№ 150
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.12.2020г, постановено по гр.д. № 1504/2018г. на Софийски градски
съд, I-11 състав е осъдено ЗД «Бул Инс»АД да заплати на И. С. С. чрез неговата майка и
законен представител Х. А. С. сумата от 150 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които е търпял в резултат смъртта на баща си С. С., загинал при ПТП
на 21.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като искът е
отхъврлен над присъдения размер до пълния претендиран от 250 000лв.
Против решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ЗД „Бул Инс“АД чрез
пълномощник, с която се поддържат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част. Твърди се, че не се установяват всички елементи от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД и конкретно наличието на вреди, които следвало да са не
презумптивни, а безспорно доказани. По делото не се установявала силна емоционална
връзка между ищеца и неговият загинал родител, който пътувал и често пребивавал в
Германия, затова и връзката с детето фактически била прекъсната. Изтъква се, че родителите
на детето са били разведени и бащата го е виждал около един път месечно, което в никакъв
случай не знаело чести срещи и пълноценно общуване. Така също изводите на съда
почивали безрезервно върху показанията на св.И., която вместо конкретни факти за
състоянието на детето, излагала свое лично становище, освен това показанията били
неубедителни, защото не се подкрепяли с други доказателства по делото. Поддържа се
1
евентуално, че размерът на обезщетението бил завишен в нарушение на чл.52 ЗЗД, като не
съобразен с действително търпените вреди предвид фактическото отсъствие на бащата
повече от две години и липсата на трайна емоционална връзка, за която застрахователят не
следва да носи отговорност. Твърди се, че пострадалият не е бил лице със значим обществен
статус, което не е взето предвид, а също и че икономическата конюнктура в страната към
този момент не дава основание за обезщетение в този размер. На следващо място се
поддържат доводи против изводите на съда за липса на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД,
тъй като съдът е следвало да обсъди всички от значение обстоятелства, а не единствено да се
позовава на заключението на вещите лица по този въпрос. Поради изложеното се иска
отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това отхвърляне на иска или
евентуално намаляване на обезщетението по размер.
В срок е постъпила въззивна жалба на ищеца чрез пълномощник, с която се обжалва
решението в отхвърлителната му част за разликата между присъденото и претендирано
обезщетение от 250 000лв. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон
/чл.52 ЗЗД/, тъй като не били съобразени в цялост всички търпени неимуществени вреди от
малолетното дете и отражението им върху неговото психическо състояние. Изтъква се в
тази връзка, че лишаването на дете в ранна възраст от подкрепа и емоционална близост с
родител е свързано с тежки травми за психиката на ищеца, като не са преценени всички
факти, отнасящи се до безвъзвратната загуба на духовна и материална подкрепа.
В срок е постъпил само отговор на жалбата на застрахователя от насрещната по нея
страна, с който се излагат подробни възражения против оплаканията и се иска
потвърждаване на решението в обжалваната му осъдителна част.
Настоящият състав при служебната си проверка по чл.269, изр. първо ГПК,
констатира, че решението в обжалваните му части е валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане от първата инстанция са били преки искове против
застраховател с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД за репариране на
неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-произшествие, виновно причинено от
водач на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и
законната лихва от датата на увреждането.
Първоинстанционният съд е приел наличието на всички материалноправни
предпоставки, обосноваващи легитимацията на ищеца – малолетно дете на загиналия при
ПТП и на ответното застрахователно дружество, произтичаща от наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия автомобил, така и
вината на водача, установена с влязла в сила присъда, имаща обвързващо действие по
чл.300 ГПК относно гражданскоправните последици от деянието.
С оглед нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените оплаквания или
възражения против правилността на първоинстанционното решение. Поради това предметът
на спор в настоящото производство се свежда до обема на търпените от ищеца
2
неимуществени вреди и правилното приложение на принципа по чл.52 ЗЗД, както и по
отношение на въпроса относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
От изяснените пред първата инстанция факти се установява, че ищецът е малолетно
дете на 6 години и 4мес към момента на пътния инцидент през 2015г, когато е загубил баща
си – мъж в активна възраст на 32години. От депозираните пред първата инстанция
показания на св. И. се установява, че връзката баща –дете не е била прекъсвана, въпреки
раздялата на родителите през 2010г и пребиваването на пострадалия около две години в
Германия и то в периоди, когато имал работа, както и в гр.***, където преди това били
семейство. След развода детето се отглеждало от майката в гр.***, но бащата не е бил
ограничаван и го посещавал поне веднъж месечно, постоянно се интересувал от него –
пращал пари и играчки. По време на престоя си в Германия поддържал връзка с детето по
скайп, притеснявал се за здравето на детето, което в този период често боледувало, при
всяко връщане го посещавал и прекарвал с него свободното си време. Преди инцидента
пострадалият имал желанието да се установи в гр.***, защото детето много му липсвало и
там при свои познати ползвал жилище под наем. Смъртта на бащата оказала травмиращо
въздействие върху детето, било тъжно и подтиснато, осъзнавайки факта, че няма да го види
повече, целенасочено търсело контакт с роднини по бащина линия –леля, братовчеди. Често
плачело и говорело за баща си, пазело като спомен подарените от него играчки, чувствало се
допълнително травмирано от подмятания на връстници, че „няма баща“ и изпитвало страх
да не загуби майка си – лице с увреждане и необходимост от чужда помощ.
Пред първата инстанция е приобщен и социален доклад на АСП гр.Елин Пелин, в който
се съдържат констатации за битовите условия на живот в дома на майката в гр.*** и данни,
потвърждаващи изтъкнатите от свидетелката хронологично факти относно раздялата на
родителите през 2010г, периодите на отсъствие на бащата и установяването му в гр.***
преди инцидента.
Тези обсъдени обстоятелства, налагат извод, че решаващият съд правилно е
приложил принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие със заложените критерии в ППВС №4/68г.
и съдебната практика по тяхното прилагане. Спазването на принципа за справедливо
обезщетение изисква обстойната преценка на всички обективни обстоятелства в конкретния
случай, които имат отношение към емоционалното и психическо състояние на пострадалите
лица, като за база при определяне на паричния еквивалент ще следва да служи
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите
и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Неоснователни поради
това са оплакванията в жалбата на ищеца, акцентиращи на тежките травмиращи последици
за детето в процеса на израстване. От значение за размера на обезщетението освен обема и
интензитета на моралните страдания, е от значение и създаденият в съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности
равенството в обществото би следвало да намери най-явен израз. Претърпените от ищеца
вреди са несъизмерими по тежест, но при определяне на паричен размер на обезщетението
ще следва да се съобразят икономическите условия в страната към релевантния момент
3
/2015г./ и практиката на съдилищата по аналогични случаи, затова приетия за компенсация
размер от 150 000лв е съобразен с критериите по чл.52 ЗЗД.
Неоснователни са доводите в жалбата на застрахователя против наличието на вреди,
акцентиращи на раздялата на родителите и липсата на изградена емоционална връзка между
бащата и детето. Въпреки, че не е бил в непрекъснат физически контакт с детето,
пострадалият е имал родителски ангажимент и отговорност, както и присъствие в живота на
детето си и този факт се потвърждава от свидетелските показания. Правилно в тази връзка
са ценени показанията на свидетелката И., която не се намира в родствена връзка и няма
основание да е пряко заинтересован от изхода на делото, а освен това има и непосредствени
впечатления за факти, които е нормално да са станат достояние на лица, близки до
семейството. Неоснователни са и оплакванията против размзера на обезщетението за
неимуществени вреди. Смъртта на родител за дете в ранна възраст е тежко стерсогенно
събитие, което неминуемо ще даде отражение върху психиката и емоционалното състояние
на детето, което според според възрастта си осъзнава трагедията. От доказателствата по
делото става ясно, че поддържа спомена за бащата, с когото е имало изградена емоционална
връзка и възможност да съпреживее моменти от детството, и че осъзнава колко безвъзвратна
е тази загуба. Показанията на свидетеля съвсем ясно възпроизвеждат лични възприятия
относно състоянието на детето, което се чувства самотно и подтиснато от факта, че бащата
не присъства в неговия живот, и че за разлика от своите връстници вече няма опората, която
до този момент е чувствало в негово лице. Тези обстоятелства относно емоционалното му
състояние са достатъчни да обосноват наличието на травмиращи в тази възраст
изживявания, които обосновават интензивни по интензитет морални страдания за невръстно
дете без значение дали е посещавало или не психолог.
Напълно неоснователни също са и доводите в жалбата на застрахователя във връзка с
размера на обезщетението, отнасящи се до обществения и социален статус на загиналия,
които въобще нямат отношение към обема на неимуществените вреди, търпени вследствие
загубата на родител. Безспорно за детето, загубило роден баща е напълно ирелевантно
неговото обществено положение и статут, като водещи в случая са техните действителни
отношения, изградената емоционална връзка на близост, привързаност и последиците върху
психиката вследствие на преживяната загуба на близък и скъп за него човек, от чиято обич
и опора ще е завинаги лишено в процеса на израстване.
Неоснователни на следващо място са и оплакванията в жалбатана застрахователя
против изводите на съда по чл.51, ал.2 ЗЗД за липсата на принос от страна на пострадалия
като основание за намаляване на обезщетението. Последователна и трайна е съдебната
практика /цитирана в решението на първоинстанционния съд/, че независимо от наличието
на противоправно поведение /случая непоставяне на предпазен колан/ от пострадалия като
пътник в автомобила преди инцидента, то за да има принос следва между това поведение
/действие и бездействие/ и настъпването на противоправния резултат да има пряка причинна
връзка. Такава пряка причинна връзка категорично се изключва от заключението на
комплексната автотехническа и медицинска експертиза, според изводите на която
4
автомобилът преди удара в крайпътно дърво, се е движел със скорост от 114км/ч, при който
в тази /задна/ част вследствие на инерционните сили, се е стигнало до ускорение и
деформации, което биха довели до летален изход за пътниците, независимо далби са били с
или без предпазен колан.
В обобщение, поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в
обжалваните му части ще подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма
основание да се изменят разноските пред първата инстанция, нито да се присъждат такива
пред въззивната, поради неоснователността на жалбите.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
Р Е Ш И
:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.12.2020г, постановено по гр.д. № 1504/2018г. на Софийски
градски съд, I-11 в обжалваните /осъдителна и отхвърлителна/ части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставки по чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5