№ 307
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
Съдия:Анелия М. Игнатова
СъдебниНина Цв. Ценева
заседатели:Нелка Гр. Маркова
Йордан Л. Тошев
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно
дело № 20241800200202 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.433, ал.1 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на И. Л. Д., с която се иска да бъде постановена
съдебна реабилитация по присъда № 11/27.03.2000 г. на СОС, постановена по
НОХД № 361/1999 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 08.06.2001 г.
В молбата си, осъденото лице И. Д. навежда доводи за наличие на
предпоставките по чл.87, ал.1 от НК за постановяване по отношение на него
на съдебна реабилитация по посочената присъда, с която да бъдат заличени
последиците от осъждането му. Като аргумент в полза на искането се сочи, че
е изтърпял наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по присъдата на
СОС и са изтекли съответно както определения му по същата изпитателен
срок, така и реабилитационния срок, както и че до настоящия момент е имал
добро поведение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият И. Д.
поддържа молбата си за реабилитация, по изложените в същата съображения.
Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на
молбата като счита, че не са налице всички условия за допускане на съдебна
реабилитация по отношение на осъдения Д., а именно това, предвидено в
разпоредбата по чл.87, ал.2 от НК.
С. окръжен съд, след като съобрази изложеното в молбата, както и след
като прецени данните по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Молителят И. Л. Д. е осъждан веднъж, а именно с влязла в сила на
1
08.06.2001 г. присъда № 11/27.03.2000 г., на СОС, постановена по НОХД №
361/1999 г. по описа на същия съд, с която му е наложено наказание 20 години
лишаване от свобода, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.
115 от НК.
С определение от 04.03.2010 г. на СГС, постановено по ЧНД № 945/2010
г. по описа на същия съд, влязло в сила на 12.03.2010 г., осъденият Д. е
освободен условно предсрочно, на основание чл.70 от НПК от изтърпяване на
останалата част от наказанието му „лишаване от свобода“, в размер на 6 г., 8 м.
и 10 дни, наложено му по горепосочената присъда по НОХД № 361/1999 г. по
описа на СОС. Определен му е на основание чл.70, ал.6 НК изпитателен срок
от 6 г., 8 м. и 10 дни.
Видно от представеното и прието по делото удостоверение от 04.03.2010
г., изходящо от Министерството на Правосъдието, И. Д. е освободен от
изтърпяване на наказанието по присъдата, постановена по НОХД № 361/1999
г. по описа на СОС, на датата 04.03.2010 г.
От приетата по делото справка вх. № 5517/05.06.2024 г. от НСлС, се
установява, че към настоящия момент няма данни за образувани наказателни
производства срещу молителя.
По делото е представена характеристична справка от 3-то РУ МВР - В.
за молителя И. Д., от която се установява, че за същия не са събрани данни за
нерегламентирани контакти с лица от криминалния контингент, както и за
това да е нарушавал обществения ред в обслужвания район. Съгласно същата
справка, молителят Д. от три години живее на фактически начала с лицето М.
М. П..
Видно от справка от ДСИ – С., вх. № 5515/05.06.2024 г., срещу И. Л. Д. е
образувано изпълнително дело, въз основа на издаден в полза на взискателя В.
В. Т. изпълнителен лист за присъдено й обезщетение по НОХД № 361/1999 г.
по описа на СОС, като по същото изпълнително дело има извършени частични
плащания, с последната вноска от дата 30.01.2013 г. Изпълнителното дело е
прекратено, с влязло в сила постановление 09.05.2023 г., на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Срещу молителят Д. има образувано и второ изпълнително
дело № 92/2022 г., с взискател Г. Л. Т., въз основа на издаден му изпълнителен
лист за присъдено му обезщетение по силата на присъда по НОХД № 361/1999
г. по описа на СОС, по което молителя също е извършил частични плащания,
последно на 31.10.2019 г. Посоченото изпълнително дело също е прекратено, с
влязло в сила постановление от 09.05.2023 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Видно от представената и приета по делото справка с изх. №
29015/07.06.2024 г. от НАП – В., към настоящия момент И. Л. Д. няма
неизплатени публични задължения. От посочената справка се установява, че
до настоящия момент осъдения Д. е работил по 3 трудови договора, сключени
на 13.08.2020 г., 06.04.2021 г. и последния на 07.08.2023 г., за който няма данни
да е прекратен понастоящем.
При така установената от събраните писмени доказателства фактическа
обстановка, съставът на СОС намира следното от правна страна:
Условията за реабилитация от чл.87 от НК са конкретно посочени в
2
закона и същите се свеждат до следното: да са изтекли 3 години от изтичането
на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание; в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание; осъденият да
е имал добро поведение след осъждането му и да е възстановил причинените
вреди от престъплението, в случаите на умишлено престъпление или да са
налице уважителни причини за невъзстановяването им.
По горепосочената присъда, на молителя И. Д. е наложено наказание 20
г. лишаване от свобода, от изтърпяването на което същият е бил предсрочно
освободен, на основание чл.70 от НК, с влязло в сила на 12.03.2010 г.
определение на СГС, по ЧНД № 945/2010 г., като му е определен изпитателен
срок от 6 г.8 м. и 10 дни. Предвиденият в закона тригодишен срок за съдебна
реабилитация, е започнал да тече след изтичането на този изпитателен срок
(22.11.2016 г.) и е изтекъл на дата 22.11.2019 г. В същия този срок, молителят
Д. не е извършил друго престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ или
по-тежко наказание.
Установи се също, че съгласно изискванията, поставени в чл.87, ал.1, т.1
от НК осъденият И. Д. е имал добро поведение - към настоящия момент няма
данни да поддържа контакт с криминално проявени лица, както да е
извършвал противообществени прояви, няма данни за образувани срещу него
неприключили наказателни производства.
По отношение на последното, предвидено в разпоредбата на чл.87 от НК
условие за съдебна реабилитация, съставът на СОС намира следното:
Възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност е
условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи както за
съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените вреди. То
обаче не е абсолютно, като в текста на чл.87, ал.2 от НК изрично е предвидена
възможност за реабилитиране на осъдения и без да е възстановил
причинените вреди, само ако има за това уважителна причина.
В конкретния случай, молителят Д. твърди, но настоящия състав на СОС
няма основание да се съгласи, че същият не е възстановил причинените от
престъплението, предмет на НОХД № 361/1999 г. по описа на СОС вреди, по
уважителни причини.
По предметната присъда, постановена по НОХД № 361/1999 г. по описа
на СОС, Д. е бил осъден да заплати на гражданския ищец В. В. Т. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, произхождащи от
извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.6 вр. чл.115 от НК, както и по
отношение на гражданския ищец Г. Л. Т. обезщетение за причинените му
морални вреди в размер на 15 000 лв., в резултат на същото престъпление.
Същевременно, обаче по делото е представена справка от ДСИ при РС – С., от
която се установява, че по образуваните изпълнителни производства, въз
основа на така посочената присъда, молителят Д. е извършил частични
плащания, последните от които назад във времето - през 2013 г. и 2019 г., и
същите са прекратени, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, т.е. пострадалите
лица, взискатели по изпълнителните производства, в чиято полза са били
присъдени обезщетенията, не са потърсили принудителното им събиране в
определения от закона срок.
3
Освен това, съставът на СОС не откри, въпреки положените
процесуални усилия в тази насока, а и осъденият от своя страна не доказа
причини, които следва да се разглеждат като уважителни такива, по смисъла
на този законов текст, за да не възстанови причинените от деянието вреди.
Напротив, по делото е изискана и приета справка от ТД НАП – В., от която се
установява, че молителят И. Д. е работил по трудови договори, като е сключил
такива съответно на 13.08.2020 г., на 06.04.2021 г. и на 07.08.2023 г., като
последният трудов договор няма данни да е прекратен към настоящия момент.
Ето защо, СОС намира за невярно твърдението на защитата, че осъждането на
молителя съставлява пречка същия да полага труд по трудово правоотношение
и съответно да получава възнаграждение, с което да погасява въпросните си
задължения.
Следователно, от събраните в настоящото съдебно производство
доказателства не се установява молителят И. Д. да е изпаднал в такова
обективно положение, което да го е поставило в безусловна невъзможност да
погаси дължимото по възстановяване на вредите, причинени от
престъплението по НОХД № 361/1999 г. по описа на СОС.
По всички гореизложени съображения, настоящият съдебен състав на
СОС намира, че молбата на И. Л. Д. за съдебна реабилитация по осъждането
му по НОХД № 361/1999 г. по описа на СОС, е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Л. Д. за
постановяване на съдебна реабилитация, на основание чл.87, ал.1 от НК, по
осъждането му с присъда № 11/27.03.2000 г. на СОС постановена по №
361/1999 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 08.06.2001 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране, пред САС, в
7 дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
4