Р Е Ш Е Н И Е
№
93
гр. Перник, 26.05.2023г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник,
в открито съдебно заседание, проведено на девети
май две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Гоцова административно дело № 37/2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на А.Л.Ж.,***, срещу Решение №
КПК-57 от 15.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Перник, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 131-00-138-4 от 16.09.2022 на
ръководителя на осигуряването за безработица за отмяна на разпореждане №
131-00-138-1/30.01.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а КСО.
С жалбата се поддържа незаконосъобразност на
оспорваното решение на директора на ТП на НОИ, гр. Перник като
постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон и несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. По същество счита, че от приложените по делото писмени доказателства,
се установява по един безспорен и несъмнен начин, че мотивите на
административния акт не съответстват на реалната фактическа обстановка и за
лицето няма пречки да възникне правото на обезщетение за безработица, тъй като
същият е бил безработно лице. По тези съображения моли да бъде уважена изцяло
жалбата, като основателна и да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено оспореното Решение № КПК-57 от 15.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ,
гр. Перник, като незаконосъобразно. Моли в полза на жалбоподателят да бъдат
присъдени направените по делото разноски, за които представя договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските по делото.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ гр. Перник, се
представлява по делото от упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт С., която оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна, а обжалваното решение намира за законосъобразно. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна, по съображенията, изложени в мотивите на
оспореното решение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
От документите
от трудовото досие на А.Ж. в приложеното гр.д.№1918/2020г. на ПРС се установява,
че е бил в трудово правоотношение, считано от 18.02.2015г. с работодател ****
****. На 05.11.2019 г. работодателят ****, направил предложение на А.Ж. трудовото
му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 331, ал. 1 КТ срещу
заплащане в едномесечен срок на шест брутни месечни заплати, изчислени въз
основа на последното получено брутно трудово възнаграждение, което предложение Ж.
приел писмено на същата дата. Със Заповед № 21, връчена на служителя на
06.11.2019 г., е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от
08.11.2019 г., срещу уговорено обезщетение в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения. На 08.11.2019г. от осигурителя е подадено уведомление по чл.
62, ал.5 от КТ с дата на прекратяване 08.11.2019г.
След
прекратяване на трудовото правоотношение между **** и жалбоподателя, е
възникнало трудово правоотношение между ****ООД и А.Ж., считано от 14.11.2019г.,
сключено със срок за изпитване в полза на работодателя и прекратено със Заповед
№ 281/02.01.2020г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Със
заявление вх.№ 131-00-138 от 28.01.2020 г. А.Л.Ж. е поискал отпускане на
парично обезщетение за безработица. Към заявлението длъжностно лице от сектор
„Краткосрочни плащания“ е приложило справка за приети, върнати и липсващи
документи.
С
разпореждане № 131-00-138-1 от 30.01.2020г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б,
ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 02.01.2020 г. до 01.11.2020г. в размер на 20.34 лв. дневно.
На
19.12.2019г. от осигурител **** ****- Перник е подадено уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ с код „заличаване“, като е заличена дата на прекратяване
08.11.2019г. На 06.02.2020г. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за
прекратяване на трудов договор, сключен на 17.02.2015 г. с декларирана дата на
прекратяване 06.02.2020г.
На
10.03.2020г. от осигурител **** ****- Перник е подадено уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ с код корекция “2" заличава се преди това подаденото
уведомление за прекратяване на трудово правоотношение с дата на прекратяване
06.02.2020 г.
С
разпореждане № 131-00-138-2 от 12.03.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.02.2020г. във
връзка с необходимостта от допълнително уточняване на факти и обстоятелства,
които водят до промяна в правопораждащата дата за изплащане на паричното
обезщетение за безработица на г-н Ж.. Разпореждането за спиране е обжалвано с жалба вх.№ 1012-13-44 от
26.03.2020 г. до директора на ТП на НОИ - гр. Перник., отхвърлена с решение № КПК-28 от 27.04.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ-Перник, неоспорено по съдебен ред.
На
12.03.2020 г. е изпратено уведомително писмо изх.№ 1029-13-369 до Директора на ****
- Перник за уточняване на причината за промяна на датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с г-н Ж..
На
16.03.2020 г. от осигурител **** ****Перник е подадено уведомление по чл.62, ал.5
от КТ за прекратяване на трудов договор, сключен на 17.02.2015 г. с декларирана
дата на прекратяване 11.03.2020 г.
На 30.03.2020 г. е получен отговор вх.№1029-13-369#2
от Директора на **** - Перник, с който се уточнява, че съгласно чл.331, ал.З от
Кодекса на труда, обезщетението на лицето не е било изплатено, поради което
трудовото правоотношение се счита възстановено по право. Правоотношението е прекратено със Заповед №3 от 05.02.2020 г. поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, която е отменена със заповед №12-1 от 10.03.2020 г.
С последваща Заповед №4 от
10.03.2020г. е прекратен трудовия договор с ****, считано от 11.03.2020г. поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
На 06.04.2020 г. е изпратено уведомително писмо
изх.№1029-13-369#3 до Директора на **** - Перник с искане за предоставяне на
информация и доказателства - връчена ли е Заповед №4 от 10.03.2020 г. на лицето
А.Л.Ж..
На 06.04.2020 г. е изпратено уведомително писмо
изх.№1029-13-369#4 до А.Л.Ж. с искане за предоставяне на
информация и доказателства връчена ли е Заповед №4 от 10.03.2020 г. и ако е
връчена оспорена ли е по съдебен ред.
На 09.04.2020 г. е получен отговор вх.№1029-13-369#5
от А.Л.Ж., с което уведомява, че от **** - Перник не му е връчвана заповед с №
4 от 10.03.2020 г. и че му е връчена единствено заповед №21 от 06.11.2019 г.
На 22.04.2020 г. е получен отговор вх.№1029-13-369#8
от Директора на **** - Перник, с който уведомява, че заповед №4 от 10.03.2020
г. е изпратена с лицензиран куриер на адреса на А.Ж. за връчване на 12.03.2020
г. и е върната на 18.03.2020 г., като лицето не е открито за връчване и не
отговаря на телефона си. Същата заповед е представена на 12.03.2020 г. на
нотариус Маркова за връчване и се изчакват законовите срокове. След приключване
на случая ТП на НОИ - Перник ще бъде своевременно информирано.
А.Ж.
е обжалвал уволнението, като с Решение № 260016/11.01.2021г. на Районен съд –
Перник по гр.д. № 1918/2020г., влязло в сила на 28.01.2022г. уволнението,
извършено със Заповед № 4/10.03.2020г. на директора на ****е признато за
незаконно и е отменено.
На 23.03.2022 г. със справка за приети, върнати и
липсващи документи е прието от г-н Ж. копие на препис от решение №260016
/11.01.2021 г. на Районен съд - Перник по гр. д. №01918 по описа на съда за
2020 г.
На 23.03.2022 г. до Началник на сектор „Контрол по
разходите на ДОО“ при ТП на НОИ-Перник е изпратено искане изх. №1056-13-112 за
извършване на проверка в осигурител ****. Целта на проверката е да се установи
предприети ли са действия относно данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО и по
чл.62, ал.5 от КТ вследствие влязлото в сила на 28.01.2022 г. съдебно решение
№260016/11.01.2021 г. на Районен съд - Перник.
На 21.04.2022 г. от Началник на сектор „Контрол по
разходите на ДОО“ при III на НОИ-Перник е получен отговор №1056-13-112# 1 с
приложен към него констативен протокол № КП-5-13-01115733/
15.04.2022 г. Контролните органи на НОИ констатират, че данните по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО подадени за г-н Ж. съответстват на първичните счетоводни документи
на осигурителя, които са съставени в съответствие на действителният
осигурителен стаж на лицето. След 07.11.2019 г. А.Ж. не е упражнявал трудова
дейност при осигурител ****. За въвеждане на коректна дата на прекратяване на
трудовото правоотношение е А.Л.Ж. в съответствие на съдебно решение №260016/
11.01.2021 г. ****Перник следва да подаде уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
На 05.07.2022 г. от Дирекция „Инспекция по
труда-Перник“ е дадено задължително за изпълнение предписание към ****да
издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с г-н Ж., съгласно
разпоредбата на чл.325, ал.1, т.2 от КТ, във връзка с
решение №260016/ 11.01.2021 г. на Районен съд - Перник, влязло в сила на
28.01.2022г.
На 07.07.2022 г. в Регистър трудови договори от
осигурител ****е подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ е дата на
прекратяване на трудовото правоотношение 07.07.2022 г.
На 14.09.2022 г. е изпратен сигнал изх.№ 1042-13-30#
10 до Директор на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Перник за предприемане на
действия по компетентност, относно правото на регистрация на г-н Ж. като
безработно лице и статуса му след 02.01.2020 г.
На 14.09.2022 г. е получен отговор на сигнал вх.№
1042-13-30#11 от Директор на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Перник, е което
уведомяват, че към дата 14.09.2022 г. г-н Ж. няма активна регистрация в Д „БТ“
гр. Перник.
С разпореждане №131-00-138-3 от 15.09.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.55 от
Административнопроцесуалния кодекс е възобновено производството по изплащане на
парично обезщетение за безработица, спряно с разпореждане №131-00-138-2 от 12.03.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Перник, считано от
01.02.2020 г.
С
разпореждане №131-00-138-4 от 16.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане
№131-00-138-1 от 30.01.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че категорично е
установено, че към датата на отпускане на паричното обезщетение 02.01.2020 г.
лицето е в трудови правоотношения с **** **** гр. Перник.
При обжалването му по административен ред процесното
разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица е
потвърдено с Решение № КПК-57 от 15.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Перник, а
жалбата срещу него е отхвърлена.
По делото като доказателства са приети документите
представени с административната преписка, както и такива приобщени в хода на
съдебното производство, в това число гр.д. №
1918/2020г. на РС – Перник, служебна бележка от Агенция по заетостта изх. №
60-18-08-7464/21.04.2023., заверено копие на трудова книжка на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата срещу оспорваното Решение № КПК-57 от 15.12.2022г.
на Директора на ТП на НОИ – Перник е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО / решението на директора на ТП на НОИ е връчено на 26.01.2023г., а жалбата е подадена
по пощата на 09.02.2023г./, от лице, чиито
права са засегнати от оспорения административния акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и
в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство
съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решение № КПК - 57 от 15.12.2022г. на
Директора на ТП на НОИ – Перник. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх.
№ 1012-13-160/16.11.2022г., по реда на чл. 117, ал. 1, т.2, б.“б“
от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в
едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 117, ал.3 от КСО. При издаването му е спазена предвидената в закона
форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява,
че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО за отмяна на
влязлото в сила Разпореждане № 131-00-138-1/30.01.2020г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица, тъй като са представени нови документи или доказателства, които
имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение
за безработица. Приел е, че жалбоподателят
към датата на отпускане на паричното обезщетение за безработица няма качеството
„безработен“ и отпуснатото обезщетение се явява неоснователно отпуснато, тъй
като към тези дата има валидно сключен трудов договор с ****. В разпоредбата на
чл. 54ж, ал. 1 от КСО е регламентирано, че паричните обезщетения за безработица
се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и
възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Според чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, влязлото в сила
разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за
определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, представляващи основание за отмяната му.
Решението
обаче не съответства на материалния закон и целта на закона, като основанията
за това са следните:
В чл. 54а, ал. 3 – ал. 6 от Кодекса за социалното
осигуряване са разписани правилата за отпускане на обезщетение за безработица.
Съгласно текстовете на разпоредбата паричното обезщетение за безработица се
изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, при наличие на
кумулативните изисквания, а именно: заявлението за отпускане да е подадено в
тримесечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в
Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Нормата на чл. 54а,
ал. 1 КСО съдържа материалните предпоставки при наличието, на които за лицето възниква
субективното материално право да получи съответното плащане. Липсата на която и
да е материална предпоставка от хипотезиса на правната норма, води до
неоснователност на заявеното искане.
Съгласно
чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда
/КТ/.
Не е
налице спор по делото, че А.Ж. отговаря
на условията по чл. 54а, ал. 1, т. 1 и т. 2, а именно има регистрация като
безработен в Агенцията по заетостта към датата на подаване на заявлението за
отпускане на обезщетение за безработица видно от служебната бележка от Агенция
по заетостта с периоди както следва: 08.01.2020г. – 11.06.2020г. и 20.07.2020г.
– 02.08.2020г., както и че не е придобил право на пенсия от посочения вид.
Спорният
въпрос по делото е дали лицето упражнява трудова дейност, за която да подлежи
на осигуряване, към датата на отпускане на паричното обезщетение за
безработица.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност
при осигурител ****към датата на отпускане на обезщетението за безработица.
Същите са и изричните констатации в Констативния протокол № КП-5-13-01115733/
15.04.2022г. на контролните органи при НОИ, а именно, че след 07.11.2019г. лицето не е
упражнявало трудова дейност при този осигурител. Следва да се отбележи също
така, че по делото от жалбоподателя е представена трудова книжка, видно от
която същият е бил в трудово правоотношение с ****Перник за периода от 18.02.2015
до 08.11.2019г., с **** ООД за периода от 14.11.2019г. - 02.01.2020г., с ***
Перник за периода 12.06.2020г. – 13.07.2020г. и с ***** Перник с начална дата
03.08.2020г. без данни за прекратяване. Трудовата книжка, съгласно трайно
установената съдебна практика, е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в
нея факти и обстоятелства, касаещи трудовата дейност на работника/служителя. Съдът
не споделя изводите на административния орган, че г-н Ж. няма право на
обезщетение тъй като има валидно сключен трудов договор с ****към началната
дата на отпускане на обезщетението. Тези изводи са мотивирани със съдебното
решение, с което е отменено като незаконно уволнението от 11.03.2020г. и
последвалото уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ с дата на прекратяване на
трудовия договор 07.07.2022г. Съдебната практика е константна и
непротиворечива, че наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на
трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на
осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично
обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение,
респективно наличието на трудов договор не е идентично на упражняването на
трудова дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО, основанието за
възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност,
за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на осигуреното
лице. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и
валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова
дейност в рамките на това правоотношение. В подкрепа на изложеното е и
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ, според която изпълнението на задълженията по
трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа,
което се удостоверява писмено. По аргумент от противното, след като лицето не е
упражнявало трудова дейност при осигурителя и не е получавало възнаграждение,
същият отговаря на условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. Естеството на
обезщетението за безработица цели да замести липсващото възнаграждение на
осигуреното лице за периода, през който не упражнява трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случаите, в които
необходимостта от него е отпаднала поради осъществена трудова дейност и
реализирани от нея доходи, обезщетението за безработица е недължимо, какъвто не
е процесния случай.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че не са налице визираните в хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО нови документи или доказателства, водещи на извод за липса на предпоставки
за отпускане на парично обезщетение за безработица на А.Л.Ж..
Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в противоречие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата се явява основателна и
решението на директора на ТП на НОИ Перник и потвърденото с него Разпореждане №
131-00-138-4 от 16.09.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица за
отмяна на разпореждане № 131-00-138-1/30.01.2020г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на А.Л.Ж. следва да се отменят като
незаконосъобразни.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъде уважено искането на
жалбоподателя за присъждане на сторените от него разноски по делото в размер на 505 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лв. и държавна такса за съдебно
удостоверение в размер на 5 лв., като
същите следва да се поемат от Национален
осигурителен институт като
юридическо лице, в структурата на което е териториалното поделение на НОИ - Перник.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав
при Административен съд-Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № КПК-57 от 15.12.2022г. на Директора
на ТП на НОИ, гр. Перник и
потвърденото с него Разпореждане
№ 131-00-138-4 от 16.09.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт да
заплати на А.Л.Ж., ЕГН **********, с адрес ***
, разноски по делото в размер на 505
/петстотин и пет/ лева.
Решението, по аргумент от
чл. 119, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/