР БИ Л.“ ЕАД съществува, поради което няма
пречка за предприемане на принудително изпълнение върху имотите, за които тя е
учредена. В подкрепа на твърденията си представя определение от 30.03.2015г.,
постановено по гр.д. № 157 по описа на РС- С..
Жалбата е постъпила в съда с копие от
изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на
съдебния изпълнител. Същият описва хронологично събитията по изпълнителното дело. Подчертава, че
през 2006г. за обезпечаване на процесното вземане е
била учредена ипотека, която е подновена през 2016г., като по искане на взискателя е била наложена възбрана върху ипотекираните
имоти на 30.10.2018г., а самото дружество- приобретател
(„А. с.“ АД) е конституирано като ипотекарен длъжник по изпълнителното дело. Изразява
становище за неоснователност на жалбата, като се позовава на чл. 37, ал. 8 от
ЗОЗ и даденото тълкуване с ТР № 1/2015г. от 10.07.2018г. на ВКС, че продажбата
на недвижим имот като част от заложено търговско предприятие по реда на ЗОЗ е деривативен придобивен способ.
Счита, че изпълнението е насочено срещу имущество, което е ипотекирано за
обезпечаване на вземането на взискателя по делото.
Прави извод за липса на основание по чл. 433 от ГПК, както и за
законосъобразност на всички извършени действия по изпълнителното дело.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното
дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2017г., издаден
в полза на „И АР БИ Л.“ ЕАД срещу длъжника „Б.м.г.” ЕАД, за сумите 252856,15
лв. и 84929,85 лв., ведно със законната лихва върху тях от 17.02.2012г. до
изплащането им, както и за разноски от 39468 лв.
На 28.11.2017г. до длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение (л. 37 от изпълнителното дело).
Извършено е проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Изпратени са запорни
съобщения до „Ю. Б.“ АД и „Б. П. Б.“ АД.
На 06.11.2018г. при съдебния изпълнител е заведена
молба вх. № 08723, с която длъжникът „Б.м.г.” ЕАД е възразил срещу насрочения
за 27.11.2018г. опис на имот на „А. с.“ АД, като е изложил съображения, че това
дружество не следва да бъде третирано като ипотекарен
длъжник, тъй като ипотеката върху имота е била заличена, а то не е дало
съгласие по чл. 175, ал. 1 и 2 от ЗЗД при придобиването на имота през 2014г.
Заявил е, че посочените от съдебния изпълнител имоти в землището на гр. С. и с.
В.не са собственост длъжника, както и че върху тях няма учредени вещни права в
полза на взискателя „И АР БИ Л.“ ЕАД. Молителят е
отправил искане за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1,
т. 5 от ГПК поради това, че посоченото от взискателя
имущество не може да бъде продадено и не може да се намери друго секвестируемо имущество на длъжника.
Към молбата е приложен нотариален акт № 102, т. І,
рег. № 748, дело № 92/2014г.на нотариус Георги Чинов,
в който е обективиран договор за покупко-
продажба, по силата на който „Т. к..“, в качеството си на заложен кредитор на
длъжника по изпълнителното дело „Б.м.г.” ЕАД, продава на „А. с.“ АД по реда на
ЗОЗ поземлени имоти № 000313 и № 000314, находящи се
в землището на гр. С. с ЕКАТТЕ 67372, ведно с построените в тях сгради (5 бр. в
първия имот и 6 бр. - във втория).
Второ приложение към молбата е заверен препис от
определение № 4764/14.01.2015г. по ч.гр.д. № 12025 по описа на СГС за 2014г., с
което е отменен отказа на съдията по вписванията при РС- С. да заличи
договорната ипотека, обективирана в н.а. № 96, т. І, нот. д. № 1467, рег. № 1850 от 18.10.2006г. по описа на нотариус Кирил Божков, и възбрана
върху недвижими имоти, вписана на 03.01.2013г., и двете – в полза на „И ЕФ
ДЖИ Л.“ ЕАД. Макар и неописано като
приложение, в действителност към горното определение е приложено и разпореждане
от 17.03.2015г., с което председателят на съдебния състав, постановил
определението, е оставил без уважение искането за отбелязване на датата на
влизане в сила на това определение.
На 13.11.2018г. по изпълнителното дело е постъпило
становище от взискателя „И АР БИ Л.“ ЕАД за
неоснователност на молбата за прекратяване на изпълнителното дело. Взискателят счита, че, в качеството си на ипотекарен кредитор, може да насочи изпълнението срещу
недвижимия имот, обезпечаващ вземането му, независимо в чия собственост се
намира той. Твърди, че представеното определение на СГС все още не било вписано
в имотния регистър, тъй като е предявил иск за обявяване на нищожността му, за
обезпечаването на който иск е допусната обезпечителна мярка – спиране на
действието на това определение. Направен е извод, че към настоящия момент все
още съществува договорната ипотека в полза на „И АР БИ Л.“ ЕАД, учредена с н.а.
от 18.10.2006г., № 101, т. ІV, рег. № 3646, дело № 1116 от 2006г. на нотариус №
69 в Нотариалната камара, поради което няма пречка да бъдат предприети действия
по принудително изпълнение срещу него.
Като приложение към становището е представено
определение от 30.03.2015г. по гр.д. № 157/2015г. на РС- С., с което е
допуснато обезпечение на иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 270, ал. 2 от ГПК, за установяване нищожността на определение
№ 4764/14.01.2015г. по ч.гр.д. № 12025 по описа на СГС за 2014г., посредством
спиране на действието на това определение до изясняване на спора.
При тези данни, съдебният изпълнител е изпратил до „Б.м.г.”
ЕАД уведомление изх. № 11550/19.11.2018г., с което го уведомява, че е
постановил отказ за прекратяване на производството по изпълнителното дело, тъй
като не са налице основанията за това. В уведомлението съдебният изпълнител е
взел отношение и по останалите оплаквания, съдържащи се в молба вх. №
08723/06.11.2018г. на „Б.м.г.” ЕАД, като е отбелязал, че няма доказателства за
прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти в землището на с. В., а
също и че договорната ипотека не е заличена, а е подновена, поради което „А. с.“
АД е конституирано като ипотекарен длъжник по
изпълнителното дело на основание чл. 429, ал. 3 от ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Жалбоподателят не е представил никакви доказателства
за наличие на единствената относима към твърденията
му хипотеза по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, а именно – че посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да
бъде намерено друго секвестируемо имущество.
Наличните по делото доказателства обосновават точно обратен извод, тъй като:
1.
Няма данни за
неуспешно проведени процедури по публична продан, обуславящи невъзможност за
продажба на посоченото от взискателя имущество. Само
по себе си, това обстоятелство изключва първата кумулативно необходима
предпоставка по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК в конкретния случай, и е напълно
достатъчно да обоснове извод за неоснователност
на жалбата.
2.
Неоснователно
жалбоподателят счита, че не може да бъде намерено друго несеквестируемо
имущество, респ. че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не му
принадлежи, тъй като с уведомление от 29.10.2018г. (л. 125 от изпълнителното
дело) длъжникът е уведомен, че съдебният изпълнител е наложил възбрани върху ПИ
№ 119117, ПИ № 119116 и нива № 119013 в землището на с. В., както и върху имоти
в землището на гр. С.. Същевременно, видно от н.а. № 100/17.11.2006г., т. ІV, рег.
№ 8711, дело № 608/2006г. на нотариус Здравко Тончев, и справката на л. 75 – 76
от изпълнителното дело, имотите в с. В.са собственост на длъжника „Б.м.г.” ЕАД,
а по делото няма никакви данни за тяхно последващо
отчуждаване. Следователно, поне те са собствено на длъжника имущество, върху
което може да се насочи принудителното изпълнение. От друга страна, както
правилно е посочено и в жалбата и във възражението на взискателя,
несеквестируемостта е категория, относима
единствено към имуществото на физическо лице, каквото длъжникът „Б.м.г.” ЕАД не
е. Това означава, че посочените имоти в землището на с. В.съставляват негово секвестируемо имущество, а този факт изключва втората
кумулативно предвидена предпоставка на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК – да не може
да бъде намерено друго секвестируемо имущество на
длъжника.
По така изложените съображения, твърденията на
жалбоподателя за наличие на хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК са
останали недоказани и не са годни да обосноват прекратяване на изпълнителното
производство. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 09651/30.11.2018г. при ЧСИ Наталия Дангова,
подадена от „Б.м.г.” ЕАД, срещу отказа на този съдебен изпълнител да прекрати
производството по изп. д. № 20177930400530.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 в КЧСИ.
Председател: Членове: 1.
2.