Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1313 / 11.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар С. Х., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1430/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът кмет на Община
Поморие е оспорил решение № 38/10.06.2022г., постановено по АНД № 79/2022г. по
описа на Районен съд Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление № И-2-0848-1/08.02.2022г.
на директора на РИОСВ - Бургас. С наказателното постановление на касатора за
нарушение на чл.69 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание
чл.19, ал.1, ал.6, ал.7, ал.9 и ал.11 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или неспазване на
определените емисионни норми и ограничения (Наредбата) е наложена текуща
месечна санкция с фиксиран размер 14 920 лева за обект: канализационна
система на гр.Каблешково, община Поморие, област Бургас, за неспазване на
индивидуалните емисионни ограничения, определени в раздел „Индивидуални
емисионни ограничения по потоци и места на заустване“ на разрешително №
23740049/09.01.2015г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води, продължено с решение № 145/22.12.2017г., последно
продължено и изменено с решение № 177/06.12.2019г. на директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ – Варна, с краен срок на действие: 30.12.2022г. по
показатели: неразтворени вещества; биохимична потребност от кислород за пет
денонощия (БПК5); химична потребност от кислород (ХПК); анионактивни
детергенти/ПАВ – за Главен канализационен колектор ІІ – Пункт Поток № 2А за
мониторинг на канализационната система, считано от 30.11.2021г.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност
се иска намаляване размера на текущата месечна санкция.
В съдебно заседание
касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е частично основателна.
Кметът на Община Поморие е
наказан за това, че резултатите от изпитванията на отбраните, на 29.11. –
30.11.2021г., еднократна и съставна среднонощна проби от пункт Поток № 2А за
мониторинг на канализационната система на гр.Каблешково, за четвъртото
тримесечие на 2021г.: смесен поток отпадъчни води на изход от Главен
канализационен колектор ІІ, преди заустване в дере в място с надморска височина
119 м и географски координати: СШ 42°39ʹ24.35ʺ; ИД
27°34ʹ32.38ʺ, обективирани в протокол от изпитване №
854-ОВ/06.12.2021г. на „Изпитвателна лаборатория“ на „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕАД, гр.Бургас, показват превишения на индивидуалните емисионни
ограничения (ИЕО), определени в раздел „Индивидуални емисионни ограничения по
потоци и места на заустване“ на разрешително № 23740049/09.01.2015г. за
ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, продължено с решение № 145/22.12.2017г.,
последно продължено и изменено с решение № 177/06.12.2019г. на директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, с краен срок на действие:
30.12.2022г. по показатели: неразтворени вещества: резултат от изпитването 44.0
mg/dm3, при ИЕО 35.0 mgO2/dm3; биохимична
потребност от кислород за пет денонощия (БПК5): резултат от
изпитването 89.0 mgO2/dm3 при
ИЕО 25.0 mgO2/dm3; химична потребност от кислород (ХПК): резултат
от изпитването 191 mgO2/dm3 при ИЕО 125 mgO2/dm3; анионактивни
детергенти/ПАВ: резултат от изпитването 0.19 mg/dm3 при ИЕО 0.1 mg/dm3 – за
Главен канализационен колектор ІІ – Пункт Поток № 2А за мониторинг на
канализационната система, считано от 30.11.2021г.
Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.69 от ЗООС.
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗООС
при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните
търговци и на юридическите лица се налагат санкции. В ал.2 е предвидено, че санкциите
по ал. 1 се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда
и водите или от оправомощени от него лица. Съгласно ал.3 с наказателното
постановление по ал. 2 се определят видът и размерът на санкцията. Ал.4 предвижда,
че наказателното постановление по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона
за административните нарушения и наказания. В ал.5 е предвидено, че санкциите
по ал. 1 са еднократни или текущи. Текущите санкции са с фиксиран размер или
нарастващи. Съгласно ал.6 размерът на санкцията по ал. 1 се определя по реда на
наредбата по ал. 8, а съгласно ал.7 санкцията по ал. 1 се налага от датата на
извършване на проверката от контролните органи на Министерството на околната
среда и водите. В ал.8 е предвидено, че видът, размерът и редът за налагане на
санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите
норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се
уреждат с наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл.19, ал.1 от
Наредбата на лицата по чл. 1, ал. 1 се налагат санкции при неспазване на
определените индивидуални емисионни ограничения или норми. В ал.6 е предвидено,
че санкциите по ал. 1 или 2 се изчисляват на основата на единичния размер на
санкцията за всяко замърсяващо вещество или показател, количеството вещества
над нормата, дебита на отпадъчните води и времето, през което се изпускат.
Съгласно ал.7 замърсяващите вещества и показатели, единичният размер на
санкцията за съответното вещество или показател са посочени в т. 1 от таблицата
на приложение № 1. Ал.9 предвижда, че санкцията по ал. 1 или 2 се изчислява по
формулата по т. 2 от приложение № 1, а ал.11 предвижда, че когато даден обект,
формиращ отпадъчни води, съгласно издаденото му разрешително за заустване на
отпадъчни води или комплексно разрешително има индивидуално емисионно
ограничение за определено замърсяващо вещество или показател, във формулата за
изчисляване размера на санкцията се взема това ограничение.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
е приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване
на административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо, частично неправилно.
Основателно е възражението
на касатора, касаещо размера на наложената санкция и в този смисъл съдът счита,
че следва да уважи искането, направено в условията на евентуалност, по
съществото на спора, да намали размера на наложената текуща месечна санкция.
За да наложи текуща месечна
санкция, в размер на 14 920 лв., административнонаказващят орган е
приложил нормата на чл.19, ал.11 и ал.12 от Наредбата. Според тази норма
изчисленият размер на санкцията се увеличава три пъти когато замърсяването е в
границите на национален парк, резерват, поддържан резерват или на
санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за
питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води,
използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. В конкретния
случай административнонаказващият орган счита, че размерът на санкцията следва
да се увеличи три пъти, защото канализационната система на гр.Каблешково,
община Поморие попада в санитарно-охранителната зона на пояс ІІІ на сондаж
Б-20, Б-88 и минерално находище Съдиево, учреден със заповед №
РД-877/25.08.2004г. на МОСВ. За да удостовери това обстоятелство, наказващият
орган е представил пред Районния съд писмо от директора на Басейнова дирекция
за Черноморски район с изх. № 05-10-352/02.03.2021г., изпратено до директора на
РИОСВ, в което в табличен вид са изброени обекти, формиращи отпадни води и
заустващи в повърхностни водни обекти, за които има издадени разрешителни по
реда на чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите и комплексни разрешителни по реда
на Закона за опазване на околната среда, които попадат в санитарно-охранителни
зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване, както и
около водоизточници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични,
питейни и хигиенни нужди в териториалния обхват на РИОСВ Бургас. Под № 33 в
тази таблица е посочена канализационната система на гр.Каблешково, която,
според таблицата, попада в санитарно-охранителна зона ІІІ на сондаж Б.-20, Б-88
и минерално находище Съдиево.
Касаторът твърди, че този
факт не му е известен, а ответникът не е доказал, че въпросното писмо или заповед
№ РД-877/25.08.2004г. на министъра на околната среда и водите е връчена на
кмета на Община Поморие. След като няма доказателства наказаният субект да е знаел
за квалифициращото обстоятелство, то не би могла да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за това, че е допуснал превишения на
индивидуални емисионни ограничения, определени в раздел „Индивидуални емисионни
ограничения по потоци и места на заустване“ на разрешително №
23740049/09.01.2015г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води, като по този начин е замърсил санитарно-охранителна зона
около водоизточници. Отговорността на наказания субект следва да се ограничи до
нарушаване на чл.69 и чл.69а от ЗООС във вр. с чл.19, ал.1, ал.6, ал.7 и ал.9
от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения. Изчисленията на санкцията,
направени въз основа на посочените разпоредби, са представени с
административната преписка и те са в размер на 4973,41 лв. Именно в този размер
следва да е текущата месечна санкция, наложена за установеното в хода на
административнонаказателното производство нарушение. Затова обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която с него е потвърдено наказателното
постановление относно наложената санкция, а по съществото на спора
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно размера на
санкцията, която да бъде намалена от 14 920 лв. на 4973,41 лв.
Останалите възражения в
касационната жалба са неоснователни. Установеното нарушение е доказано по
несъмнен начин. Допуснатите превишения на индивидуалните емисионни ограничения
са установени чрез проби, които са взети на място и са изследвани по надлежен
ред. Описани са детайлно в наказателното постановление. Не са допуснати
съществени нарушения на процедурата по установяване на административното
нарушение. Механизмът на изчисляване на санкцията, визиран в цитираната по-горе
наредба, е спазен и е надлежно обоснован изрично в преписката, която е
представена пред Районния съд.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 38 от 10.06.2022г. постановено по АНД
№ 79/2022г. на Районен съд – Поморие В ЧАСТТА, в която е потвърдено наказателно
постановление № И-2-0848-1/08.02.2022г. на директора на РИОСВ – Бургас относно
размера на наложената текуща месечна санкция, вместо нето постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № И-2-0848-1/08.02.2022г. на директора на РИОСВ – Бургас в
частта, в която е определена текуща месечна санкция във фиксиран размер на
14 920 лв., като вместо нея определя текуща месечна санкция във фиксиран
размер на 4 973,41 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 10.06.2022г. постановено
по АНД № 79/2022г. на Районен съд – Поморие в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: