Решение по дело №567/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 140
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 28 октомври 2022 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20224500600567
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Русе, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Пейчева
Членове:Росица Радославова

Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600567 по описа за 2022 година
Производството е по глава XXI от НПК.
С присъда №54/4.05.2022г., постановена по НОХД№552/2022г. по описа на Русенски
районен съд, подсъдимият К. Г. М. е признат за виновен в това, че на 18.07.2020год. в гр. Р.,
в съучастие с М. А. и Й. К., и двамата от гр. Р. като извършител, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. газов пистолет марка “Carrera RS30“, 1 бр. мъжка черна чанта, 1 бр. червена
тениска с къс ръкав, 5 чифта мъжки чорапи, 1 бр. плюшено мече – талисман, 1 бр. мъжко
портмоне, 3 бр. газови патрони 9мм, 75 бр. халосни патрони, 50 бр. халосни патрони турско
производство, 25 бр. халосни патрони германско производство, 1 бр. мобилен телефон марка
“HUAWEI“, модел - P30PRO, с IMEI 1: ***** и IMEI 2: *****, ведно със зарядно
устройство, слушалки и протектор за дисплея, и пари в брой 470.00 лева, всичко на обща
стойност 1 455.00 лева, от владението на Т. Г. Х. от гр. Р. с намерението противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 НК във вр. чл.58а от НК му е определено наказание в размер на две години лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години.
Със същата присъда подсъдимия М. А. А. е признат за виновен в това, че на 18.07.2020год. в
гр. Р. кат онепълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
e могъл да ръководи постъпките си в съучастие с К. М. и Й. К., и двамата от гр. Р., като
извършител, отнел чужди движими вещи – 1 бр. газов пистолет марка “Carrera RS30“, 1 бр.
1
мъжка черна чанта, 1 бр. червена тениска с къс ръкав, 5 чифта мъжки чорапи, 1 бр. плюшено
мече – талисман, 1 бр. мъжко портмоне, 3 бр. газови патрони 9мм, 75 бр. халосни патрони,
50 бр. халосни патрони турско производство, 25 бр. халосни патрони германско
производство, 1 бр. мобилен телефон марка “HUAWEI“, модел - P30PRO, с IMEI 1: ***** и
IMEI 2: *****, ведно със зарядно устройство, слушалки и протектор за дисплея, и пари в
брой 470.00 лева, всичко на обща стойност 1 455 лева, от владението на Т. Г. Х. от гр. Р., с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на
основание чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК във вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.58а от НК му е
определено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
С обжалваната присъда подсъдимия Й. Н. К. е признат за виновен в това, че на
18.07.2020год. в гр. Русе, кат онепълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и e могъл да ръководи постъпките си в съучастие с К. М. и М.
А., и двамата от гр. Р. като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 бр. газов пистолет
марка “Carrera RS30“, 1 бр. мъжка черна чанта, 1 бр. червена тениска с къс ръкав, 5 чифта
мъжки чорапи, 1 бр. плюшено мече – талисман, 1 бр. мъжко портмоне, 3 бр. газови патрони
9мм, 75 бр. халосни патрони, 50 бр. халосни патрони турско производство, 25 бр. халосни
патрони германско производство, 1 бр. мобилен телефон марка “HUAWEI“, модел - P30PRO,
с IMEI 1: ***** и IMEI 2: *****, ведно със зарядно устройство, слушалки и протектор за
дисплея, и пари в брой 470.00 лева, всичко на обща стойност 1 455 лева, от владението на Т.
Г. Х. от гр. Русе, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,
поради което и на основание чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК във вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.58а
от НК му е определено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от
три години.
С присъдата тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на гр.ищец Т. Х. сумата
1342лв, представляваща обезщетени за претърпени имуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на сумата.

Присъдата била обжалвана от подсъдимия М. и защитника му адв.Б., които са
изложили съображения за явна несправедливост на наказанието и искат намаляването му.
В заседанието на въззивната инстанция защитникът на М. поддържа искането си за
намаляване на наложеното му наказание.
Прокурорът претендира потвърждаване на присъдата като правилна и справедлива.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло
атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лица, легитимирани за такова
процесуално действие.
Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е следната:
На 18.07.2020г., около 22.00 часа, свид.Т. Х. отивал пеша по ул. “Б. в гр.Р.. към А. Юг.
2
Същият носел чанта, в която имало червена тениска с къс ръкав, пет чифта мъжки чорапи,
плюшено мече – талисман, мъжко портмоне, 3бр. газови патрони 9мм, 75 бр. халосни
патрони, 50бр. халосни патрони, турско производство, 25 бр. халосни патрони, германско
производство, 1 бр. мобилен телефон марка “HUAWEI“, модел - P30PRO, с IMEI 1: ***** и
IMEI 2: *****, зарядно устройство, слушалки и протектор на дисплея и пари в брой 470
лева. Наближил бл. “Васил Левски“ и решил да уринира зад сградата. Извадил законно
притежавания от него газов пистолет марка “Carrera RS30“, 9мм, сер. №C47i1-17122510,
който държал в колана на панталоните си, и носейки го в ръка, пресякъл ул. “Борисова“ и се
насочил към междублоково пространство. По същото време тримата подсъдими се намирали
на ул. “Б.“ срещу магазин “П.“, забелязали свидетеля и пистолета му решили да му го
отнемат. Подсъдимите последвали Х. и когато той спрял до трафопост за облекчи
физиологичните си нужди, към него се приближил подс.А. и му поискал цигара. Свидетелят
му отговорил, че няма цигари и се опитал да зареди пистолета, но подс.А. го избил с ритник
от ръцете му. След това тримата подсъдими му нанесли множество удари с юмруци в
лицето, главата и тялото, вследствие на което свидетелят паднал на земята. Подс.М. взел
пистолета, а подс.А. издърпал чантата от рамото му, след което тримата избягали. Когато се
отдалечили, подс.А. разгледал съдържанието на чантата, видял телефонния апарат и веднага
го счупил, тъй като се притеснявал да не бъдат проследени. Тримата отишли в дома на
подс.М., където разделили по равно паричната сума. По-късно изхвърлили чантата с
намиращите се в нея вещи, като подс.М. задържал пистолета и патроните. Същата нощ, със
съдействието на свид.Р., М. продал пистолета и пълнителя му на свид.Ч.за 30лв. Общата
стойност на отнетите вещи, съобразно заключението на в.л. по назначената СЦЕ в ДП е
1455лв. След връщане на част от вещите стойността на невъзстановените вещи е 1342лв.

Дадената фактическа обстановка се установяване напълно безспорно и категорично от
всички събрани в хода на процеса доказателства- признанията на подсъдимите, показанията
на свидетелите, протоколи за доброволно предаване, гаранционни карти, автобиографии,
справки за съдимост и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние
на всеки един от подсъдимите, видеозаписи от охранителни камери, заключенията на
назначените по делото експертизи. По делото няма доказателство, което да опровергава
изложената фактическа обстановка.
Съдът не намира основание за ревизиране на присъдата в обжалваната й част, досежно
определеното на подсъдимия М.. Първоинстанционният съд е изложил изчерпателно всички
индивидуализиращи вината обстоятелства, като настоящата инстанция проявява единствено
резерви към мотивите в тази част досежно определянето на невъзтановяването на вредите от
престъплението като отегчаващо вината обстоятелство. Въпреки това обаче, наказанието на
подс.М. е ориентирано към абсолютния му минимум, което означава, че неправилно
определеното отегчаващо вината обстоятелство въобще не е повлияло на размера на
наказанието. Тук следва да се отбележи, че като отегчаващо вината обстоятелство е
следвало да бъда отбелязана жестокостта на подсъдимия при извършване на грабежа,
проявена след привеждането на пострадалия в безпомощно състояние и нанасянето му на
3
множество напълно безсмислени удари с крака по тяло и главата. Смекчаващите вината
обстоятелства, като чисто съдебно минало, младата му възраст и изразеното съжаление за
стореното, са напълно всички, които могат да се открият в случая и съдът правилно ги е
квалифицирал като такива. Предвид изложените обстоятелства, няма абсолютно никакви
основания за приложението на чл.55 от НК при определянето на наказанието на М., като не
само липсват многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, но и
разкритите индивидуализиращи вината обстоятелства са при леко преимущество на
смекчаващите над отегчаващите. Не са верни и твърденията на защитата, че наказанието на
М. е определено в завишен размер в сравнение с това на съучастниците му- неговото
наказание е определено към абсолютния му минимум, докато тяхното, предвид минимума от
три месеца лишаване от свобода, предвиден за тях след редукцията по чл.63 от НК, е
ориентирано по- скоро към средата. Настоящата инстанция намира, че с определеното на М.
наказание напълно ще се постигнат целите му, предвидени в закона.
При извършената цялостна служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не
намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното
съдебно разглеждане, съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на
материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на
обжалваната първоинстанционна присъда, съответно същата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №54/4.05.2022г., постановена по НОХД№552/2022г. по
описа на Районен съд- Русе.
Решението не подлежи на îá¬æàë¬âàне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4