Решение по дело №699/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 124
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20197150700699
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124 / 24.2.2020г.

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

     Председател: Г. Видев

 

при секретаря Я. В., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 699, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повторно разглеждане на делото от първоинстанционния Административен съд – Пазарджик след отмяната от ВАС на съдебното решение, постановено при първоначалното разглеждане на делото.

Делото е образувано по жалба на В.Г. ***, подадена против Заповед № 471/05.07.2017 г. на кмета на община Пещера.

С обжалваната заповед кметът на община Пещера е одобрил проект за ПУП – Частично изменение (ЧИ) на План за регулация (ПР) на УПИ ХVІ- жилищно строителство, офиси и КОО в кв. 21 (ПИ с идентификатор 56277.501.172 и ПИ с идентификатор 56277.501.173 по КККР на гр. Пещера) в УПИ ХVІ - за производство на матраци и търговия. Определя се устройствена   зона „Пп“ (предимно производствена) при спазване устройствените показатЕ.на застрояване, изискващи се в Наредба № 7/21.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

В жалбата (назована възражение) се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като се развиват съображения в тази насока. В допълнителна молба от 15.08.2017 г. се твърди, че с новоизградения проект се нарушават нормативите за устройствената зона, относно безвредност на производството. Твърди се, че регулационната и имотна граница са на 3 метра отстояние, измерено от сградата на жалбоподателя, с което се отнемат права за бъдещи инвестиционни намерения. Иска се от съда да отмени оспорения административен акт. Жалбоподателят поддържа жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита и при повторното разглеждане на делото. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на община Пещера оспорва жалбата в съдебните заседания при първоначалното и повторното разглеждане на делото, както и в писмени защити. Излага аргументи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира разноски. 

Заинтересованата страна – „Матраци Симеонов“ ООД, чрез процесуалния си представител в съдебните заседания и в писмени защити също излага становище за законосъобразност на обжалваната заповед и моли да бъде отхвърлена жалбата. На свой ред претендира присъждане на разноските по производството.

Останалите заинтересовани страни         Р.Т.Т., Т.А.У., Е.С.З., Д.Г.П., Ц.Г.Д., В.С.З., Г.Н.У., Е.Д.П. и ЕТ „Геци – Г. А.Щ.“ не се явяват и не се представляват в проведените съдебни заседания и не вземат становище по правния спор.

Съдът, след като се запозна с жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен акт, намира следното:

На 02.03.2017 г. „Матраци Симеонов“ ООД и заинтересованата страна Р.Т. са подали заявление до кмета на община Пещера, с която са поискали да бъде одобрен проект за ПУП за ПИ с идентификатор 56277.501.172 и ПИ с идентификатор 56277.501.173 по КККР на гр. Пещера. Същите са се легитимирали като собственици с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том І, рег. № 92, нот. дело № 5/2017 г. на нотариус Г. *** действие РС Пещера и с рег. № 545 по регистъра на Нотариалната камара и Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 101, том ІІІ, рег. № 3952, нот. дело № 498/2016 г. на същия нотариус. Същите са представили проект за частично изменение, като са поискали изменение на плана за регулация, изразяващо се в промяна на предназначението на имотите.

По делото е представено становище на главния архитект за допускане на проект за изменение на проект на ПУП, както и заповед на кмета на общината, в която същият разрешава да се изработи проект за частично изменение на ПУП – ПР за промяна предназначението на описаните имоти.

Оспорената заповед е издадена на 05.07.2017 г. Същата е съобщена на В.А. на 18.07.2017 г. С определение № 1071/19.10.2017 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на посочените в първоначалното възражение Г.И.П., Д.И.П., Ц.Г.Д. и Т.А.У., Е.С. З. и Е.Д.П., като е конституирал същите като заинтересовани страни.

Към административната преписка са приложени становища на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР  Пазарджик и на Областно пътно управление Пазарджик, протокол за съгласуване на проекта от „ЕВН България“ ЕАД, както и становище на РИОСВ Пазарджик.

По делото е допуснато изслушването на три съдебнотехнически експертизи. От тях се установяват няколко обстоятелства: С оспорваната заповед се изменя  предназначението на УПИ ХVІ в кв. 21 по плана  на гр. Пещера от жилищно строителство, офиси и КОО на производство на матраци и търговия, а устройствената зона – от жилищна със средна височина става предимно производствена. Като основание за изменението се посочва заявление от 02.03.2017 г. Изменението е извършено на основание разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, т.е. ПУП се изменя със съгласието на собственика на имота. С оспорената заповед се определя устройствена зона – предимно производствена, като предназначението на имота се променя, при запазен застроителен план на средно жилищно строителство. При липсата на  застроителен план не става ясно какви точно градоустройствени показатели ще се приемат, каква е височината на застройката, какви са линиите на застрояване и не е възможно да се прецени спазени ли са нормативните изисквания за процесния УПИ. Частичното изменение, което е одобрено с оспорената заповед, е регулационно изменение. Няма изменение на застроителния план. Този регулационен план, който е одобрен с оспорената заповед е изработен на основание  искане на собственика на имота. Поискано е да бъде изработен регулационен план с промяна предназначението на имота. 

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

На първо място, съдът намира, че административното производство е проведено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорената заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, какъвто се явява кметът на общината съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.

Устройствените планове са общи и подробни, като всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. В случая с оспорената заповед не се предвижда промяна в застрояването. Според разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя от ПУП и може да бъде някое от примерно изброените в 7-те точки на посочената норма. Идентична по съдържание е разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случая с обжалваната заповед се нарежда промяна на предназначението на имотите, като същата не се отнася за застрояването, макар в диспозитива изрично да не е посочено това. Установява се, че проектът е изцяло съобразен с указанията, дадени със заповедта на кмета на община Пещера по отношение изработването на ПУП-ПР, издадени въз основа на решенията на ЕСУТ. Същият е съгласуван с електроразпределителното дружество, РИОСВ, Областно пътно управление Пазарджик и Пътна полиция Пазарджик.

Неоснователни са възраженията за липса на съгласуване от страна на РЗИ и противопожарните органи. Техни представители са присъствали при приемането на проекта от ЕСУТ, което се приравнява на съгласуване съгласно чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Не представлява съществено нарушение и неспазването от административния орган на срока по член 135, алинея 3 от ЗУТ. Посоченият в разпоредбата (в предишната ѝ редакция) 14-дневен срок не е императивен, както твърди жалбоподателя, а инструктивен. Неговата цел е да бъде стимулиран административният орган да се произнесе в по-кратък срок за разрешаване изработването на проект за изменение на плана. Срокът е в полза на искащия изменението и закъснението за даване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП в никакъв случай не опорочава по-нататъшната процедура.

Позоваването в обжалваната заповед на решение № III от Протокол № 6 / 29.07.2017 година на ЕСУТ очевидно представлява единствено техническа грешка. Протоколът е изготвен на 29.06.2017 година, тъй като не е възможно да бъде цитиран в обжалваната заповед протокол, който все още не е създаден.

 Заявлението на заинтересованите страни „Матраци Симеонов“ ООД и Р.Т. е приложено по делото за разлика от твърденията на жалбоподателя. Намира се на лист 51 от папката, съдържаща документите от първоначалното разглеждане на делото от АС – Пазарджик. Видно от  заявлението е, че е подадено съвместно от посочените две заинтересовани страни, т.е. очевидно е, че налице съгласието на двамата заявители.

Липсват и нарушения във връзка с представянето на проекта за одобрение от ЕСУТ. Това е така доколкото е представен първоначалния проект. Доколкото ЕСУТ е изискал да бъдат внесени корекции в него, то е предствен и коригиран проект, който впоследствие е приет от ЕСУТ.

Липсва изрично задължение за съобщаване, чрез връчване на преписи от проектите на заинтересованите лица. Те са уведомени за започването на административното производство и са имали възможността да се запознаят както с проекта за изменение на ПУП, така и с всички документи, съставени в производството по изменението.

Несъстоятелно е и възражението, че в случая е следвало да бъде изменен освен планът за регулация и планът за застрояване. Всички вещи лица посочиха че няма изменение на застроителния план. Съобразно установената техника на проектиране не е необходимо съвместното изменение на плановете за регулация и за застрояване. В настоящия случай основателно и законосъобразно е преценено първоначално да бъде изменен регулационния план и като се промени предназначението на имота, а  впоследствие да бъде изменен и планът за застрояване. Видно от обяснителната записка, към проекта и от графичната му част, както и от останалите документи по делото е, че промененото предназначение на имота е за производство на матраци и търговия, като за  производството на матраци ще се използва след преустройство на съществуващата сграда – ресторант. Безспорно от документите по делото и от заключенията на вещите лица се установява, че сградата е законно построена доколкото е приета от приемателна комисия и е отразена в действащите планове. Затова е неоснователно възражението на жалбоподателя, че ще се наруши разпоредбата на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ предвиждаща забрана за изменение на ПУП с цел узаконяване на незаконно изградени строежи.

От графичната част на заповедта и от заключението на вещото лице Б.К. безспорно се установява, че са спазени изискванията на ЗУТ и наредбите към него за разстояния между сградите в имота и съседните сгради както и останалите нормативи – за застрояване предвид промененото предназначение на имота.

Безспорно от заключенията на вещите лица се установи, че независимо, че не е приет общ устройствен план на гр. Пещера преобладаващото предназначение на съседните имоти е предимно производствено, каквато устройствена зона за процесния имот е приета с обжалваната заповед, като изключение прави имотът на жалбоподателя. Освен това за град Пещера през 2012-2015 г. е била изготвен предварителен проект за ОУП, като според него процесният квартал представлява терен за обществено-производни дейности. Самите процесни имоти през по-голяма част от времето са били с производствено предназначение. От всичко това следва, че е допустимо и законосъобразно на процесния имот на бъде определена предимно производствена зона и предназначение „производство на матраци и търговия“.

Предвид всичко гореизложено следва да се направи изводът, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, както и при наличие на законово основание – съгласието на собствениците на имотите – предмет на самия план, съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6, във връзка с чл. чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съответно, неоснователно и в противоречие с тези разпоредби е възражението, че е необходимо съгласието на собствениците на всички съседни имоти.

В процесния имот има съществуващи сгради, като не съществува съмнение че те са законно построени, като се установи, че са спазени съответните градоустройствени нормативи по отношение на тях и съседните  поземлении имоти и сгради. Установи се също, че е напълно допустимо преустройството на законно построената производствена сграда – ресторант в цех за производство на матраци, доколкото са дадени всички необходими разрешения затова от съотвените контролни органи.

Следователно обжалваната заповед е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, като с нея няма да се нарушат никакви градоустройствени изисквания, нито екологични, противопожарни и други изисквания на закона. Спазена е и целта на същия, тъй като дейността ще се осъществява в територия, в която се извършват предимно производствени дейности, а и самата процесна сграда е построена като ресторант и е имала през по-голяма част от времето производствено предназначение, съгласно предишните действащи планове, с изключение на предходния.

Предвид всичко това не съществува съмнение в законосъобразността на обжалваното изменение на подробния устройствен план.

С оглед изхода на делото са основателни исканията за разноски на ответника и на заинтересованата страна „Матраци Симеонов“ ООД. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за първоначалното разглеждане на делото и за предствителството пред ВАС и 600 лв. адвокатско възнаграждение за повторното разглеждане. На заинтересованата страна следва да бъдат присъдени по 600 лв. адвокатско възнаграждение за първоначалното и повторното разглеждане на делото от настоящата инстанция, както и 350 лв. внесен депозит за възнаграждение на вещо лице при повторното разаглеждане.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, V-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на В.Г. ***, подадена против Заповед № 471/05.07.2017 г. на кмета на Община Пещера.

Осъжда В.Г. *** да заплати на Община Пещера разноски по делото в размер на 800 лв. (осемстотин лева).

ОСЪЖДА В.Г. *** да заплати на „Матраци Симеонов“ ООД със седалище гр. Пещера, ул. „М. Такев“ № 144 разноски по делото в размер на 1 550 лв. (хиляда петстотин и петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                      

 

                                                                                        Съдия:/П/

 

 

С решение № 15003 от 03.12.2020 г. по адм. дело № 6499/2020 г. на ВАС -ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/24.02.2020г., постановено по административно дело № 699/2019г. по описа на Административен съд-Пазарджик.


Решението не подлежи на обжалване.