Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,18.10.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НК, 17 - ти въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР САНТИРОВ
СНЕЖИНА К.
приучастието на секретаря Мариела Миланова и прокурора М. Димитров, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева в.н.о.х.дело
№4099 по описа за 2018год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от
29.03.2018 г. по н.а.х.д. № 5203/2017г. на СРС, НО, 99-ти състав обвиняемият П.П.М. е признат за
виновен в това, че на 10.04.2015 г. около 21.10 ч. в гр. София, на кръстовището
на бул. „Околовръстен път”, образувано с ул. „Филиповско шосе”, в участъка
между бул. „Сливница” и автомагистрала „Люлин”, при управление на пътно
превозно средство-каруца с рег. № 0044 -
Столична община, Район „Люлин“, теглена от кон, движейки се по ул.
„Околовръстен път“ с посока от автомагистрала „Люлин“ към бул. „Сливница“,
предприел маневра завиване наляво, без да пропусне движещият се направо по ул.
„Околовръстен път“ в посока от бул. „Сливница“ към автомагистрала „Люлин“
мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Бандит“ с peг. № ******, управляван от В.П.В.,
в резултат на което причинил по непредпазливост на В.П.В. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на таза-кръстната кост /кръстец/ и
раздалечаване на симфизата, довело до трайно затрудняване на движенията на
снагата за срок по - дълъг от 30 дни; счупване на дясната предмишница - „Галеаци“
/счупване с изкълчване, с дислокация на фрагментите/, довело до трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и
в счупване на лявата лъчева кост на типично място и счупване на шиловидния
израстък на лявата лакътна кост с разместване на костните фрагменти, довели до
трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни,
поради което и на основание чл. 133, пр. 2 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000,00 лева.
С решението обв. М. е
осъден да заплати по сметка на СДВР разноски в размер на 214, 95 лева, а в
полза на съда 60,00 лева разноски, сторени в хода на съдебното производство.
Със същото решение е
постановено веществено доказателство по делото - СД, съдържащ звукозапис от
телефон 112, да бъде върнат на МВР Дирекция“ Национална система 112“.
Недоволство от решението
е изразил упълномощеният защитник на обвиняемия адв. Р.П.. В срочно подадена
въззивна жалба защитникът определя присъдата като издадена в нарушение на
материалния закон. Твърди, че без основание съдът е дал вяра на показанията на
свидетеля В.В., които не е отчел, че се опровергават от заключението на автотехническата
експертиза. Този способ за събиране и проверка на доказателствата защитата
определя като недостатъчен за обосноваване на обвинителната теза, а самата
експертиза твърди, че е неточна и непълна. Смята, че обясненията на обвиняемия
са достоверни и би следвало да залегнат в основата на съдебното решението на съда,
тъй като, изключая показанията на пострадалия мотоциклетист, не се опровергават
от друго доказателство. Иска се решението да бъде отменено и обвиняемият М. да
бъде признат за невинен в извършване на престъплението по чл. 133 от НК.
По служебна преценка
на съда, вярното решаване на делото е наложило изискването на информация дали
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 09.11.2015г.
по д.п. №11144/2015г. по описа на РТП – ОР- СДВР, пр. пр. 10484/2015 г. по
описа на СРП е връчвано на В.П.В., ако да – на коя дата, обжалвано ли е то пострадалия
или от друго заинтересовано лице по реда на чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК или по
чл. 200 от НПК и какъв е бил резултатът от това обжалване.
В съдебно заседание
пред СГС защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Определя
решението на първоинстанционния съд като дискриминационно, като твърди, че в
значителна част констатациите в него се основавали на това, че обвиняемият няма
образование и не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Защитникът
смята, че неизяснено по делото е останало обстоятелството на какъв светлинен
сигнал на светофара е преминал обвиняемия и на какъв пострадалия мотоциклетист.
Твърди, че неясна по делото е останала и скоростта на движение, с която
мотоциклетистът е преминал през кръстовището, а оттук неточни са и отстоянията,
свързани с опасната зона и непредотвратимостта на удара. Пледира за издаване на
обратно, оправдателно по характер въззивно решение.
Обвиняемият П.П.М. поддържа
позицията на защитата. В последната си дума твърди, че е преминал кръстовището
на зелен сигнал на светофара.
Представителят на СГП
моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Въззивният
съд прие, че следва да проследи процесуалното развитие на делото на досъдебната
фаза, за да прецени налице ли са нарушения на процесуалните правила, свързани с
чл. 207, ал. 2 от НПК и с правилото non bis in idem. Тази проверка е от първостепенно значение, тъй като би обезсмислила по –
нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото. На основата
на наличната по делото доказателствена маса, във връзка с коментираните
обстоятелства, СГС прие следното:
Две са
досъдебните производства, които имат отношение към решаване на спорните
въпроси. Едното е досъдебното производство по настоящото дело, което е по описа
на 09 РУ СДВР и е под № 3384 ЗМК - 20/2016г., пр.пр. № 50378/2015г., а другото
е водено пред Транспортна полиция под № 513 ЗМТ 11144/2015г. по описа на РТП -
ОР - СДВР, пр. пр. № 10484/2015 г. по описа на СРП.
Досъдебното производство по
настоящото дело е образувано с постановление на прокурор от СРП от 21.12.2015 год. срещу П.П.М. за престъпление по чл. 133, пр. 2 от НК
- за това, че на 10.04.2015г., около 21.10 часа, в гр. София, на бул.
"Околовръстен път", в участъка между автомагистрала "Люлин"
и бул. "Сливница", в района на кръстовището с ул. "Филиповско
шосе" е причинил по непредпазливост на В.П.В. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на лявата и дясната предмишница, довело до
трайно затруднение в движенията на двата горни крайника; счупване на
таза-кръстната кост /кръстец/ и раздалечаване на симфизата, довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок по - дълъг от 30 дни и разкъсване
на левия тестис, довел до трайно затрудняване на функциите на половите органи
без причиняване на детеродна неспособосност.
Преди настоящото производство срещу
обвиняемия П.М. е водено и друго досъдебно производство - посоченото вече под №
513 ЗМТ 11144/2015г. по описа на РТП - ОР - СДВР, пр. пр. № 10484/2015 г. по
описа на СРП. То е било образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"Б", пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК - за това, че на
10.04.2015г., около 21.10ч., в гр. София, при управление на пътно превозно
средство, теглено от животинска тяга - каруца, теглена от кон, който се движил
по бул. "Околовръстен път", с посока на движение от автомагистрала
"Люлин" към бул. "Сливница" и в района на кръстовището,
образувано с ул. "Филиповско шосе", нарушил правилата за движение по
ЗДвП, като извършил маневра завиване наляво и реализирал ПТП с насрещно
движещия се направо мотоциклет "Сузуки Бандит", управляван от В.П.В.
и по непредпазливост му причинил средни телесни повреди от упоменатия по - горе
вид.
С протокол
от 08.10.2015г. материалите по това досъдебно производство са били предявени на
пострадалия В.П.В.. От отразяването в протокола е видно, че разследващият орган
е разяснил на пострадалия разпоредбите на чл. 133 от НК и на чл. 81 от НПК и го
е уведомил за правото му да подаде тъжба до прокурора на основание чл. 161, ал.
2 от НК, в която връзка той е заявил: "Не желая да депозирам писмена тъжба
до СРП". В протокола за предявяване като изявление на пострадалия е
отразено, че той се е запознал с материалите по досъдебното производство и няма
искания, бележки и възражения по отношение начина на водене на разследването и
събирането на доказателствата.
С
постановление от 09.11.2015г. прокурор от СРП е изразил окончателното си
отношение по делото на този етап на процеса, като е приел, че са налице
основания за прекратяване на наказателното производство. Посочил е, че
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК е несъставомерно от обективна страна, тъй като обвиняемият П.М. не е
управлявал моторно превозно средство, а пътно превозно средство, теглено
животинска тяга - каруца, теглена от кон. Посочил е също така, че с действията
си обв. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 133, пр. 2 от НК, но
тъй като то е от частно публичен характер, а пострадалият изрично е отказал да
подаде тъжба до прокурора, на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК
наказателното производство следва да бъде прекратено.
От
служебно изисканите от въззивния съд доказателства е видно, че постановлението
за прекратяване е било връчено на пострадалия В.лично, срещу подпис на
17.11.2015г. Същото не е било обжалвано в процедура по чл. 243 от НПК и не е
било отменяно по реда на чл. 200 от НПК от прокурор от по-горестоящата
прокуратура.
На
17.12.2015г. пострадалият В.В. е депозирал до СРП тъжба, в която е поискал П.П.М.
да бъде осъден за престъплението по чл. 133 от НК, от което е бил пострадал. Тъжбата
е станала законен повод за образуване на досъдебно производство 3384 ЗМК -
20/2016г. по описа на 09 РУ СДВР, пр.пр. № 50378/2015г. по описа на СРП. По
това досъдебно производство е внесен обвинителен акт и е постановено
обжалваното във въззивното производство осъдително решение.
При така
описаните факти важни за решаване на делото са два въпроса: първо - бил ли е сезиран надлежно
прокурорът с тъжба от пострадалия, която да му позволи да образува наказателно
производство за престъплението по чл. 133 от НК и второ - ако е имало надлежно
сезиране, второто по ред наказателно производство срещу обвиняемия М.
образувано ли е в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
1. При отговор на първия въпрос
въззивният съд прецени следното:
По
аргумент от чл. 161, ал. 2 от НК престъплението по чл. 133 от НК е от публично-частен характер. Тези престъпления са от общ характер, но възбуждането на наказателното преследване зависи от волята на пострадалия,
която следва да бъде обективирана в писмен вид – с тъжба до прокурора. Образуването на наказателно производство при липса на тъжба от пострадалия до прокурора
при тези дела е при наличие на невалидно процесуално основание
и има за последица прекратяването на производството.(по арг. От чл. 207, ал.2 НПК).
Макар че
престъплението, за което се води настоящото дело е от публично частен характер,
процесният случай разкрива известно усложнение, доколкото първоначалното
наказателно производство за същите факти е било водено за престъпление против транспорта.
Последното правилно е преценено за обективно несъставомерно, тъй като
причинителят на инцидента П.М. е управлявал не моторно превозно средство, а
каруца, придвижвана от жива сила. В този смисъл, отчитайки вида на причинените
при пътния инцидент телесни повреди и естеството на умисъла, с основание прокурорът
е приел, че съставомерната деятелност на водача на каруцата може да бъде
подведена под текста на чл. 133 от НК. Тъй като това престъпление, както бе
посочено, е от частно публичен характер, при предявяване на разследването
органът на досъдебното производство е разяснил на пострадалия В.правото му да
подаде тъжба до прокурора, от което той информирано се е отказал. Този отказ е
бил оттегляем, но до определен момент. По убеждение на въззивния съд това е момента,
в който са изчерпани възможностите за обжалване на постановлението на
прокурора, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 24,
ал. 1, т. 7 от НПК. Отказът е бил оттегляем дотогава, тъй като изявлението на
пострадалия не води само по себе си до прекратяване на производството, а е
предпоставка прекратяването да се извърши на посоченото процесуално основание.
Докато прокурорът не се е произнесъл и не е изчерпана процедурата по оспорване
на неговия акт, производството продължава да бъде висящо и няма пречка
пострадалият да промени становището си. След като обаче едностранното изявление
на пострадалия, с което той се е отказал от своето процесуално право, е
произвело законни последствия, то вече е било неоттегляемо. Макар и по друг
повод въпросът с оттегляемостта на едностранното изявление по делата от частен
характер е бил разглеждан и разрешен в упомената посока и в научната публикация
"Процесуални проблеми на производството, което се образува по тъжба на пострадалия",
л. 39-40, с автор Д.Д.. По аналогичен начин, макар и във връзка с института на
съкратеното следствие в т. 8.3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСНК на
ВКС, е посочено, че е недопустимо изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК да бъде оттеглено след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал. 4 от НПК,
тъй като предпоставените от едностранното изявление последици са настъпили с
постановяването на съдебното определение. По изложените съображения, въззивният
съд прие, че пострадалият В.е имал възможност да оттегли първоначалното си
изявление до изтичане на срока за обжалване на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, а след като не е сторил това правото му да
подаде тъжба за престъплението от публично частен характер е било преклудирано.
Прокурорът от СРП е бил длъжен да съобрази тези обстоятелства и след като приеме,
че тъжбата на пострадалия В.до него е
била невалидна, да не образува наказателно производство за престъплението от
публично частен характер по чл. 133 от НПК.
ІІ. По отношение на втория въпрос.
Разпоредбата
на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК предвижда, че не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото. В теорията и съдебната практика, включително и задължителната такава -
Тълкувателно решение № 3/2015г. на ВКС, НО - еднозначно се приема, че правилото
non bis in idem се прилага с оглед фактите, а не
с оглед правната им квалификация. Тъждество на престъплението по смисъла на
посочената разпоредба е налице винаги, когато става въпрос за същата дейност. Наблягайки върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem, въззивният съд посочва, че без значение, че по
първото досъдебно производство поведението на П.М. е било подведено под текста
на чл. 343 НК, а по второто под текста на чл. 133 НК, двата случая разглеждат
едни и същи конкретни фактически обстоятелства - пътен инцидент от 10.04.2015г.,
които се отнасят до един и същ извършител - П. М.и един и същ пострадал - В.В..
В този смисъл, с оглед изискването на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, е имало забрана
за деяние, обусловено от едни и същи факти, по което е имало прекратяване на
наказателното производство с постановление на прокурора, да се образува второ
наказателно производство.
Буквалният
прочит на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК оставя впечатление, че във всички случаи
наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство
съставлява основание за прекратяване и на останалите. Подобен извод е верен
винаги, когато основанието за прекратяване на първото дело е свързано с
недоказаност на обвинението, с несъставомерност на деянието, със смърт на
дееца, амнистия или давност или с някое от другите основания по чл. 24, ал. 1,
т. 5 и т. 7 – 11 от НПК. Единствената
хипотеза, в която този подход не е приложим е, ако предходното наказателното
производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК (поради
наличие на друго незавършено наказателно производство), тъй като, ако се приеме
това държавата би била лишена от възможността да разкрие и докаже извършеното
престъпление и да реализира наказателната отговорност на неговия автор.
Очевидно е, че процесният казус не попада под последната хипотеза, тъй като
наказателното производство срещу обв. П. М.за престъпление по чл. 343 НК е
прекратено поради обективна несъставомерност и поради липса на тъжба за
престъплението по чл. 133 НК, а не поради наличие на друго наказателно
производство.
Изложените
по-горе съображения очертават необходимост от прекратяване на наказателното
производство на две самостоятелни основания - липса на валидна тъжба до
прокурора за престъплението от публично - частен характер и задействане на
правилото ne bis in idem. При наличието на тези основания
отпада необходимостта въззивната инстанция да провери обосноваността и
законосъобразността на обжалваното решение в цялост и да разгледа обвинението
по същество. Проверяваният
първоинстанционен съдебен акт следва да бъде отменен само на соченото
основание, а наказателното производство – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 4 от НПК, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НПК Софийски градски
съд, НО, 17-ти въззивен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 29.03.2018 г. по
н.а.х.д. № 5203/2017г. на СРС, НО, 99-ти
състав в частта, в която обвиняемият П.П.М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 133 от НК и в частта, в която е осъден да
заплати разноските по делото, като
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, образувано по внесения срещу него
обвинителен акт по д.п.№
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
частта относно веществените доказателства.
Решението може да се обжалва и
протестира пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
и обявено.
След влизане на решението в сила изисканата за послужване пр. пр.
10484/2015г. да бъде върната на СРП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.