О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ ......
гр. Добрич, 10.07. 2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен
съд, наказателна колегия, осми наказателен състав, в закрито заседание на десети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Веселин Монов
разгледа докладваното
от съдията Н.Ч.Д.№781 по описа на Добричкия районен съд за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от Г.П.Г.,
с ЕГН ********** управител на „***” ООД , с ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр.Д***, ул. ”***” №**** в качеството на „пострадал” /чрез адв.Н. М. от АК - гр.Добрич/ по Досъдебно
производство №10/ 2018 год. по описа на Първо РУ на МВР – гр.Добрич, пр.пр.1611/
2017 година по описа на РП-гр.Добрич, срещу постановление за прекратяване на
наказателното производство от 05.06.2019 год. на РП- гр.Добрич, образувано и
водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В жалбата се изразява
несъгласие с прекратяването на нак.производство на посоченото от прокурора
основание – чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1, т.1 от НПК. Навеждат се
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателното
постановление, за което се приема, че е постановено при неизяснена фактическа
обстановка, довела до формиране на неправилни и превратни изводи и заключения на
прокурора, въз основа на които е прекратено воденото наказателно производство. Изразява
се несъгласие и с посочените от прокурора доказателствени източници, на които същият
се е позовал при изграждане на тезата си по предмета на спора. В жалбата се
сочи още, че прокурорът е коментирал превратно и изолирано показанията на
разпитаните по делото свидетели, без същите да са анализирани на плоскостта на приобщените
по делото писмени доказателства, очертаващи в своята доказателствена
съвкупност виновното поведение на св.В.С.,
осъществил състава на престъпление по чл.209,ал.1 от НК. Излагат се съображения
и за наложителността от извършване на допълнителни процесуално-следствени
действия, включително и назначаване на съдебна експертиза, която да даде
отговор на отделни въпроси от областта на изобразителното изкуство. Счита, че
единствено експертното мнение на вещо лице в тази област /изобразително изкуство/
може да даде категоричен отговор на въпроса, дали репрезентираните в изработеното „пано” мотиви и изображения са
същите, за които пострадалият Г. Г. твърди, че е бил поръчал да бъдат
изработени от св.В.С., при сключаване на
„договора за изработка” . В заключение се сочи, че доколкото проведеното разследване
по делото е било проведено необективно и едностранчиво, без да са изяснени конкретни
фактически обстоятелства от съществено значение за предмета на спора, съдът е
длъжен да отмени незаконосъобразно издаденото от РП-Добрич постановление от дата
05.06.2019 г., с което е било прекратено
наказателното производство по ДП №10/2018 год. по описа на Първо РУ на МВР-гр.Добрич,
като върне делото със задължителни
указания за дораследване и установяване на обективната истина.
Съдът, като съобрази доводите изложени в
жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, чрез извършените
процесуални действия, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Предмет на преценка от
съда в настоящото производство, е обосноваността и законосъобразността на
постановление на Районна Прокуратура - гр.Добрич, съобразно процесуалната
разпоредба на чл. 243, ал.5 от НПК.
Досъдебното производство е образувано на 02.01.2017 год. на
основание 199, чл.207, чл.209, ал.1 и чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор
от РП-Добрич на 02.01.2018 г. за това, че в периода 2009 г.-2016 г. с цел да
набави за себе си имотна облага, било възбудено и поддържано заблуждение у Г.П.Г.
и с това му била причинена имотна вреда в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
С постановление от
25.09.2017 г., пр.пр. с №1626/2017 г. по описа на РП-Добрич, образувана по
жалба на г-н С. Д. Е. срещу В. П. С. с данни за извършено престъпление от общ
характер е обединена към цитираната по-горе преписка на
основание чл.217 от НПК.
На основание
събраните в хода на разследването доказателства, досъдебното производство е
изпратено от разследващия орган за доклад в РП – гр.Добрич. С постановление от 05.06.2019
година на наблюдаващия делото прокурор от РП - гр.Добрич наказателното
производство по ДП №10/2018 год. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич, пр.№1611/2017
година по описа на РП-гр.Добрич, е прекратено на правно основание чл. 243, ал.1, т.1,
във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.243, ал.5 от НПК постановлението на прокурора може да се обжалва от обвиняемия,
пострадалия или неговите наследници или ощетеното юридическо лице, които в
7-дневен срок от получаването на преписа
могат да го атакуват пред съответния първоинстанционен съд.
Съдът, след като съобрази приложените по
делото доказателства за връчване на постановлението на жалбоподателя счита, че
жалбата е депозирана в преклузивния срок на чл.243,ал.4 от НПК от лице, разполагащо
с активна процесуална легитимация, при което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
След като подложи на
задълбочен анализ и преценка събраните в хода на досъдебното производство
материали, намира за установена следната фактическа обстановка, аналогична на
приетата от представителя на РП-Добрич:
В жалбата си
пострадалото лице Г.П.Г. посочва, че като
управител и представляващ търг.дружество „***”ООД, с ЕИК *** , със
седалище и адрес на управление: гр.Д***, ул.”***” №*** на 22.08.2009 год. е сключил „договор за
изработка” с търговското дружество - „****” ЕООД, с ЕИК: ****, представлявано
от управителя и законен представител – В.П.С. със седалище и адрес на
управление в гр.Д***, ул.”***”, бл.1***,
за което сочи, че е „изпълнител” по договора. Предметът
на сключения между двете дружества договор е бил изработка на дървено пано
на тема „селски бит” на с. Ж** от ХІХ век. Съгласно залегналите в договора клаузи
плащането във връзка с изработката на дървеното пано е следвало да стане първоначално
с авансово плащане на две суми, всяка от които от по 2000 лв.Така, според
договореностите между страните първата вноска от 2000 лв. е следвало да бъде
заплатена в срок до 15 септември, а втората до края на месец септември на 2009
година. Окончателно възнаграждение за изработката на паното така и не е
определено в договора при неговото сключване. В подкрепа на изложеното св. Г. Г.
посочва в жалбата си, че страните не са били приели помежду си окончателен
размер на възнаграждението, както и че същият е следвало да определи едва когато
бъде завършено паното. Крайният срок за неговата изработка според жалбоподателя
и вписаното като клауза в договора / конкретно е посочено в т.12 на раздел ІV
от договора/ е до дата 20.12.2009 год., както
и че срокът е за 100 /сто/ дни. Според изложените твърдения от жалбоподателя
той бил заплатил обща сума в размер на 10 000 лв на св.В.Стоянов за
изработка на поръчаното от него „пано”.Твърди още, че на дружеството „изпълнител”
по договора е превел първоначално еднократно във формата на авансово плащане сумата
от 1000 лв. Останалите пари според жалбоподателя бил дал лично на ръка на св.В.С.,
за които плащания няма съставени разходни документи и други разписки,
удостоверяващи извършеното от него плащане. В жалбата се сочи още, че през целия
период, докато се е изработвало процесното „пано” Г. бил посещавал нееднократно
ателието на св.В.С., като по този начин следял лично как върви работния процес.
Според Г. по време на провежданите нееднократно срещи между него и св.В.С.
двамата са били уговаряли освен времето, което е било нужно за довършване на
творбата, така също и сумите, които е трябвало да се изплатят като
възнаграждение в края при завършване на творбата. Св.Г. посочва още ,че се е бил
доверил напълно на св.В.С. и поради тази причина, като „поръчител” по договора той
е дал предварително останалите суми на ръка без да подозира, че в крайна сметка
ще бъде измамен. Пак според неговите твърдения по нищо не личало, че св. В.С.
няма да му предаде паното, след като е завършил неговата изработка. В жалбата
си пострадалият сочи, че той лично бил разбрал от друг негов приятел–св.С. Д. Е.,
че неговото пано и още две други пана собственост на последния, са били взети
лично от св.В.С. по негова молба, за да бъдат представени на изложба в гр.София. В тази връзка св.Е. бил
получил обещания от С., че творбите ще бъдат върнати обратно след приключване
на изложбата. Така, според изложените факти в жалбата, в качеството си на
поръчител по сключения от него „договор за изработка” св.Г. Г. не бил получил нито дървено пано, нито платената
за него сума от 10 000 лв., която броил на ръка на св.В.С..При това,
според пострадалия той бил провел многократни разговори със св.С., в които
последният го уверил, че ще му върне заплатената сума.
В подкрепа на изложените
фактически обстоятелства в жалбата си св.Г.
Г. приложил следните писмени доказателства: зарено копие от „договор за
изработка”, сключен между представляваното от него дружество „***” ООД и
търг.дружество „***”ЕООД представлявано от В. П. С. от дата 22.08.2009 година;
заверено копие на фактура, издадена от дружеството „***” ЕООД, представлявано
от управителя и законен представител - св.В. П. С. от дата 30.09.2009г. за получена
сума от 1000 /хиляда/ лева, представляваща аванс по договор, с получател „***”ООД,
с ЕИК 83401764; заверено копие на платежно нареждане № *** от банка „***”АД от 30.09.2009 г. с
наредител „***” ООД и получател дружеството „***” ЕООД, с посочено основание за
извършения превод - „ аванс ремонтни дейности”.
С настоящото постановление прокурорът се е произнесъл и във връзка с подадената жалба от св.С. Д. Е. жалба /образувана пр.пр.1626/2017 г. по описа на РП-Добрич/, за която по-горе бе посочено като факт, че е била присъединена с Постановление на прокурора от 25.09.2017 год. към образуваното вече ДП № 10/2018 год. на правно основание чл.217 от НПК. В жалбата си св.С.Е. е изложил пред РП-Добрич, че през дълъг период от време е поддържал приятелски отношения със св. В.С., от който назад във времето / не уточнява конкретни дати/ през 2003 год. и 2005 год. е бил закупил две творби от св.В.С.. Сочи като наименование на двете творби “The hunters” и “Fede”. За покупката им според твърдяното в жалбата на св.Е.не са били съставяни никакви документи. В жалбата си св.Е. сочи още, че е бил впечатлен от творчеството на самоукия творец – св.В.С.и през 2007 год., му е бил предоставил за ползване ателие, находящо се в гр. Д., ул. „***“ № **в неговата база. Пак според изложеното в жалбата през месец януари 2016 г. св.В.С. помолил св.Е. да му даде на заем купените от него две творби с намерение да ги представи на изложба на самоуки творци в гр.София, тъй като искал да направи колекция, която да изложи. За самото предаване на паната двамата не са съставили протокол или друг документ, удостоверяващ това действие. В жалбата си св.Е. посочва също, че взетите от него пана не са му били върнати от св.С., което го подтикнало да направи справка в сайтове в интернет. Именно там той видял, че освен неговите две пана, озаглавени “The hunters” и “Fede”, така също и поръчаното пано от св.Г.Г. са били обявени за продажба от св.В.С..
Съдът, след като
съобрази извършените процесуално-следствени действия от разследващия орган в
хода на проведеното разследване по досъдебното производство намира, че същите
са били насочени изцяло към разкриване на обективната истина и установяване на всички
релевантни фактически обстоятелства от значение за предмета на спора. Правилно
и обосновано прокурорът, след извършен анализ и преценка на събраните в хода на
разследването доказателствени източници е приел, че по делото няма събрани
безспорни доказателства, от които да може да се заключи по категоричен начин,
че в случая има осъществена измама от страна на св.В.С. при сключване на „договора за изработка” от
22.08.2009 г. с търг.дружеството „***”ООД, което да послужи като основание и за
привличането му към наказателна отговорност за осъществен състав на
престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Обоснована е и преценката на държавния
обвинител, че във връзка с подадената от св.С.Е. жалба в хода на разследването няма
събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК
/респ.” обсебване”/ от страна на св.В.С., респ. и за извършена кражба по
чл.194, ал.1 от НК, тъй като оставените на съхранение две пана у св.Е. не са били
собственост на последния. Правните си изводи прокурорът е извел след правилен анализ
и преценка както поотделно, така и в тяхната докъзетлествена съвкупност на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Изведеното заключение, до което е достигнал прикурорът, че в
конкретния казус се касае за изцяло гражданско–правни отношения, разрешение на
които евентуално би могло да се постигне при разглеждане на спора пред
граждански съд и със способите на ГПК настоящият съдебен състав споделя изцяло.
В тази насока могат да се изложат следните съображения:
На първо място, в
хода на проведеното разследване по делото не са събрани убедителни и безспорни
доказателства, от които да се заключи по несъмнен начин, че св.Г.Г. е бил измамен от св.В.С.
при сключване на договора за изработка на 22.08.2009 година между двете
търг.дружества „***”ООД и ***” ЕООД. Представените писмени доказателства към
жалбата /заверено копие на фактура №2
от дата 30.09.2009 г., издадена от дружеството „***” ЕООД за получена сума от
1000 лв. и заверено копие на преводно нареждане на „***” АД, с рег. №**** от
30.09.2009 г. и с наредител „***” ООД и получател „***” ЕООД, с посочено
основание за извършения превод - „аванс ремонтни дейности”, на които се
позовава и аргументира тезата си св.Г. не доказват състоятелността на неговите
твърдения, а именно, че е налице извършено плащане по „договора за изработка”
от 22.09.2009 год. Този правен извод се налага, след като съобразим събраните в
хода на разследването безспорни писмени доказателства, които св.В.С. е
представил пред разследващия орган при извършване на разпитите му, съответно на дати 07.03.2018 г. и на 12.03.2018 г. В проведените
разпити същият не е отрекъл факта, а дори го е потвърдил, че е имал в
действителност дългогодишно познанство както със св.Г. Г., така и със св.С. Е..
Досежно предявения му от разследващия орган „договор за изработка” от дата
22.08.2009 г. и зададени въпроси, св.С. не е отрекъл, че го е подписал лично,
както и че между страните по него е имало устна договореност за крайната сума
на творбата, която е била около 10 000 лв, но същата така и не е била посочена
в самия договор. Св.С. обаче отрекъл категорично да е получавал сумата от 1000
лв. по сметка на представляваното от него дружество „***” във връзка с договора
за изработка от 22.08.2009 г., като е заявил недвусмислено, че доколкото от
страна на св.Г.Г. не са били изпълнени в срок уговорените две авансови плащания,
всяко от по 2000 лв. /общо 4000 лв./, които са били залегнали като основни клаузи
в договора между страните при сключването
му, по тези съображения той е счел, че договорът е бил развален и не може да
породи съответните правни последици.
В тази връзка, съдът
намира за наложително да посочи някои специфични особености за договора за
изработка, чието правно регламентиране откриваме в разпоредбите на чл.258 -
чл.269 от ЗЗД. Касае се за двустранен, възмезден, консесуален и неформален,
като от него възникнат права и задължения в тежест и полза за всяка от
страните. Изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на
изпълнителя е да изработи нещо, съгласно поръчката в срок, без отклонения от същата, което да бъде годно за
обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. На поръчващия законът е вменил следните задължения: да даде на
изпълнителя необходимото съдействие, да приеме изработената съобразно договора
работа и да плати уговореното възнаграждение за приетата работа. При
сключването на разглеждания договор за изработка от 22.08.2009 г. страните по
него са уговорили помежду си /по арг. от пункт І предмет на договора, т.1 / „възложителят
да заплати договореното първоначално авансово плащане на две суми, всяка от
които от по 2000 лв, като първата от тях е следвало да бъде заплатена в срок до
15 септември, а втората до края на месец септември 2009 година. Задължението
за авансово заплащане и в срок на посочените суми така и не е било изпълнено от „поръчителя” -
дружеството „***”ООД , поради което според св.В.С. задължението за изпълнителя
„***” ЕООД в случая е отпаднало. Изложеното формира еднозначен извод у съда,
че възникналите в конкретния казус гражданско-правни
отношения между страните по договора не са предмет на настоящия спор и същите могат
да бъдат разрешени единствено чрез сезиране на компетентния граждански съд и
със способите на ГПК.
Същевременно, в
разпитите си пред разследващия орган св.В.С. е отрекъл да е работил някога
върху паното от с.Ж***, каквато поръчка е получил при сключване на договора между
неговото дружество и представляваното от св.Г. дружество „***”ООД. А колкото до
самото заглавие „Idyll” посочил, че в паното
са реперзентирани мотиви от тревненски къщи и подбалкански градчета, а не бит
от Добруджа, затова и самата творба не е била озаглавена „сселски бит с.Ж***ХІХ
век”.
С жалбата се
инвокират претенции и в насока, че в хода на
проведеното разследване по делото не е била назначена експертиза, с
която да се даде отговор дали изработеното от св.В.С. дървено пано има същата темата,
която е била зададена при сключване на „договора
за изработка” от 22.08.2009 г. от страна на св.Г.Г.. Отправето искане за
назначаване на експертиза из областта на изобразителното изкуство е неуместно и
абсолютно ненужно, тъй като творецът /без значение кой е той/ може да твори и
изобразява свободно всякакви мотиви, които са съобразени с неговото творческо
мислене. Ирелевантен в случая е факта, че на паното е била изобразена като
мотив църквата на с.Ж***. Св.В.С. като автор на паното е приел в случая, че
репрезентирането на мотиви от подбалкански градчета заедно с църквата на с.Ж***,
отговаря на творческия му замисъл, който поначало не може да бъде ограничаван
по никакъв начин и от никой. В този смисъл, съдът не споделя тезата, че следва
да бъде назначена експертиза, която да даде отговор дали репрезентираните
мотиви в паното, отразени като творчески замисъл от св.С. са онези, които
първоначално св.Г.Г. е задал като тематика при неговата изработка.
В разпитите си пред
разследващия орган и с оглед на предявените
писмени доказателства от жалбоподателя Г., за изплатена сума от 1000 лв.
по сметката на дружеството „***“ ЕООД, св.В.С. ясно и
категорично е посочил, че въпросната сума е във връзка с друг договор за
изработка от по-късна дата 30.09.2009 год., сключен между дружеството „***“ ООД в
качеството на „възложител” и „***“ ЕООД като „изпълнител”. Изрично е подчертал, че този договор е бил с
предмет строително-монтажни дейности на обща
стойност от 1 052 (хиляда петдесет и два) лева, като съгласно залегнала в него клауза,
между страните е била
уговорена авансова цена от 1 000 лева, платима в деня на сключването на
договора - 30.09.2009 г. В подкрепа на тези свои твърдения св.В.С. е приложил заверено копие от предявената му от разследващия
орган фактура №2/30.09.2009 г., издадена от представляваното от него дружество „***“
ЕООД за сумата от 1 000 (хиляда) лева, която всъщност е представлявала уговорено авансово плащане
по договора от
30.09.2009 г. и е с получател „***“ ООД, с ЕИК: ***. Представил е също и заверено копие на фактура №3, издадена от търговското
дружество „***“ ЕООД, с ЕИК:****, представлявано от управителя и законен представител –
В.П. С.на дата 16.02.2010 г. за
сумата от 52 (петдесет и два) лева, с вписано основание за издаване - договор за строителен ремонт
на стойност 1 052 лева, с платен аванс по фактура от 30.09.2009 г. в размер на
1 000 (хиляда) лева. Или с други думи св.С. е доказал ,
че плащането на сумата от 1000 лв. не е във връзка със сключения договор за
изработка от 22.08.2009 г., в каквито несъстоятелни твърдения сочи в жалбата си
св.Г. Г., а във връзка с изпълнение на поети договорни задължения по друг
договор от дата 30.09.2009 год., сключен между същите две търговски дружества. Коментираните
безспорни писмени доказателства, правилно са анализирани и съобразени от
прокурора в тяхната доказателствена съвкупност, при извършване на преценка дали
има данни за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК или пък се касае за
възникнали облигационни отношения между два съконтрахента, чието разрешение
може да се търси единствено по граждански път и черз способите на ГПК. В този
смисъл, несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че внесената сума от 1000
лв. по банковата сметка на дружеството „***“ ЕООД, с ЕИК: *** е във връзка със сключения
договор за изработка от дата 22.09.2009 г., а не посочения от св.В.С.договор за
изработка от дата - 30.09.2009 г. Несъстоятелно и правно неиздържано е
твърдението на жалбоподателя, че вписаното основание във фактурата от
16.02.2010 г., където е посочено - „договор за строителен ремонт, платен аванс
фактура №2/30.09.2009 г.” е недостоверно, което налагало да се назначи
графическа експертиза. Ако в действителност е имало
плащане на сумата от 1000 лв. по цитирания от св.Г.Г. „договор за изработка” от
22.08.2009 г., би следвало логично като основание на плащането да се посочи, че
внесената сума е именно за договора за изработка. От друга страна, ако е налице
симулативно плащане, то във всички случаи страните би следвало да имат друг частен
документ / т.нар.”контра летър”/ който да доказва действителна воля на
страните, а не отразената в документа / фактурата/. В случая такъв документ не
е представен от страна на жалбоподателя. От друга страна в издадената фактура
№2 от дата 30.09.2009 г се сочи за основание „аванс по договор”, а в преводното
нареждане „аванс ремонтни дейност”. И
доколкото страните приемат и не оспорват факта, че е налице извършено плащане по
банков път на сумата от 1000 лв., а основанието в него е безспорно доказано от
писмените доказателства приложени по делото /”договор за изработка” от
30.09.2009 г.; фактура № 2 от 30.09.2009 г. с основание „аванс по договор” и
преводно нареждане с основание „ аванс
ремонтни дейности”/ то следва да се приеме, че това авансово плащане не е по
договора от 22.09.2009 год. , а по по
друг договор от 30.09.2009 г. Още повече, че както бе посочено по-горе в
мотивите от св.В.С. е представена фактура №3/16.02.2010 г. за друга внесена сума
от 52 лв., която е към първоначално внесения аванс от 1000 лв. Ето защо, макар
и да бъде назначена експертиза, която да докаже ,че фактура №3/16.02.2010 г. не
е подписана лично от св.Г., сам по себе си този факт не доказва ,че извършеното
плащане на сума от 1000 лв. е във връзка със сключения договор от 22.08.2009
г., както се твърди в жалбата.
Несъстоятелно е и
твърдението на жалбоподателя, че от страна на св.С.е било направено признание
за получената от него сума от 10 000 лв за изработката на паното, което обстоятелство
св.З. М. е възприела, но нейните показанията неправилно на основание
чл.118,ал.1 от НПК са били изключени от докозателствената маса, при анализа на
прокурора. Позицията на държавния обвинител е правилна и е съобразена изцяло с факта,
че в случая свидетелката Михайлова, като действащ адвокат, макар и да не е
приложила договор за осъществена правна помощ пред разследващия орган, недвусмислено
е заявила, че ще запази правото си
да не разгласява поверителна информация от нейния клиент –св.Г.Г.. Предвид
факта, че в случая св.Михайлова като адвокат е обслужвала пряко интересите на
жалбоподателя при провеждане на раговорите между страните, то в такъв случай
изложените от нея показания следва да изключат от доказателствена маса, по
аргумент на разпоредбата на чл.118, ал.1 от НПК. Още повече, че свидетелката е
приела позиция избирателно да изложи само такива факти, които обслужват нейната
теза, респ. поддържат твърдените факти от жалбоподателя.
Друго доказателство,
на което несъстоятелно се позовава и аргументира тезата си жалбоподателят е представено по делото
„изявление”, което не съдържа съответните реквизити - липсват подписи и не е
посочен неговия автор. Според твърденията на жалбоподателя това „изявление” е било
написано лично от него и то непосредссвено, след като е бил проведен телефонен
разговор между св.З. М. и св.В.С., в който последният е дал обещание да върне
платената сума от 10240 лв. в срок до 31.07.2017 г. Правилно е приел държавния
обвинител, че соченото от жалбоподателя „изявление” не може да се ползва с доказателствена
сила, тъй като в него липсва надлежно положен подпис и посочен автор, като
негов издател. Само по себе си обстоятелството, че в изявлението има изписано с
думи като основание: неизпълнена поръчка съгласно договор от 22.08.20009 г. и
фактура №2 от 30.09.2009 г. издадена на „***”ЕООД за платен аванс не е правно
основование да се приеме, че е налице изразена воля на даден субект. Липсата
на задължителни реквизити като автор и положен
подпис под текста налагат да се приеме, че представеното изявление няма
доказателствена сила, с която се ползват частните удостоверителни документи. Ето
защо, соченото писмено изявление не може да послужи като обстоятелство,
удостоверяващо направено изявление от св.В.С., че същият е дал обещание да
върне получена от него сума във връзка с изработката на паното и то в посочения
в „изявлението” срок - до 31.07.20017 г.
В хода на проведеното
разследване е проведената „очна ставка” между св.Г.Г. и св.В.С., в която не са
установени нови обстоятелства, които да компрометират крайния извод на
прокурора, че платената сума в размер на 1000 лв. е с основание „ремонтни
дейности” и е във връзка със сключения договор за изработка на 30.09.2009 год.
между двете дружества „***”ООД и „*** *** .” ЕООД. В проведена друга „очна
ставка” между св.С. Е. и св.В.С. всеки от тях е поддържал онези фактически
обстоятелства, които е изложил преди това, при провеждане на разпитите.
При извършения анализ
на показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Д. Я., Б. м. Н., П. К. Я.,
Г. А. П. и В. М. В. прокурорът правилно е съобразил факта, че по своята правна
същност това са косвени доказателства, които не следва да бъдат разглеждани
изолирано, а единствено в светлината на останалите установени по делото
безспорни доказателства. Посочените свидетели не излагат факти и обстоятелства,
които те са лично и непосредствено са възприели, а такива обстоятелства, които
са чули като изявления от св.Г. Г. и св.С. Е.. Така например, св.Г. Я.
/управител на търг.дружество”***”ООД/ в разпита си пред разследващия орган е
твърдял, че е знаел за изработваното дървено пано, но той така и не го бил
виждал в завършен вид, както и че до провеждането на разпита му не е знаел за това
,че има сключен писмен договор за изработка между представляваното от него дружество
„***” ООД и дружеството „***” ЕООД като изпълнител, представлявано от св.В.С…. Св.Я.
е заявил още, че той лично не е знаел в качеството си на управител дружеството
„***”ООД да е заплащало каквато и да е сума за изработка на дървеното пано, а
само знаел от св.Г., че той лично бил е дал около 8000 лв. за изработка на
паното. Соченото фактическо обстоятелство потвърждава тезата на св.В.С., че
получената сума по банков път от дружеството „***” ЕООД в размер на 1000 лв. е преведена
с оглед на друг договор за изработка от дата 30.09.2009 г. сключен между двете
дружества „***” ООД и „** *** ” ЕООД - представлявано от св.В.С.
А що се отнася до покозанията на свидетелите Г.
П., В. В. и П. Я. и Б. Н. по повод изработката на паното, снимка, от което им е
била предявена от разследващия орган, същите са изнесли информация, която те са
научавали във времето от св.Г.. Единствено св.С. Е. в показанията си твърди и
заявява в разпита си, че е знаел за дадените суми от св.Г. за изработката на дървеното
пано, както и че е следял за неговото изработване. Всъщност, изложения коментар
на прокурора за съществуващите близки, приятелски отношения между свидетелите Я.
и Г., съдът не намира за нужно да излага повторно и преповтаря, още повече, че
се касае за съдружници в едно и също дружество, чийто интереси безспорно са
еднопосочни. В действителност освен св.Я., така също и друг заинтересован от
изхода на делото свидетел – С. Е. потвърждава факта, че в разговор със св.Генов
е научил от него за извършено плащане в размер на 5000лв. - 6000 лв във връзка
с изработката на паното. Изложените фактически обстоятелства от свидетелите Я.
и Е. в насока, че има извършено плащане в размер на 1000 лв. по договора за изработка
на паното от 22.08.2009г. от св.Г. на св.В.С. правилно са съобразени от
прокурора, че не намират опора в другите събрани по делото писмени, както и че показанията
на тези свидетели не следва да се кредитират безрезервно, а да се ценят много
избирателно и пестеливо и то само в частта относно факта, че в действителност
св.В.С. е изработвал през продължителен период от време дървено пано в ателието.
В останалата част показанията на свидетелите очевидно са силно повлияни от
съществуващите близки отношения между св.Генов и посочените свидетели.
Изложените правни
съображения налагат за съда извода, че в конкретния случай не се установяват безспорни
факти, от които да съдим за обективирано неправомерно, измамливо поведение от
страна на св.В.С., при сключване на договора за изработка на дата 22.08.2009
год. с представляваното от св.Г.Г. търг.дружество „***”ООД, с което
неправомерно поведение деецът да е осъществил престъпния състав на чл.209, ал.1
от НК. А колкото до предмета на престъпление по чл.209,ал.1 от НК /”измама”/ това са конкретните
движими и недвижими вещи или други имуществени интереси, по повод на които
възникват тези правоотношения. За осъществяването на престъпния състав по текста на чл.209,ал.1 от НК съдим от наличието на два обективни признака в кумулативна даденост –
облагодетелствано лице, получило имуществена облага и нанесена щета на
измамения. Имуществото, с което е извършено разпореждане следва да се намира
във фактическа разпоредителна власт на
измамения върху когото деецът упражнява своето пряко и непосредствено
въздействие. Изпълнителното деяние на престъплението се
осъществява чрез
въвеждане и поддържане на заблуждение от
едно лице към друго. Самото противоправно мотивиране на
измамения, да извърши акт на фактическо разпореждане с притежавано от него
имущество може да се приеме като пряка причина, за настъпването на негативните
последици в патримониума на пострадалия. И
това е така, тъй като самото заблуждение представлява във всички случаи невярна
представа относно такива обстоятелства от действителността, свързани с
основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане.
Вследствие на създадената невярна представа по отношение на тези обстоятелства
от действителността, въведеният в заблуждение субект решава да извърши
имуществено разпореждане.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не се установява
св.Генов да е бил въведен в заблуждение
от св.В.Стоянов, както и това, същият да
е поддържал такова заблуждение, с което да е предизвикал у първия формиране на
неправилни представи, относно сключения договор за изработка на паното.
Извършеното плащане от дружеството „***” ООД на дружеството „* *** ”ЕООД на
сумата от 1000 лв. е във връзка със сключен договор за изработка от дата 30.09.2009
г. между двете дружества , за който има издадено платежно нареждане с основание
за превод „аванс ремонтни дейности”. Ето
защо, няма фактически обстоятелства, от които да заключим, че св.В.С. е имал измамливо
поведение при сключване на договора с представляваното от св.Генов търговско
дружество „***”ООД, вследствие на което да налице извършен акт на имуществено
разпореждане от страна на пострадалия с предмета на престъпленето – в каквато
насока са и съжденията на прокурора.
Правилно
и обосновано прокурорът е посочил в постановлението, че по долето липсват доказателства, от които да
съдим по несъмнен и категоричен начин, че св. С.Е. е бил въведен в заблуждение
от св.В.С., както и че последният е извършил престъплението
„обсебване”, по текста на чл. 206, ал.
1 от НК или кражба по чл. 194 от НК с предмет дървените пана, озаглавени “The hunters” и “Fede”. От представените по делото
гласни доказателствени средства може да се заключи, че между св.Е. и св.В.С. е
имало неформален устен договор, съгласно който двете дървени
пана да останат за известно време на
съхранение при първия от двамата. Изложените от св. Е. твърдения, че е бил собственик на двете пана,
които са се намирали дълго време в
помещението му, макар и да се потвърждава от съдържанието на показанията на свидетелите В. В., Г. Я., Г. П. и П.Я. не доказва правото му на собственост. Както
правилно прокурорът е отбелязъл в постановлението, в случая свидетелите да пресъздават
единствено такива факти и обстоятелства, които те са чули като твърдения от страна на св. Енев в миналото, а не
отразяват преки и непосредствени впечатления и възприятия от проведени срещи
между св.В.С. и св.
С. Е., на които двамата да договарят помежду си
продажбата на въпросните пана. В показанията им не се съдържат и данни за това,
че изброените по–горе свидетели са очевидци на извършено имуществено
разпореждане от страна на св.В.С.
като творец с двете пана. В този смисъл, доколкото се касае единствено за
косвени доказателства, същите нямат онази доказателствена тежест, с която се
ползват преките доказателства. Същевременно, в хода на разследването св.Е. не е
подкрепил с убедителни писмени доказателства твърденията си, че е закупил двете
пана, а е заявил пред разследващия орган, че не разполага нито с писмен договор,нито с документи,
удостоверяващи извършеното плащане на паната. Същевременно, от
показанията на св. Стоянов съдим по несъмнен начин, че това са негови творби, които той е оставил на
съхранение поради значителните им размери при св.Е.. Няма събрани по делото убедителни доказателства, от
които да съдим, че собствеността им е преминала при последния. Налице е и друг безспорен факт, че след като са
били оставени на съхранение в помещение на св. Е., след това св.С. ги е взел,
опаковал ги е и то със съгласието на
св.Е.. Ето защо, липсват безспорни доказателства, че след като паната са
останали на съхранение през известен период от време в помещението на св.Е., същите
са станали негова собственост въобще. Отдруга страна, соченото обстоятелство от
св.Е., че е бил услужил в миналото с известна сума пари, с оглед на което той
счита, че би могъл да свои паната е несъстоятелно. Въпроса с възникналите облигационни отношения по
повод даден заем от св.Е. на св.В.С. може да бъде разрешен чрез предявяване на съответния
граждански иск и чрез способите на ГПК.
В заключение съдът намира за необходимо да
посочи, че за да формира вътрешното си убеждение на осн.чл.14 от НК, основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни за предмета на
спора доказателства, прокурорът е извършил задълбочен анализ и преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателсвени средства. От
изложеното следва, че след като е установил действителната фактическа
обстановка и е анализирал правилно фактите по нея, предвид липсата на доказателства за осъществен състав на
престъпление по текста на чл.209, ал.1 от НК, както и на чл.206,ал.1 от НК и
чл.194,ал.1 от НК спрямо св.Г. и св.Е., прокурорът е достигнал до законосъобразен
и обоснован извод, че евентуално
предявяване на обвинения против св.В.С. ще
бъде правно необосновано, немотивирано и безпочвено.
При така изложените
правни съждения и мотиви, съдът намира поднадзорното постановление от 05.06.2019
година на Районна прокуратура - гр.Добрич, с което на правно основание чл.243, ал.1,
т.2 във вр. с чл.24,ал.1, т.1 от НПК е прекратено досъдебно производство № 10/2018
година по описа на Първо РУ на
МВР-Добрич /пр.пр.1611/2017 г. по описа на РП-Добрич/, образувано за престъпление
по чл.209, ал.1 от НК за законосъобразно и правилно.
Водим от горното и на
основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, Добричкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А
В А постановление
на Районна прокуратура - гр.Добрич от дата от 05.06.2019 година, с което е
прекратено Досъдебно производство №10/2018 година по описа на Първо РУ на
МВР-Добрич, образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК като
законосъобразно и правилно.
Определението подлежи на обжалване и протест в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ОС-гр.Добрич.
Препис от настоящото определение да се изпрати
на жалбоподателя и РП-гр.Добрич за
сведение и да се приложи по досъдебното производство.
Съдия:
/
Веселин Монов /