Решение по дело №119/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 28
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20213240200119
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Каварна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на трети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
при участието на секретаря Кичка П. Димитрова
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20213240200119 по описа за 2021 година
С Наказателно постановление № 08-002167/062 от 28.05.2021г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич на основание чл.79 ал.4 във
връзка с чл.77 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
на К ООД седалище и адрес на управление С-я,в качеството му на
работодател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на чл.10
ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят на К
ООД,представлявано от управителя В. АТ. Н. и моли съда да го отмени или
да бъде квалифицирано като маловажно.
В съдебно заседание упълномощения процесуален представител на
жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания,като в хода по
същество излага допълнителни доводи.Застъпва становището,че още при
съставяне на акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление
са допуснати процесуални нарушения в административно-наказателното
производство и е нарушен материалния закон,които са довели до
ограничаване правото на защита на въззивника и които заедно и поотделно са
основание за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител моли да бъде
отхвърлена жалбата като неоснователна,а атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
1
доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
На 05.03.2021г. в 12.45 часа е извършена проверка от М.Д.-инспектор и Е.И.-
главен инспектор и К.А.-старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище Добрич на хотел и ресторант РГ ЕНД Спа.В обекта е заварена
да полага труд като масажист ОГгражданка на Федерация Русия/.Видно от
попълнената от лицето декларация относно условията по наемането и на
работа,тя работи в проверявания обект със сключен трудов
договор,установено работно време,осигурени почивки и трудово
възнаграждение.Видно от писмо вх.№ 21003554/24.03.2021г. от ОД на МВР-
Добрич,група „Миграция“ същата притежава разрешение за продължително
пребиваване в РБългария и предоставен достъп до пазара на труда.С призовка
от 05.03.2021г. са изискани и на 12.03.2021г. от ИДШ-управител на хотел РГ
са представени в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич трудовото досие
на ОГ,графици за разпределение на работното време и присъствени форми за
период от месец октомври 2020г. до м.януари 2021г.,книги за инструктаж по
безопасност и здраве при работа/начален инструктаж на работното
място,периодичен,извънреден/ и др.При прегледа на представените
документи е установено,че ОГ е постъпила на работа на 15.09.2020г. но в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич от работодателя не е подадена
уведомление по чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност.С оглед на гореизложеното актосъставителят приема,че
„Корнер“ООД в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си
да уведоми писмено Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич в
7-дневен срок от действителното започване на работа на ОГ.


Актосъставителя е приел,че с действията си дружеството-работодател е
допуснало нарушения на разпоредбата на чл.10 ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление,с което жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.79 ал.4 във връзка с чл.78 ал.1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
Наказателното постановление било връчено на В. АТ. Н.-управител на К ООД
на 23.06.2021г./видно от известие за доставяне/.
При обжалване на наказателното постановление пред Каварненски Районен
съд са допуснати до разпит свидетелите,посочени в АУАН- М. Ц. Д.,КЛ.
АНГ. АНДР. и ЕМР. К. ИСМ..Показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели М. Ц. Д. и КЛ. АНГ. АНДР. изцяло подкрепят описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка,а именно,че на 05.03.2021г. в 12.45 часа
2
при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Добрич на хотел и ресторант РГ ЕНД Спа,в обекта е заварена да
полага труд като масажист ОГгражданка на Федерация Русия/.Видно от
попълнената от лицето декларация относно условията по наемането и на
работа,тя работи в проверявания обект със сключен трудов
договор,установено работно време,осигурени почивки и трудово
възнаграждение.Видно от писмо вх.№ 21003554/24.03.2021г. от ОД на МВР-
Добрич,група „Миграция“ същата притежава разрешение за продължително
пребиваване в РБългария и предоставен достъп до пазара на труда.С призовка
от 05.03.2021г. са изискани и на 12.03.2021г. от ИДШ-управител на хотел РГ
са представени в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич трудовото досие
на ОГ,графици за разпределение на работното време и присъствени форми за
период от месец октомври 2020г. до м.януари 2021г.,книги за инструктаж по
безопасност и здраве при работа/начален инструктаж на работното
място,периодичен,извънреден/ и др.При прегледа на представените
документи е установено,че ОГ е постъпила на работа на 15.09.2020г. но в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич от работодателя не е подадена
уведомление по чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност
Съдът,както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание,прави
следните изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от
ЗАНН,подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст,от легитимиран
субект,при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/,поради което е
процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество,с оглед на което дължи цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон,независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира,че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.В конкретния случай съществено
нарушение на процесуалните правила се установява при съставяне на АУАН.
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това,че в качеството си на
работодател не е изпълнил задължението си да уведоми писмено Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Добрич в 7-дневен срок от
действителното започване на работа на ОГ.
3
Съгласно чл.10 от ЗТМТМ,в 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на гражданина на трета държава работодателят
уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Видно от посочената разпоредба работодател,при който започва работа лице
от трета страна следва писмено да уведоми Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“.В чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е посочено,че агенцията
е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София бул.“Княз
Александър Дондуков“ № 3.
В конкретния случай неизпълнението е осъществено чрез бездействие,а
дължимото действие следва да се осъществи по седалището на органа-
София,там е и местоизвършването на нарушението.Мястото на
неизпълнението не попада в териториалния обхват на Дирекция „Инспекция
по труда“-Добрич,тъй като съгласно чл.16 ал.2 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ дирекциите „Инспекция по
труда“ осъществяват дейността си на територията на съответната област.В
този смисъл дирекция „Инспекция по труда“-Добрич не е компетентната
териториална структура на ГИТ,която е натоварена да осъществява контрол
по спазването на трудовото законодателство на територията на гр.София.Това
би било възможно при изрична заповед за оправомощаване от страна на
Директора ИА“ГИТ“,което не се установява по делото.Не може да се
приеме,че инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“-Добрич имат
национална териториална компетентност да съставят актове за установяване
на административни нарушения по КТ.Такава компетентност –на инспектор
по труда за цялата територия на Република България имат служителите от
специализираната администрация на Централно управление по аргумент от
чл.21 ал.3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“,към която длъжностното лице съставило АУАН № 08-
002167/29.03.2021г. не принадлежи.
На следващо място следва да се обоснове липсата на териториална
компетентност и на наказващия орган с разпоредбата на чл.48 ал.1 от ЗАНН
според която административнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган,в чийто район е било извършено
нарушението.В случая наказателното постановление е издадено на основание
чл.79 ал.4 от ЗТМТМ.Съгласно чл.399 ал.1от КТ цялостния контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности,включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения
и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение се
осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към
министъра на труда и социалната политика,а законово определеният
административнонаказващ орган за извършени нарушения на КТ и ЗТМТМ е
ръководителят на ИА“ГИТ“.В чл.79 ал.4 от ЗТМТМ и чл.416 ал.5 от КТ
изрично е предвидено,че в това си качество изпълнителния директор може да
4
оправомощава длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите.Тази разпоредба съответства на чл.47 ал.2 от ЗАНН,според
който ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица,когато това е предвидено в съответния
закон.Налага се извод,че правилото на чл.48 ал.1 от ЗАНН не е абсолютно и
няма пречка при съблюдаване на чл.47 ал.2 от ЗАНН вр. с чл.79 ал.4 от
ЗТМТМ и чл.416 ал.5 от КТ съответния наказващ орган да възлага правата си
на друго длъжностно лице.В съответствие с това правило на директорите на
териториалните дирекции е делегирано правомощието да издават наказателни
постановления,но при спазване на правилото на чл.16 ал.2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ или при наличие
на изрично оправомощаване с надлежна заповед на изпълнителния директор.
Настоящия съдебен състав счита,че производството по издаване на
наказателното постановление е започнало със съставянето на акт за
нарушение от некомпетентен орган,впоследствие и наказателното
постановление е издадено от орган,който не е териториално компетентен да
го издаде,поради което е издадено незаконосъобразно наказателно
постановление,което следва да бъде отменено.
Настоящия съдебен състав констатира и допуснато нарушение при
предявяване на АУАН на работодателя.Нормата на чл.79 ал.2 от ЗТМТМ е
идентична с общото правило на чл.43 ал.1 от ЗАНН,задължаващо
актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя за запознаване.Правилата
изискват лично предявяване на АУАН,като при търговските дружества е
допустимо предявяването да се осъществи спрямо надлежно упълномощено
за целта лице.В случая АУАН е предявен,подписан и получен от ИДШ,която
е представила нотариално заверено пълномощно от управителя на
дружеството с рег.№ 1351/29.03.2021г.В обема на представителната власт на
ИДШ обаче липсва изрично упълномощаване за за получаване на АУАН
срещу дружеството/лицето може да представлява упълномощителя пред
органите на ИА „ГИТ“,нейните териториални дирекции,да подава от името на
упълномощителя информация на хартиен и електронен носител,да приема и
подписва актове,без да е изрично упоменато упълномощаване за получаване
на АУАН срещу дружеството/.Видно от съдържанието му,цитираното
пълномощно е общо такова,а правомощията на упълномощеното лице са
конкретно и изчерпателно изброени и сред тях не влиза представителство на
„Корнер“ООД пред Държавна инспекция по труда,при съставяне и
получаване на АУАН.Съгласно чл.39 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите,обемът на представителната власт на пълномощника спрямо
третите лица се определя според това,което упълномощителят е изявил.За
съставянето и предявяването на АУАН на упълномощено лице,в обема на
представителната власт на последното следва изрично да е включено
правомощие да получава и подписва актове за установяване на
административно нарушение от името на упълномощителя.Действително в
закона няма изрично изискване за нарочно упълномощаване за
представителство в административнонаказателното производство,но то
5
следва от самия характер на това производство,като правило имащо за
последица влошаване положението на санкционираното лице.От друга
страна,тълкуването на чл.43 ал.1,ал.2 и ал.5 от ЗАНН несъмнено сочи,че
съставеният АУАН следва да се предяви и връчи лично на наказаното
лице,или на неговия законен представител.Тоест връчването на акта на
пълномощник е едно изключение от общото правило и поради това,при
извършването му следва стриктно да се съблюдава,дали упълномощеното
лице разполага с правомощията да получава и подписва АУАН,като е
недопустимо разширително тълкуване относно обема на представителната му
власт.Липсата на надлежно връчен АУАН представлява съществено
нарушение на процедурата по аргумент от чл.52 ал.2 от ЗАНН.АНО е дължал
връщане на преписката за ново предявяване на АУАН на законния
представител на дружеството или на лице,снабдено с изрично пълномощно за
получаване на АУАН.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено,ограничило е правото на
санкционираното дружество да организира защитата си,още в началния етап
на административнонаказателното производство,чрез навеждане на
възражения срещу АУАН и ангажиране на съответни доказателства.Поради
това то представлява достатъчно основание за отмяната на наказателното
постановление.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно,като последния има право на
такива предвид изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложения
договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021г. и пълномощно се
установява,че въззивника „Корнер“ООД е възложил на адв.Е.Т. оказването на
правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд гр.Каварна по обжалване на процесното НП.Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300/триста/ лева/ отговаря на
минимално предвиденото в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и е
заплатено в брой при подписване на договора,т.е. разходът е направен
съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Добрич към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София следва да заплати на К ООД седалище и адрес на управление С-
я,процесната сума от 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-002167/062 от 28.05.2021г. на
6
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич,с което на основание
чл.79 ал.4 във връзка с чл.77 ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност на К ООД седалище и адрес на управление С-я,в
качеството му на работодател е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева за
извършено нарушение на чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич към Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София да заплати наК ООД
седалище и адрес на управление С-я сумата от 300/триста/
лева,представляващи направени от същия в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че
решението с мотивите е изготвено.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7